Малките са отворили картата на Сплит (Split) и търсят забележителности, а ние неусетно се губим с тях из тесните улички на стария град. Това е сред най-сладките изгубвания – когато хем не знаеш къде си, хем откриваш нещо ново на всяка крачка.
Сплит е от онези места, които посетихме само за няколко часа, но оставиха трайно и хубаво впечатление в спомените ни. Веднага ни се прииска да бяхме отделили повече време и се надяваме някога да го направим. Но сега, нека ви разкажа какво успяхме да видим в Сплит за един ден през юли, на брега на Адриатическо море (Jadransko more).
Крайбрежната алея „Рива“
Първата ни среща със Сплит (Split) е крайбрежната алея „Рива“. Въпреки че в нашия ден небето беше леко облачно и преваляваше свеж летен дъжд, алеята, която обикновено е обляна в слънце, не губеше своя чар. Осеяна с палми и кафенета, тя беше все така впечатляваща. От едната страна е лазурното Адриатическо море с полюшващи се лодки, а от другата – внушителната южна стена на двореца на Диоклециан. Точно тук, на тази граница между древността и модерния живот, усещаш истинския пулс на Сплит. Сякаш стъпваш по хилядолетна история, докато се наслаждаваш на аромата на солен въздух.
Тъй като пристигнахме с кораб, пристанището беше първото ни докосване до града. То кипи от живот – оттук тръгват фериботите за много от далматинските острови и спират круизни кораби. Сплит е не само най-голямото пътническо пристанище, но и вторият по големина град в Хърватия. Веднага се насочихме към „Рива“ – красивата крайбрежна алея, която превръща разходката в истинско удоволствие. От нея пътят ни съвсем естествено ни отведе към Бронзовата порта (Mjedena vrata / Porta Aenea), един от входовете към стария град.
В сърцето на историята: Дворецът на Диоклециан
За да добиете представа за стария град, е важно да знаете едно – той всъщност е изграден във и около огромен древен дворец. Това е Дворецът на Диоклециан. Но кой е Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus, ок. 244 – 311 г.)? Той не е просто поредният римски император. Диоклециан е ключова фигура, която идва на власт в края на III век и слага край на 50-годишен период на хаос. За да стабилизира огромната империя, той я разделя административно на Източна и Западна. Самият той поема управлението на богатия Изток, а за съимператор на Запада издига своя другар Максимиан. Тази система по-късно се развива в Тетрархия (управление на четирима). Именно Диоклециан построява този великолепен комплекс като място, където да прекара старините си, след като доброволно се оттегля от власт през 305 г. – нещо почти нечувано за римски император.
И както можете да си представите, такъв човек не се оттегля в скромна вила. Дворецът е колосален. Влизайки през Бронзовата порта откъм „Рива“, първо се озовавате в неговите подземия. Тези хладни, каменни зали всъщност са огледален образ на императорските покои на горния етаж и са служели за складове. А ако сте фенове на „Игра на тронове“, може и да ги разпознаете! Точно тук, в тези древни подземия, Денерис Таргариен е държала своите дракони, преди да ги пусне на свобода. Залите са използвани и за сцените в тронната зала в Мирийн.
От подземията стълби ви извеждат право във Вестибюла (Vestibulum) – впечатляваща кръгла зала с отворен към небето купол. Някога това е било официалното преддверие към личните апартаменти на императора.
Само една крачка напред и излизате на Перистила (Peristylium) – сърцето на двореца. Това е бил централният площад, заобиколен от величествени колони, където императорът се е появявал пред своите поданици. И докато се оглеждате, погледът ви неминуемо ще спре на един неочакван детайл – автентичен египетски сфинкс от черен гранит, който пази входа към мавзолея.
На възраст над 3500 години, той е един от дванадесетте, които Диоклециан донася от походите си в Египет, за да украси своя дом. Днес площадът е пълен с хора, а точно до него се издига катедралата „Свети Домниус“ (Katedrala Svetog Dujma). По ирония на съдбата, тя е построена в бившия Мавзолей на Диоклециан през VII век, а високата ѝ камбанария, строена между XIII и XVI век, се вижда отдалеч и е един от символите на Сплит.
