Струва ли си да пишеш за град, прекарал цялото си съществуване в сянката на съседа си?
Докато проучвах историята на това италианско градче, което посетихме за няколко часа това лято, открих само една статия на български за Савона (Savona) и в нея се казваше, че е отлична отправна точка за Генуа (Genova). Това никак нямаше да зарадва един савонец, нито пък мен – не вярвам в теорията, че интересни са само победителите. Всяко място заслужава своето внимание, а Савона съвсем не е от безинтересните. А когато се зачетеш в историята ѝ, можеш да откриеш и някои прелюбопитни факти.
В юлската сутрин слизаме от кораба и Савона ни посреща с най-новото си и модерно лице – новия круизен терминал на пристанището (Palacrociere). Докато слизаме по климатизираните ръкави, които отвеждат пътниците от изхода на шеста палуба към града, вече си представяме как се разхождаме по сенчести калдъръмени улички, наслаждаваме се на джелато и с много добро настроение се радваме на началото на ваканцията си. Минути по-късно настроението ни вече няма да е чак толкова добро, но да започнем с приятното.
Савона е град-феникс. Историята на този район изобилства от поводи за гордост и грандиозни трагедии. Морското разположение на града и естественото пристанище правят Савона влиятелна търговска сила през Средновековието, но и изправена пред огромно предизвикателство – Генуа. Генуезците и савонците и до днес не са първи приятели и има много анекдоти и шеги за конкуренцията между двата града, която исторически е предимно в полза на Генуа. Средата на XVI век е един от най-драматичните периоди. През 1528 г. генуезците потапят множество кораби, натоварени с камъни, в дълбокото старо пристанище на града и на практика го унищожават. А старият град, намиращ се дотогава на хълма над пристанището, е съборен и на негово място е издигната крепостта Приамар (Fortezza del Priamar). Днес тя е една от най-значимите забележителности на Савона, но историята с нея няма как да не остави доста горчив привкус.
Но да прескочим 500 години напред във времето в днешния слънчев ден, в който вече сме слезли от кораба и се озоваваме на уютен кей със стотици малки лодки около нас. Това е Vecchia Darsena – Старото пристанище. Тази зона е малка останала част от някогашното унищожено пристанище, към която е изместен морският трафик след голямото унищожение.
Но драматичните времена за пристанището на Савона вече са отминали и днес то е една от най-модерните италиански круизни дестинации. Реновирано е с инвестиция на компанията Costa Crociere през 2019 г. и е нейна основна база. Днес носи титлата на първото сертифицирано устойчиво и „зелено“ круизно пристанище в Италия с модерни системи за брегово захранване и намаляване на емисиите.
Кулите на Савона
Минаваме набързо по атрактивния подвижен мост, който ни отвежда право в историческия център на града. На входа на старото пристанище ни посреща Торета (La Torretta / Torre Leon Pancaldo) – емблематичната кула от XIV век, посветена на мореплавателя Леон Панкалдо, плавал редом с Магелан. Тя стои гордо срещу морето, оцеляла при всяко нападение.
Докато се опитвам да привлека вниманието на децата към барелефите и стария часовник, Ади ме прекъсва с категорично възражение: кулите са скучни, а ходенето пеша е напълно излишно занимание. Илюзията ни за спокойна, романтична семейна разходка започва да се изпарява още на първото кръстовище. Адриана категорично кръстосва ръце – слънцето грее прекалено силно, обувките ѝ пречат, а самата идея за разходка създава неописуем ужас в очите ѝ.
Опитваме се да запазим родителско хладнокръвие и да продължим малкия си тур. А дори не е нужно да ходим кой знае къде – от всеки ъгъл в Савона дебнат истории.
Входът към стария град е монументален – комплекс от няколко средновековни кули, които пазят други истории. Основната сред тях е кулата Брандале (Torre del Brandale) – 50-метрово здание от XI-XII век, пазило пристанището от всякакви нашествия. В злополучната 1528 г. обаче и тази кула паднала жертва на генуезците, които свалили 20 метра от височината ѝ, за да демонстрират превъзходството си. По-късно кулата е възстановена до оригиналната си височина и днес може да бъде посетена като музей. До нея са още две кули – Корси (Torre Corsi) и Риарио (Torre Riario).
