На токчето на Италия. Саленто, мъничка част от Пулия, но много чаровна.

This post is also available in: enEnglish

Всеки има причини да обича Италия или пък да не я обича. Ние с Мимето я обожаваме, но пък ние обожаваме много неща. Влюбчиви сме към дестинациите. Най-влюбчива е Мимето, аз все пак съм си по-малко емоционален. Животът ни води насам и натам и неизменно стигаме до Южна Италия. За нас Южна Италия е пълна с романтични спомени и спокойни дни, тук сме си изкарвали много красиви дни и повечето извън туристическия сезон. И затова няма да се учудвате, че рядко говорим за плажовете, които ги има и тук.

Първата ни нощувка – Тиджано

Първият път в Саленто пристигнахме посред нощите. Посрещнаха ни на летището в Бриндизи и се отправихме към едно много малко градче на час път на юг. Може да не повярвате, но с Мимето наистина не знаехме къде отиваме. Т.е. имахме само най-обща представа, но бяхме се доверили напълно на домакините си от Италия. И така, сутринта ни завари в Тиджано, градче, което съм сигурен, че не сте чували и ще трябва да го потърсите на картата, пък може да не го откриете.

Ако сте решили да избягате от града и да се потопите някъде в спокойствието и безвремието – южно Саленто е вашето място. Там работата в неделя е напълно изключена, а хората се наслаждават истински на почивния ден. Малките подредени градчета и селца са много красиви с историческите си сгради. Те са пример не само на богатата история на това място, но и на това как все още по света, и то съвсем близо до нас, са останали места, запазили духа и навиците си и времето тече някак си бавно. Впрочем, из цяла Южна Италия е така.

Гледка към Тиджано от двореца Серафина – Саули
Гледка към Тиджано от двореца Серафина – Саули

Подредените селца, пълни с каменни зидове, къщи и дворци, си приличат много едно с друго и са обичайна гледка в тази част на Италия. Варовикът е основен местен строителен материал и наистина ще се нагледате на жълтеникавите оттенъци на стените на старите и новите постройки.

Тиджано
Тиджано
Тиджано, Южна Италия
Тиджано, Южна Италия

Всичко е от камък – от градежен материал на къщите, до каменни огради, разделящи маслиновите градини. Това е и една от причините повечето стари сгради в района да са добре съхранени. Повечето дворци са обитаеми, както и много исторически къщи. Но всъщност тук дворец е просто по-голяма сграда и ги има почти във всяко градче.

Дворецът Серафина – Саули
Дворецът Серафина – Саули ( Palazzo Baronale di Tiggiano )

Но така де, в Тиджано сме! Най-голямата му забележителност е дворецът Серафина – Саули (1650 г. – Palazzo Baronale di Tiggiano) – един от най-големите дворци в провинция Лече. Реновиран е и там днес се помещава местното кметство, заедно с градския музей.

Градският музей в сградата на двореца/ кметството в Тиржано
Градският музей в сградата на двореца/ кметството в Тиржано
Още от музейчето
Още от музейчето

Но най-забележителни са неговите градини, в които растат магнолии, дъбове, портокалови и маслинови дръвчета. А в градинката до тях си гледат домати, тиквички и пащърнак, които после продават на местния пазар. Цялото това производство се намира в района на градините на двореца – всъщност цяла гора със забележителна флора и фауна.

Градината на двореца в Тиджано
Градината на двореца в Тиджано

Църквите в Тиджано

След като излезете, се разходете и до останалите любопитни местенца на Тиджано – църквата „Св. Ипатий, епископ гангърски“ и параклисът на Св. Архангел Михаил. Все пак, градчето е малко и нищо няма да ви отнеме много време. Но така са градчетата в Саленто, малки и чаровни.

