Поглеждаме картата на Финландия и двамата с Мими не знаем къде е Савонлинна. Вероятно и вие не знаете и ви е любопитно защо пък точно Савонлинна? Къде се намира този град? Какво има там? Известен ли е с нещо? Какво ли би ви накарало да се озовете в Савонлинна? Много въпроси, но се надявам любопитството да ви задържи тук и да прочетете за този малък, но изключително финландски и приятен град някъде в езерната част на Финландия.
Как се стига до Савонлинна?
Почти съм сигурен, че няма как да се сетите сами да планирате пътуване до тук, освен ако не сте почитател на операта (за операта по-надолу). А и може би никога не сте чували за града. Но трябва да отбележим, че в поредицата на National Geographic „Европа отвисоко“ може да видите няколко кадъра от Савонлинна, но там акцентът е на езерото Саймаа, за което също разказваме.
Но да се върнем към практическите съвети. До Савонлинна може да летите със самолет от Хелзинки, има мъничко летище наблизо. Полетът е около час. С кола пък ще ви отнеме над 4 часа. А ние избрахме с влак от Хелзинки до Париккала за около 3 часа и оттам до Савонлинна отново с влак за още 1 час – общо отново 4 часа (30+ евро).
4 часа на север от Хелзинки
Финландските влакове са чисти, удобни и доста бързи. Изобщо, удоволствие е да се пътува с тях. И ние се возим на един такъв с почти 200 километра в час, на североизток от Хелзинки, и се наслаждаваме на гледките през прозорците. Отиваме към Савонлинна – община с около 30 000 жители (почти 40 000 с присъединените околни села), за да прекараме 3 дни в изследване на езерото Саймаа и живота в него. И най-вече кулинарния живот.
В тази част на Финландия е много трудно да определиш в кой град или село си. Самият град Савонлинна е разположен на няколко острова, свързани с мостове. Но в рамките на общината има още няколко села, които също се намират на острови и всичко е свързано. А между общинския център и периферните села е пълно с малки разпръснати острови, повечето покрити от гори. Не знам дали всички те си имат имена, вероятно е много трудно да измислиш имена на толкова много острови.
До Савонлинна се стига удобно с влак, както и с автомобил, но най-типичният транспорт за този регион е водният. Почти всички си имат лодки, които в сезоните, в които езерото не е замръзнало, се придвижват между островите. Често с лодка между отделните села е по-бързо, отколкото с кола.
Любопитен факт е, че езерото Саймаа е изключително чисто, въпреки натоварения трафик. Можете да видите на 6 м дълбочина. И природата наоколо е страшно чиста, но е факт, че Финландия е изключително рядко населена държава. И дори регионални центрове като Савонлинна са далеч по-спокойни и ненаселени, в сравнение с нашите.
Историята на всеки град във Финландия започва с разкази как е било по времето на Шведското владение на региона, преминава през Руската империя и чак съвсем наскоро стигаме до държавата Финландия. Така и основната забележителност на Савонлинна ни разхожда през тези епохи.
Замъкът на Савонлинна – Олавинлинна
Основната забележителност на града е Замъкът на Св. Олаф (Олавинлинна, Olavinlinna), построен на остров до града. Първият ни въпрос към страшно милата екскурзоводка Анна от градския музей Riihisaari е кому е нужен замък тук, насред езерото. Всъщност, замъкът е основан през 1475 г., по времето, когато тези земи са в пределите на Кралство Швеция.
Тогава шведският регент Ерик Акселсон Тот решава да построи защитна крепост, която да пази шведските владения от набезите на съседните руски провинции. Източната част на Финландия, включително и столицата Хелзинки, дълги векове е била ту в шведски, ту в руски ръце, а самата държава е независима едва от 1917 г. Затова и в тези региони, и не само, ще срещнете много смесено население, хора с руско звучащи имена и доста рускоговорящи. Не липсват и много руски имигранти.
Замъкът Олавинлинна е преживял двете Шведско-Руски войни, едната в края на 15 в., другата в средата на 16 в. и не е бил превзет през нито една от тях. По-късно в историята, обаче, крепостта е попадала в чужди ръце след доброволно предаване – веднъж през 1714 г. и веднъж през 1743г.
