Един ден в света на Сотерн: истории за сноби, крале и вечни вина

197

Историята на виното от Сотерн е наистина поразителна. В средата на 19. век Великият княз на Русия Константин (брат на царя) опитва вече легендарната реколта 1847 на Château d’Yquem. Очарован, той веднага купува цяла бъчва за астрономическата сума от 20 000 златни франка – събитие, което завинаги бетонира славата на модерния ботритизиран Сотерн в Европа и руския императорски двор. На виното са били заклети фенове и американските бащи основатели Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон. Само че по тяхно време (края на 18. век) Сотернът е бил по-скоро богато бяло вино от късен гроздобер – далеч по-малко сладко, тъй като магията на събирането само на стафидирали от „благородна плесен“ зърна все още не е била системно утвърдена практика.

Статията ни за град Бордо: Бордо отвъд чашата, Франция

Въпреки тази величествена история, днес регионът се намира в странен парадокс.

Известната винена журналистка Джансис Робинсън преди година написа в статия нещо много интересно: “Ще ме помислите за луда, но бих ви посъветвала да си купите Сотерн сега. Има изобилие на пазара и напоследък е толкова излязло от мода, че цените са безумно скромни на фона на трудността за направата му – далеч по-евтино е от еквивалентни червени вина от Бордо”.

За всеобща радост, в Сотерн никой не бяга от традицията да прави вълнуващи сладки вина с много характерен аромат и вкус, благодарение на благородната плесен, която навестява гроздето през есента. Е, не всяка есен и невинаги е благородна, но това прави винопроизводството в Сотерн още по-вълнуваща игра, която води до пристрастяване. 

Благодарение на нашия приятел Лоран Гомез, съветник на регионалния президент на Нова Аквитания по земеделските въпроси и рибарството, успяваме и ние да се вмъкнем в цветния и много интересен свят на Сотерн за един цял ден. 

И така, вървим в нетипичната майска жега през лозята край Барсак, сред високите до колене треви, растящи буйно и весело измежду 80-годишните лози на Château La Clotte-Cazalis. Малко по-късно ще стигнем и до други легенди като Château Sigalas Rabaud и съвсем неочаквано ще се вмъкнем в самото Château d’Yquem. Предстои вълнуващ ден, богат на неочаквани вкусове и аромати, също като всяка глътка вино от Сотерн. 

Макар и вълшебен, Сотерн е само една малка част от необятния винен регион на Бордо. Ако искате да обхванете истинския мащаб на вината тук и да се научите да разчитате техните сложни етикети, прочетете нашия подробен пътеводител:Разкодирайте етикетите: Три ключа към истинското вино от Бордо, Франция

Какво е виното Сотерн и само за сноби ли е?

Около сладките вина винаги витае едно такова разделение на два лагера, или пък на повече от два. За някои те са божествени, истински еликсир. Други се кълнат, че сладко вино не могат да пият и че като цяло захарта и алкохолът нямат работа в една чаша, защото после много боли глава. За трети представата за сладко вино винаги върви с развеселени дами с добри доходи от Русия и бившите съветски републики, наслаждаващи се на черноморското слънце през лятото. 

За хората с по-задълбочени винени интереси е ясно, че сладките вина често са свързани с много повече усилия, а споменаването на Сотерн е лампа, която директно насочва ума към едни от най-престижните и много скъпи вина в световен мащаб.

Сотерн е малка апелация на юг от Бордо, Франция, между реките Гарона и Сирон. Водите на река Сирон са по-студени от тези на Гарона. Когато двете температури се срещнат през топлата и суха есен, се образува гъста сутрешна мъгла, която бързо се разнася до обяд и следобедите остават слънчеви. В този специален климат някъде през октомври по гроздето започва да се развива благородно гниене, провокирано от гъбата Botrytis cinerea.

Благодарение на контакта с този приятел на лозарите в Сотерн, но вредител на повечето лозари в световен мащаб, виното от региона има изключителен характер. То има плътна, мазна, почти маслена текстура, аромати на мед, сушени кайсии, шафран, джинджифил и печени ядки. Тези вина са с много голям потенциал за отлежаване, а се твърди, че бутилките на Château d’Yquem са на практика вечни. Да, за пореден път споменаваме това шато и малко по-надолу ще обясним защо е толкова важно за нашата, а и не само нашата история. 