В миналото Савона е наброявала десетки такива укрепени кули — вечният стремеж на богатите благороднически родове да демонстрират превъзходство, власт и сигурност, точно както в Болоня (Bologna) или Сан Джиминяно (San Gimignano). Днес двете запазени кули съжителстват рамо до рамо като мълчаливи свидетели на някогашните семейни съперничества.
Из уличките на стария град и легендата за първия сапун
Навлизаме в плетеницата на стария квартал, където между високите фасади се поклаща чисто пране. Този детайл е особено символичен тук, защото според една стара лигурийска легенда, цитирана и във френски исторически текстове, именно в Савона е създаден първият твърд сапун. Твърди се, че съпругата на местен рибар случайно е сварила заедно зехтин и сода, откривайки тайната формула. Неслучайно на френски думата за сапун е savon – смята се, че това е директна препратка към името на града.
Висящите декорации и уханието на чисто създават неповторим уют, а Савона носи усещане на град, който още не е опорочен от свръхтуризъм, макар все по-посещаван в последните години.
Малко магазини, доста кафенета, пекарни и ресторанти и автентични площадчета като Мадалена (Piazza della Maddalena). Нещо любопитно – понеже децата обичат да си избират дребни сувенири като ключодържатели, значки, такива неща – из уличките на Савона не успяхме да открием ни едно такова място, посветено изцяло на влечението на масовия турист. Ако държите да си купите магнит или ключодържател с надпис „Савона“, все пак можете да го направите на пристанището.
Крепостта Приамар (Fortezza del Priamar)
Слънцето напича неумолимо и се насочваме към крепостта Приамар. Отдолу тя се издига като непревземаема каменна стена, а пътят нагоре минава по дълги, напечени рампи. „Защо точно тук трябва да се качваме?“, звучи като постоянен фон зад гърба ми. Докато разказвам как през XVI век генуезците сриват стария средновековен център на хълма – заедно с катедралата, църквите и десетки дворци – само за да разчистят място за бастионите и да обърнат оръдията към града, Ади просто илюстрира израза „магаре на мост“ и под жаркото слънце застава в средата на моста, отказвайки да направи още крачка. Поводът този път е снимането с миниатюрната камера, която сме ѝ купили с идеята да се вдъхновява от пътуванията и да запечатва спомени от красиви места. Вместо това, за наш ужас, камерата се кипри на края на селфи стик, запечатваща многобройните пози на самата Адриана и нищо от околната среда.
Понякога на най-хубавите места се чувстваме най-тъжни, ядосани и безпомощни, чудейки се къде сбъркахме във възпитанието. Иска ни се да вярваме, че все пак не сме сбъркали като сме завели децата да опознават света. И че просто емоциите и впечатленията им идват в повече и ги изразяват както дойде, където дойде.
Изкачваме се някак до първото ниво на крепостта и присядаме да се огледаме. До нас са разкопки, още недовършени, на една от някогашните църкви. Дали генуезците са си представяли, че като унищожат цял град, след това ще го владеят вечно?
Затвор за герои: Джузепе Мацини и крепостта днес
Докато си почиваме, прочитаме следващата табела. През 1830–1831 г. крепостта се превръща във военен затвор, а в една от килиите ѝ е бил затворен самият Джузепе Мацини — един от духовните бащи на италианското обединение (Рисорджименто). Точно зад тези дебели каменни стени, гледайки към морето през решетките, той още по-силно се вдъхновява за революционното движение „Млада Италия“.
Каквото и да са си представяли някога създателите и обитателите на крепостта, днес тези времена са отминали и сега и основите на църквите, и крепостта са вече само тяхна илюстрация. Вътрешният двор на Приамар живее съвременен живот на сцена за музика, култура и изкуства. А отгоре се вижда цялото пристанище в новия си блясък, доминирано от круизни кораби, малки лодки и индустриални сгради.
Град на двама папи и втората Сикстинска капела
Моментът на примирие продължава точно колкото да си поемем дъх, преди да започне слизането обратно към града, придружено с бурно недоволство, пот и сълзи. Намираме кратко успокоение като вземаме по един сладолед, и прилично омазани с него стигаме до чешмата пред катедралата „Успение Богородично“ (Cattedrale di Nostra Signora Assunta), където намираме по-трайно убежище. Студената вода е освежаването, от което имаме нужда след горещата разходка и се наслаждаваме на едни почти спокойни 20 минути, преди да влезем да разгледаме църквата.
