В тази история ще ядем мекици и ще пием лимонада, ще седнем на паважа на площада да послушаме музика …. Сентендре
Името Сентендре
Много съм щастлив да ви представя град, кръстен на мен! Szentendre е малко градче, съвсем близо до Будапеща. Ако още не виждате връзката с Андрей, може би сръбското име ще помогне – Сентандреја, което малко или много си е Св. Андрей или SanktAndrae на средновековен латински. А сръбското име си е важно, защото през XVII век обезлюдения Сентендре, намиращ се съвсем близо до крепостта Буда, се пълни със сръбски емигранти по време на „Голямото сръбско преселение“. Е, вярно, не съм светец, та определено не е кръстено градчето на мен, но ми е драго да си чувам името под всякакви форми.
Паја Јовановић – Сеоба Срба
На главния площад на града се кипри и църквата, отново посветена на Св. Андрей. И уличките, разположени край площада, поглъщат туристите в своето средновековно спокойствие. Сентендре е от малкото места в Унгария, пълно с православни църкви, лично аз дори не се сещам за друго.
Будапеща
Но да се върнем от началото, от Будапеща. Вечерта решихме, че ще стигнем до това малко градче и веднага се отправихме към Batthyány tér, търсейки си транспорт. От площада тръгват всички влакчета в тази посока, но и корабчета по Дунав. Е, как да не се метнеш на корабчето, а и в брошурките, раздавани по всички заведения и на летището, имаше талони за отстъпка. Възползвали се от отстъпката, се сдобихме с два билета на цената на един и бяхме готови за сутрешната разходка.
Плаването към Сентенре
Сутринта се накачихме на корабчето и седнахме на масите на палубата и започнахме нашето плаване, което, да си призная, не беше изпълнено с презокеански приключения, с всичките го съпътстващи бури, акули и пирати. Но, както и да е, след час и половина безаварийно и красиво, но леко скучно плаване срещу течението на реката, църквите на Сентендре се появиха.
[mapsmarker marker=“121″]
Сентендре – градчето гледано от Дунав
Мекици
Няма как да пропуснем и кулинарното преживяване в Сентендре, още със стъпването на твърда земя се насочихме към една уличка със заведения, да търсим прословутите Lángos (лангуш), един вид мекици, но големи и с всякакви неща отгоре, кашкавал, сирена, шунка. Изборът е голям и все е хубав. Омазнени добре вече бяхме готови да се насладим на града, многото църкви, музеи и кафенца.
Градът
Сентендре е от местата, за които човек не трябва да разправя, че са хубави, за да не се напълнят с хора, а да си останат за него. Средновековните улички и къщичките в средиземноморски стил сякаш не са пипнати от времето и са пропуснали индустриалните години на света.
Ние си намерихме и едно много хубаво кафене, с много мила сервитьорка, в кафенето се кипреше джаз и други спокойни стилове музика и някакви унгарски младежи оживяваха обстановката, а кафенцето оставаше някак си извън туристическата линия. Поръчахме си голяма лимонада и ни донесоха кана с лимони и освежаващата течност. Колко беше хубаво, че часът за отплаване беше далеч, а ние не бързахме.
