На няколко метра под нивото на средновековните улички на Сиена, обградени от над 600 бутилки вино в антична етруска сграда, опитваме два вида сирене пекорино – едното отлежало 3, другото 6 месеца, и се чудим как попаднахме тук. В истинска пещера сме, издълбана някога на ръка от етруските в скалата от туф. Като докоснеш стените и тавана, усещаш влагата по тях, донесена от някаква природна магия, присъща на този материал, така разпространен из сградите в тази част на Италия. В тази вълнуваща пещера сиренето и виното живеят и зреят в пълна хармония, без хладилници, без климатици, сякаш е правена специално за тях. Всъщност помещението датира от 3 в. пр. Хр. и днес е част от по-нова сграда в римски стил, построена през 12 век. В нея, в самото историческо сърце на Сиена, се намира ресторант La Taverna di San Giuseppe. А това е неговата изба.

La Taverna di San Giuseppe
La Taverna di San Giuseppe е мястото, което ще ви пренесе моментално в един свят на домашна храна, осветена от свещи и оживена от веселата глъчка на десетките обядващи тук в задушевна атмосфера в сърцето на средновековния град. Сиена бе от местата, които най-бързо и сигурно спечелиха сърцата ни по време на тосканското ни пътуване. И вмъкването в местния кулинарен живот в един дъждовен ден на обяд само допринесе да заобичаме този град моментално.

Таверната е доста известно място в града и ще излъжем, ако кажем, че не е туристическо или пък че е скрито бижу. Нищо подобно – на много места ще прочетете, че е най-добрият ресторант в Сиена, ще откриете и препоръка за него в гида „Мишлен“. Затова и ние сме си направили резервация няколко седмици предварително и ето ни – в дъждовния септемврийски ден се вмъкваме в красивата римска сграда.

Отвеждат ни до масичката ни – малка, но удобна, приятно осветена, макар като цяло салонът на ресторанта да е по-скоро тъмен и сумрачен. И макар масите да не са твърде близо една до друга и всички гости да имат достатъчно пространство за себе си, не можем да избягаме от усещането, че сме в едновремешна остерия по време на обяд, когато всички от градчето се събират, за да обсъдят новините от деня и да се насладят на храната, почивката и чашата вино, преди да се върнат към ежедневните си задължения. Повечето посетители тук може да са туристи като нас, но отношението към добрата храна и специалните места си личи. И сме щастливи да го споделим с тях.

Кухнята на Тоскана – по малко от всичко
Много обичаме, когато седнем в ресторант, да питаме обслужващия персонал за препоръки. Още повече обичаме да им казваме те да изберат менюто вместо нас, тъй като най-добре знаят кои са най-добрите и представителни ястия. Обяснихме, че нямаме алергии, и зачакахме. Сервираха ни по чаша изключително свежо и леко бяло вино – Le Corbinie Vino Bianco, с което да освежим атмосферата.
Предястия с вкус на гора
Усещането, че си в средновековен тоскански дом и те глезят с домашни традиционни ястия, идва и с храната. За предястие ни сервираха всъщност по малко от три различни блюда, които предлагат в ресторанта. В чиниите ни си правеха компания хрупкава баничка със спанак и трюфел, кремообразно суфле от сирене с черен пипер, сладко, пекорино и печена ябълка и нещо изключително вкусно с манатарки, патладжан, шунка и черен пипер. Три различни предястия, допълващи се прекрасно и пренасящи ни някъде сред тосканските хълмове, с аромат на гора и домашен уют.


Паста и гъби
Пастата е като религия в Италия, но това вероятно вече го знаете. В Тоскана не по-малко важно място намират и гъбите. Трюфелите и манатарките са във всяко второ ястие и нашето дегустационно меню в Taverna di San Giuseppe ни го припомня.
Веднага след стартерите ни сервират ньоки с трюфел. Безкрайно нежни, с кадифен сос от пекорино и много ароматен трюфел отгоре. Обожаваме подобни сравнително простички ястия, приготвени с качествени продукти.

Не сме си и представяли, че което и меню в Тоскана може да мине без пичи (Pici) – най-традиционната за Тоскана паста. Ръчно правените пичи, наподобяващи по-дебели спагети, се сервират по разнообразни начини. В Монтепулчано, в най-добрия ресторант там – Le Logge del Vignola, ни ги поднесоха с черен чесън, хлебни трохи и пекорино. Тук в Сиена е ред на истинската класика – с рагу, гъби и зехтин. Споменахме ли, че гъбите са навсякъде?

