Жича и Студеница – два от най-големите сръбски манастири
Винаги когато имам време и желание ходя в някой манастир за разтуха. Може би това са най-запазените места в България. Не мога да се сведа към вярващ или не, но обичам тези духовни места, а и ако няма хора разговорите с отчето винаги са хубави, а и предполагам, не само в България манастирите са център на култура и политически живот през средновековието, а и в Сърбия може да посетите много големи и красиви православни манастири. Тук сме се отправили към Жича и Студеница, едни от най-хубавите и големи сръбски манастири.
Манастир Жича
През гори и планини, през реки и долини, се отправихме към Кралево. В самия град не знам какво има за гледане, но в покрайнините му е един от най-хубавите православни манастири, които съм виждал. Е разбира се от наш‘то по-хубаво няма…
Но манастирът в Жича си е великолепен, наподобяващ повече замък със своите стени околовръст и красиви църкви в него. Изграден през 1205-1208 от Стефан II Неманич – по-късно коронясан в същия този манастир като първи крал на Сърбия. Преди тази коронация сръбските владетели са били с титлата „жупани“, нещо средно между владетел на сръбска територия и византийска провинция. Като Рашка област, където се намира манастирът е бивша българска територия.
[mapsmarker marker=“125″]
Рашката школа е повлияна много от византийския и романските стилове, което много личи в Жиченския манастир – стенописите му са по-скоро византийски стил, а сградите имат романски привкус. Характерни за този стил освен Манастира в Жича е и Манастир Студеница (Успение на пресвета Богородица / Успењу пресвете Богородице). Студеница е по-старият от двата манастира (1190г.) и е разположен в живописна местност в планината Голия. От единия към другия манастир се стига по поречието на река Ибър и се минава покрай една от крепостите на Неманичите – Маглич, кацнала на хълм до един от завоите на красивата река.
Манастир Студеница
Студеница се оказва още по-красив манастир и с много църкви зад крепостните му стени, главната „Успение на пресвета Богородица“ е и крипта за създателите на Сръбското кралство Стефан Неманя и жена му Ана, и синът им Стефан II Неманя (Първовенчани). В двора също са и църквите: „Св. Йоан Кръстител“ – запазени са само основите от нея; „Св, Николай“ – малка църква от XIII век; и „Св. Йоаким и Ана“ – издигната от Стефан Милутин*. Тук искам само да вметна,че Стефан Милутин е погребан в София, в църква „Света Неделя“. Мощите на почитаните от българите сръбски владетел са донесени в български земи благодарение на „Мара“ Султанката.
[mapsmarker marker=“126″]
И така за един ден и само два манастира ние се насладихме на красива гледка и за някои неща на място, за други в последствие, обогатихме културата си и познанията си за история на Сърбия и на България, дори с препратка чак до София. Догодина се надявам вече да е по-спокойно в Косово, да можем да го посетим без притеснение!
–––––––––-
*Стефан II Милутин е защитавал българските интереси срещу Византия и е почитан като закрилник на София. Църква „Света Неделя“ е била носила в негова чест името „Свети Крал“.