Черният овен – спасител на Олавинлинна
Олавинлинна си има необичаен талисман – черен овен. Легендата е, че през 1656 г. руснаците отново били обсадили крепостта и в една нощ се извила страшна буря. Паднала мълния, която възпламенила катрана върху защитните бариери и подходите към замъка избухнали в пламъци, издигащи се до небето. На този драматичен фон, един черен овен, в търсене на храна, се покатерил на северната батарея на замъка. Изплашен от бурята, започнал да размахва рогата си. Видът на разярено черно рогато същество посред нощ, на фона на обвито в пламъци небе, силно изплашило окупаторите, които решили, че замъкът е защитаван от дявола. Бързо се оттеглили, а овенът спасил Олавинлинна. Днес има статуя на овена по пътеката към замъка, както и вътре в самия замък.
Животът в Замъка на Св. Олаф
Замъкът е бил най-вече военно съоръжение и основните му жители в онези времена са били защитниците на района. И днес се разхождаме из отбранителните кули, които още пазят отворите за оръдия, а можем да видим и няколко оръдия. Но и животът в замъка не е бил лишен от нищо важно. Екскурзоводът ни в замъка ни разказва, че като шведско владение замъкът е трябвало да има голяма зала, където да пирува шведския крал като дойде. Така и тук има огромна зала, но шведски крал е идвал само веднъж, през повечето време най-голямата зала е била използвана от коменданта / управителя на замъка и наистина е внушителна. Днес тя е устроена като зала за хранене и в нея се провеждат най-разнообразни кулинарни събития – тематични вечери, официални срещи и дори сватби.
Църковната кула
Някога замъкът имал и собствена църква, в една от кулите. По стените ѝ още се виждат някои от старите фрески, макар и вече поизносени. В единия край на залата пък има малко прозорче, а зад него – миниатюрна стаичка. В нея стоели жителите на замъка, които поради някаква причина, най-често заразна болест, не били допускани при останалите на службата. Нещо като изолатор. Но пък ходенето на църква, разбира се, е било задължително.
В ниши на кулите виждаме възстановки на спалните на пазителите на замъка. Ако съдим по леглата, са били доста дребнички. Други любопитни съоръжения са двете тоалетни. Представляват издадени навън от стената ниши в близост до спалните помещения, с отвор в пода. Ако погледнете скалите надолу, ще се уверите, че са били използвани точно за това. В един от дворовете на замъка е имало и кухня.
Оперният фестивал на Савонлинна / Savonlinnan oopperajuhlat/
Днес замъкът е музей и място за провеждане на изложби, концерти и други културни събития. Най-значимото от тях е Оперният фестивал на Савонлинна, който се провежда всяка година през юли. Шатрите и сцената за представленията са разположени в големия двор на замъка и само можем да си представим каква страхотна атмосфера има тук по време на фестивала. Ние сме в града през септември, туристическия сезон е свършил и много ресторанти, кафенета и хотели вече не работят.
През 1907 г., по време на националистическа среща в замъка Олавинлина, финландското сопрано Аино Акте, вече утвърдена на световните оперни сцени и пламенна патриотка, разпознава потенциала на замъка като идеално място за оперен фестивал. Първият фестивал се състои през 1912 г., като Акте го ръководи в продължение на пет години, през които поставя четири финландски опери. Единствената чуждестранна опера е “Фауст” на Шарл Гуно, в която Акте изпълнява ролята на Маргарита.
През 1917 г. фестивалът е прекъснат поради Първата световна война, обявяването на независимостта на Финландия и последвалата Гражданска война. След петдесет години прекъсване, през 1967 г. Музикалните дни в Савонлина организират оперен курс за млади певци, който завършва с изпълнение на “Фиделио” от Бетовен в замъка. Тази година се счита за начало на съвременния фестивал, който оттогава насам непрекъснато увеличава своята публика и репутация.
Общината на Савонлинна полага изключително големи усилия да поддържа и развива това събитие, което е и едно от най-значимите културни събития за цяла Финландия. И да се грижи гостите на града да са обгрижени и да си прекарват приятно по време на престоя си. Една от чудесните идеи, които видяхме, е специално тематично меню с ястия с местни продукти, вдъхновени от фестивалната програма. Като плато „Верди“ и сандвич с риба „Травиата“.
Корабите на Савонлинна
Ако се загледате по флота в езерото Саймаа, ще се зачудите от мащаба на плавателните съдове в него. Усещането е все едно си на морето, големи кораби преминават навсякъде, пътници и товари се придвижват между островите на стотици километри разстояние. Корабоплаването в тази част на Финландия е силно развито от столетия насам. Виждаме го и по време на разходката в музея, на чийто пристан са закотвени три кораба, един от които легендарен параход от 19 век. Разказват ни, че през лятото имало още един параход, но той отплавал. Тук е моментът да уточним, че ако сте в Савонлинна през лятото, можете да се насладите на много водни забавления, между които и разходка с истински действащ параход.
