Тел Авив ме посрещна с шакшука, или по-точно яйца по арабски. Та така, взимате лук, тиган, чесън и зехтин, слагате ги на умерен огън и запържвате. Пъхате чушки, още 5-7минути докато омекнат. Сипвате нарязани консервирани домати със соса, кимион, червен пипер и лют пипер, а и захар, още 5-7 минути. Слагат се и сол и черен пипер, ей така, на вкус. Върху всичко това чупите и слагате яйца – 4 или 5, покривате с капак още 10-15 минути. Еми вече си имате шакшука. Но да спрем дотук, жена ми ще си помисли, че мога да готвя, и у нас вече няма да е Рай.
Как стигнах до Тел Авив?
Пред 2016 година имах невероятния късмет да посетя Израел, при това цели 2 пъти. Когато не си навиваш някакви специални цели на пръста и се радваш на това, което животът ти предоставя, нещата винаги някак сами се нареждат. И така, без да съм планирал и да съм полагал особени усилия, се озовах изненадващо в Тел Авив – първия път през януари, когато изкарах една прекрасна пролет през зимата, и втория път през май, когато вече си беше истинско израелско лято. В тази история ще ви разкажа по нещо и от двете пътувания, моля да ме извините, ако прескачам между сезоните.
Първа среща с Тел Авив
При първата закуска на улица Дизенгоф се сблъсках с първия си шок от цените в Тел Авив, трудно ми бе да свикна дори след третия ден в Израел. Но да се върнем в началото – на летището. На летището в Тел Авив е много спокойно, но се минават много проверки и често те спират служители на сигурността да те питат защо си в Израел и каква е целта на посещението ти. Хубаво е да си знаете името на хотела, дори ако сте голяма компания и не ви се налага да го помните, могат да ви попитат за него. Ако пък отивате на гости на някого, който живее там, е силно препоръчително да носите писмо – покана от него, в което да пише какъв е той, какво прави в Израел, къде живее, и всички възможни контакти. Не ви препоръчвам да се шегувате с проверяващите, отнесете се сериозно и се подсигурете.

Заведения по улица Дизенгоф
Белият град
Настанихме се на улица Dizengov. Дизенгоф е първият кмет на Тел Авив, а улицата е много популярна и е пълна с барове и заведения. А всичко наоколо, колкото и странно да ми е, от 2003г. е под опеката на UNESCO, това е „White City of Tel-Aviv“ (Белият град на Тел Авив).

Белият град
В началото на 20 век се появяват много от сегашните модернистични апартаменти и сгради. Модернизмът в Тел Авив се развива изключително много през 30-те години на миналия век, когато нацисткия режим в Германия кара много германски евреи да емигрират. Така много от архитектите, работещи в „Белия град“, са възпитаници на големи европейски университети като „Баухаус“. Историята на Тел Авив не е много по-стара, градът е основан съвсем отскоро – 1909 година, в близост до древния град Яфа. Тел Авив много бързо се развива и разширява и днес Яфа е само квартал на израелската столица.

Дизенгоф
- Дизенгов
Но Тел Авив е град на много контрасти. Само на метри от подредения Бял град, където се намират някои от най-престижните и хубави квартали за живеене, можете да се срещнете и с типичния ориенталски начин на живот. Израел е държава, в която трудно или лесно съжителстват представители на различни народи – основно евреи и араби, чиято култура е колкото близка, толкова и различна. Та така, на метри от подредените и чисти главни улици се намира.. пазарът!
Пазарът „Кармел“ в Тел Авив (Shuk Ha’Carmel)
Пазарът на Тел Авив е съвсем близо до крайбрежната алея и изумява с контраста си с този подреден и чист град. Както и с изобилието си на продукти. Миризмата на подправки и на … добре че доминира миризмата на подправки, се носи над очуканите, но подредени сергии. Тук може да си купите много лакомства, характерни за Ориента, и разбира се всякакви други джунджурии. Трябва да уточня, че пазарът не работи в събота.
През януари миксът от аромати, разнасящи се от пазара, бе донякъде екзотичен, но през май в 40-градусовата жега преминаването оттам си е чисто предизвикателство. Ако лесно ви прилошава от липсата на свеж въздух и силните миризми, някои не дотам приятни, може би ще искате да го пропуснете.
Към края на работния ден, преминаването покрай пазара става още по-голямо предизвикателство, а ако сте гладни, апетитът ви бързо може да премине покрай гледката и ароматите.