Руската рулетка с благородното гниене

Как така гниенето е благородно? Да, в много случаи развитието на Botrytis cinerea по гроздето означава болест и съсипана реколта. За да стане гниенето „благородно“ (Noble rot), е необходим много специфичен климатичен баланс, какъвто има в Сотерн. Сутринта трябва да е влажна и мъглива (което позволява на гъбата да се активизира), а следобедът – слънчев, топъл и сух (което спира прекалено бързото ѝ развитие и изсушава гроздето). Ако времето остане само влажно, реколтата ще бъде съсипана от „сиво гниене“.

Какво точно прави гъбата със зърното?

Когато условията са перфектни, Botrytis действа изключително деликатно. Гъбата не разкъсва ципата на гроздето, а я пробива с милиони микроскопични нишки.  През тези микродупчици слънцето и вятърът следобед изпаряват водата от вътрешността на зърното. Гроздето буквално стафидира на лозата и губи между 50% и 60% от обема си. Тъй като се губи само чиста вода, всичко останало вътре – захари, киселини и минерали – се концентрира. Съжителството с Botrytis променя и химическия състав на сока и именно това придава специфичния и сложен вкус на вината от Сотерн, който не може да бъде постигнат при изсушаване на здраво грозде.

Дали обаче нещата ще се развият както е описано по-горе, никога не се знае. Ако есента се окаже студена, Ботритис може изобщо да не се появи. Ако пък е много дъждовна, да се развие прекомерно и гниенето от благородно да стане сиво и да унищожи реколтата. Желаната гостенка може да се “скрие” и при неправилно отглеждане на лозята през годината – например при използване на агресивни пестициди и химикали, добавя Мари-Пиер Лакост от Шато Ла Клот-Казалис.

Историята помни десетина много лоши реколти през последните 100 години, най-скорошната от които 2012 г., когато Шато д’Икем изобщо не пуска вино на пазара. През 2021 г. пък заради пролетни слани много шата в района губят реколтата си още преди лятото. 

Прибирането на реколтата тук също е рисково упражнение. Гроздоберът се извършва на няколко пъти – между 2-3, а може да стигне и до 13 обхода. Берат се само зърната, които са в подходяща фаза на благородното гниене. По стените в много изби виждаме картини, на които е показано как точно изглежда едно такова зърно грозде. И тъй като цялата чепка не гние равномерно, се обират само тези, които са готови. И така през няколко дни, докато станат готови и последните зрънца. Освен трудоемко, както се досещате, това упражнение е и рисково – то отнема обикновено над месец, в който може да завалят проливни дъждове и какво ли още не. 

Казват, че да си по гроздобер в Сотерн не е най-приятното упражнение и мирише ужасно. Склонни сме да го вярваме. 

И както може да се досетите, цялото това упражнение означава силно редуциран добив заради изпаряването на голямо количество течност от гроздето. При най-високите класове на апелацията, и особено при легендарни имения като Château d’Yquem, рестрикциите са толкова безпощадни, че е валидна една прочута винена максима: цялата жизнена енергия на една лоза е достатъчна, за да произведе точно една-единствена чаша вино. Именно това превръща Сотерн не просто в напитка, а в изключително ценна, буквално изстрадана есенция.

След като безценните, сбръчкани зърна бъдат селектирани и събрани на ръка, те се пресоват много внимателно. Полученият сок е гъст, вискозен и наподобява сироп. Заради огромната концентрация на захар, ферментацията протича много бавно и трудно. След това виното се прехвърля във френски дъбови бъчви, където отлежава дълго – често между 18 и 24 месеца. Крайният резултат е „течно злато“, в което пищната сладост и пронизващата свежа киселинност танцуват в съвършен, почти вечен баланс.

„Светата троица“ на Сотерн: Кои сортове влизат в бутилката?

Преди да разнищим как точно се случва природната магия тук, трябва да ви представим главните герои. Вината от Сотерн разчитат на класическата за Бордо „света троица“ от бели сортове. Всеки от тях има строго специфична роля в създаването на този сладък еликсир:

• Семийон (Sémillon) – Кралят (75% – 80%): Това е абсолютният гръбнак на Сотерн. Семийон има тънка ципа, което го прави перфектната „жертва“ за благородната плесен. Именно той придава на виното мазната и богата текстура, плътното тяло, дълбокия златист цвят и онези емблематични аромати на мед, пчелен восък и сушена кайсия. Не е случайно, че някои малки, бутикови имения са засадени на 100% само с него!
• Совиньон Блан (Sauvignon Blanc) – Свежестта (15% – 20%): Той е поддържащият актьор, но без него виното би било прекалено тежко, плоско и сиропено. Совиньон Блан осигурява жизненоважната киселинност, която „разрязва“ огромната сладост на Семийон. Той добавя пронизваща свежест в чашата, както и жизнени аромати на цитруси и тропически плодове.
• Мюскадел (Muscadelle) – Подправката (0% – 5%): Това е най-капризният и труден за отглеждане сорт в региона, поради което много шата вече са се отказали от него. Но когато присъства в бленда дори в минимални количества от 1-2%, той действа като фина екзотична подправка, добавяйки изключително красиви и интензивни флорални нотки на бели цветя.

