Слънчев бряг – българския Лас Вегас

This post is also available in: English

Посещението на странни места е част от живота на всеки пътешественик. Аз, половинката ми и дъщеря ми не правим изключение и колкото и да е налудничаво, понякога можете да ни срещнете и на места, където може би никога не бихме отишли доброволно. Все се опитваме да избягваме пренаселените места и да се опитваме да откриваме скрити находки за туристите, но животът тази година ни отведе в Слънчев бряг – мястото на райската ваканция за младежите и купонджиите и кошмарът на по-улегналите хора и семействата с малки деца като нас.

Вероятно никога не бих избрал да прекарам морската почивка точно там. Но лятото на 2016  по странно стечение на обстоятелствата се озовахме за 7 дни именно там. И няма да съм истински блогър, ако не ви покажа и няколко картини от курорта. Ще се опитам да не натрапвам собственото си отношение, а вместо това да ви оставя сами да си изградите представа за Слънчев бряг, ако случайно не сте били там скоро.

Между гората и дюните

Проектирането на курорта е започнало през 1957г., строителството през 1958г. Всичко е било измислено от млади проектанти, като целта е била създаване на райско местенце за почивка на българи и чужденци. Трябвало да стане перфектният курорт за семейства с деца, много спокойствие, зеленина и широк плаж с приятно ситен златист пясък. Основна част от изграждането на комплекса е и проектирането и залесяването на лесопарка на Слънчев бряг.

За създаването на “Слънчев бряг” на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м. плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестициите надхвърлят 150 000 000 лв. За съжаление от всичко това вече няма и помен. Курортния комплекс се е превърнал в парк от хотели, паркинги и дискотеки. Но през 1959г. е бил нов и залесен курорт, който чакал първите си туристи.

Снимка от любимият ми сайт „Изгубената България“ Слънчев бряг през 1974г.

Разбира се, първите туристи не са били българи, а гости от социалистическите републики. Нашите организирали празнично посрещане, речи и всичко както си му е редът. Но чуждите автобуси не дошли по главния път и закарали туристите направо пред хотел „Калина“. И докато организаторите се усетят, така чаканите чужденци вече бързали по бански към басейните. А първия посетител бил посрещнат в хотел „Калина“ на 8 юни в 15,50ч. Франтишек Силвестър – гражданин на тогавашната ЧССР (Чехословашка социалистическа република) изненадал и строителните работници, които трябвало бързо да напуснат хотела.

И така бил създаден най-хубавия за времето си курорт в България. Пълен до началото на 90-те по-скоро с чуждестранни туристи, отколкото с български. По плажа щъкали щастливи почиващи, наслаждавали са се на спокойната обстановка и красивата плажна ивица с пясъчните си дюни. И се снимали, покачени на камила.

Раят на купонджиите

В днешно време много от тази идилия е загубена, за съжаление на всички туристи, които търсят именно такава ваканция. Днес Слънчев Бряг с всичките си прякори – „Сънито“, „Слънчака“ и др., е пълната противоположност на ранните си години. Курортът е презастроен, от горите няма и помен, пясъчните дюни също са на изчезване и се губят между все повечето хотели, превземащи пясъка, а в радиус от 10 км спокойствието е безвъзвратно изчезнало, за сметка на силната музика от десетките дискотеки и барове и денонощния купон – на плажа, по крайбрежната алея, на централната улица, на кея, навсякъде.

И днес Слънчев бряг е пълен с туристи, и отново повече чуждестранни – основно от Великобритания, Полша, Швеция, Русия, Украйна, Израел. Повечето в момента идват най-вече заради денонощния купон и евтиния алкохол, но май част от руснаците си идват повече по навик – защото и те, и близките им, и приятелите им, са го правили преди години, правят го и до днес. Малкото семейства с деца, които можете да срещнете по улиците и плажовете на курорта, са именно от бившите съветски републики.

Между хотелите вече няма красиви паркове с рози, а паркинги за коли. Слънчев бряг се е превърнал в нещо като нашия малък Лас Вегас – някакъв вид забележителност, но за хора със специфични интереси.  Много чуждестранни туристи идват и именно заради казината и виждат основно тях, вместо да се излежават на плажа. Малко е тъжно, че морето и красивите пясъци са останали на заден план, но пък всеки с интересите си – много хора идват в Слънчев бряг именно заради сегашния му вид и никой не съжалява, че миналото му се е загубило в историята.