Църквата „Св.  Ипатий, епископ гангърски“
Църквата „Св. Ипатий, епископ гангърски“
Църквата „Св.  Ипатий, епископ гангърски“
Църквата „Св. Ипатий, епископ гангърски“
Параклисът на Св. Архангел Михаил
Параклисът на Св. Архангел Михаил
Booking.com

Топлината на южноиталианците

Никое пътуване из Южна Италия няма да е истинско, ако не прекарате малко време в общуване с местните. Хората, живеещи из на Саленто, бяха изключително радостни да се запознаят с групата ни от журналисти, някои от които чужденци като нас.

Дядото, който ни учеше как се играе Trottola
Дядото, който ни учеше как се играе Trottola
Trottola
Trottola

Туристите там са особена рядкост и всяко подобно посещение предизвиква интерес. Почерпиха ни с кайсии и смокини и ни разказаха тъжни истории от войната. Пък в едно друго пътуване бяхме в пенсионерския клуб и се снимахме с пенсионерите или пък в една обедна почивка ни учиха да играем Trottola.

На седянка в Тиджано
На седянка в Тиджано

Топлина – това е ключовата дума, когато говорим за духа и живота на Саленто и Южна Италия. От уютните градчета, през сърдечните местни жители, до маслиновите горички. Всичко говори за онзи спокоен и уютен живот, който тече в този район, точно противоположно на нашия.

Опитваме се да опознаем Саленто, Южна Италия

Летя над Италия към Саленто за трети път, не аз, де, самолетът, и като малки звездички отдолу малките градчета светят. Разпознавам Бари, не сме били в Бари, самолетът рязко намаля и звездичките стават къщи, улици, а самолетът бавно се снишава. Вече сме закъснели с повече от час, а багажът ми (както ще разбера по-късно) – повече от 2 дни. Кацам в Бриндизи и ме чакат на летището, багажът не ме. Качваме се в колата и по тъмните улички се отправяме към Триказе.

Триказе преди Коледа
Триказе преди Коледа

Триказе – знаете ли къде е?

Ако не знаете къде е Триказе, проверете. Някъде по средата на полуострова, на който му викаме „токчето на ботуша“ и е полуостров (sub-peninsula Salento) на Апенинския полуостров. Близо до морето, но все пак не е до морето. Малко градче с три прекрасни църкви в центъра му и дворец – Palazzo Gallone.

Дворецът в Триказе - Palazzo Gallone.
Дворецът в Триказе – Palazzo Gallone.

Дворците тук са относително понятие, някои са доста големи къщи. За Триказе сме писали тук и там, а аз си го харесвам. Малко градче, но с магазини да си накупя дрехи, вместо загубените някъде в Рим. Трябва често да си напомням, че в неделя нищо не работи. А също и по обед, до 16ч. Настаних се в малка варовикова къщичка в стария град на Триказе.

Централния площад с църквата Сан Доменико в Триказе
Централния площад с църквата Сан Доменико в Триказе

Основна забележителност е кулата Turris Magna в двореца, от която се открива страхотна гледка. Е, не се качихче, нямахме време. Но и двете църкви са наистина забележителни  – Сан Доменико е дом на няколко параклиса, посветени на доброто, рождеството и смъртта и др. Отсрещната църква покорява с размерите си и е не по-малко забележителна.

Църква Сан Доменико в Триказе
Църква Сан Доменико в Триказе
Църкавата "Рождество на Св. Богородица" в Триказе
Църкавата „Рождество на Св. Богородица“ в Триказе

Триказе се оказа много приятно градче, с множество църкви и разни други по-дребни забележителности.

Затворническите рисунки
Затворническите рисунки в бившия затвор в Двореца

Къде да хапнем октопод в Триказе

Има едно малко апокрифно място измежду старинните къщи. Казва се “Lemì bar cozze e gin”. Местенцето просто е уникално, но никак не съм сигурен как и кога работи. И двата пъти, когато съм бил, там е бил Ипацио Турко. Ипацио е собственик и готвач на този „бар“ с храна и на гурме ресторант в града, който работи само лятото. Та в това място храната е почти божествена, а Ипацио е просто майстор на октопода. За край на вечерта опитайте от домашния му джин.