Шато Ла Клот-Казалис (Château La Clotte-Cazalis) – семейното шато – музей

Връщаме се на изгарящата жега в края на май – горещата вълна доста е подранила, но с природата не може да се спори. Мари-Пиер Лакост ни посреща в дома, който според официалната семейна история е притежание на фамилията ѝ от далечната 1779 година. Присъствието на фамилията Лакост в Барсак е толкова дълбоко вкоренено, че името им е буквално синоним на винената история в региона. В миналото семейството е притежавало дори великото Château Climens, а родословното им дърво се преплита с други легендарни местни династии.

Ако се чудите откъде идват дългите имена на френските шата, тук историята е любопитна: „Ла Клот“ (La Clotte) всъщност е името на самата местност (lieu-dit), докато „Казалис“ (Cazalis) е името на отдавна забравен предишен собственик, който е обработвал тези земи преди три века, още преди предците на Лакост да стъпят тук.

В края на 19. век тук е имало изключително прогресивна за времето си домашна винарна и ферма, но през по-голямата част от миналия век семейството отдавало лозята под наем на свои съседи. Истинското възраждане и възстановяването на чистата семейна традиция започва през 50-те години благодарение на нейния дядо, а по-късно майката на Мари-Пиер – Бернадет Лакост, поема управлението с огромна енергия. Тя прекратява дългия период на арендуване, модернизира имението и започва собствено винопроизводство.

Днес най-новата история на това емблематично място се пише от самата Мари-Пиер Лакост-Дюшен. Тя поема имението през 2001 г. и не е просто наследник, а дипломиран инженер-агроном и изключително ценен консултант-енолог в Бордо, специализиран именно в създаването на сладки вина. С нейната работа, за която ни говори и Лоран, и ни показва и други тeхни имоти, имението е с напълно екосъобразно земеделие и от 2015 г. е официално сертифицирано като био производство.

Семейната винарна се намира в долната част на апелацията Барсак, разположена стратегически между железопътната линия и бреговете на Гарона. На стотина метра от сградата, точно до лозята, минава и река Сирон. Сотерн нямаше да бъде най-великото сладко вино в света, ако Гарона не беше прегърнала студените води на Сирон точно тук, край Барсак. Благодарение на тази близост, лозята на La Clotte-Cazalis се къпят в есенните сутрешни мъгли, които карат ценната благородна плесен (Botrytis cinerea) да се развива перфектно.

Заради близостта си до реката, почвите тук са предимно колувиални и алувиални, съставени от пясък и чакъл. Трябва да се преместим малко по-на запад в „Горния Барсак“ (където са суперзвездите Château Coutet и Château Climens), за да стъпим върху прочутия тънък червен глинесто-варовиков слой върху твърда скала. Това си го прeписвам от важните места, да не мислите, че го знам.

Тук е важно да уточним една винена особеност: официалният район на вината Сотерн обхваща общо пет комуни (общини) – Сотерн, Барсак, Преняк, Бом и Фарг. Изключението и голямото предимство на Барсак е, че производителите там имат уникалното право да избират как да етикетират вината си – като Sauternes AOC или под собствената си апелация Barsac AOC. Причината се крие в тероара – техните варовикови и алувиални почви раждат вина с много по-ясно изразена свежест, минералност и ефирност, докато останалите четири комуни традиционно предлагат по-кремообразни, мазни и закръглени стилове. 

Разхождаме се сред лозите, където тревата е израснала буйно и весело. Тук са едни от най-старите насаждения на Семийон (Sémillon), който заема цели 95% от масивите на шатото (останалото е Совиньон Блан). Средната им възраст е 50 години, но много от лозите са над 80-годишни достолепни старци. Голямото наводнение от Сирон през пролетта е оставило тревата по-висока от обикновено. Между редовете е израснала буйна трева – заради жегите и наводнението от реката през пролетта не са успели да организират премахването ѝ, което обичайно се случва с напълно натурални средства – овце, крави и коне, които да я пасат.

Всъщност, земята тук се обработва по възможно най-чистия и традиционен начин – чрез биологично пасящи животни и истинска конска тяга (оране с коне). Тази трудна практика в момента е знак за престиж в Бордо – към нея се завръщат най-луксозните Premier Cru шата в региона (включително и Château d’Yquem за най-ценните си парцели), тъй като тракторите утъпкват почвата, докато конете я оставят да диша и пазят деликатната коренова система на старите лози.

