Когато пристигнахме в Палермо (Palermo) през 2026-а година, бяха минали точно 12 години от последното ни стъпване в Сицилия (Sicilia). Спомен за този остров пазим топъл и уютен, но и леко див. И макар този път да бяхме само в Палермо, ми се иска да съживя спомена за всичките онези места от обиколката ни, с уговорката, че голяма част от историите и снимките са от 2014 г. И така – започваме с Палермо, а след това се връщаме назад във времето…
Палермо – Хаос, история и красота (2026)
Пристигаме на пристанището в Палермо (Palermo) сутрин по изгрев (всъщност, и вечер по залез пристигането от Тиренско море е зашеметяващо). Зад града се издигат хълмове, а самият град се намира сгушен в долината, известна като „Златната раковина“ (Conca d’Oro). Малки лодки и големи кораби плават насам-натам, а лятната мараня тегне над града. Палермо е столицата на Сицилия и тук има много история, неминуемо свързана и с мафията. Но да приемем, че днес градът е много по-сигурен, отколкото преди две-три десетилетия.
В шумния и объркан град се отправяме първо към сградата на театъра – величествения Театро Масимо (Teatro Massimo). Това е най-големият оперен театър в Италия и третият по големина в Европа. Построен е в неокласически стил, а фасадата му с огромните колони и монументални стълбища всява истински респект. (Вероятно мнозина биха разпознали тези стълби от драматичните финални сцени на филма „Кръстникът 3“).
Оттам тръгваме по сутрешната, все още малко мръсна улица Виа Македа (Via Maqueda), която ни води право до сърцето на стария град, за да разгледаме някои от най-забележителните му символи:
Куатро Канти (Quattro Canti)
Заставаме в центъра на Пиаца Вилена (Piazza Villena), по-известна като Куатро Канти (Quattro Canti). Това осмоъгълно бароково пространство, чието изграждане започва през 1608 г. по проект на архитекта Джулио Ласо (Giulio Lasso), бележи символичния и геометричен център на историческия град. Точно тук се пресичат двете главни артерии на Палермо (Palermo) – Виа Македа (Via Maqueda) и Касаро (Cassaro).
Площадът е известен още като „Театърът на слънцето“ (Il Teatro del Sole), тъй като е проектиран така, че през различните часове от деня слънчевите лъчи да огряват поне една от четирите симетрични фасади. Всяка от тях е богато орнаментирана и структурирана в три нива с дълбока символика. Най-долу са басейните, представящи древните реки на града, а в нишите над тях са статуите на четирите сезона. На второто ниво величествено стоят четиримата испански владетели – Карл V, Филип II, Филип III и Филип IV. Най-високо са поставени първите покровителки – светиците Кристина, Нинфа, Оливия и Агата. Те са закриляли четирите исторически квартала (mandamenti) на града до голямата чумна епидемия през 1624 г., когато главна спасителка на Палермо става света Розалия (Santa Rosalia).
Най-старата улица – Касаро (Via Vittorio Emanuele)
От това кръстовище тръгваме нагоре към катедралата по най-древната улица – Виа Виторио Емануеле (Via Vittorio Emanuele). Историческото ѝ име Касаро (Cassaro) идва от арабската дума за крепост (Al-Qasr), очертавайки някогашния път от пристанището до Норманския дворец (Palazzo dei Normanni). Днес тя е пулсиращото сърце на града – изпълнена с кафенета, антикварни книжарници, улични музиканти и туристи. С джелато в ръка надничаме през сводовете на старите палаци в търсене на скрити вътрешни дворове. Палермо впечатлява с тази непрекъсната смесица от монументален барок и сурова, автентична градска реалност, която напомня за хилядолетната история на Сицилия.