Катедралата „Успение Богородично“ (Cattedrale di Nostra Signora Assunta) носи може би най-драматичната съдба в града – първоначалният средновековен храм е бил на върха на Приамар, но генуезците го сриват до основи, за да построят крепостта, принуждавайки савонци да издигнат нова катедрала долу, върху основите на стар францискански манастир. Зад бароковата ѝ фасада се крият истински реликви: спасените парче по парче изящни ренесансови дърворезби на църковния хор, поръчани от папа Юлий II, част от мощите на Свети Валентин, както и следи от времето, когато Наполеон държи тук под домашен арест папа Пий VII. Днес от нейния тих манастирски двор се влиза директно в савонската Сикстинска капела, превръщайки целия комплекс в скрито убежище, пълно с папско злато, мрамор и вековна памет.
Малцина свързват Савона с Ватикана, но този бряг дава на католическия свят двама от най-влиятелните ренесансови понтифици от рода Дела Ровере — папа Сикст IV и неговия племенник Юлий II (същият, който поръчва тавана на Сикстинската капела на Микеланджело в Рим). В двора до катедралата се намира савонската Сикстинска капела (Cappella Sistina di Savona) — поръчана от Сикст IV като семейна гробница за родителите му. За разлика от римския ѝ съименник, тук няма тълпи.
През XIX в. Савона е сцена и на друга църковна драма. Векът започва с френска окупация. Наполеон Бонапарт анексира Лигурия (Liguria) и избира точно Савона за място на заточение на папа Пий VII. В продължение на три години (1809–1812) епископският дворец до катедралата се превръща в златна клетка за главата на Римокатолическата църква, след като папата отлъчва френския император. Наполеон се опитва да го сломи и изолира от света, но местните граждани тайно засвидетелстват дълбока почит към пленения понтифик.
Въглища, кино и най-дългият лифт
През втората половина на XIX в. с навлизането на парата и железниците градът бързо натрупва ново самочувствие: английски инженери модернизират пристанището за уелски въглища, изникват първите модерни металургични леярни, а новата буржоазия издига великолепния оперен театър „Киабрера“ (Teatro Chiabrera) и дългите сенчести портици, които и днес пазят сянка в следобедния пек.
През XX век градът окончателно навлича работническите дрехи и се превръща в индустриален бастион, захранващ със стомана, горива и труд фабриките на Милано (Milano) и Торино (Torino). В това сурово ежедневие обаче се крие и неочаквана поезия: в селцето Ферания (Ferrania), точно зад Савона, през 1915 г. първоначално е построен завод за барут, но след Първата световна война се трансформира във фабриката за фото- и киноленти Ferrania. Много от италианските легендарни филми – шедьоврите на Федерико Фелини, Виторио Де Сика, Пиер Паоло Пазолини и София Лорен, са заснети на ленти, произведени тук.
Паралелно с лентите, над Савона минава и едно от инженерните чудеса на XX век – 18-километровият лифт за въглища (Funivie di Savona). Съоръжението e завършено през 1912 г. и над 100 години пренася товари от корабите в пристанището директно до фабриките на Пиемонт (Piemonte). Лифтът спира редовната си работа през ноември 2019 г. след тежки проливни дъждове в Лигурия, които предизвикват масивни свлачища и компрометират носещите стълбове в планината. Днес останките от първата му станция на пристанището още не са изцяло демонтирани и носят спомена за бурната индустрия, помогнала на Савона да разцъфти за пореден път след векове трудности.
Днес Савона вече е в началото на следващата епоха – пристанището е ориентирано към круизни кораби и туризъм с поглед към „зелено“ бъдеще. А ние се качваме на кораба и продължаваме към следващата дестинация.
Полезно за пътешественици: Савона накратко
- Време за посещение: Ние пристигнахме с круизния кораб Costa Smeralda и разходката ни продължи около 3 часа в летния сезон
- Логистика пеша: От круизния терминал (Palacrociere) се стига за 5–10 минути директно до Старото пристанище (Vecchia Darsena) и центъра по пешеходен мост
- Основни забележителности:
- Кулите: Torre Leon Pancaldo на кея и средновековните Torre del Brandale, Corsi и Riario.
- Крепостта Приамар (Fortezza del Priamar): достъпът до повечето места е свободен и има страхотни гледки във всички посоки
- Катедрален комплекс: Катедралата „Успение Богородично“ и Сикстинската капела на Савона.
- Разходка из стария град – не пропускайте!
- Сувенири: Магнити и сувенири се продават основно на пристанището.