Винарната ни посреща с хлад и уют от стотиците артефакти, които пазят историята на мястото. Виждаме изисканото бюро, на което дядото на Мари-Пиер, известен за времето си негоциант (търговец на вино на едро), е работил. На бюрото е един от първите телефони в района, заедно с телефонния указател. В съседното помещение е колекция от велосипеди, включително тандемен, с който бабата и дядото на Мари-Пиер са се возили в сватбения си ден. И, разбира се, многобройни снимки и картини, пазещи спомена за онези времена.

В следващото помещение ни посрещат старите съдове и инструменти във винарната, които припомнят колко по-трудоемко е било производството в миналото. И как вината, произвеждани в онези години, има защо да са толкова скъпи и ценни.

Вината на Château La Clotte-Cazalis излъчват свобода. Свобода да живееш в унисон с природата и свобода да избираш кога, какво и как да сътвориш. Винената критика (включително и списание Decanter) определя стила ѝ като изключително модерен, свеж и жизнен. Почвите на Барсак дават на нейното вино невероятно цитрусово усещане и минералност. В чашата ботритисът се усеща фино – доминират сочна круша, дюля, кайсия и цитруси, застъпени от почти стоманена, чиста и свежа киселинност.

В портфолиото освен прекрасен класически Сотерн с изразена минералност, характерна за варовиковите почви на Барсак, има разнообразни предложения, продиктувани от особеностите на всяка отделна реколта. Като полусладкия израз на совиньон блан с леко благородно гниене от реколта 2022 г., която била изключително гореща през лятото, с бушуващи пожари. Или флагмана на избата Alma Terra – само от стари лози, само от изключителни реколти – налични са 2015 и 2016 г. и разказват история във всяка глътка.

На обяд в Château Guiraud

Още докато проучваме местата за посещение в Бордо, месеци преди това пътуване, се спираме на La Chapelle de Guiraud – ресторант със статут Bib Gourmand от гида Мишлен, разположен в Château Guiraud. Другият ресторант на шатото – Le Cercle Guiraud, е с една звезда Мишлен и сме сигурни, че е страхотен, но за обяд залагаме на по-ежедневния. За наша радост, Лоран ни предлага да обядваме именно там. Все едно сме се наговорили!

А Château Guiraud далеч не е просто крайпътна спирка за хапване. То е едно от 9-те имения, които получават престижния статут Premier Cru в легендарната класификация от 1855 г. Днес то е и абсолютен пионер – първото имение от класификацията, което получава пълен биологичен сертификат още през 2011 г. Собственост на консорциум от винени величия (сред които собствениците на Domaine de Chevalier и Château Canon La Gaffelière), избата е напълно отдадена на биоразнообразието. Затова и докато седите на масата с изглед към лозята, знаете, че сред тях свободно летят десетки видове пеперуди и земни пчели, без капка пестициди.

Тук можете да си поръчате великолепно 3-степенно дневно меню на отличната цена от 35 евро. Но това, което прави преживяването идеално, за хора като нас, които търсят да опитат всичко, е възможността да го комбинирате изцяло с три различни вина на избата. Решихме да се възползваме. За предястие ни поднесоха перфектно поширано яйце върху ефирна зелена основа (свежо велуте от зелен грах). Неговият богат жълтък се сля божествено със сухото бяло вино на имението – G de Guiraud (2019). То е отговорът на избата към свиващия се пазар на сладки вина – превъзходен сух бленд от Совиньон Блан и Семийон, със страхотна кремообразна текстура и „хрупкави“ зелени нотки на грейпфрут и кремък.

Следващите две степени обаче бяха запазени за магията на Сотерн. Основното беше крехко свинско – плътен и солен вкус, който, напук на всички винени стереотипи, си пасна блестящо с второто вино на шатото – Petit Guiraud от съвсем младата 2024 реколта. Създадено точно за такова моментно гастрономическо удоволствие, гроздето за него се бере по-рано, за да има по-малко захар и повече жизненост.

За финал небцето бе освежено от изящен десерт с пресни ягоди и нежен крем. Естествената плодова киселинност буквално танцуваше в чашата с флагмана на избата – Château Guiraud 1er Grand Cru Classé от 2022 година. Това, което отличава това първо вино от останалите в региона, е нетипично високият процент Совиньон Блан (обикновено около 35%). Той му придава невероятен ароматен „подем“ и прецизна киселинност, която балансира пищните нотки на мед, маракуя, кайсия и екзотични подправки. 

