Всеки, на когото предстои посещение на Санторини за пръв път, идва с някакви свои представи. Всички сме гледали романтичните снимки на белите къщи и църкви със сини покриви. Чували сме за стръмните склонове, по които много от туристите се качват с магаренца. И за великите залези на Санторини, за които всички говорят. Но в първите дни на май, когато корабът акостира в периферията на магичния островен комплекс в леката мъгла и облачност, Санторини се показа в друга светлина. Онази мистична светлина, която навява любопитство, но и страхопочитание.
Вулканът на Санторини
Някога, преди хилядолетия, Санторини бил изцяло кръгъл остров. Но след най-мащабното изригване на вулкана, върху който се намира, през 1628/7 г. пр. Хр., се формирала днешната калдера. Калдера е вдлъбнатината, която остава след срутването на кратера навътре, в освободеното от магмата място. Калдерата днес е частично потопена под водата, а Санторини представлява комплекс от няколко острова по периферията ѝ. Пейзажът продължава да се променя непрекъснато, защото периодично има подводна вулканична активност. Така в центъра на калдерата има още два острова от застинала лава, които все повече изплуват нагоре през последните години.
Как се стига до Санторини
На остров Санторини има летище, до което летят няколко самолетни компании, включително Aegean Airlines, с които ние пътувахме до Атина. Може да откриете и low cost полети до Санторини, което като цяло е чудесно, но се подгответе за скъпи нощувки.
Вторият вариант е да стигнете до Атина и да вземете ферибот от гръцката столица. Може да го направите и с кола. Но ние избрахме да направим круиз из гръцките острови с любимата ни вече круизна компания в Гърция – Celestyal Cruises. И така в началото на май се озовахме на кораба Олимпия, с който обиколихме Миконос, Патмос и Крит и бяхме на път за последния остров от тридневната ни обиколка – остров Санторини.
Корабът ни се приближаваше дълго към острова и почти всички пътници бяхме накацали по перилата и се любувахме на гледката. В залива на острова ни чакаха две лодки, с които щяха да ни превозят до пристанището.
Хм, трябва да си представите Санторини, извисява се като скала над морето, пристанищата са малки и са ниско до морето, ясно защо, а градовете и селата са на билото на острова, горе във високото. И така, слязохме на пристанището и веднага се качихме в организирания ни транспорт.
Виното на Санторини – винарна Venetsanos
След 20-тина минути с бусче сме на билото. Пристигаме във винарна Venetsanos, една от най-старите и живописни на острова. Заставаме на една от масичките на терасата и опитваме вина от местни сортове, вгледани в калдерата.
Това, което трябва да знаете, е, че тази локация на винарна Venetsanos днес е музей с чудесни запазени съоръжения за правене на вино от преди няколко десетилетия. Изключително ни бяха интересни, видяхме и първия генератор на електричество на острова. Опитахме три местни вина, които като цяло ни допаднаха. За вкъщи си взехме от бялото, серия Santorini, от сорта асиртико, който е традиционен за острова, но и други места в Гърция. Червеното бе от друг местен сорт, отглеждан по островите – мандилария (Mandilaria). Изключително ни впечатли десертното Liastos, отново от мандилария, реколта 2001. Направено от засушено грозде, отлежало във френски дъб (17 години казаха, но може и да са ни излъгали). И все пак бе чудесно, а ние си тръгнахме с няколко бутилки от винарната. Вярно е, че макар доста добри, вината си бяха и с порядъчно високи цени, но все пак решихме да подкрепим местното винопроизводство и си взехме няколко бутилки.
Още за виното от Санторини
За виното на Санторини е важно да знаете, че то е вторият по значимост отрасъл след туризма на острова. Около 17% от територията на острова е отредена на лозичките. Важният сорт, който трябва да опитате, е асиртико. Асиртико е бял сорт грозде, който произлиза от Санторини, но в днешно време вино от него се прави из цяла Гърция. Ако се озовете във винарна, която нямат добра презентация или искате само да си купите вино е хубаво да знаете, че ако на бутилката пише „Nykteri“ то винаги виното е лежало в дъбови бъчви.
Друго важно вино в Санторини е Винсанто, това е десертно вино, направено от асиртико, айдани и акротири. Винсанто се прави основно в Тоскана и Санторини, презрялото грозде се оставя да се изсуши на слънце за една-две седмици, след което ферментира в иноксови съдове около 2 месеца. След ферментацията сладкото вино отлежава в дъбови бъчви минимум две години.
Иа – селцето на залезите
Купихме си вино, както споменахме, и се отправихме на фоторазходка към селцето Иа, където именно се намират прочутите бели църкви със сини покриви и онзи зашеметяващ залез, за който идват младоженци от Китай, за да се снимат (понякога и за изгрева). Местният ни екскурзовод Джини ни препоръча да отидем през ноември, за да се насладим истински на Санторини, и вероятно точно това ще направим. Но и през май и началото на юни все още е почти спокойно.
Главният град на Саноторини е Фира (Φηρά). От любопитните факти е, че островът и до днес се казва Тира (Θήρα), а Санторини (Σαντορίνη) е популярното му име, което произлиза от времето на Латинската империя, когато островът е бил наречен на Света Ирина (Santa Irini).
Иа е селото, което виждате по снимките от Санторини, с известните хотелчета, „вкопани“ във вулканичната скала, сините куполи, хилядите китайци, дошли да се оженят тук и тълпите туристи през лятото, които трябва да разбутвате, за да се придвижвате. Но ние сме през май, духа силен цикладски вятър, дори е леко хладно, туристите сме ние и още хиляда човека от круизния кораб, но това съвсем не е много, а жителите на Иа са около 600.
Разхождаме се измежду луксозните магазини на главната улица „Николау Номику“, спускаме се из околните пресечки към красиви гледки, някои окупирани от позиращи хора, някои съвсем само за нас. Как ни се иска да сме отседнали тук и да чакаме залеза, преди да отидем да вечеряме в някои от супер добрите ресторанти на острова.
Като вървите по главната улица, ще стигнете и до замъка на Иа, откъдето също е добра идея да наблюдавате залеза. Но в Иа няма перфектно място за залеза, всичките са много добри, само да има пространство да се вместите.
Ако решите да се насладите на цялата красота на Иа, най-добре е да отседнете в къщите, вкопани в скалата. Бъдете подготвени, че са много скъпи. Но пък получавате романтиката и настроението, а и факта, че ще сте там целодневно.
Booking.com
Споменахме, че Санторини е стръмен остров и градовете и селата са кацнали на върха му. Така и Иа е на върха на скалите, а от града до залива Амуди водят известните стълби, по които може да се повозите на магаренца. Ако ви е жал за магаренцата, както на нас ни е жал, ще си спестите тази атракция.
И отново на път
Нашата история свършва дотук. Снимахме се на залеза, който беше малко саботиран от неподходящите атмосферни условия, но пак бе изключително красив. Почти изпуснахме последната лодка към кораба ни Олимпия, но си мъкнехме нашето кашонче с вино от Санторини, което стигна здраво до нашия дом. Корабът ни отплава за Атина и ние с лека тъга се сбогувахме със Санторини.
Джини, нашата много весела и забавна екскурзоводка, ни препоръча да отседнем и в Имеровигли, луксозно и много красиво селище на върха на скалата, съвсем близо то главния град Фира. Отново с бели къщи и красиви залези, но имало и по-бюджетни хотели.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.