Катедралата в Палермо (Cattedrale di Palermo)
Изкачвайки се по Касаро, достигаме до истински архитектурен феномен. Катедралата е започнала съществуването си като раннохристиянска базилика, превърната е в джамия от арабите, а след това отново в християнски храм от норманите. Този грандиозен комплекс, част от световното наследство на ЮНЕСКО, обединява в себе си испанска готика, неокласика и арабско-нормански мотиви. Освен зашеметяващата външност и зелени градини, във вътрешността ѝ се пазят кралските гробници на велики владетели като Рожер II Сицилиански и император Фридрих II.
Норманският дворец (Palazzo dei Normanni) и Палатинската капела (Cappella Palatina)
На върха на стария град се издига най-старата кралска резиденция в Европа. В нея се намира Палатинската капела – шедьовър на изкуството, в който таваните, изработени от арабски занаятчии със сложни дърворезби (мукарнас) и корански надписи, съжителстват в съвършена хармония с блестящи византийски златни мозайки на Христос Пантократор. Този уникален сблъсък и същевременно симбиоза на културите се дължи на бурната история на Сицилия. Като стратегически кръстопът в Средиземноморието, островът е владян последователно от финикийци, гърци, римляни, араби, нормани и испанци. Вместо да разрушават завареното, владетели като Рожер II мъдро обединяват ислямската архитектура и наука с византийското изящество и западната християнска традиция.
И макар този път да не успяхме да стигнем дотам, отвсякъде чувахме, че е абсолютно задължително да се посети и грандиозната катедрала в близкия град Монреале (Monreale).
От друга страна обаче е абсолютната лудница на улиците. Ако планирате да шофирате тук, подгответе се психически – трафикът е хаотичен, правилата са по-скоро „препоръчителни“, а тесните улички и зоните с ограничено движение (ZTL) могат да докарат главоболие и на най-опитния шофьор. Най-добре е да оставите колата на сигурен паркинг и да се движите пеша.
Назад във времето
На сицилианска почва стъпваме в ранния следобед в първите дни на май 2014 година. Сватбеното пътешествие е в разгара си, порадвали сме се на чудесата на цивилизацията като Неапол (Napoli) и Помпей (Pompei) и е време да започнем по-лежерната част от пътуването в слънчева и романтична Сицилия. Мечтите за хубаво време, може би малко плаж и обикаляне повече по кафенцата, отколкото по пътищата, ни изпълваха, докато се возихме на ферибота, уморени от натоварения график през първите дни от пътуването.
Първата ни среща с острова – Месина (Messina) – е далеч от представите за спокойна и лежерна почивка, а си е традиционният голям пристанищен град. Измъкнахме се сравнително бързо и поехме по магистралата към Катания (Catania). Някъде около 17:00 ч. се оказахме в голям град, без хотел и без интернет, където да си потърсим друг. Отворихме пътеводителя, където пък за Сицилия не пишеше почти нищо, освен за големите градове като Палермо и Катания. Случайно там беше сложена и снимка на неизвестното ни досега градче Вицини (Vizzini), разположено на красив хълм и намиращо се на около 70-80 км от нас.
Вицини – Vizzini
Решихме, че щом е в пътеводителя, все ще има нещо интересно в него, и се отправихме натам с надеждата да си намерим хотел на място. Вицини изглеждаше съвсем приятно, имаме чудесни снимки от там, но условия за туризъм нямаше никакви. След дълго лутане и кратък разговор с местна баба на развален италиански, установихме, че хотел в града няма. Имало някога, но го затворили. И няма къде да се спи. Пратиха ни на няколко километра извън града, където имало нещо като ферма и хотел към нея до едно запустяло село.
Ако все пак решите да се отбиете, ето линк към местоположението на Вицини в Google Maps.