Докато се наслаждавахме на храната, с Лоран обсъдихме и по-сериозната страна на нещата – винената индустрия в Бордо. Знаехме, че регионът преминава през труден период и в момента тече кампания по изкореняване на лозя срещу финансови стимули. Промените в световните пазари и спадащата консумация на алкохол си казват думата, като по-масовите червени вина от Бордо все по-трудно намират реализация. За щастие, в Сотерн такива драматични акции все още няма. Вместо да изкореняват лозя, производителите тук се опитват да се адаптират към вкусовете на модерния потребител, диверсифицирайки портфолиото си точно по примера на Château Guiraud – със страхотни сухи и по-достъпни сладки вина.

Шато д’Икем (Château d’Yquem) 

“Ей това горе е Шато д’Икем (Château d’Yquem)”, посочва ни Лоран от колата, докато пътуваме към обяда. Гледаме в захлас легендарното шато на върха на хълма, извисяващо се на най-високото място в цялата околност. “После ще дойдем да го снимаш”, казва Лоран.

Шато д’Икем (Château d’Yquem) е най-престижното шато в Сотерн, което има собствен ранг над останалите Premier Crus в региона – Premier Cru Supérieur. Твърди се, че вината, произвеждани от шатото, надминават по живот всички останали в Сотерн и са на практика вечни. И до ден днешен реколтите се търгуват за космически суми, като бутилка от последната започва от 500 евро на място.

Единствено по рода си: Какво означава Premier Cru Supérieur?

За да разберем мащаба на това място, трябва да се върнем към историческата 1855 г. Тогава, по поръчка на император Наполеон III, се изготвя официалната класификация на вината от Бордо. За сладките бели вина на Сотерн и Барсак е създадена специална йерархия, разделена на Deuxièmes Crus и Premiers Crus. Световната репутация и перфекционизмът на Château d’Yquem обаче били толкова смазващи, че за него оценителите измислят изцяло нова, най-висока категория, в която шатото е поставено напълно само: Premier Cru Supérieur. И до днес, повече от 170 години по-късно, никое друго вино в региона няма правото да застане до Икем на този трон.

Връщаме се след обяда, но очакванията ни да спрем някъде в подножието, за да снимаме, не се оправдават. Лоран се вмъква през самия портал, който води към лозовите масиви на шатото, и спира вътре, досами лозите. Ние още се чудим доколко това е позволено и очакваме всеки момент да ни прогонят от това така легендарно място, в което сме се вмъкнали неканени. След като никой не се появява в продължение на няколко минути, се отдаваме на блажени снимки и деликатно докосваме лозите, от които се прави едно от най-скъпите вина в света. Мими си взема няколко от множеството камъчета в почвата – ценен сувенир от мястото.

Тайната на хълма: Уникалният тероар на Икем

Камъчетата, които Мими си прибра за спомен, всъщност крият тайната на вечния живот на това вино. Имението се простира на около 100 хектара, разположени на най-високия хълм в апелацията. Почвеният профил тук е сложна мозайка от топла чакълеста повърхност и дълбоки слоеве от плътна, богата на желязо синя глина. Този специфичен тероар задържа влагата през сухите летни месеци, а през есента провокира изключително ранно и равномерно появяване на благородната плесен. Комбинацията от глина и чакъл дава онова легендарно „напрежение“ във виното – феноменална естествена киселинност, която балансира огромната захар и не позволява на вкуса да натежи.

Връщаме се в колата, но Лоран вместо да излезе от имота, се отправя директно към легендарния замък на върха на хълма. Разказва ни в това време, че Шато д’Икем не е чак толкова затворено за външните хора място, просто не държат да имат много туристи и не афишират, че можеш да ги посетиш. На сайта им има форма за резервации на турове, но са заети за месеци напред. Но влизането в самия имот не е забранено – виненият бутик е отворен, ако желаете (и можете да си позволите) да си напазарувате. Можете спокойно да се разходите и в прекрасните им градини.

През цялото време в Шато д’Икем (Château d’Yquem) се чудим това наистина ли се случва – разходката в него бе като неочакван подарък. И макар в днешно време шатото да е повече добре смазана бизнес машина, част от голямата корпорация за луксозни стоки LVMH, отколкото романтично винарско имение, е голяма емоция да си в него и да стъпваш по тези исторически места. Снимаме се из изящно подредените розариуми и арки, докато Лоран ни разказва, че тук през 2005 г. се омъжила дъщерята на милиардера и собственик на шатото Бернар Арно – Делфин Арно.

