Пролетта в село Стоб и красивите Стобски пирамиди

This post is also available in: enEnglish

Много люляци и малко сюрреалистични, но много красиви гледки, създадени от природата

Събудихме се в събота сутринта и решихме вместо в парка да изкараме уикенда в някое българско село. Някъде на спокойствие, да чуваме птичките и детето да търчи из селските улици, без да се притесняваме особено много. И този уикенд ни отведе съвсем близо до Благоевград – село Стоб.

Люляци на Стобските пирамиди

Люляци на Стобските пирамиди

loading map - please wait...

Стобските пирамиди 42.096582, 23.112938
Интересно е, че административното деление на държавата ни слага село Стоб към област Кюстендил (60км от селото), но най-близкия голям град е Благоевград – само на 10-тина километра.

Вероятно всички са чували за Стобските пирамиди и вероятно повечето от вас вече са били там. Ние ходим за пореден път, но за малката Ани е за пръв. И така вечерта ни завари над „пирамидите“ седящи и взиращи се в тях с леки приписквания на Ани, че щяла да падне.

Стобските пирамиди към края на деня

Стобските пирамиди към края на деня

Село Стоб – откъдето идва и името на „пирамидите“

Днес село Стоб остава малко в сянката на град Рила и Рилския манастир (минавате покрай село Стоб на път за Рилския манастир), но пък някога било по-голям средновековен град-крепост на име Стоби. Или поне твърдят някои исторически източници. В края на 19 век, малко след Освобождението, Константин Иречек посетил селото и забелязал, че в него има останки от крепостна кула. Днес, за съжаление, кула няма, май била унищожена при земетресение преди век. А днешното село Стоб всъщност не е никак малко – в него се водят около 600 жители и в центъра ни направи впечатление новичката детска площадка. Какви ли неща забелязва човек, когато е с малко дете.

Село Стоб по залез

Село Стоб по залез

Къде отседнахме в село Стоб – къща Аргачо

Както споменахме по-рано, решихме този път да не правим дълги пътувания, а да преспим в село Стоб и да се насладим единствено на местните красоти и на малко тишина и спокойствие. И така си запазихме и стая в къща Аргачо, точно в центъра на селото. Стопанинът Петър ни посрещна с голяма усмивка и радост, че вижда българи, рядко идвали, за всеобщо учудване и след няколкото украински евреи сме били чудесна „почивка“.

Интересно бе и че в събота бяхме единствени гости на къщата. Но това бе само бонус за нас и за нашия спокоен уикенд. И със слънчев зелен двор, уютни стаи и вкусна, простичка, българска вечеря от таратор, скара и шопска салата за нас бе чудесно бягство от натовареното ежедневие. За съжаление, все още бе хладно за басейна, но лятото там сигурно е още по-хубаво. Разделихме се приятелски и с радост ви го препоръчваме като място за настаняване в Стоб.



Booking.com

Историите за църквите на село Стоб – подхванати от Петър

Петър още от началото ни разказа и историята за църквата. Това, което може да се види до днес, е каменен кръст с надпис 1373 година, вграден в красивата бяла църква „Св. Прокопий“, която няма как да пропуснете, точно до паркинга за пирамидите. Църквата е единствената, носеща името на този светец в България. А Свети Прокопий е покровител на младоженците и пчеларите. Твърди се, че камъкът е бил част от стара средновековна църква, която се намирала малко по-нагоре от сегашната, в местността Църквище. И построена точно във въпросната 1373 година. Но според различни истории, тя била разрушена от турците по време на османското владичество, тъй като се намирала на високо място в селото, а това по онези времена не било разрешено.

красивата бяла църква „Св. Прокопий“

красивата бяла църква „Св. Прокопий“

И тук вече се разминават историите какво точно се е случило. Според едната, турците съборили църквата и камъкът бил пренесен по-надолу, в новата, за да се обозначи приемствеността между двата храма. Според друга история, местните хора пренесли цялата църква камък по камък.

Гледка към църквата на село Стоб

Гледка към църквата на село Стоб

Е, кое от двете е станало, не знаем. Но новата църква е от 19 век и в нея и до днес може да бъде видян автентичният камък. А няколко стотин метра по-нагоре по екопътеката на Стобските пирамиди може да се види и предполагаемото място на старата църква.

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди се намират на около 100км от София и хубавия и удобен път ги прави прекрасно място за еднодневно забягване от големия град. Ако се чудите къде да се разходите и порадвате на красива гледка, няма да сбъркате, ако се отбиете тук.
Стобските пирамиди са много красиви и гледани от въздуха. Много се радвам, че има кой да ми услужва с кадри от дрон та да се насладите и вие. Благодаря ти Стефане.

Стобските пирамиди са много красиви и гледани от въздуха. Много се радвам, че има кой да ми услужва с кадри от дрон та да се насладите и вие. Благодаря ти Стефане.