Октоподът на Ипацио Турко
Октоподът на Ипацио Турко
Ипацио Турко
Ипацио Турко

В Триказе има още едно любопитно място – Аптека Балбоа (Farmacia Balboa). Където единственото лекарство, което можете да получите, е превъзходен коктейл. Та аптеката си е чисто и просто хубав бар. Но пък всички ходят с престилки като фармацевти.

Аптека Балбоа (Farmacia Balboa)
Аптека Балбоа (Farmacia Balboa)

Закуските в Саленто

Великолепно място е Casa Probo, Роса е фантастична домакиня, всяка сутрин ме посреща с прясно изцеден сок от портокали и лимони от дърветата от вътрешното дворче. И домашни кейкове със сладко от портокали. Прави ми капучино и ме зарежда с добро настроение за деня. Е, не знае английски, аз не знам италиански, но някак си се разбираме. Спя на втория етаж на стаята си, точно под свода на варовиковия таван.

Спалнята в Casa Probo
Спалнята в Casa Probo

Малко ще поомешаме разказа

Сутринта Карло ме взе от Piazza Giuseppe Pisanelli, който е някакъв италиански политик (не Карло, а Писанели). На площада бях само аз в събота сутрин, туристи нямаше, то май аз бях единствения турист в града извън сезона. Заминахме за Спекиа (Specchia), друго малко градче с прекрасен исторически център. И в събота имаше нещо като фестивал и много сергии в стария град. Открихме едно мъничко местенце, което не е точно ресторант, по-скоро магазин за вино с маси. И седнахме да пробваме малко вино с домашна местна кухня.

Piazza Giuseppe Pisanelli
Piazza Giuseppe Pisanelli

Спекиа  –  Specchia

Втори февруари е и в Италия се чества Candelora  (Сретение Господне) и в центъра на Спекиа имаше много сергии и хора. Февруари може да не е най-популярният месец да си в Южна Италия, т.е. плажовете не работят, но пък е чудесно време да се слееш с италианците. То и избор много нямаш, тук се говори само италиански.

Спекиа по време на Candelora
Спекиа по време на Candelora
Италианците и Спекиа
Италианците и Спекиа
Пиаца дел Пополо в Спекиа
Пиаца дел Пополо и Castello Risolo в Спекиа

И така, на Candelora посетихме църквата на Пиаца дел Пополо –  Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица). На същия площад е и Castello Risolo, който в днешно време е всичко – и туристическа информация, и хотел, и магазинчета, и кафенета. А ние взехме ключа от туристическата информация и се отправихме към една много добре запазена „пещера“ в хълма – мелница за зехтин. Това е втората такава, която посещавам в Саленто, но все ми е интересно да се спусна под земята.

Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица)
Църква Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица) в Спекиа
Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица)
Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица)
Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица)
Parrocchia Presentazione Vergine Maria (Въведение на Пресвета Богородица)

Такива мелници за зехтин е имало повечко в региона, а и като пътувате по малките междуградски пътища, ще видите безброй маслинови дървета. Та тук се е правил доста зехтин. В тези подземни мелници, издълбани в мекия варовик, температурата е почти постоянна през цялата година и зехтинът се съхранява чудесно. И в целия ни престой се наслаждавахме и на превъзходен зехтин от региона.  

Мелници за зехтин в Спекиа
Мелници за зехтин в Спекиа
Мелници за зехтин в Спекиа
Мелници за зехтин в Спекиа

Както споменахме, в града имаше празник и от сергийките на главната улица си накупихме бадеми, сушени кестени и всякакви вкусотии и се отправихме към магазинчето на една малка винарна, където да дегустираме вино и местни специалитети. Февруари в Саленто не е нито топло, нито студено, или по-скоро става ту топло, ту студено. И в този ден бе и ветровито, та с удоволствие влязохме в една от вратичките на Castello Risolo, където се чуваше салентинска музика (на Antonio Castrignanò), а и по-късно ни посвириха и попяха.