Пазарът Кармел след работния ден
Най-хубавият плаж – плажът на Тел Авив
Новият град е разположен покрай много красива и добре поддържана крайбрежна ивица с много плажове и места за отдих. През януари обстановката и пясъчната буря не предполагаха къпане и по-скоро радваха сърфистите, но пък през май сезонът бе в разгара си и успяхме да се насладим на един ден в един от най-хубавите плажове, които някога сме виждали.
Бурята
„Ами сега, ако тази буря продължи през целият ми престой?“ – всеки си задава този въпрос, когато още първия ден бива полюшван от силния вятър и не вижда слънцето от пясъчната мъгла. Но още неразнесла се бурята, се отправихме към плажа, да видим големите вълни, да подишаме морски въздух, премесен с пясък. И разбира се да ни се напълнят косите с прах. Почти цялата пясъчна ивица бе залята от водите на Средиземно море, вълнуващо се и боботещо. А вечерта вече времето бе спокойно за разходка по Dizengov и ресторантчетата с арабска кухня и прескъпите барове.
Да се излежаваш под палмите
В по-хубаво време, плажът на Тел Авив е прекрасно място да прекараш един лежерен ден, излежавайки се под някоя палма или на слънце. Плажната ивица на Тел Авив е дълга километри, а също така и много широка, а покрай нея минава приятна крайбрежна алея. Но най-впечатляващото е невероятно финият ситен пясък, какъвто никъде другаде до момента не сме виждали. Тъй като е много ситен, краката ви почти не потъват в него и ходенето е далеч по-лесно, отколкото сме свикнали по нашите плажове, особено и ако е мокър. Плажът на Тел Авив е чист и много приятен, морето също е чисто, но пък доста по-бурно от нашите ширини, а също така и по-солено.

Палмите на плажа на Тел Авив
Хубавото е, че въпреки доста високите цени на всичко в Израел, можете да отидете на плажа и да се любувате на морето съвсем безплатно, при това с всички необходими плажни удобства. Ако не си носите чадър, през няколко десетки метра на плажа на Тел Авив има палми, под чиято сянка можете да опънете хавлия. На често са разположени и сгради със съблекални, тоалетни, душове и подобни съоръжения, където спокойно можете да се преоблечете и освежите преди и след плажуването. Не липсват и плажни заведения, ако сте гладни или жадни, но ние не се възползвахме от услугите им.
Сутрин край брега
Когато е събота сутрин и навън е приятно топло като за януари, пъхаш книгата в раницата, фотоапарата и малко вода и се отправяш към плажа. А на плажа те огрява утринното слънце, млади добре поддържани хора* спортуват по крайбрежната ивица (кръстена на осмия кмет на Тел Авив – Шломо Лахат). Сядаш, отваряш книгата, зачиташ се, заслушан в приятния звук на вълните. И така с малки разходки от пейка до пейка, наблюдавайки цялото това спокойствие на съботния ден в Тел Авив сутринта минава приятно и разходката продължава дълго. Но не трябва да забравяме, че почивните дни в Израел са петък и събота, а работната седмица започва в неделя, особености на местната култура.
[info]*Няма как да е другояче, все пак задължителната казарма за мъжете е три години, а за жените две.[/info]
Яфа (или Яфо)
С бавна крачка по плажната ивица можеш да стигнеш до стария град Яфа. Разстоянието е няколко километра, зависи откъде точно сте тръгнали, и разходката ще ви отнеме някъде между 40 минути и 2-3 часа. Другите варианти да посетите Яфа са като си наемете колело от Тел Авив или с градския транспорт.
За българите Яфа е известен като център на репатрираните евреи от България и все още се намират места, напомнящи за България. Разхождайки се, можеш да попаднеш на ресторант Витоша примерно. В стария град реших да се възползвам от Free Tour of Jaffa, като цяло тези „фрий“ турове разчитат винаги на бакшиш, за Яфа си подгответе 50 шекел (около 25лв). Това е нормалния бакшиш тук, разбира се, може и да не оставите нищо, защо ще се казва „фрий“, а не бакшиш-тур. Всички обиколки започват от часовниковата кула, дори да не сте на някаква организирана обиколка, пак тръгвате от часовниковата кула. Часовниковата кула е издигната във времето, когато Яфа е бил в рамките на Османската Империя. Построена е в периода 1900-1903г. в чест на 25 годишнината от управлението на един от последните османски султани – Абдул Хамид II.
[info]Или с колело под наем от стоянките навсякъде из града на обществените Tel-O-Fun. Системата е: плащаш за цял ден и ползваш когато и откъдето искаш през деня колело, като първия половин час ти е безплатно, а за половин час може да минеш много от Тел Авив, примерно цялата крайбрежна. Оставяш колелото на стоянката и по-късно пак половин час.[/info]
Наполеон и Яфо
Някак си измежду къщите гидът ни заявява, че минаваме през една от портите на Яфа. Не ни остава друго, освен да му повярваме. Някакви хора от съседния бръснарски салон ни се подхилват, как стоим насред къщите и ни обясняват за съществувалите някога крепостни стени на стария град. От там се промъкваме по тесни улички и се озоваваме на мястото на старите крепостни стени, сега красива крайморска алея. На тази алея спираме да ни разкажат как Наполеон е превзел града, как преди да замине да покорява Акра е избил хиляди затворници. Но Наполеон е претърпял (през 1799г.) неуспех с обсадата на град Акра и се върнал в Яфа, където войниците му се разболели от чума, претърпял пълен неуспех Наполеон напуска завинаги Яфа. И незнайно защо, тук Наполеон е основна и много важна фигура, има статуи по туристическите кораби, негови фигури те подканят да пробваш това или онова заведение.