Salama
Най-любопитният кораб на кея е SALAMA, построен през 1874 г. Това бил флагманът на корабоплаването в района в онези времена, един от най-модерните и най-луксозните кораби. Най-често пътувал по маршрута Йоенсуу – Савонлинна – Виборг – Санкт Петербург и превозвал пътници и товари. По онова време туризмът не е бил така достъпен и пътувания за развлечение си позволявали само много богатите хора. Супер луксозният SALAMA превозвал много често именно такива хора, като е возел до 60 пътници и 110 тона товари. На борда на възстановения днес кораб виждаме части от кухнята, столовата и салона за пътници. Трудно ни е да си представим как са се побирали 60 души, но по онова време критериите са били други. Но наистина удобствата на кораба са отлични за края на 19 век.
Salama има интересна съдба, в която се смесват и трагични, и положителни елементи. В една тъмна нощ през септември 1898 г. корабът е ударен от друг кораб при преминаване през тесен участък в езерото Саймаа и потъва за час. Трети кораб наблизо (усещате колко е бил натоварен и тогава трафикът в района) идва на помощ и всички пътници и екипаж са спасени. Но любимият на всички кораб потъва за час и остава на дъното на езерото над 70 години. През 1971 г. корабът е изваден от водите на езерото и за огромно учудване на всички, е изключително добре запазен. Заради чистите води на езерото, липсата на сол и кислород, корпусът е почти непокътнат. След това корабът е реставриран и днес е част от музея Riihisaari.
Mikko
Mikko е друг исторически кораб, последният от над 200 парахода от този тип, които са кръстосвали езерото Саймаа в началото на 20 век. Построен е около 1920 г. и основната му задача е била да превозва дървен материал и други товари. След като остарява морално, служи като круизен кораб през 70-те. Влошеното му след това състояние изисква много и скъпи ремонти, но в крайна сметка и Mikko връща блясъка си и влиза в експозицията на музея. Самият кораб е в движение и през лятото е сцена на събития, круизи и т.н.
На кея на музея можете да видите и други исторически кораби, както и на пристанището в града. А разходката с някое от многото круизни корабчета, които ви очакват там, абсолютно си заслужава.
Езерото Саймаа
Малко ви подведохме в началото. Най-голямата забележителност на Савонлинна не са нито замъкът, нито корабите. Най-голямата забележителност са езерото и прекрасната природа. За езерото Саймаа може да говорим много и го правим в другата статия. Но просто си представете как сме отседнали в хотел Hospitz на брега на езерото, точно пред нас е малко плажче, на което има табло с изследванията през годината, че водата е прекрасна за плуване и къпане. Покрай нас от време на време минава лодка, а във водата крякат много патици и се разхождат по малката пясъчна ивица. Пред нас са и корабите, за които писахме преди малко. Стоим в сауната на хотела и после бързо скачаме в студените води на езерото и така всеки ден.
Саймаа е истинското богатство на Савонлинна и определено си заслужава да се види.
Сауна във Финландия и ледено езеро / море: как финландците се радват на живота
Хотелът в Савонлинна, в който отседнахме
Хотел Hospitz също се оказа интересна находка. Проектиран през 1929-30г. от Olivia Mathilda „Wivi“ Lönn, която е първата жена архитект във Финландия, която има своя собствена архитектурна компания. Сградата първоначално е построена като дом за пътници и помещение за християнската асоциация на младите жени и е в скандинавски класицизъм, характеризиращ се с асиметричен план и фасада. По време на войните хотелът е бил използвал от военните. В мазето се е помещавал и военния телефонен център. От 1992г. сградата работи отново като хотел и ние почти случайно се озовахме в нея. Дори имахме една служебна вечеря в ресторанта, почти като бал. Но да не ви отегчаваме ви отвеждаме и към храната в Савонлинна.
Проект на Льон е спечелил конкурса за проектиране на сградата на доброволческата пожарна команда в Тампере, но не ѝ е било позволено да продължи с проектирането, защото това е „мъжка сграда“. През 1902 г. Льон предизвиква обществено недоволство, като кара колело до град Йоутса, носейки панталони. Интересно също е, че тя е участвала в проектирането на Театър „Естония“ – историческа сграда в Талин, Естония, в която се помещават Естонската национална опера и Естонският национален симфоничен оркестър.