Сладки моркови от Саленто
Сладки моркови от Саленто

Спекиа е много специално място, едно от красивите и автентични градчета на Италия, със запазена визия и дух. Спекиа се намира на върха на хълм, а една от църквите в подножието на хълма в момента се реставрира и има някакви идеи да се превърне в хостел. В Спекиа времето не тече бързо, направо е спряло. И никой за никъде не бърза и е чудесно място, където да усетите Южна Италия.

Из Спекиа, Саленто
Из Спекиа, Саленто
Из Спекиа
Из Спекиа

Tricase Porto

Имаме си приятели в Саленто и все ни водят насам и натам. Не знам защо морето на Южна Италия почти не го виждаме. Все културен и кулинарен живот. Но и февруари не е време за море. Та, пристигнахме на пристанището – Tricase Porto, по тъмно, морето само се чуваше. И се вмъкнахме в Taverna del Porto (Instagram).

Тавена дел Порто
Тавена дел Порто, Триказе Порто
Чудесното меню на таверната :)
Чудесното меню на таверната :)
Таверна дел Порто
Таверна дел Порто

Таверната се оказа рибен Рай, който трябва да споделя. Ей така изглеждат за мен ресторантчетата, които трябва да посетя в Италия. Ние бяхме може би единствените клиенти в тази студена февруарска нощ. Морето може да не видях в тъмнината, но го усетихме, подкрепено с бяло вино.

И чудните пици на Таверна дел Порто
И чудните пици на Таверна дел Порто
И чудните пици на Таверна дел Порто
И чудните пици на Таверна дел Порто

Градчето Салве – почти на върха на токчето

Все по-объркано става това, което го пиша, върнах се към първото си посещение на Саленто и престоят ни в градчето Салве. На италиански „Салве“ се използва като неофициален поздрав, все едно Здрасти. А градчето Салве е не по-малко приветливо. В Салве до красивия централен площад има офис на местната туристическа организация Arches, където можете да намерите карти, брошури, книжки и всякакви полезни нещица за туристи. Там е и едно от малкото места, където ще срещнете хора, говорещи някакъв английски език.

Централният площад в Салве, Южна Италия Централният площад в Салве
Централният площад в Салве, Южна Италия Централният площад в Салве

На няколко крачки от офиса на туристическата организация има малка тъкачна работилничка. Мястото е създадено, за да се запази занаятът от изчезване, тъй като в района тази дейност вече доста е позападнала. Там можете да видите няколко стана, покривчици и килимчета, изтъкани от местния кръжок. Интересно е, но като си виждал веднъж фабриката за килими в Костандово в България, където кипи бурен труд, тази работилничка изглежда повече като малко музейче. Но местните са много ентусиазирани за мястото.

Една от големите забележителности в Салве са старите подземни мелници за производство на зехтин. Те представляват издълбана в скалата пещера, в която до днес за запазени контейнерите за съхранение на зехтина, улеите, по които се е стичал от пресата до контейнерите и местата, където са били разположени пресите. Пресата била задвижвана от магаре, а когато се налага – и от хора. Днес в мелниците в Салве можете да влезете и да разгледате подземните пещери, издълбани от човека.

Старите подземни мелници и складове за зехтин в Салве, Южна Италия
Старите подземни мелници и складове за зехтин в Салве, Южна Италия

Салве е малко, но много приятно градче. Тук няма да видите много туристи, то и местните не се виждат по обед по улиците. Но в Салве има ресторантче, което бихме препоръчали. Ние попаднахме на Тина, която бе безкрайно отзивчива и каничките студено вино и прекрасните деликатеси, които опитахме там, ги помним вече втора година. Ако имате път към, до или около Салве, отидете в Trattoria il borghetto, нашето любимо място. Пък и ни пратете снимка, надали скоро ще стигнем пак там, но спомените ни са много топли.

