Сигишоара, Румъния – най-запазената цитадела в Европа

Sighişoara – Сигишоара, Румъния – там, където романтиката и Дракула съжителстват от векове

Всеки път се изумявам на колко хубави и романтични места може да се отиде на Балканите. В един дъждовен и мъглив ден пристигнахме в малкото трансилванско градче Сигишоара. Имахме къде да отседнем, в една къща насред старинния град, в най-запазената цитадела, в която съм бил.

Спряхме колата извън крепостните стени и се отправихме по каменните улички да си намерим домакините. Мариус и Лиа се оказаха прекрасни домакини и собственици на Каза Лиа (Casa Lia). Мариус дойде с мен до колата да ми помогне с багажа и въпреки че не може да се паркира в рамките на цитаделата, решихме да се влезем с колата и да си разтоварим многобройните куфари. Мариус каза, че няма проблем. (По снимките ще видите много коли, паркирали вътре, това е невъзпитано) По пътя беше ентусиазиран да говорим за предстоящия мач между „Лудогорец“ и „Стяуа“ и се радваше, че точно на този ден ще има българи при тях.

На вечеря в Сигишоара

С цялата тази суматоха, докато се настаним, над Сигишоара падна мрак. Лиа много усърдно се опита да ни обясни къде да вечеряме на румънски. Език, който се оказа учудващо неразбираем за нас. Разбрахме къде е ресторанта най-вече заради картата, на която ни показа. И така се отправихме на вечерна разходка из градчето. Потънахме в средновековните улички и понеже дъждът бе изплашил туристите (т.е. тези като нас, ама по-страхливите), навсякъде бе невероятно тихо и чувахме как кънтят стъпките ни по паважа.

Вечеряхме в Старата поща (Alte post). Не се учудвайте, че румънското меню много прилича на българското. Всички гозби са с месо и са малък ужас за вегетарианците. А десертът, който най-много харесахме, е нещо като понички със сметана и сладко. Мястото бе доста изискано, но не скъпо и с приятна обстановка. За наше учудване персоналът дори ни обслужи. В Румъния обслужването е доста непредразполагащо. Денят и вечерта бързо отминаха и ние решихме да си отпочинем от тежкия преход – цял ден бяхме в прехвалените солници на Турда, но за тях друг път.

[mapsmarker marker=“86″]

На закуска в Сигишоара

Събудих се с радостното усещане за красиви облаци по небето и по-малко дъжд. Докато си пием кафето, Мариус отиде да ни търси понички и гевреци. Гевреците (ковриги) са чудесни в Румъния. Пълнят ги с шоколад, сладко или кашкавал и сутрин са прекрасна топла закуска. И докато закусвахме, си говорихме за „Лудогорец“ и „Стяуа“, как предния ден „Лудогорец“ е надиграл румънците. Но моят домакин не бе тъжен, бил доволен, че „най-добрият български играч бил румънец“. Не разбирам нищо от футбол, затова по-забавно ми бе да открием общи думи между българския и румънския език: кашкавал пане, картофи (cartofi),  и най-важното: магарица проста, ей това е невероятно съвпадение. Много се смяхме.

На разходка из Сигишоара

А сега малко за градчето, което за мен е една от най-хубавите забележителности в Румъния. Все пак това е най-важното в тази статия. Градчето е прекрасно, може би най-запазената средновековна цитадела в Европа. Удивява с многобройни кули и със старовремските си постройки. Най-учудващото е, че все още цялата стара част е населена. Бил съм в много градове, където старите части, макар и запазени, са безлюдни.

Старите къщи на Сигишоара

Къщичките в цитаделата на Сигишоара

Цитаделата

За мен най-голямата забележителност. Цялата стара част на града е в списъка на ЮНЕСКО и изцяло си заслужава това. Запазени са девет от 14-те кули на цитаделата, както и целия средновековен вид на сградите и уличките вътре.

Кули

Часовниковата кула

Най-високата забележителност в града и негов символ е часовниковата кула. Шейсет и четири метровата кула се извисява над единия вход на цитаделата и се вижда почти из цялата цитадела. Дървеният часовник на върха ѝ е поставен през 1604г. Сега кулата е исторически музей. А в града от 14 кули са запазени едва девет.

Вижда се върха на Часовниковата кула в Сигишоара

Часовниковата кула

Какво общо има Сигишоара с Дракула?

Влад Цепеш (Влад III Дракула син на Влад II Дракул) е роден зимата на 1431 г. (7-ми декември – стрелец) в Сигишоара. Тогава този град е в унгарско владение. И така по уличките често срещаме табелки и всякакви туристически подсказки, че това е града, където е роден Дракула. И табелки къде точно е била стаята, в която е бил роден. НО не се лъжете лесно, няма неоспорими доказателства къде точно се е появил този страшен владетел на бял свят. Най- вероятно Дракула не е бил вампир, но постъпките са му били доста по-страшни от вампирските и за това Брам Стокър го използва като персонаж в книгата си „Дракула“.

[info]Прозвището Дракул произлиза от посвещаването на Влад II в ордена на Дракона (Dracul на румънски означава и дявол и дракон)[/info]

Покритите стълби

На върха на хълма, обграден от крепостните стени, се намира евангелистка църква и гробището. До там се стига по стари каменни стълби, покрити със стар дървен заслон. До самото гробище е и Кулата на майсторите на въжета.

Кулата на майсторите на въжета

Извън цитаделата

Улички в Сигишоара

Много са приятни и романтични уличките на Сигишоара

За мен престоят в Сигишоара беше малък и с радост бих посетил отново и за повече спокойния и красив град. Въпреки че според повечето туристи няма достатъчно атракции и забавления, моята страст към средновековни градове ме кара много да го харесвам.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм