Водопад Полска Скакавица

С нетърпение чакам пролетта, е не че не обичам зимата, всеки сезон е красив, но вече окичих стената със зимни снимки и е време за зеленичко. Спомените ме връщат към водопад Полска Скакавица, посетих го много отдавна и тогава може да имах голям ентусиазъм да снимам, но все още нямах блог и затова за него ще ви споделя днес.

Първа стъпка към водопада е пътуването. Към малката махаличка – Водопада на село Полска Скакавица води черен път от село Раждавица*, което по-лесно ще намерите на картата.  Но този път не е изпробван от мен. Като голям почитател на железопътния транспорт сутринта рано се натоварихме на пътническия влак София – Кюстендил и с голям ентусиазъм пътувахме два часа до жп спирката Скакавица. Но както гледам разписанието на БДЖ вече няма как да се направи без прекачване от Радомир или Перник. Но тогава все още можеше и много се огорчавам като гледам как все по-ограничен става този транспорт в България.

Достигнали спирка Скакавица, още едно много хубаво място, загубило своята прелест и очарование, дори не бих се учудил ако вече и сградата я няма…Но дотук с тъжната история, оттук нататък се шмугваме в многото красота. 

За да стигнем до водопада трябваше да повървим по релсите, но пък жп линията София- Кюстендил въобще не е натоварена и е само една за в двете посоки, та необезпокоявани тръгнахме по този железен път сред гората, подминахме един тунел или по-точно го заобиколихме, и продължихме да следваме утъпканата пътека, защото водопадът съвсем не е без посетители.

Петдесетметровата подскачаща красота се забелязва отдалеч, и разпънахме стативите още преди да сме го стигнали напълно. Това е може би единствения водопад в България, който не става все по нисък заради ерозията, а благодарение на варовиковите води  от ден на ден незабележимо расте.

Приключенското в нас никак не отстъпва на буйната растителност, стръмния наклон и незнанието ни къде ще попаднем, но се отправихме по течението на рекичката към водопада. И стигнахме точно под величествените пръски и през водната завеса… еми видяхме друга тайфа, съединихме групичките точно под водната завеса и се отправихме заедно извън сериозния душ, който си взехме.

Учудващо е  как от тази малка рекичка се получава такъв пищен водопад, като се качихме на върха намерихме рекичката и до нея една малка църквичка. Махалата не е много оживена ама наскоро се беше състоял празникът на пеперудата, записвам го в списъка „Празници, които трябва да посетя“ …

На връщане на ЖП спирката беше малко по-населено – имаше и мъж и жена от махалата, нагледали старите си домове, но вече не живеещи там. Поприказвахме си, качихме се на дизеловото влакче и си тръгнахме към шумна и дива София с носталгия към зеления рай.

–––

*Село Полска Скакавица и Раждавица са доста близо до София, като за село Раждавица трябва да се отклоните от пътя София-Кюстендил на разклона за село Копиловци, след него е Шишковци и чак тогава Раждавица.