Home ПътешествияИталия Изненадите на едно пътуване до остров Сицилия, Южна Италия

Изненадите на едно пътуване до остров Сицилия, Южна Италия

17 minutes read

Едно пътуване до остров Сицилия, не успяхме да видим вулкана от мъгла, но бе много приятно

Остров Сицилия е хубаво място. Има много туристи заради големите популярни забележителности като Етна, Сиракуза, Палермо. Но само на 50 км от туристическите точки попадате на спокойна и красива провинция.

На сицилианска почва стъпваме в ранния следобед в първите дни на май 2014 година. Сватбеното пътешествие е в разгара си, порадвали сме се на чудеса на цивилизацията като Неапол и Помпей и е време да започнем по-лежерната част от пътуването в слънчева и романтична Сицилия. Мечтите за хубаво време, може би малко плаж и обикаляне повече по кафенцата, отколкото по пътищата, ни изпълваха, докато се возихме на ферибота, уморени от натоварения график през първите дни от пътуването.

[mapsmarker marker=“93″]

Първата ни среща с острова – Месина – е далеч от представите за спокойна и лежерна почивка, а си е традиционния голям пристанищен град. Измъкнахме се сравнително бързо и поехме по магистралата към Катаня. Някъде около 5 следобед се оказахме в голям град, без хотел и без интернет, където да си потърсим друг. Отворихме пътеводителя, където пък за Сицилия не пишеше почти нищо, освен за големите градове като Палермо и Катания. Случайно там беше сложена и снимка на неизвестното ни досега градче Вицини (или Видзини – Vizzini), разположено на красив хълм и намиращо се на около 70-80 км от нас.

Вицини – Vizzini

Vizzini - Сицилия

Вицини

[mapsmarker marker=“94″]

Решихме, че щом е в пътеводителя, все ще има нещо интересно в него, и се отправихме натам с надеждата да си намерим хотел на място. Вицини изглеждаше съвсем приятно, имаме чудесни снимки от там, но условия за туризъм нямаше никакви. След дълго лутане и кратък разговор с местна баба на развален италиански, установихме, че хотел в града няма. Имало някога, но го затворили. И няма къде да се спи. Пратиха ни на няколко километра извън града, където имало нещо като ферма и хотел към нея до едно запустяло село.

[dropshadowbox align=“none“ effect=“lifted-both“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ]При последната ми проверка вече има няколко места където бихте могли да се подслоните във Вицини, в крайна сметка ние си прекарахме чудесно и така, а и имахме история с бабичка в Сицилия.[/dropshadowbox]

Вицини

Фермата

Почти се стъмваше и Сицилия започна малко да ни плаши. За щастие лесно открихме фермата (Agriturismo Hotel Affittacamere ‘A Cunziria), където ни предложиха нощувка по 25 евро на човек без закуска и 35 евро на човек със закуска. Е, щом е ферма, сигурно ще ни предложат специална закуска местно производство, казахме си, и се съгласихме на по-високата цена. Това после се оказа най-скъпата закуска от целия ни престой в Италия, тъй като се състоеше от кроасан, кафе и сухари. В други градове ни предложиха къде по-впечатляваща.. След като се настанихме, вечеряхме в местния ресторант, който ни впечатли с това, че всъщност се намира в пещера.

 Agriturismo Hotel Affittacamere 'A Cunziria

[mapsmarker marker=“95″]

Сутрин във Вицини

Сутрешно Вицини се оказа интересно и малко западнало градче някъде в центъра на Сицилия. Малки улички измежду стари и не много богати къщи, като декор на филм в стил „Кръстникът“. Уличките изглеждаха запустели, но на централния площад бе пълно с народ. Запознахме се с един дядо и неговото куче. Към приятната приказка, само на италиански, се присъединиха още хора и се постарахме да обясним, че София е в България, а не в Румъния. За разлика от други италиански градове, тук не идват много българи, бедно е мястото, но някак си чаровно.

Вицини

Вицини

Вицини

Вицини

Вицини

Вицини

Вицини

Кучето

Вицини

Модика – Modica

[mapsmarker marker=“96″]

Модика е доста по-туристическо място от Вицини, в югоизточна Сицилия, където е пълно с паметници на културата, има къде да се нощува и правят някакъв специален шоколад по рецептата на ацтекитe. Тъй като беше на 50-60 км от фермата, бързо взехме решение следващия ден да сме там. Още с пристигането градчето ни очарова, въпреки че малко трудно намерихме хостела. Къщата за гости обаче беше със съвсем заслужен топ рейтинг и дори ни посрещнаха с шампанско и сладки, след като разбраха, че сме на меден месец.

Модика

Гледка от къщата за гости Bed and Breakfast Luna Blu

В Модика е много, много приятно, човек може да откара там седмица само да се разхожда, да пие кафе и да яде сладолед и шоколад. Старият град е разположен на два срещуположни хълма, разхождането в голямата си част е по стълби и има доста катерене, но уличките са изключително уютни и много красиви, така че се преживява. Сред основните забележителности са катедралите „Сан Джорджо“ и „Сан Пиетро“ още няколко църкви, както и музей на шоколада.