Една от „пропагандите“ на онова време, Наполеон при болните от чума войници в Яфа. Истината е, че великият император е наредил да бъдат отровени нелечимо болните войници. Картина на Антуа́н-Жан Гро от 1804г. сега в Лувъра в Париж
Старото пристанище на Яфо
От крайбрежната алея – директно на старото пристанище. Едно от не толкова безопасните пристанища, но единственото естествено образувано в тази част на Средиземно море. В днешно време складовете край пристанището на Яфа са превърнати в атрактивни барове и ресторанти, където можете да похапнете вкусно различни видове риба и морски деликатеси. А в самото пристанище акостират основно рибарски лодки, яхти и туристически корабчета.
През зимата е прекрасно време за опознаване на стария град, топло като през пролетта, без намек за големите летни жеги. Денят премина, разхождайки се по малките каменни улички със зодиакални имена покрай дюкяни и ателиета на художници и всякакви други артисти, по уличките с малки театрални зали. В Яфа могат да се чуят много легенди и дори истории от Библията. Тук апостол Петър е възкресил набожната вдовица Тавита, наречена „Праведната“. На негово име е и католическата църква в Яфа (в Библията Яфа се споменава като Йопия). Едно време Яфа наистина е бил важен град и пристанище, неслучайно една от портите на Йерусалим се нарича Портата Яфа – там, откъдето влизали поклонниците, пристигащи от пристанището на Средиземно море.
Слънцето клонеше към залез и аз се отправих към брега да се насладя на светлините на модерния град Тел Авив.
Какво да опитате в Израел
Хумусът е на почит, има всякакви видове хумус и не бива да пропускате да го опитате. Както споменах в началото, шакшука е традиционно ястие за закуска. Разбира се, дюнери и фалафели също не трябва да се пропускат. Има много заведения, където се продава замразен йогурт, но си признавам, че от опитите ми все още харесвам този в България.
Любимата ми напитка в Израел е сокът от нар. Продава се навсякъде – по кафенетата, по сергии на улиците, навсякъде има будки за фрешове и този от нар не липсва почти никъде. Прекрасен е, а наровете в Израел са някак по-различни от тукашните.
Сигурността в Израел и Тел Авив
Когато се върнах от Израел, много хора ме попитаха дали не ме е било страх да отида в държава, която е във война с по-голямата част от съседите си. За мен лично нямаше никакво притеснение да бъде в Тел Авив. По-сигурен надали съм се чувствал и в европейските столици, въпреки че полицаите са тежко въоръжени. За мен в Тел Авив нямаше нищо притеснително.
И още…
Произведението на Ран Морин от 1993г.
Нашият гид си спомняше портокаловото дърво още като фиданка.
Знаците в Израел
Надписи
Тренирайте да четете работното време, да не си помислите, че всичко работи само през нощта.
[info]Полезни съвети:[/info]
[info]Пътуването до Тел Авив е сравнително евтино, но ако сте го избрали като следваща дестинация, предвидете си сериозен бюджет. Цените са по-високи, в сравнение с всички европейски градове, които съм посещавал. Вероятно най-евтиното нещо, което можете да хапнете, е дюнер или фалафел от улична сергия за около 15-20 шекела, или 8-10 лв. В заведенията нещо подобно ще ви излезе поне 30 лв. Сокът от нар по сергиите беше около 25 шекела за чаша от 250-300 мл. Цените на нощувките също не са за пренебрегване.[/info]
[info]Местната валута е шекел, 1 евро е около 1 шекела, или 1 лев за около 2 шекела. Можете да си купите шекели от България. Ако нямате откъде, приемлив вариант е да изтеглите на място от българската си дебитна карта. Таксата е около 10 лв за транзакция от 800 шекела, или около 400 лв, и вероятно се припокрива с разликата в курсовете в обменните бюра. Трети вариант е да си носите долари, които да обмените на място.[/info]
[info]Важна особеност на живота в Израел са почивните дни, и най-вече – шабат. Официалните почивни дни са петък и събота, като шабат започва в петък следобед и продължава до събота следобед. В петък вечер и събота през деня е много вероятно да не работят повечето заведения и магазини, особено в по-малките градове! Ако в събота се разхождате по религиозни места, внимавайте! На шабат е забранено да се извършва почти всякаква работа, както и да се използва електричество. Ако сте около храм или на друго място, около което се събират религиозни хора, е възможно да ви се скарат, ако снимате с фотоапарат или ползвате телефон. За религиозните евреи това е обидно, така че – съобразявайте се![/info]
Booking.com
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
3 comments
1 евро е около 4 шекела