На обяд в ресторантчето в Салве
На обяд в ресторантчето Il Borghetto в Салве
В центъра на Салве е
красивата барокова църква „San Nicola Magno Chiesa“. С други думи църквата „Св.
Никола“. На 6-ти декември от тук тръгва процесия с фигурата на светеца и
обикаля целият град. Всички са отворили врати и прозорци по пътя на процесията
и са наслагали свещи. Обстановката е много сакрална.
 6-ти декември в Салве, Саленто
6-ти декември в Салве, Саленто

Минервино ди Лече

Още едно малко градче с хубава църква насред него. Два пъти съм бил тук и винаги с една и съща цел – гурме обяд с превъзходно вино. За тази винарна с малко и много симпатично ресторантче сме разказали подробно, та няма да ви отегчавам с красивите гурме ястия. Само ще отбележим, че мястото не е бюджетно, но пък виното не е скъпо, т.е. има прекрасни вина за около 10 евро.

Галатина – не знам какво правихме там вечерта

След като похапнахме и пийнахме в Кантина Менир, решихме да се разходим в немалкия град Галатина (около 27 000 население). Историческия център е красив, бароков. Малко атракции има – църквата  Santa Caterina d’Alessandria, която е от 1390г., а също и  Chiesa Madre dei Santi Pietro e Paolo която е в бароков стил и е построена през XVII век.

Галатина
Галатина
 Santa Caterina d'Alessandria в Галатина
Santa Caterina d’Alessandria в Галатина

Та, наистина не знам какво правихме в Галатина, но се оказа една много приятна и положителна разходка с приятели по уличките на стария град.

Отранто – провинция Лече, регион Пулия

Опитвам се да събера посещенията си за малките градчета и села в Саленто, Пулия и все се сещам за някой град, място или просто кула, които съм посетил. И така, днес се сетих за Отранто. В Отранто съм бил два пъти, единия път просто се намръзнах на пристанището, бяхме закъснели за срещата с разходка в града, защото се отбихме до една винарска изба и там постояхме, еми няколко часа. Но няма да задълбаваме в това сърдито посещение на Отранто.

Крепостта в Отранто
Крепостта в Отранто
Отранто
Отранто

Първият път, когато посетих Отранто, бе един приятно топъл декемврийски ден. Отранто се намира на изпъкнала част от токчето на италианския ботуш и от него до Албания са някакви си осемдесетина километра по права линия. По време на Римската империя градът е бил важно пристанище като крайна база на Виа Апия и изходен пункт за настъплението на римските легиони към Балканите (също толкова важно пристанище е и Бриндизи, тогава Бриндизиум).

По уличките на Отранто
По уличките на Отранто

Лятото на 1480г. (28 юли) Гедик Ахмед паша разграбва крайбрежието на града и на 11 август превзема града. По улиците на града все още може да видите каменни гюлета от тогавашната битка, в днешно време се използват като декоративни елементи към сградите, но наистина са забележително количество. По времето на Гедик Ахмед паша (14 август 1480г.) са били екзекутирани 813 души, отказали да приемат исляма. Костите на Мъчениците от Отранто са в костницата в катедралата на Отранто (Дуомото), посветено на Благовещение.

Костницата в катедралата на Отранто
Костницата в катедралата на Отранто
Мозайката на пода на катедралата в Отранто
Мозайката на пода на катедралата в Отранто

Катедралата в Отранто е осветена през 1088 г. и едно от най-забележителните неща в нея е мозайката по цялата дължина на пода, изработена между 1163 и 1165г. В нея са вплетени много истории от Стария Завет, Дървото на живота може да видите също така, има дори изображение на Александър Македонски.

Изоставената мина за боксит край Отранто
Изоставената мина за боксит край Отранто

В днешно време, като видни туристи, може да се насладите на прекрасното настроение на града и старинния център с огромни крепостни стени на крепостта на Отранто. Да се разходите по крайбрежната и да се порадвате на слънчевите дни на региона. Недалеч от Отранто е и изоставената мина за боксит, която е с доста червеникаво марсиански вид.