На тръгване решаваме да разгледаме и магазина, в който са наредени разнообразни реколти и размери бутилки. Любезно ни предлагат да се запознаем с ценоразписа – най-евтината реколта е последната, 2023, като цената на малката бутилка от 375 мл е около 300 евро, а пълноразмерната е над 500. Не сме дорасли, мислим си със съжаление. И тъкмо да тръгнем, леко тъжни от този факт, любезната дама ни напомня, че има още една страница от ценоразписа. Sauternes 7 – вино, което често остава скрито зад единственото “официално” вино на шатото.

Sauternes 7 е бленд от “остатъците” от няколко реколти. То събира продукцията от онова грозде, което не е успяло да премине убийствените критерии за качество, за да се “класира” за основния етикет на шатото. Грозде, което идва от абсолютно същите лозя, обработвано с внимание от същите професионалисти и винифицирано в същата винарна. Ако Шато д’Икем имаше “втори етикет”, това щеше да е нещо такова. Но понеже няма, Sauternes 7 е нещо леко апокрифно. Всъщност, практиката да се прави вино, събрано от няколко реколти, започва още в началото на века в шатото. Отначало бутилките се дават за подаръци на служителите при специални поводи или пък за подаръци на важни гости на шатото. По някое време започват да се пускат и в продажба на външни гости. Бутилка от последния бленд се продава в шатото за 100 евро и не можем да устоим на изкушението да си купим едно такова бижу. Като се замисля, май трябваше да си купим повече.

Излизаме от шатото, изпълнени с радост и благодарност, че сме се докоснали до тази част от световната винена история. И отнасяме вкъщи друга малка част от нея.

Шато Сигалас-Рабо (Château Sigalas-Rabaud)

Château Sigalas-Rabaud е най-малкото по площ имение със статут Premier Cru от класификацията от 1855 г. и единственото от престижната група, което остава семейна собственост без прекъсване от 1863 г. насам (за разлика от околните шата, купени от застрахователни компании и банкови групи). Неслучайно винените експерти, включително тези на списание Decanter, често го определят като едно от най-отличните имения в Сотерн, което незаслужено остава „под радара“ на масовия потребител.

Историята му датира още от 1660 г., когато магистрати от местния парламент на Бордо откриват потенциала за винопроизводство на района. До началото на 19. век е собственост на фамилията Cazeau, като последният стопанин, който е и кмет на Бом, продава имота на Gabriel Deyme през 1819 г. Първоначално лозята му са част от голямото владение Château Rabaud.

Вината на шатото са високо оценени през 19. век, а през 1832 г. то е включено в Guide Jullien – един от първите винени гидове в новата история, като е поставено на едно и също ниво с Yquem и Rayne Vigneau. Това поставя и основата за включването му в списъка с Premier Crus през 1855 г.

През 1863 г. имотът е купен от Анри Сигалас. Макар тогава шатото да е в недобро състояние, той вижда потенциала на тероара и влага огромни усилия в развитието му. Страстта към виното обаче не е споделена от единствения му син Пиер Гастон Сигалас, който през 1903 г. продава основната сграда на шатото и 45 хектара от имота. Запазва си само южния склон около фермата – парцел от точно 14 хектара, който с любов нарича „Бижуто на Сигалас“.

През 1951 г. внучката на Пиер Гастон – Мари-Антоанет, и съпругът ѝ маркиз дьо Ламбер де Гранж (Marquis de Lambert des Granges), възраждат избата и започват да връщат блясъка и статута ѝ на едно от най-престижните шата. Днес то се управлява твърдо и с много финес от внучката на Мари-Антоанет – Лор де Ламбер Компейро, която и до ден днешен носи титлата маркиза и пази аристократичния характер на имота.

С влизането ни вкарват в изискания салон на къщата за гости. В шатото имат малка хотелска част с няколко стаи за настаняване и басейн сред лозята. Признаваме си – малко съжалихме, че не сме открили тази възможност по-рано, можеше да си запазим последната нощувка тук, вместо в Бордо! Сградата е опасана с килим от бръшлян и цветя и от въздуха изглежда като къщичка на феи и вълшебници.

Страстта към изкуството личи във всички зони, както и стремежът за опазване на историята и приемствеността. В дегустационната ни посрещат големи портрети на управителите на шатото – всички от Анри Сигалас до ден днешен. И докато им се любуваме, ни разказват историята на фамилията. В хладната изба с бъчвите, където отлежават вината, пък от стените ни гледат разнообразни по стил, но много красиви картини на тема вино и грозде. Оказва се, че са нарисувани от ученици от местна художествена школа. Първоначално бил обявен конкурс с награда покупка на най-добрата картина. Всички обаче били толкова добри, че шатото просто купило всички произведения.