Фермата
Почти се стъмваше и Сицилия започна малко да ни плаши. За щастие лесно открихме фермата (Agriturismo Hotel Affittacamere ‘A Cunziria), където ни предложиха нощувка по 25 евро на човек без закуска и 35 евро на човек със закуска. Е, щом е ферма, сигурно ще ни предложат специална закуска местно производство, казахме си, и се съгласихме на по-високата цена. Това после се оказа най-скъпата закуска от целия ни престой в Италия, тъй като се състоеше от кроасан, кафе и сухари. В други градове ни предложиха къде по-впечатляваща. След като се настанихме, вечеряхме в местния ресторант, който ни впечатли с това, че всъщност се намира в пещера.
Редакторска бележка (2026 г.): Мястото, където отседнахме, не е просто ферма, а изоставеното през XVIII век селище на кожари „A Cunziria“, което днес е с огромна културна стойност за Сицилия. Това е мястото, където са снимани ключови сцени от филми на Франко Дзефирели (като „Селска чест“). Днес, благодарение на дигитализацията и платформите за споделено настаняване, във Вицини и околностите могат да се намерят и други автентични къщи за гости и агротуризъм.
Сутрин във Вицини
Сутрешно Вицини се оказа интересно и малко западнало градче някъде в центъра на Сицилия. Малки улички измежду стари и не много богати къщи, като декор на филм в стил „Кръстникът“. Уличките изглеждаха запустели, но на централния площад бе пълно с народ. Запознахме се с един дядо и неговото куче. Към приятната приказка, само на италиански, се присъединиха още хора и се постарахме да обясним, че София е в България, а не в Румъния. За разлика от други италиански градове, тук не идват много българи, бедно е мястото, но някак си чаровно.
Модика – Modica
Модика (Modica) е доста по-туристическо място от Вицини, в югоизточна Сицилия, където е пълно с паметници на културата, има къде да се нощува и правят някакъв специален шоколад по рецептата на ацтеките. Тъй като беше на 50-60 км от фермата, бързо взехме решение следващия ден да сме там. Още с пристигането градчето ни очарова, въпреки че малко трудно намерихме хостела. Къщата за гости обаче беше със съвсем заслужен топ рейтинг и дори ни посрещнаха с шампанско и сладки, след като разбраха, че сме на меден месец.
Гледка от къщата за гости Bed and Breakfast Luna Blu
В Модика е много, много приятно, човек може да откара там седмица само да се разхожда, да пие кафе и да яде сладолед и шоколад. Старият град е разположен на два срещуположни хълма, разхождането в голямата си част е по стълби и има доста катерене, но уличките са изключително уютни и много красиви, така че се преживява. Сред основните забележителности са катедралите „Сан Джорджо“ (Duomo di San Giorgio) и „Сан Пиетро“ (Duomo di San Pietro), още няколко църкви, както и музей на шоколада.
Редакторска бележка (2026 г.): Споменавайки бароковите градове от Вал ди Ното, няма как да не отбележим, че към Модика и Шикли логично се добавя и Рагуза Ибла (Ragusa Ibla) – третият „брат“ от този архитектурен триъгълник. Ние нямахме време да я посетим тогава, но ако разполагате с ден повече, задължително се отбийте.
Duomo Di San Pietro и наоколо
Cathedral of San Giorgio и наоколо
Модиканският шоколад се оказа далеч от нашите представи за шоколад, но пък любителите на натуралния черен шоколад много го харесаха. Той е един такъв зърнист, тъй като се прави чрез студено „месене“ на какао, захар и някаква допълнителна съставка, която придава специфичен аромат. Това може да бъде ванилия, портокал, лимон, люти чушки и още много други неща.
Редакторска бележка (2026 г.): Според автентичната рецепта (Cioccolato di Modica IGP) при производството му температурата се поддържа между 42°C и 45°C, поради което захарта не се стопява напълно и придава специфичната зърнеста структура.
Още от Модика
Шикли
На сутринта направихме още една разходка из града и решихме да минем през градчето Шикли (Scicli), близо до морето, което също е нещо като туристическа атракция. Там направихме само бърза разходка, не си харесахме място за обяд, направихме и един тегел на плажа, който обаче също не ни впечатли толкова. Плажовете на Калабрия (Calabria) бяха доста по-впечатляващи, особено в Тропеа (Tropea).