Още градчета в Саленто, Южна Италия

Ако малките каменни градчета на Южна Италия са ви спечелили, в Саленто има още много от тях, в които можете да се  разходите и да се насладите на местното спокойствие. Разходете се из Пату, Джулиано, Руджано или някое друго – по избор – всичките изглеждат доста еднакви, но пък във всяко от тях има по някой различен замък или друг обект, останал от средновековието. Интересното е, че много от замъците са си обитаеми и до днес.

Пату, Саленто, Южна Италия
Пату, Саленто, Южна Италия
Килим от цветя в Пату по време на фестивала Corpus Domini
Килим от цветя в Пату по време на фестивала Corpus Domini
Ние имахме късмета да попаднем в Пату точно за тържествата за католическия празник Corpus Domini. Една от улиците в града бе цялата покрита с килим от цветя, по който вечерта премина процесия от свещеници и деца. 
Centopietrе в Пату, Южна Италия
Centopietrе в Пату. Centopietre в превод означава буквално „сто камъка“ и е гробница-мавзолей, изградена от сто камъка, на загиналия като мирен пратеник рицар Джеминиано точно преди битката със сарацините през 877 г. В днешно време камъните на гробницата са 99.

По стъпките на поклонниците и рицарите от Средновековието

Районът на Саленто винаги е бил важен географски кръстопът. От нос Леука се виждат планините на Албания, но и бреговете на Калабрия – и двете на около 100 км разстояние. Нос Леука е известен с две неща – фарът, който е вторият по важност в Италия след този в Генуа, и Светилището на Санта Мария от Леука – религиозен комплекс, посветен на преминаването на Свети Петър оттук по време на пътуването му до Италия. Светилището през вековете винаги е било важна точка за християнските поклонници.

Фарът на нос Леука
Фарът на нос Леука
Светилището на Св. Богородица от Леука, Южна Италия
Светилището на Св. Богородица от Леука, Южна Италия
Гледка към град Леука
Гледка към град Леука
В Саленто можете да намерите стотици кули, укрепления, замъци.. Тук в много от църквите и историческите паметници ще срещнете изображения на турски нашественици и мотиви, свързани с борбите с тях. Почти навсякъде по крайбрежието е пълно с наблюдателни и защитни кули.
Малката Леука - Св. Богородица от Белведере
Малката Леука – Св. Богородица от Белведере
Малката Леука
Малката Леука

Друго място на средновековните поклонници е Светилището на Св. Богородица от Леука от Белведере, където обикновено поклонниците оставали да пренощуват, да се нахранят и да си напълнят вода по пътя към Леука. Затова и мястото е известно като „Малката Леука“. Днес там можете да видите малък параклис, а под земята са запазени и залите, в които поклонниците оставали да нощуват.

Pajare – събратята на известните трули

Когато бяхме в Саленто имаше едни малки чудни каменни постройки, които изникваха навсякъде по пътя, около пътя и където и да сме се разхождали из ливадите. Много приятни за окото. Едновремешните обитатели на този район живеели по двама-трима в такава къщичка.

Къщичка паяре в Саленто
Къщичка паяре в Саленто

Ако сте любопитни, можете да влезете в някои от тях – повечето са свободно достъпни за посетители. Но като си помислиш, че в тях са живели хора, а и в днешно време има хора, които си ги построяват я за лятно преживяване или пък за къщичка в двора, и ти става някак си клаустрофобично, но и романтично. Та тези къщи са роднини на известните Трули (най-известните са на Алберобело, но който е ходил там с кола ще потвърди, че са разхвърляни навсякъде из полето такива), а тук викат на конусовидните каменни къщички pajare (паяре).