Дълго се чудихме какво още да напишем интересно за тях – не, че няма, но някак основните неща за този скален феномен са изговорени отдавна и ни се стори излишно да обясняваме колко са високи и широки пирамидите и как са се формирали, благодарение на ерозията на пясъчниците. Вярно е, че приличат на Мелнишките пирамиди – все пак става въпрос за идентични природни формации, та нищо учудващо. Ние не обичаме легендите за сватбари и влюбени хора, превърнати в камъни. А предпочитаме да се радваме и удивляваме на това какви чудеса върши природата.

Красивите Стобски пирамиди

Красивите Стобски пирамиди

Та Стобските пирамиди са едно чудесно място да избягате от мрачните мисли, да се насладите на природата, да си направите малка физзарядка, дори ако не сте много опитни туристи и фитнес ентусиасти. Разходката не е дълга, около час в двете посоки, ако наистина се разхождате, не бързате и се наслаждавате на гледките с малки почивки по пейките и тераските.

Гледка на Стобските пирамиди

Гледка на Стобските пирамиди

Ани и Мимето се любуват на гледката

Ани и Мимето се любуват на гледката

Разходка из Стобските пирамиди с деца

На нас с 3-годишната Ани ни отне малко повече, може би почти 2 часа, но пък и ние си бяхме доста смели да се покатерим до върха с нея. Вярно е, че пътеката е сравнително лесна, но в последната си част е доста стръмна и тясна, а на едно място трябва буквално да се катерите и провирате по стръмни скали.

Пътеката по билото на пирамидите

Пътеката по билото на пирамидите

Някъде към по-красивите гледки има табела, указваща, че от тук нататък пътеката става опасна. И наистина, ако имате страх от високо или сте с много малки деца, се върнете. На места си е страшничко и без парапет.

Връщането по стръмния склон също трябва да се приема с повишено внимание, защото не липсват сипеи. Та ако краката ви държат и имате ентусиазъм, ние горещо препоръчваме тази приятна разходка. Но дори и да не стигнете до горе, не се чувствайте загубили – гледката от всяка една точка на пътеката е прекрасна, а най-важното е, че сте се разходили сред природата и се чувствате добре от това.

Спускащи се младежи по пътя към село Стоб

Спускащи се младежи по пътя към село Стоб

Точно до църквата на селото има паркинг, от който започва пътеката към по-красивия маршрут за пирамидите. Там трябва да си платите входна такса от по 2 лв. на човек, за природния феномен (все някой трябва да го поддържа след нас, че туристите не сме най-големите чистници). Има и втора пътека, която е в подножието на пирамидите, но там гледката не е така живописна.

Пирамидите за едно тригодишно дете са може би малко уморителни и леко страшно място. Ани лекичко се плашеше от високото, но пък с радост събираше камъни и тичаше по по-безопасните пътеки. И въпреки, че се умори, падна и „беше герой“, цяла седмица разказва, че е била на планината с камъните. И все с радост. И сега като гледа „снимчиците“ много се радва. Тя си мина целия преход сама, разбира се със сериозно обезопасяване и държане от баща ѝ.

Още малко за село Стоб

Странно е да снимаш гробището на едно село. Но пролетно разцъфтелите люляци ми направиха особено силно впечатление и докато се вглеждах в тях забелязах, че това е гробището на селото и измежду люляците се забелязваха надгробните плочи. Не знам дали има място в нашия разказ, но и тук бе много красиво и спокойно и реших да го споделя с вас. Надявам се, не съм ви донесъл тъжни спомени.

https://www.andrey-andreev.com/rila-monastery/

https://www.andrey-andreev.com/rila-monastery/

Една любима винена отбивка – Меди Вали в село Смочево

Ние се отбихме до една от любимите ни винарни – Меди Вали да си вземем от последната реколта бели и розови вина. За които ще разкажем отделно. Но ви препоръчваме да се отбиете в село Смочево и да си купите няколко бутилки. Този път си взехме от розовия траминер, за да видим колко приятно се е получило това вино, което е перфектно за топлия сезон.

Рилският манастир

Рилския манастир – повече от 1000 години история

октомври 5th, 2017 Андрей Андреев Основан от най-големия български светец – Свети Иван Рилски, манастирът е най-почитаният в България Независимо къде пътуваме и дали е близо или далеч, историята на всяко място оставя следа в нас. Но Рилският манастир не е само история на една сграда, той съхранява историята на цял един народ. И въпреки, че за много хора е…
Бъчвички в Меди Вали

Винарна Меди Вали и винените експерименти

септември 30th, 2017 Андрей Андреев Където можем да се отбием на път за Рилския манастир или ако сме в Благоевград Есента дойде и ние решихме да я посрещнем на хубаво място. Всяка есен я свързвам с гроздобер и вино. Като деца също ни изкарваха да понаберем и ние грозде. Не мога да кажа, че бе най-приятното преживяване. Но пък се…



Booking.com

 

Related Posts

Copyrighted Image