Преход към Средновековието: Желязната порта
От Перистила кривнахме наляво, като първо минахме през туристическия информационен център за карти и полезни съвети. Продължихме на запад по улица „Крешимирова“ (Krešimirova ulica). Днес тя носи името на крал Петър Крешимир IV, наричан Велики – един от най-могъщите хърватски владетели от XI век. По негово време средновековното хърватско кралство достига своя връх и се разпростира по цялото адриатическо крайбрежие.
Улицата ни изведе право до Желязната порта (Željezna vrata / Porta Ferrea). За разлика от пищната Златна порта на север, тази е била по-скромна, предназначена за войници и провизии. Когато обаче излезеш през нея, сякаш прескачаш векове напред. Озоваваш се директно на Народния площад (Narodni trg), по-известен като Пяца (Pjaca).
Тук вече не си в Древен Рим, а в сърцето на средновековния Сплит. Площадът е заобиколен от красиви сгради в готически и венециански стил, като най-впечатляващи са старата сграда на кметството и часовниковата кула от XV век с нейния уникален 24-часов циферблат.
По стъпките на децата – Малки пътешественици, големи приоритети
На детската туристическа карта на Анна и Адриана часовниковата кула беше специално отбелязана, затова се спряхме, за да я разгледаме по-добре. Разбира се, трябва да сме честни – ентусиазмът им не е постоянен. Понякога помрънкват, когато ходенето стане малко повече, а и постоянно искат да влизат в магазини за сувенири, което може да отнеме много време. Но така е ваканцията с деца, целите са различни.
Затова и музеят на „Игра на тронове“, макар и маркиран на картата им, беше пропуснат по тяхно настояване – търсенето на гривнички имаше по-голям приоритет, а и аз така и не се вдъхнових от информацията в интернет, по-скоро би ми бил скучен. Точно на Пяца открихме и официалния магазин за сувенири, откъдето, макар и на малко по-високи цени, децата се сдобиха с тениски и спомени от Сплит.
Златната порта и късметът на Григорий Нински
След кратката почивка решихме да заобиколим дворцовите стени от запад, за да стигнем до северната им страна. Пътят ни отведе до Златната порта (Zlatna vrata / Porta Aurea) и огромната статуя на Григорий Нински (Grgur Ninski). Той е хърватски епископ от X век, който се е борил за правото да се използва славянски език в църковните служби. Легендата гласи, че ако потъркате големия палец на крака му, това ще ви донесе късмет. Е, ние сме от тези, които не вярват на суеверия и не търкат големи палци навсякъде. А и колко такива легенди съм срещал по време на пътуванията ни!
Самата Златна порта е била главният, церемониален вход на двореца. Оттук е минавал единствено императорът и неговото семейство, когато са се завръщали в резиденцията си откъм Салона – тогавашната столица на римската провинция Далмация. Над арката все още могат да се видят ниши, в които някога е имало статуи на четиримата тетрарси.
Днес пред портата стоят двама съвременни „римски войни“, готови да се снимат с вас при показване на банкнотите. Всъщност не знам, не се опитахме да се снимаме с тях. Вместо това, Анна тръгна да ни води и да чете от картата какво още виждаме веднага след влизането през портата. Честно казано, ентусиазмът на децата е най-добрият гид в такива обиколки. А ние с Мими вече бяхме си избрали къде ще ходим на кафе и за това място ще ви отделя цял абзац.
Кафе-пауза в D16
От Златната порта съвсем логично се тръгва по улица „Диоклецианова“ – все пак главната артерия в двореца е кръстена на императора. Ние обаче кривнахме по малката уличка „Доминисова“ (Dominisova ulica), която носи името на Марк Антун де Доминис – учен и архиепископ на Сплит от XVII век. Целта ни беше номер 16, където се крие D16 – едно от най-известните места за specialty coffee в града, препоръчано ни от много хора.