Плажът на Слънчев бряг

Плажната ивица все още е голяма и пясъкът е ситен и приятен, курортът все още е с типичен Средиземноморски климат с множество ясни дни и температури около 27°C. Но и плажуването вече е предизвикателство, въпреки че плажната ивица е широка между 30 и 60 метра и голяма част от почиващите рядко виждат плажа. Съвременната организация на плажовете – с големи зони с чадъри и шезлонги и скромни свободни зони за онези, които не могат да си позволят да са в платената, не изглежда да помага нито на едните, нито на другите. Желаещите да опънат хавлия безплатно се припичат на интимно разстояние един от друг, а платилите по за чадър и шезлонг – по 10 лв всеки, едва ли виждат морето от стотиците хора, окупирали малката пясъчна ивица точно до морето.

Опъването на хавлия пред първата линия чадъри официално е забранено, според всички табели по плажа, но не видяхме някой да се опитва да изгони стотиците туристи, окупирали всеки сантиметър там. За съжаление свободните зони са разположени в най-непривлекателните части от плажа – пред тях или има джетове и разни други водни атракции, непозволяващи къпането в морето, или са в далечния край на ивицата, някъде до заведенията, където е денонощна дискотека.

На юг към Несебър все още могат да се открият незасегнати от строителството пясъчни дюни и да се разходи човек измежду тях. И макар от тук да е започнало строителството на к.к. „Слънчев бряг“ районът откъм Несебър остава най-малко застроен и предлагащ повече спокойствие.

Река Хаджийска до Какао бийч, или по-точно Какао Бийч е до река Хаджийска

Крайбрежната

Щастливия час на човек е когато си поръча 2xVodka Redbull за 8,99лв или поне с такова впечатление остава разхождащия се по крайбрежната на „Слънчака“. Разбира се, може да се забавлява и като се снима със змия, и то не жена му, или с папагали. Папагалите бяха доста модерни тази година, почти се снимах и аз, а жена ми я е страх от змии, може би се опасява да не я изместят.

Крайбрежната улица е мястото, където можете да откриете всичко. Снимки с ретро тоалети, портрети в реално време, ръчно изработени бижута, чанти, играчки, практически какво ли не, също можете да си купите. Царевица, сладолед, захарен памук, фрешове и разни видове сандвичи са задължителни. Разбира се, не липсват и атракции като змии и други влечуги, папагали и др., а за фитнес ентусиастите имаше и предизвикателства в стил „виси 2 мин на лоста и ще спечелиш 200 лв“. Лунапаркове с блъскащи колички и стрелбище, от което печелиш плюшени играчки – класика. Цените, разбира се, бяха двойно и тройно по-високи от средните за страната и дори тези в София, които минават за високи, но все пак не е невъзможно да си купите и тениска за 5 лв.

След като се смрачи, по крайбрежната живота ври и кипи, все по-хубави заведения и барове ви примамват да влезете и наистина има много красиви и приветливи места, където да седнете. Като двойка с малко дете ни бе трудно придвижването в гъстото множество хора и прелитащите електрически скутерчета, но много от минувачите никак не изглеждаха смутени и затруднени.

Влакчето и Корабчето

В центъра на курорта срещу хотел „Кубан“ е и малкия кей, откъдето можете да си хванете корабче до стария град на Несебър. Корабчета има често и може да се насладите на едно спокойно пътуване към старите къщи и калдъръмени улички.

Ако от клатенето на корабчето ви става лошо, алтернативен метод е и туристическото влакче, което може да хванете точно от хотел „Кубан“ (този хотел е бил най-високият в курорта до началото на 90-те), където спира и влакчето от Свети Влас. Влакчето е на цена 3лв за човек и стига до началото на Несебър. Там се качвате на подобно влакче за Стария Несебър – отново 3лв на човек.

Тази година Несебър ми хареса, с дъх на смокини и, може би заради по-ранния час, не чак толкова претрупан от туристи. Разходихме се приятно и уморително из полуострова. Седнахме да изпием по чаша фреш и лимонада, да хапнем нещо по красивите заведения по крайбрежната и така времето отмина.

И хубавите места край Слънчев бряг

За мен хубавите места не са в Слънчев бряг, а в околностите му. Първото и най-красивото е нос Емине, което е само на 30км, но на около час път. Причината е, че не навсякъде има асфалт по пътя и се взема трудно и бавно. Но най-източната точка на Стара планина със своя фар е очарователно и спокойно място, а и много красиво.

Другото любимо място, както споменах, е Несебър, до който се стига лесно и е приятно за разходки, както и дюните между Слънчев бряг и Несебър. А в самия курорт, малкото кейче привечер.