Duomo Di San Pietro и наоколо

Duomo Di San Pietro

Duomo Di San Pietro

Модика

Модика

Cathedral of San Giorgio и наоколо

Модика

Модика

Модиканския шоколад се оказа далеч от нашите представи за шоколад, но пък любителите на натуралния черен шоколад много го харесаха. Той е един такъв зърнист, тъй като се прави чрез студено „месене“ на какао, захар и някаква допълнителна съставка, която придава специфичен аромат. Това може да бъде ванилия, поркотал, лимон, люти чушки и още много други неща. При производството му не се надвишава тепература от 40 градуса и нищо не се стопява.

Шоколад в Модика

Cioccolata Modicana

Osteria в Модика

В Модика вечеряхме в традиционна сицилианска кръчма, където менюто е на сицилиански, който е различен от италианския език. За улеснение на туристите, поне имаше картинки с ястията.

L’Osteria dei Sapori Perduti è in pieno centro storico modicano

Другото интересно за Модика е, че там е снимана голяма част от сериала „Комисар Монталбано“. Всъщност снимките са правени и на доста други места в Сицилия. Но най-хубавото в Модика е атмосферата, разходката, уличките – затова гледайте снимките.

Още от Модика

Модика

Модика

Модика

Шикли

На сутринта направихме още една разходка из града и решихме да минем през градчето Шикли, близо до морето, което също е нещо като туристическа атракция. Там направихме само бърза разходка, не си харесахме място за обяд, направихме и един тегел на плажа, който обаче също не ни впечатли толкова. Плажовете на Калабрия бяха доста по-впечатляващи, особено в Тропеа..

Сицилианско море

[mapsmarker marker=“97″]

Шикли

Шикли

Шикли

Шикли

Шикли

Шикли

Шикли

Шикли

Следваща стъпка – Етна. Нямаше как да пропуснем вулкана, след като сме стигнали до Сицилия, затова за следващата вечер си запазихме вила в подножието на Етна. На път към мястото решихме да минем и през Сиракуза, където сигурно повече от час се лутахме, докато намерим центъра. Но кой да знае, че мястото, където трябва да отидем, всъщност се нарича Ortigia, а не Centro. Така след доста лутане все пак разбрахме, че центърът, или мястото за разходки, всъщност е един полуостров, наричан там Ortigia, където се намира историческата част на града. Хайде един тегел и там, покрай Дуомо-то и покрай пристанището, по един сандвич и фреш преди тръгване, и после към Етна.

Един час в Сиракуза

[mapsmarker marker=“98″]

Сиракуза

Думото в Сиракуза

Рагална и Етна

Пристигаме в селцето Рагална около 19-20 ч. Мястото е планинско, времето е мрачно и студено и никак не прилича на пролетно. Къщата обаче е чудесна, а домакините щом разбрали, че сме младоженци, решили да ни настанят във ВИП бунгалото, вместо в малка двойна стая, без да доплащаме. Винченцо и Даниела се оказаха страшно мили хора и се съгласиха да седнем на по вино и да си говорим. Най-после в Италия да можем така да седнем да си поговорим с местни хора, въпреки че тези не говореха много добре английски, нито ние италиански, но беше приятно. Разказаха, че в ясно време от тяхната къща се вижда вулканът, че често има изригвания и са най-красиви през нощта, но тях никак не ги е страх, тъй като лавата винаги тече по другия склон на планината, а не към тях.

Къщата – Bed and breakfast Domus Verdiana – им била наследена от родителите, имали син на 8 години, който учел в съседното село, и изобщо – много добре си живеят в селцето в планината, посрещат гости. И ние като станем на малко повече години ще си направим къща за гости.. Сутринта ни зарадваха със страхотна закуска, домашни колбаси и традиционния за Сицилия фреш от червени портокали и приятелски се разделихме, до следващия път.

В последния ни ден в Сицилия бяхме решили да се изкачим до Етна, но времето никак не беше с нас. Още от подножието ни хвана гъста мъгла и горе на станцията на лифта почти нищо не се виждаше. Но и самото място някак почти ни отказа от мерака да се катерим на вулкана – то представлява голям битпазар с магазини и сергии, лифтът до кратера е доста скъпичък и пълен с туристи, а в случая и нищо не се виждаше от мъглата.

Разходихме се до два близки други кратера, които бяха безплатни, пак не виждахме много, но се отчетохме с посещение на Етна. Срещнахме и две българки, много весели и приятни, които после откарахме до едно от близките села да си хванат автобуса за Катания. И все още си пишем с Надя, която живее в Лондон :) После продължихме по панорамния път, който обикаля Етна отдолу, за да стигнем обратно до Месина и да си хванем ферибота за Калабрия към следващата ни дестинация Фрашинето. Но за там – в следващия пост.

[mapsmarker marker=“99″]

Етна

Етна

Етна

Етна

И това е от Сицилия, надявам се ви е допаднала нашата малка забежка.



Booking.com

Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyrighted Image