Идва време и за вината. Приятно сме изненадани от разнообразието от стилове. Философията на Лор де Ламбер залага категорично на елегантността, лекотата и финеса, а не на грубата мощ и тежест. Обичайната остатъчна захар тук варира между 120 и 130 г/л. За да постигнат своята характерна жизненост, по време на гроздобера те берат едновременно както напълно ботритизирани зърна, така и такива в по-ранна фаза (т.нар. raisins dorés или „златни стафиди“), които внасят пронизваща киселинност.

Тази прецизност си личи във флагмана – Château Sigalas Rabaud 1er Cru Classé. Класически Сотерн, плътен и сладък, но с невероятен фокус с аромати на пикантно манго, зрял лимон и бяла праскова, а дългият му, класен финал е сравняван с „поклона на примабалерина, завършваща своя пирует“.

Вторият им етикет се казва Lieutenant de Sigalas. Той е много по-свеж, ефирен и сочен, с нотки на бели плодове и горчиво-пикантен цитрусов финал – абсолютно перфектен за аперитив. Стандартите им за качество са безкомпромисни. През 2020 г. например шатото изобщо не произвежда първото си вино, като вместо това влага цялото си висококачествено грозде във втория етикет.

Освен тях, тук правят великолепни сухи бели вина, пенливо вино по класически метод и нещо доста противоречиво – първият в региона напълно деалкохолизиран Сотерн. Повечето консервативни хора все още не го разбират, но пазарът явно е стигнал и до този момент.

Наслаждавахме се дълго време на тези чудесни, аристократични вина в хладната изба, преди да съберем смелост да се измъкнем обратно в 40-градусовата пещ навън.

Кой е по-по-най в Сотерн?

Репутацията на Сотерн като регион на скъпи и престижни вина поставя региона в центъра на всевъзможни спекулации и въпроси. Един от най-често задаваните е струва ли си космическата цена на Шато д’Икем или всичко е малко прекален маркетинг на гърба на историята. Както се досещате, няма правилен отговор. 

От различните разговори с винени професионалисти, ревюта и статии, които сме чели, можем да отделим няколко твърдения. От една страна, много от мненията са, че ако се съди по качествата на виното, бутилките на околните винарни съвсем не отстъпват и петорната разлика в цената не е съвсем оправдана. Ако търсите вино, което да отворите днес, или след 5 години, та дори след 10, можете да намерите превъзходни неща на съвсем прилична цена. Но от друга страна не един и двама специалисти споделят, че предимствата на д’Икем се показват след 20, 30 години и нагоре. Много от останалите сотерни на тази възраст започват да преминават пика си, докато Шато д’Икем може да живее десетилетия – 30, 50, дори 100 години, а за някои то е на практика вечно. Стари реколти на избата се търгуват за космически суми и ако става въпрос за инвестиционни покупки, това остава лидерът на пазара.

Феноменът на „вечното вино“ на търговете

За да придобиете представа какво означава това на практика: в анализите на пазара на отлежали вина се посочва, че Château d’Yquem притежава уникална химическа структура, която буквално консервира плода под влиянието на захарта и киселините. Исторически факт е, че през 2011 г. една-единствена бутилка Château d’Yquem от легендарната реколта 1811 г. (годината на Голямата комета) бе продадена на търг в Лондон за астрономическата сума от 75 000 лири (близо 85 000 евро), превръщайки я в най-скъпата бутилка бяло вино в историята. Преди продажбата виното бе тествано и оценено като напълно живо, свежо и в перфектна форма – след точно 200 години в стъклото! Ето защо, докато съседните имения от висок клас ви предлагат разкошно удоволствие на масата днес, Икем ви продава билет за вечността.

Вкусът и стилът на Сотерн или какво да очакваме

Защо Сотерн е толкова специален?

Защото не е просто десертно вино, а сложна вселена от вкусове и аромати. Тук нямаме тежка десертна сладост, а комплексен профил, доминиран от силни аромати на сушени кайсии, мед, шафран, пчелен восък и печени ядки – вкус, който се дължи на влиянието на благородното гниене. На небцето виното е плътно, мазно и с висок вискозитет (заради натрупания глицерол), но благодарение на мощната естествена киселинност на сортовете Семийон и Совиньон Блан, финалът остава чист, стягащ и дълъг, без усещане за натрапчив сироп. С отлежаването в бутилката (което може да продължи десетилетия) цветът се променя от бледозлатист до дълбок кехлибар и бакър, а пресните плодови нотки еволюират в комплексни нюанси на карамел, марципан и екзотични подправки.

