Царският дворец Врана и създаденият от цар Фердинанд I парк около него
Съботният ден започва рано за нас, два часа преди работното време на парка към царския дворец „Врана“ ние се разхождаме по главната алея от стопанството към конюшните на парка. Имаме късмета да ни пуснат по-рано от времето за посетители и ние се радваме на хладната слънчева утрин на спокойствие в парка. Имаме среща със запалени фотографи, които обичат да снимат птици и са се настроили за чудесен снимачен ден сред разнообразието на парка. Та Анна, Мими и аз се озоваваме насред това събитие, без да можем да снимаме птици, но радващи се на спокойствието на ранния час и на неспирния птичи концерт, наистина има много птици.
Парк „Врана“ е място, за чието съществуване голяма част от живеещите в София дори не подозират, а да не говорим за туристите. Други пък знаят за него, но никога не са стъпвали, макар да е отворен за посетители от 2013 година насам. Ние пък се хвалим, че сме от онези, които са идвали много пъти, още от самото му отваряне. И не пропускаме възможност да му се порадваме, въпреки че е малко отдалечен от централната част на града и е с платен вход. За нас „Врана“ е много специално място, с наистина „царска“ атмосфера, макар монархическият живот там да е приключил преди повече от 70 години. Изграден е по модел на западноевропейските пейзажни паркове и до днес това усещане не е изчезнало.
Любимата резиденция на българските царе
Паркът „Врана“, макар усамотен и отдалечен от софийския градски живот, крие впечатляващи истории и е бил свидетел на много драматични моменти от българската история още от създаването си. Той и намиращите се в него дворец и прилежащи стопански сгради са замислени като имение на българските владетели от началото на 20 век. Имението „Врана“ е създадено през 1899 г. на мястото на някогашния османски чифлик „Чардаклия“. Фердинанд малко по малко изкупува земите в района и започва да гради основния дом на последната българска царска династия.
Парк – произведение на изкуството
„Врана“ и до днес носи духа на нещо много лично, създадено не само с цел представителна, монархическа, но и плод на личен интерес и страст. А именно на цар Фердиданд. Самият той е известен като страстен ботаник и орнитолог и богатството най-вече на растителни видове в парка се дължи до голяма степен на тази страст. В процеса на изграждането на парка са донесени от цял свят растителни и животински видове, които да превърнат имението в истинска царска резиденция. Днес в парка живеят 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. Някои от тях са изключително редки и на възраст колкото самия парк.
Ако и вие като цар Фердинанд сте запалени по ботаниката, сами ще оцените това богатство още с влизането в парка. Но дори да не сте специалисти по растенията, както и ние не сме, няма начин да не забележите колко цветен и различен е парк „Врана“ от другите паркове, в които ходите по-често. За такива като нас, на някои от по-интересните или редки видове са поставени информационни табели. Никога не е излишно човек да научи нещо ново.
Тази събота имахме късмета да ни отведат в частта, която все още не е достъпна за посетителите, не е възстановена в царския си облик. Но, понеже всичко се случва в един прекрасен априлски ден, няма как да не се насладим на над 100 годишни магнолии, разцъфнали богато от дошлата наскоро, позакъсняла в София пролет. На малко места в България могат да се видят толкова стари и красиви магнолии.
Нещо като зоологическа градина през 1905г.
По царско време имението „Врана“ било не само истинска ботаническа градина, но и зоологическа. През 1905 година била оформена първата зоологическа сбирка, където били отглеждани елени, лами, сърни, камили, якове и дори малки слончета. Последните, освен за забавление на царските деца, били използвани и за тежка полска работа, та дори за оран. Фазани и други птици също украсявали имението, а в езерото с лилиите били пуснати диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди.
Езерото с лилиите днес е една от забележителностите на парка, но по царско време е имало още много езерца, поточета и други водни площи в района. Днес, обаче, повечето от тях са пресушени заради липса на поддръжка през последния половин век. Езерото с лилиите го пълнят в началото на пролетта, затова все още нямаше лилии, на които да се порадваме.
Дворец „Врана“
И преди, и днес, именно царският дворец е най-атрактивната част за посетителите във „Врана“, макар повече да подклажда любопитството на всички, отколкото да го задоволява. Сегашният дворец е завършен през 1912 г., като преди това царското семейство живее в близката ловна вила, или Стар дворец, построена през 1903-1904 година. И до днес вилата е резиденция на Симеон II.
Самият дворец е бил любимата резиденция на Фердинанд, построен именно като семейно имение, интимно и уютно, но представително и елегантно, както подобава на един царски дворец. След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. той е наследен от Борис III, а след това става собственост и на Симеон II, преди изпращането на царското семейство в изгнание. След 1946 година в него са живели временно лидерите Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. След това резиденцията се използва за настаняване на чуждестранни гости, официални събития и др. През 1998 г. е върнат на Симеон II и семейството му.