Заведението е известно с това, че е един от пионерите на specialty coffee културата в Сплит – тук се подбират висококачествени сортове арабика от цял свят, които се приготвят от баристи, които наистина разбират от работата си. D16 е мъничко, разположено на приземния етаж на две стари сгради и работи на самообслужване, но има великолепен вайб. Пълно е с млади хора, които си говорят, работят на лаптопите си или просто играят карти. Тук кафето наистина е религия и ако сте ценители, силно препоръчваме да седнете и да се насладите.
Рибният пазар и Сребърната порта
Нашата обиколка на основните порти на двореца завърши с поглед към източната, Сребърна порта (Srebrna vrata / Porta Argentea). Не се задържахме дълго, защото около нея кипяха ремонтни дейности. За да стигнем до следващата си цел – рибния пазар, трябваше отново да прекосим лабиринта на двореца. Този път от изток на запад, като пътят ни отново мина през Народния площад и ни поведе към квартал Варош.
Не знам защо, но рибните пазари винаги са ме привличали – да се разходя, да погледам живота, да усетя местния ритъм. Може би липсата на такъв пазар в града, в който живея, ме кара лекичко да завиждам.
Площадът на републиката – малката Венеция
От рибния пазар пресякохме главната търговска улица Мармонтова (Marmontova ulica) и се озовахме на Площада на републиката (Trg Republike), известен сред местните като Прокуративе (Prokurative). Гледката е наистина впечатляваща. Площадът е заобиколен от три страни с красиви неоренесансови сгради с арки и колонади, които силно напомнят на площад „Сан Марко“ във Венеция, на който ние бяхме на другия ден. Южната му страна е отворена към морето и „Рива“, създавайки усещане за простор. Днес това е едно от любимите места за събития и концерти, особено за известния Сплитски музикален фестивал.
Варош и едно кулинарно обещание
От площада започнахме бавно да се изкачваме в квартала Варош (Varoš), оставяйки монументалната архитектура зад гърба си. Тук атмосферата се променя – тесни, криволичещи улички, каменни къщи с цветни капаци на прозорците и усещане за автентичен, спокоен живот. Знаете, че съм почитател на добрата кухня и винаги си правя домашното за местата от гида на Мишлен. Бях си набелязал Konoba Fetivi, но с децата и ограниченото време беше невъзможно да седнем. Така, мечтата за автентична далматинска кухня остана отбелязана в списъка ми с места „за следващия път“.
Далматинско вино – вкусът на Адриатика
Едно от нещата, за които съжалявам, че не ни остана време, е да седнем в някой от малките винени барове. Далмация е прочут винен регион. Ако сте любители на червените вина, задължително трябва да опитате Plavac Mali – мощен, плътен сорт с аромати на тъмни череши и средиземноморски билки, който е генетичен роднина на Зинфандела. За почитателите на бялото вино, препоръката е Pošip – свежо и ароматно вино с нотки на кайсия и смокиня, което е идеално за летните вечери край морето.
Сплит – обещание за завръщане
Нашият ден в Сплит беше точно като онова сладко изгубване от началото – кратък, но наситен с открития. Градът ни показа много лица: имперското величие на двореца, средновековния чар на площадите и спокойствието на старите квартали. Той е жив, пулсиращ организъм, в който хилядолетна история и съвременен, свеж живот дишат в един ритъм, подчинен на местната философия – pomalo (полека, спокойно). Това посещение само затвърди прекрасното ми впечатление от хърватското крайбрежие, което имам още от Риека преди години.
Вижте и статията ни за Загреб: Перфектният семеен уикенд в Загреб, Хърватия
Сплит не е място за няколко часа. Той е дестинация, която заслужава време и разглеждането на забележителности в Сплит за един ден бе по-скоро начало, отколкото истинско пътуване. Затова и нашият списък „за следващия път“ остана дълъг: да се изкачим на хълма Марян за панорамна гледка, да отделим повече време на подземията и артефактите в двореца, да намерим онзи винен бар с характерни за Хърватия вина. И разбира се, да посетим плажовете – както градския пясъчен плаж Бачвице (Bačvice), така и някой от прочутите наоколо. И така, нека животът ни върне в Сплит, а ние ще му отделим времето, което заслужава, за да се потопим изцяло в неговото „pomalo“.