Други хотели в Савонлинна, ако сте се запътили натам:
Booking.comМуйку, льорци и какво да ядем в Савонлинна
Традиционната храна в това кътче на света е пряко обвързана с наличните продукти, които тук са ръж, овес, риба, горски плодове и гъби. Месо, разбира се, също има, има си множество ферми, може би повече е говеждото, по-малко свинското, но има и от двете. Когато отидете в Савонлинна, е важно да опитате поне два местни специалитета, за да се запознаете малко по-добре с местната култура.
Муйку
Най-известният продукт, и най-харесан от нас, е муйку (muikku). Това е дребна риба, която живее в изобилие в езерото Саймаа и е популярна из цяла Финландия и отвъд. На български видът е рипус, което е от семейство Пъстървови. Муйку в местните ресторанти се сервира пържена, оваляна в ръжено брашно, и е страшно вкусна. Тук е време да оставим предразсъдъците към дребните риби.
Ако искате да си отнесете Муйку у дома, можете да си купите някоя от многото видове консерви с Муйку, приготвена по различни начини. Популярна е пушената муйку, консервирана заедно със сол и рапично олио. Всъщност рапичното олио е доста разпространено тук. Пушената муйку може да ви изненада, защото ароматът е силен, на пушек, истински пушек от дърва. Няма нищо общо с пушените колбаси и риби, които тук сме свикнали да хапваме.
Муйку от езерото Пурувеси (Puruveden muikku) е продукт със Защитено географско указание (ЗГУ, PGI), заради отличните качества като вкус и чистота, които притежава. Пурувеси е част от езерния комплекс Саймаа, като се смята за най-чистата част от цялото езеро.
Ако искате да си купите оригинален местен продукт, можете да се оглеждате и за продукти с етикет D.O.Saimaa. Това е регионалният сертификат за качество и е надежден.
Льорци – Lörtsy
Май почти всеки регион по света, в който сме били, си има някакъв традиционен тестен продукт, който всички обожават и често е толкова популярен, че минава и за улична храна. Тук това е Льорци Lörtsy. Льорци е нещо като голяма пържена поничка, или пък мекица, пълнена с различни неща. Най-популярна е пълнена с кайма. Изненадата за нас бе, че всъщност плънката е кайма и ориз. Значи, представете си тестено изделие, пържено, пълнено с кайма и ориз. Така изпържена, льорци може да се хапва директно или пък да се прегъне на две и да се добави лук, кисели краставички, кетчуп, горчица. Ако обичате тестени изделия и такъв тип сандвичи, вероятно ще ви хареса.
Гъби и горски плодове
Във Финландия има закон, който дава право на всички жители и гости на страната, включително на туристите, свободно да берат от даровете на природата, включително гъби, горски плодове, ядки, билки, цветя и каквото друго намерят за полезно. В това число влиза още риболовът. Също така, всеки има право да се разхожда, кара колело или ски и престоява кратко време (примерно няколко дни на палатка) навсякъде, където това не е забранено (примерно не е частен имот и не е земеделска земя). Затова и съвсем очаквано, тези продукти са в изобилие навсякъде и неизменна част от кухнята в Савонлинна и цяла Финландия.
Кога да посетим Савонлинна?
Савонлинна и езерото Саймаа са популярна дестинация през лятото. Оперният фестивал е през юли, но ако ще го посещавате, си го планирайте отдалече. През лятото всички обичат да плуват в езерото, да карат лодки, да практикуват разни други водни спортове, да ходят на излети по многобройните екопътеки из горите на Финландия.
Есента тук започна в началото на септември и бързо всичко се покрива с красиви топли цветове. Към октомври, обаче, вече студът е започнал да пристига и е мрачно и дъждовно, а денят се скъсява, споделят местните.
Дойде ли зимата, обаче, нещата се нормализират и всички преминават на зимен режим. Езерото замръзва с покривка до 60 см и става годно за ходене по леда и дори за шофиране между островите. А късият ден, който продължава от около 10 сутринта до 3 следобед, не е чак толкова плашещ, или поне за свикналите с това. Освен това белият сняг създава усещане за светлина, което прави зимата почти приятна. Или поне за местните, които винаги могат да преборят студа с една гореща сауна.