Наскоро се возихме на вагоните на цар Борис III и царица Йоанна, което бе едно великолепно преживяване, за което сме разказали в „Царски обяд на царски влак “
Как е изглеждал дворец Врана отвътре?
За съжаление на всички туристи като нас, дворецът „Врана“ не е отворен за посетители и в него все още тече реставрация, макар да бе обещано, че това ще стане малко след отварянето на парка. Дотогава, можем само да четем как е изглеждал той отвътре и да се надяваме някой ден да го видим в пълния му блясък. На първия етаж са били кабинетът на Царя, Приемният салон, Старобългарската стая, Карелската столова, Чайната, Овалната трапезария и Големият салон. Карелската столова е била една от най-интересните, подарена от Руския император Николай II за пълнолетието на неговия кръщелник Борис, Княз Търновски, след това Цар Борис III. Ламперията, централната тържествена маса, тридесетте стола, както и страничните помощни бюфети са изработени в „Собствените на Негово Императорско Величество мебелни работилници” в Петрозаводск и са оформени в стил ампир. До Двореца „Врана” са пренесени със специална влакова композиция и монтирани от изпратени за целта руски майстори.
Какво още е имало във „Врана“ по царско време? За това говори подробен опис на имуществото, направен малко преди изпращането на царското семейство в изгнание. Сред хилядите артикули са 128 килима, десетки мебели в различни европейки и български стилове, 282 картини. Изброени са следните помещения „Дамски салон с венециански мебели, салона със златното бюро, руска столова, зелен салон, рилска стая, старобългарска стая, първа и втора спални на Цар Фердинанд, салон на Княз Кирил, кабинет, салон и спалня на Цар Борис, дежурна и министерска стая, стаята на баронесата, църквата и параклиса.” (източник – Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна”)
И ние силно се надяваме скоро реставрацията на двореца да завърши и той да бъде отворен за посетители. Снимките от вътрешността на двореца като цяло са много оскъдни и ни е трудно да си представим целия този разкош.
Кога и Как да посетим парк „Врана“?
И все пак за голяма радост, вече всички имаме достъп до парка „Врана“ и можем да се радваме на това истинско произведение на изкуството. Паркът се намира на 11 км от центъра на София, т.е. от Царския дворец в центъра на града , като има няколко начина да стигнете до него:
С автомобил:
Входът на парка е откъм стопанството на Врана, на няколкостотин метра след отбивката от бул. Цариградско шосе. Ако идвате от София, трябва да се завъртите на детелината на Околовръстен път и да се върнете към града, като след около километър ще видите табелата за „Врана“ вдясно. Кафяви табели за парка има и при завъртането на Околовръстното шосе.
Пред входа на парка има паркинг, цената е 1 лв на автомобил.
С обществен транспорт:
Автобус 505 пътува всяка събота и неделя от пл. Орлов мост до „Врана“ на всеки час. Първият е в 9:25 ч, последният в 15:35. Вижте актуалното разписание в сайта на парк Врана. Автобус 505 не е целогодишен (за 2018г. работи от 1 април), затова се уверете на сайта на Софийски градски транспорт, че работи. Но пък е най-удобен, защото последната спирка е пред входа на парка. Спирките, от които можете да го хванете, са: пл. Орлов мост, Хотел Плиска, УМБАЛ Св. Анна и Метростанция Цариградско шосе.
Автобус 5 – можете да го хванете от обръщалото на автобусите в кв. Гео Милев. Но спира на Цариградско шосе и трябва да повървите до парка около километър.
Работно време на парка:
Вход – събота и неделя от 10 до 16 ч (паркът работи само събота и неделя и на някои национални празници). Паркът затваря и се заключва в 17:30 и дотогава трябва всички да са излезли.
Къде да хапнем във „Врана“?
Консумацията на храна и напитки в парка е забранена, както и пушенето. Но пък до входа на парка има приятно непретенциозно заведение с вкусна домашно приготвена храна на народни цени. Е, менюто е само от една страница – каквото е приготвила домакинята за деня, но пък всичко бе вкусно.
Входни такси за парка:
Най-добре проверете актуалните на сайта на парка, но ориентировъчно входът е 5 лв за възрастни и безплатен за деца до 7 години. Имаше и семеен билет от 8 лв. На всеки час има обиколки с екскурзовод или поне ние сме присъствали преди на такива. Задължително се присъединете към такава ако има, ще научите интересни неща за историята на двореца и за растенията в парка. Имаше нещо, че момичето разказва повече за парка, а момчето повече за историята, но пък може да беше обратното.
За нас историите около Царското семейство са много интересни и когато напишем нещо, го събираме в серията „Царското семейство“
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