Красива каменна пайяра
Красива каменна пайяра

Трекинг край морския бряг – Чоло

Въпреки че е пълно с исторически и религиозни обекти, в Саленто е доста спокойно откъм туристи. Мястото се пълни с посетители само през лятото, основно италианци, които ходят на плаж в множеството местни курорти. Заради спокойствието си, Саленто е чудесен вариант, ако искате да съвместите морската почивка с досег до природата, без много хора.

Трекинг пътеката на Чиполиане
Трекинг пътеката на Чиполиане

На полуострова има множество природни формации и забележителности – пещери, естествено образувани басейни и красиви скални образувания. За радост на туристите, из района има доста маркирани екопътеки, по някои от които и ние се разходихме много приятно. Едно от красивите места е фиордът Чоло – естествено издълбани от морската вода скали, около които можете да се изкъпете или да ходите на трекинг.

Пещерата Чиполиане - Grotte Cipolliane

Най-красивия маршрут за трекинг в Саленто, Южна Италия

юли 17th, 2017 Андрей Андреев Разходка край фиорди, море и пещери някъде на токчето на италианския ботуш Фиордът Чоло (Ciolo). А аз не знаех, че има фиорди в Италия Някъде край Галяно дел Капо, на токчето на италианския ботуш, Адриатическо море се врязва в малък и красив фиорд, който носи името на птица. Чолe (Giole или Ciole) на местен диалект…

Има няколко маркирани екопътеки, не много дълги и сравнително лесни. Едната започва в края на моста над фиорда, като по стълбички надолу първо слизате до импровизирания плаж, а после продължавате нагоре по други стъпала по скалите. Тази пътека продължава към близкото селце Галиано и според табелките е дълга 2 километра и се взема за час и 15 минути.

Екопътека край морето до фиорда Чоло, Саленто, Южна Италия Екопътека край морето до фиорда Чоло
Екопътека край морето до фиорда Чоло, Саленто, Южна Италия

Другата пътека, още по-живописна, започва от другата страна на пътя, точно до заведението. Слиза се по няколко стъпала надолу, които ви отвеждат до живописна, добре маркирана пътека, точно покрай морето. Докато ходите по нея, ще видите големи каменни зидове. Целта им едно време била да служат като граница за различните земеделски имоти, а помагали и в напояването.

Sentiero delle Cipolliane / Трекинг пътеката на Чиполиане
Sentiero delle Cipolliane / Трекинг пътеката на Чиполиане

В края на пътеката стигате до две големи пещери, по чиито стени се виждат останки от мидички. Преди много хилядолетия това място било под вода, а след ледниковата епоха, вкаменелостите си останали по скалите на стотици метри над морското равнище.

Вкаменените мидички, Саленто, Южна Италия
Вкаменените мидички в пещерите Чиполиане, Саленто, Южна Италия

Плажовете на Саленто, Южна Италия

Като малък полуостров, Саленто предлага и много възможности за плажна ваканция. Курортните селца по крайбрежието са десетки, а плажовете са приятни, чисти, със ситен пясък и кристално чисти води. Ние посетихме Торе Пали – плажът, кръстен на средновековната кула, която днес е основна негова атракция. Тя някога служела за наблюдение и защита от пирати и се намирала на брега, но днес поради климатичните промени, вече е 15 метра навътре в морето.

Плажът с кулата Торе Пали, Саленто,Южна Италия Плажът с кулата Торе Пали
Плажът с кулата Торе Пали, Саленто,Южна Италия Плажът с кулата Торе Пали
Плажът Торе Пали
Плажът Торе Пали
Ако пясъчните плажове не са ви интересни, в района има и няколко естествено формирани басейна, до които за съжаление не можахме да стигнем. Два от тях са La Piscina di Marina Serra и La Grotta della Poesia. Потърсете на ключова дума Piscina Naturale, може да откриете и още такива места, подобни на Giola на Тасос в Гърция.

В спокойната провинция можете да откриете и най-различни имения, ферми и мелници за зехтин, някои от тях комбинирани с луксозни хотели.

