Едно пътуване до остров Сицилия, не успяхме да видим вулкана от мъгла, но бе много приятно
Остров Сицилия е хубаво място. Има много туристи заради големите популярни забележителности като Етна, Сиракуза, Палермо. Но само на 50 км от туристическите точки попадате на спокойна и красива провинция.
На сицилианска почва стъпваме в ранния следобед в първите дни на май 2014 година. Сватбеното пътешествие е в разгара си, порадвали сме се на чудеса на цивилизацията като Неапол и Помпей и е време да започнем по-лежерната част от пътуването в слънчева и романтична Сицилия. Мечтите за хубаво време, може би малко плаж и обикаляне повече по кафенцата, отколкото по пътищата, ни изпълваха, докато се возихме на ферибота, уморени от натоварения график през първите дни от пътуването.
[mapsmarker marker=“93″]
Първата ни среща с острова – Месина – е далеч от представите за спокойна и лежерна почивка, а си е традиционния голям пристанищен град. Измъкнахме се сравнително бързо и поехме по магистралата към Катаня. Някъде около 5 следобед се оказахме в голям град, без хотел и без интернет, където да си потърсим друг. Отворихме пътеводителя, където пък за Сицилия не пишеше почти нищо, освен за големите градове като Палермо и Катания. Случайно там беше сложена и снимка на неизвестното ни досега градче Вицини (или Видзини – Vizzini), разположено на красив хълм и намиращо се на около 70-80 км от нас.
Вицини – Vizzini
[mapsmarker marker=“94″]
Решихме, че щом е в пътеводителя, все ще има нещо интересно в него, и се отправихме натам с надеждата да си намерим хотел на място. Вицини изглеждаше съвсем приятно, имаме чудесни снимки от там, но условия за туризъм нямаше никакви. След дълго лутане и кратък разговор с местна баба на развален италиански, установихме, че хотел в града няма. Имало някога, но го затворили. И няма къде да се спи. Пратиха ни на няколко километра извън града, където имало нещо като ферма и хотел към нея до едно запустяло село.
[dropshadowbox align=“none“ effect=“lifted-both“ width=“auto“ height=““ background_color=“#ffffff“ border_width=“1″ border_color=“#dddddd“ ]При последната ми проверка вече има няколко места където бихте могли да се подслоните във Вицини, в крайна сметка ние си прекарахме чудесно и така, а и имахме история с бабичка в Сицилия.[/dropshadowbox]
Фермата
Почти се стъмваше и Сицилия започна малко да ни плаши. За щастие лесно открихме фермата (Agriturismo Hotel Affittacamere ‘A Cunziria), където ни предложиха нощувка по 25 евро на човек без закуска и 35 евро на човек със закуска. Е, щом е ферма, сигурно ще ни предложат специална закуска местно производство, казахме си, и се съгласихме на по-високата цена. Това после се оказа най-скъпата закуска от целия ни престой в Италия, тъй като се състоеше от кроасан, кафе и сухари. В други градове ни предложиха къде по-впечатляваща.. След като се настанихме, вечеряхме в местния ресторант, който ни впечатли с това, че всъщност се намира в пещера.
[mapsmarker marker=“95″]
Сутрин във Вицини
Сутрешно Вицини се оказа интересно и малко западнало градче някъде в центъра на Сицилия. Малки улички измежду стари и не много богати къщи, като декор на филм в стил „Кръстникът“. Уличките изглеждаха запустели, но на централния площад бе пълно с народ. Запознахме се с един дядо и неговото куче. Към приятната приказка, само на италиански, се присъединиха още хора и се постарахме да обясним, че София е в България, а не в Румъния. За разлика от други италиански градове, тук не идват много българи, бедно е мястото, но някак си чаровно.
Модика – Modica
[mapsmarker marker=“96″]
Модика е доста по-туристическо място от Вицини, в югоизточна Сицилия, където е пълно с паметници на културата, има къде да се нощува и правят някакъв специален шоколад по рецептата на ацтекитe. Тъй като беше на 50-60 км от фермата, бързо взехме решение следващия ден да сме там. Още с пристигането градчето ни очарова, въпреки че малко трудно намерихме хостела. Къщата за гости обаче беше със съвсем заслужен топ рейтинг и дори ни посрещнаха с шампанско и сладки, след като разбраха, че сме на меден месец.
Гледка от къщата за гости Bed and Breakfast Luna Blu
В Модика е много, много приятно, човек може да откара там седмица само да се разхожда, да пие кафе и да яде сладолед и шоколад. Старият град е разположен на два срещуположни хълма, разхождането в голямата си част е по стълби и има доста катерене, но уличките са изключително уютни и много красиви, така че се преживява. Сред основните забележителности са катедралите „Сан Джорджо“ и „Сан Пиетро“ още няколко църкви, както и музей на шоколада.