Редакторска бележка (2026 г.): Главната причина за огромния поток от туристи в Шикли (Scicli) е фактът, че сградата на общината е използвана като полицейския участък в световноизвестния сериал „Комисар Монталбано“. Освен това, заедно с Рагуза и Модика, Шикли е част от архитектурното наследство на Вал ди Ното, включено в списъка на ЮНЕСКО заради своя изящен барок.
Следваща стъпка – Етна (Etna). Нямаше как да пропуснем вулкана, след като сме стигнали до Сицилия, затова за следващата вечер си запазихме вила в подножието на Етна. На път към мястото решихме да минем и през Сиракуза (Siracusa), където сигурно повече от час се лутахме, докато намерим центъра. Но кой да знае, че мястото, където трябва да отидем, всъщност се нарича Ортиджа (Ortigia), а не Centro. Така след доста лутане все пак разбрахме, че центърът, или мястото за разходки, всъщност е един полуостров, наричан там Ортиджа, където се намира историческата част на града. Хайде един тегел и там, покрай Дуомото и покрай пристанището, по един сандвич и фреш преди тръгване, и после към Етна.
Един час в Сиракуза
Рагална и Етна
Пристигаме в селцето Рагална (Ragalna) около 19-20 ч. Мястото е планинско, времето е мрачно и студено и никак не прилича на пролетно. Къщата обаче е чудесна, а домакините щом разбрали, че сме младоженци, решили да ни настанят във ВИП бунгалото, вместо в малка двойна стая, без да доплащаме. Винченцо и Даниела се оказаха страшно мили хора и се съгласиха да седнем на по чаша вино и да си говорим. Най-после в Италия да можем така да седнем да си поговорим с местни хора, въпреки че тези не говореха много добре английски, нито ние италиански, но беше приятно. Разказаха, че в ясно време от тяхната къща се вижда вулканът, че често има изригвания и са най-красиви през нощта, но тях никак не ги е страх, тъй като лавата винаги тече по другия склон на планината, а не към тях.
Къщата – Bed and breakfast Domus Verdiana – им била наследена от родителите, имали син на 8 години, който учел в съседното село, и изобщо – много добре си живеят в селцето в планината, посрещат гости. И ние като станем на малко повече години ще си направим къща за гости… Сутринта ни зарадваха със страхотна закуска, домашни колбаси и традиционния за Сицилия фреш от червени портокали и приятелски се разделихме до следващия път.
В последния ни ден в Сицилия бяхме решили да се изкачим до Етна, но времето никак не беше с нас. Още от подножието ни хвана гъста мъгла и горе на станцията на лифта почти нищо не се виждаше. Но и самото място някак почти ни отказа от мерака да се катерим на вулкана – то представлява голяма комерсиализирана зона с магазини и сергии, лифтът до кратера е доста скъпичък и пълен с туристи, а в случая и нищо не се виждаше от мъглата.
Редакторска бележка (2026 г.): През последните години достъпът до високите части на Етна стана още по-контролиран заради честата вулканична активност. Инфраструктурата около станция Рифуджо Сапиенца продължава да бъде силно комерсиализирана, но цените за лифта и водачите с джипове са се покачили значително спрямо нивата от 2014 г. Въпреки това, преживяването остава едно от най-впечатляващите в Европа.
Разходихме се до два близки други кратера, които бяха безплатни, пак не виждахме много, но се отчетохме с посещение на Етна. Срещнахме и две българки, много весели и приятни, които после откарахме до едно от близките села да си хванат автобуса за Катания. И все още си пишем с Надя, която живее в Лондон :) После продължихме по панорамния път, който обикаля Етна отдолу, за да стигнем обратно до Месина и да си хванем ферибота за Калабрия към следващата ни дестинация Фрашинето (Frascineto). Но за там – в следващия пост.