Луксозен хотел с маслинова ферма в Саленто
Луксозен хотел с маслинова ферма в Саленто

Нещото, което в никакъв случай не трябва да пропускате: Храната

Ако питате нас, е престъпление да отидеш в Италия и да не опиташ всичко, което имаш възможност. Кулинарният туризъм е много важна част от нашите пътувания, а в Италия има какво да предложи в изобилие. За голяма наша радост, по време на пътуването ни домакините се бяха погрижили за храната отлично и успяхме да опитаме толкова много неща, които иначе едва ли бихме се престрашили. Е, накрая доста се уморихме от ядене, но си заслужаваше.

Картофени крокети с вино - Саленто, Южна Италия
Картофени крокети с вино
Паста трофи с морски дарове
Паста трофи с морски дарове
Най-вкусните калмари
Най-вкусните калмари

За три дни опитахме 7 вида паста, над 10 предястия, над 10 ястия с морска храна и поне 5 различни десерта, без да броим сладкишите и кроасаните на закуска. В Саленто морската  храна е много популярна и я приготвят страхотно. Затова не се страхувайте да опитате, стига да нямате някакви алергии. Засега ще спрем тук с храната, защото тя заслужава отделна статия – ето я и нея: КУЛИНАРНИТЕ ИЗКУШЕНИЯ НА ОБЛАСТ САЛЕНТО В ПУЛИЯ, ЮЖНА ИТАЛИЯ

В допълнение, пробвайте и местните вина. А ако ви е интересно – попитайте в туристическия офис къде можете да дегустирате зехтин. Зехтинът им е едно от основните местни производства и много си го хвалят.

На парти в Саленто?

Саленто е като цяло много спокоен район, но има място и за любителите на нощния живот и купоните. Галиполи е младежката столица на региона и предлага множество дискотеки и други забавления на младите туристи. Друг вариант е да отседнете в някое по-спокойно градче като Тиджано, а да прескочите до Галиполи, когато ви омръзне от провинциалната идилия. Разстоянията в Саленто са малки и до всичко се стига бързо и лесно.

Няколко съвета за пътуващите до Саленто

Кактуси в Саленто
Кактуси в Саленто

Как да стигнем до Саленто?

Местното летище се намира в град Бриндизи и има редовни полети два пъти на ден от Рим, а и от други точки на света. До Бриндизи можете да стигнете и с ферибот от Гърция – ние точно това направихме при първото си пътуване в Италия. Най-удачният начин на придвижване из самото Саленто е с кола, например под наем или с вашата, ако сте дошли с ферибота. Общественият транспорт е само за любители на силни усещания, съветват от местната туристическа организация.

Кога да посетим Саленто?

През лятото районът е пълен с плажуващи туристи и ако искате да се излежавате по плажовете, от началото на юни до края на септември времето е чудесно за това. Ако просто търсите уединение и спокойни разходки, отидете през април, май или октомври. През зимата климатът в района е по-мек от нашия, но крайбрежието е доста ветровито като цяло.

Езикът

Ако не говорите или разбирате поне мъничко италиански, престоят ви в Саленто може да се окаже предизвикателство не само за вас, но и за околните. В района до преди 3-4 години не идвали никакви чужденци и дори местните туристически гидове не говорят английски, с малки изключения. Затова се въоръжете с търпение, а може да си приготвите и италиански разговорник, за всеки случай.

Нашата весела групичка от италиански и полски журналисти, двама български блогъри (ние) и местните туристически гидове Нашата весела групичка от италиански и полски журналисти, двама български блогъри (ние) и местните туристически гидове
Нашата весела групичка от италиански и полски журналисти, двама български блогъри (ние) и местните туристически гидове Нашата весела групичка от италиански и полски журналисти, двама български блогъри (ние) и местните туристически гидове
Нашият скромен екип - Андрей Андреев и Мария Андреева
Нашият скромен екип – Андрей Андреев и Мария Андреева
Booking.com

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Leave a Reply

avatar

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

  Subscribe  
Notify of

Copyrighted Image