This post is also available in: English

Истинската храна, приготвена с любов

Обикновен делничен ден в София. Много натоварен, а работата ни преследва дори в задръстванията заради поредното събитие в центъра на града. Стоим в колата и въпреки хубавото време навън, не ни е особено весело, та и кой ли обича да стои така? Но хубавото в този ден е, че имаме къде да избягаме от градския шум и да се насладим на хубава кухня. Седмица по-рано си бяхме запазили маса в ресторант Tempero. И почти оставих на средата на пътя колата и се отправихме пеша към ресторанта.

Ресторант Tempero – непретенциозното изискано и модерно бистро

Tempero бе нашият чудесен избор в тази натоварена седмица да се насладим на изискана кухня, но в същото време да не се чувстваме неудобно официално на вечеря. А подправките, от които имахме така голяма нужда, бяха любезен персонал, кухня с добре подбрани продукти и шеф готвач, който ще ни поглези. Обстановката на ресторанта е много приятна и ненатоварваща с излишни претенции, а просто те кара да се почувстваш уютно и на мястото, на което искаш да си.

Градината на ресторант Tempero

И още от Tempero

Екипът на Tempero

Запознахме се с Александър, който пък е брат близнак на шеф готвача Мартин. Много приятно си поговорихме и разказахме за няколко пътувания. Разговорът мина през Париж и Будапеща, за ресторанти и за разходки. Харесвам млади ентусиазирани екипи и искрено се надявам и следващия път като сме в ресторанта да попаднем на Александър или Мартин, няма да познаем, кой от двамата кой е.

Тристепенно меню – Sofia Restaurant Week

И да се насочим към храната. За нас всяко кривване от шаблона ни е малък празник. А когато готвачът е решил да съчетае три негови идеи в едно меню, ние сме първите, които ще му се доверим. Особено, когато не разбираме много, а искаме да експериментираме.

Салатата vs стартер

Семейно винаги пробваме повече неща и тук решихме да изпробваме и двата предложени варианта: Салата с рукола и спанак, перли от козе сирене, сушени плодове, балсамови свери и малинов дресинг и Терин от телешко Блек Ангъс със зеленчуци, поднесен с пюре от земна ябълка, малки лукчета и печена тиква.

Простичко казано, понеже аз си поръчах салатата с рукола и спанак, за човек, който в нормални обстоятелства не яде спанак, рукола или доста други зелени неща, салатата тук бе перфектна. Комбинацията от козе сирене със сушени плодове така хубаво бе допълвана от леко горчивия вкус на руколата, че се оказа, за пръв път, че можех да изям и повече салата.

Салата с рукола и спанак, перли от козе сирене, сушени плодове, балсамови свери и малинов дресинг

Мимето също бе радостна от предястието си, което бе колкото красиво на вид, толкова и вкусно. Тя така и още не е успяла да пребори телешкото в кухнята и всеки пример за добре приготвено телешко я радва.

Терин от телешко Блек Ангъс със зеленчуци, поднесен с пюре от земна ябълка, малки лукчета и печена тиква.

Основното ястие в менюто ни тази вечер

Пуширана сьомга с копривена коричка, крем от лайм с нар и картофен фондан – звучи сложно да го запомня, преписах си го от сайта  на Sofia Restaurant Week, безкрайно вкусна сьомга, която ядох бавно и с удоволствие. Понеже бях с колата, се лиших от чашата бяло вино и много съжалявах в този момент. Нарът ми бе изяден от Ани, избягала за малко от детския кът, но пък аз така хубаво се поглезих с тази сьомга и мислено благодарих на готвача.

Пуширана сьомга с копривена коричка, крем от лайм с нар и картофен фондан

Бавно готвено агнешко с коричка от пресен джоджен, гарнирано с рьоща от спанак и глазирани моркови – не толкова новите, но много интересните течения в готвенето се появяват навсякъде. Агнешкото бе супер крехко и много вкусно и би зарадвало всеки маниак на бавното готвене или на „су-вид“. Тук само глазираните моркови ми бяха малко повече като количество.

Бавно готвено агнешко с коричка от пресен джоджен, гарнирано с рьоща от спанак и глазирани моркови

Радостта на цялото семейство – десертът

Шоколадов пудинг с нежен пролетен мус от крема сирене и домашна мента и Домашен сладолед с шоколад, крема сирене и свежи ягоди – с една дума – ПРЕВЪЗХОДНИ. Мимето не е фен на големите количества шоколад, но пък аз се насладих почти на два цели десерта. Няма какво да ви обясняваме – отидете и ги опитайте.

А с децата какво правим?

Това си е нашият редовен въпрос и винаги търсим отговор на него. Не, че нашата хубостница не слуша, може би е едно от най-кротките и добри деца, поне аз така мисля, майка ѝ е на друго мнение. Но пък защо да я мъчим в скучните разговори, които не са за тригодишни деца. В Tempero я изпратихме в чудния детски клуб. С аниматор и с пейджърче, което ти дават, за да те привикат, когато детето иска. Царе са нашите деца. Цени на клуба може да видите на сайта на ресторанта.

Анито не винаги е фен на изисканата храна, но не може навсякъде да ядем БОБ

И занапред

Въпреки че можем да пишем още, имаме си страст към писането, този път бяхме само 2 часа в ресторанта. Надяваме се скоро да го посетим отново и да добавим още щрихи към този вече любим ресторант и чудесен екип. И се надяваме да се случи съвсем скоро.