Ако загледате предложенията на пазара на избите от региона, ще видите, че всички имат “първо” и “второ” вино. Обичайно първото е флагманът, класическият израз на Сотерн, с гореописаната плътност и богатство. То е произведено с най-голямо внимание, с педантичен подбор само на най-правилните зърна грозде. Вино, направено да преживее много истории и години. Вторите вина в Сотерн са отново сладки, но се отличават с повече свежест, лекота и цитрусови нотки. Обичайно в тях се влага грозде, обрано по-рано или по-слабо засегнато от благородно гниене. Трябва да признаем, че самите ние сме фенове точно на този стил Сотерн и се оказа, че сме си накупили предимно “втори” вина от разходката из региона. Ако стилът ви допада, ще се зарадвате и на по-добрата цена на тези вина спрямо флагманите на избите.

Но както споменахме по-горе, въпреки отличната репутация на вината от Сотерн, напоследък популярността на стила малко е поувехнала. Избите в района старателно се опитват да диверсифицират портфолиото си и почти навсякъде можете да опитате сухи или пък пенливи вина. От Sigalas-Rabaud например си купихме бутилка пенливо вино FINE BULLE – Cremant de Bordeaux. Виното е по класически метод, но вместо експедиционен ликьор, втората ферментация е подхранена със сладък Сотерн. 

Да се запознаеш със Сотерн отблизо е като скок на друга планета. Каквото и да бяхме чели за региона, и въпреки че бяхме опитвали доста вина, направени тук, всяка стъпка в този аристократичен винен регион ни изненадваше и хвърляше в размисли. Струват ли си колосалните усилия, за да получиш бутилка Сотерн? Способни ли сме да я оценим подобаващо? Разсъждаваме си, че истинската стойност на виното от Сотерн може да бъде оценена само от хората, които го правят и преживяват с всеки ден сложния път за направата му. И им благодарим, че ни позволяват да се докоснем до техния сладък свят. 

Следващия път, когато опитваме Сотерн на дегустация или си отворим бутилка, определено ще гледаме на нея с други очи и ще отделим максимално време за всяка глътка. Защото, колкото и клиширано да звучи, Сотерн наистина е течно злато и преживяване, което се помни цял живот. 

Малко логистика: Как да организираме посещението си в Сотерн?

След всички тези разкази за вечни вина и исторически шата, идва сложният въпрос – как всъщност да стигнем дотам? Най-честият и искрен съвет, който ще чуете от всеки местен, е един: наемете си кола. За да усетите духа на региона и да се придвижвате спокойно между лозята, това е най-свободният и логичен вариант.

Нека разгледаме по-подробно опциите и особеностите на придвижването:

• Кола под наем (Най-добрият избор): Всички изби и шата, за които ви разказахме, се намират извън самите градчета, разпръснати сред красивите лозови масиви. Голямото предимство на пътуването с автомобил е, че пред абсолютно всяка винарна има обособен паркинг или достатъчно място, където се спира изключително лесно и удобно.
• С такси от Бордо: Напълно възможно е да си хванете такси от града до региона. Имайте предвид обаче, че разстоянието не е малко и цените на тази услуга са доста високи.
• С влак: Можете да пътувате с влак от Бордо до Барсак или, както направихме ние, до Серон (Cérons). Там гарата се води „по-голяма“, което в местната реалност означава просто малка селска спирка. Основният проблем при влака е „последната миля“ – ако нямате предварителна местна уговорка някой да ви вземе от гарата, намирането на такси в тези малки населени места клони към невъзможното.

Моят съвет за перфектно преживяване: Ако трябваше да планирам това пътуване отново, задължително бих си запазил нощувка някъде в самия регион, съчетана с хубава вечеря. Районът предлага страхотни места за настаняване, обвързани с висок клас кулинария – включително и ресторанти с две звезди „Мишлен“, където преживяването е пълно.

Златното правило за винарните: Шатата в района приемат туристи и ще се радват да ви посрещнат, но само при едно условие – задължителна предварителна резервация. Не разчитайте просто да почукате на вратата на някое имение – без предварително уговорен ден и час, посещението е почти невъзможно. Добрата новина е, че на доста места можете да си резервирате от днес за утре. 

Заслужава ли си всичко това? Абсолютно. Регионът е изумително красив, аристократичен и потънал в едно особено, безвремево спокойствие. Ако сте истински любители на виното и красивите истории като нас, ще го харесате – много!