Тук пристигна и второто ни вино – прекрасно Rosso di Montalcino. В статията ни за вината на Тоскана разказваме по-подробно откъде идва Rosso di Montalcino и каква е историята му. Тук просто се насладихме на предложението от винарна Camigliano, до Монталчино.

Телешко и дивеч
Докато привършваме пастата и се наслаждаваме на виното си, в уютния и леко сумрачен салон настъпва неочаквано оживление. Лампите угасват, музиката спира и салонът се осветява само от запален в единия му край огън. Огънят приближава към нас и се отправя директно към съседната маса. Осъзнаваме, че един от сервитьорите носи торта със запалени свещи и след секунди зазвучава „Честит рожден ден“ и половината заведение запява. Часът е около 3 следобед, но това не пречи да се чувстваме като на тържествено посрещане на нова година. Страстите на празнуващата маса ескалират, а ние се връщаме към обяда си.
Следват две ястия с месо. Едното е невероятен телешки стек, изпечено rare, буквално се топи в устата. След него идва месо от глиган, гарнирано със задушен спанак с много пипер, който му придава страхотен пикантен вкус. А с тях пристига едно наистина вълнуващо вино – Chianti Classico от винарна Ricasoli. Освен, че самото вино е прекрасно, тук е важно да отбележим, че именно тук, в имението Castelo di Brolio, през 1872 г. се ражда рецептата на съвременното вино Кианти.

Не сме посещавали точно тази винарна, но час преди този обяд бяхме на едва петнайсетина километра от нея, във винарна Riecine, където също правят превъзходно Кианти Класико. За нея имаме и отделна статия.
Десертите
Готови сме за десерта, но не и за това, което пристига на масата ни. Имаме чувството, че е цялото меню с десертите, един от друг по-апетитни. Солена панакота с тирамису, крем брюле, чийзкейк с фъстъчен меренг и балсамова редукция и невероятно лек сладолед. Умопомрачителни комбинации от вкусове и същевременно допълващи се. Виното, с което ни ги сервират, е Passito di Pantelleria от изба Donnafugata от Сицилия, на която сме попадали неведнъж по изложенията. Сладък финал, с който ни е трудно да се разделим.


В пещерата на сиренето и виното
Безспорно най-любопитното място в La Taverna di San Giuseppe е избата с виното. До нея се слиза по малък каменен тунел в скалата, чийто вход е отворен за всички гости на ресторанта. Макар да няма врата между двете помещения, разликата в температурата и влажността е осезаема. Избата е издълбана в скалата от туф по времето на етруските и датира около 3 в. пр. Хр. И в нея напълно самостоятелно се поддържат целогодишно перфектните условия за съхранение на вино и зреене на сирене. По всяко време в избата има няколко пити сирене, предимно пекорино, с различна степен на зрялост. Опитахме такова, зряло 3, 6 и 9 месеца. Безкрайно вълнуващо е. А в избата има над 600 бутилки, от които гостите да избират за компания към храната си.


Панфорте
Едни от последните гости на ресторанта сме в края на обедния сервиз. Почти 16 ч е, персоналът има 2-3 часа, за да се подготви за вечерята, но се заговаряме на вратата със собствениците Марко и Матео. Като повечето италиански ресторантьори, те горят в работата си и са неуморно рамо до рамо с всички останали членове на екипа, за да обслужат всеки гост подобаващо. Вероятно затова и La Taverna di San Giuseppe е най-препоръчваният ресторант в Сиена.

И тъкмо си тръгваме и фиксираме голямата пита с нещо сладко, което ни е непознато като ястие.

Оказва се традиционният деликатес на Сиена – панфорте. Представлява плътен десертен бар с много сушени плодове и ядки, както и много подправки – канела, джинджифил и дори анасон в някои версии. По-късно, по време на разходката ни из Сиена, опитахме още едно панфорте, в най-известната в града сладкарница Nannini. Но като панфортето в La Taverna di San Giuseppe друго нямаше.
Измъкваме се от ресторанта и излизаме на разходка из средновековните улички на Сиена. Въпреки проливния дъжд, който ни завари там, градът стана един от любимите ни в това пътуване. Дали заради отличното начало в този ресторант или просто защото Сиена е прекрасна – не можем да кажем. Но можете да прочетете повече за Сиена в отделната ни статия за забележителните градчета на Тоскана: Истории от Тоскана – една есенна обиколка с кола между хълмовете.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.