Duomo Di San Pietro и наоколо
Cathedral of San Giorgio и наоколо
Модиканския шоколад се оказа далеч от нашите представи за шоколад, но пък любителите на натуралния черен шоколад много го харесаха. Той е един такъв зърнист, тъй като се прави чрез студено „месене“ на какао, захар и някаква допълнителна съставка, която придава специфичен аромат. Това може да бъде ванилия, поркотал, лимон, люти чушки и още много други неща. При производството му не се надвишава тепература от 40 градуса и нищо не се стопява.
Osteria в Модика
В Модика вечеряхме в традиционна сицилианска кръчма, където менюто е на сицилиански, който е различен от италианския език. За улеснение на туристите, поне имаше картинки с ястията.
L’Osteria dei Sapori Perduti è in pieno centro storico modicano
Другото интересно за Модика е, че там е снимана голяма част от сериала „Комисар Монталбано“. Всъщност снимките са правени и на доста други места в Сицилия. Но най-хубавото в Модика е атмосферата, разходката, уличките – затова гледайте снимките.
Още от Модика
Шикли
На сутринта направихме още една разходка из града и решихме да минем през градчето Шикли, близо до морето, което също е нещо като туристическа атракция. Там направихме само бърза разходка, не си харесахме място за обяд, направихме и един тегел на плажа, който обаче също не ни впечатли толкова. Плажовете на Калабрия бяха доста по-впечатляващи, особено в Тропеа..
[mapsmarker marker=“97″]
Следваща стъпка – Етна. Нямаше как да пропуснем вулкана, след като сме стигнали до Сицилия, затова за следващата вечер си запазихме вила в подножието на Етна. На път към мястото решихме да минем и през Сиракуза, където сигурно повече от час се лутахме, докато намерим центъра. Но кой да знае, че мястото, където трябва да отидем, всъщност се нарича Ortigia, а не Centro. Така след доста лутане все пак разбрахме, че центърът, или мястото за разходки, всъщност е един полуостров, наричан там Ortigia, където се намира историческата част на града. Хайде един тегел и там, покрай Дуомо-то и покрай пристанището, по един сандвич и фреш преди тръгване, и после към Етна.
Един час в Сиракуза
[mapsmarker marker=“98″]
Рагална и Етна
Пристигаме в селцето Рагална около 19-20 ч. Мястото е планинско, времето е мрачно и студено и никак не прилича на пролетно. Къщата обаче е чудесна, а домакините щом разбрали, че сме младоженци, решили да ни настанят във ВИП бунгалото, вместо в малка двойна стая, без да доплащаме. Винченцо и Даниела се оказаха страшно мили хора и се съгласиха да седнем на по вино и да си говорим. Най-после в Италия да можем така да седнем да си поговорим с местни хора, въпреки че тези не говореха много добре английски, нито ние италиански, но беше приятно. Разказаха, че в ясно време от тяхната къща се вижда вулканът, че често има изригвания и са най-красиви през нощта, но тях никак не ги е страх, тъй като лавата винаги тече по другия склон на планината, а не към тях.
Къщата – Bed and breakfast Domus Verdiana – им била наследена от родителите, имали син на 8 години, който учел в съседното село, и изобщо – много добре си живеят в селцето в планината, посрещат гости. И ние като станем на малко повече години ще си направим къща за гости.. Сутринта ни зарадваха със страхотна закуска, домашни колбаси и традиционния за Сицилия фреш от червени портокали и приятелски се разделихме, до следващия път.
В последния ни ден в Сицилия бяхме решили да се изкачим до Етна, но времето никак не беше с нас. Още от подножието ни хвана гъста мъгла и горе на станцията на лифта почти нищо не се виждаше. Но и самото място някак почти ни отказа от мерака да се катерим на вулкана – то представлява голям битпазар с магазини и сергии, лифтът до кратера е доста скъпичък и пълен с туристи, а в случая и нищо не се виждаше от мъглата.
Разходихме се до два близки други кратера, които бяха безплатни, пак не виждахме много, но се отчетохме с посещение на Етна. Срещнахме и две българки, много весели и приятни, които после откарахме до едно от близките села да си хванат автобуса за Катания. И все още си пишем с Надя, която живее в Лондон :) После продължихме по панорамния път, който обикаля Етна отдолу, за да стигнем обратно до Месина и да си хванем ферибота за Калабрия към следващата ни дестинация Фрашинето. Но за там – в следващия пост.
[mapsmarker marker=“99″]
И това е от Сицилия, надявам се ви е допаднала нашата малка забежка.