Един ден в Тирана, Албания

…или кратък разказ за заблудените туристи в Тирана

Чудно е как оцеляхме в страната на орлите и не защото е опасно, а защото пресичането по улиците си е някаква албанска тънкост, сигурно има хора, които никога не са отивали на тротоара срещу къщата си, защото не са се справили с налудничавия трафик. Но ние, смели и заредени с ентусиазъм, се впуснахме в приключение – обиколка на шестстотин хилядния “мегаполис”. Градският транспорт в Тирана е решен много сполучливо с 11 автобусни линии, които дори нямат номера, а имат имена (например – Порцелановата линия, към квартала „Porcelani“, където са се правили порцеланови изделия), а в автобусите има и климатик, приятна работа. Но ние като туристи искахме да обиколим пеш, че от автобуса нищо се не вижда. Отправна точка на всичко в Тирана е центрания площад Sheshi Skënderbej.

Площад Скендербег

площад Скенделберг в Тирана

Хубаво  е ,че сме го хванали след реконструкцията през 2012г, вероятно. Има си и статуя, на Скендербег, а той е най-известният им национален герой. Заложник на султан Мурад II, хем е воювал на страната на османските турци, хем против тях. И носещ звучното албанско име Георги Кастриоти Скендербег. В крайна сметка, след неговото управление, за 10-ина години Албания е покорена от Османската империя.

Teatri Kombëtar i Operas dhe Baletit – Национална Опера и Балет в Тирана

 

В тази величествена постройка дълги години се помещават Националната Библиотека на Албания и Националната Опера и Балет. Ето това е културно средище, не влязохме да слушаме опера, все пак сме за един ден. Но е един добър повод да се заинтересувам от албански композитори.  И май най-известния е Пренк Якова (Prenkë Jakova), ако така точно се произнася. С две хубави опери:  Mrika (Много благозвучен вариант на “Мария”) – първата албанска опера и Gjergj Kastrioti-Skënderbeu (Скенделберг), ако не беше и на албански можеше и да се разбира нещо, но аз и на италиански разбирам толкова, а харесвам италиански опери!

Скендербег

Мрика

За контраст и нещо популярно албанско:

Xhamia e Et’hem Beut  – Джамия Етем Бей

Джамията и часовниковата кула в Тирана, едни от най-старите сгради в града

Може би най-старата сграда в албанската столица (започната 1789, но завършена чак през 1823), и напомня много за османското минало на града, разраснал се от село в град по времето на еничарския генерал Сюлейман Паша. А джамията е строена от внука му и правнука му – Молла бей и Етем Бей. Хаджи Етем Бей  също полага основите и на часовниковата кула до джамията. Минавайки покрай джамията се спрях да я огледам любопитно и бях “прихванат” от един от кибиците там, много свеж дядо, говорещ само албански. Езиковата бариера беше налице, но никакви бариери не важат пред ръкомахането и така се разбрахме, че искам да вляза в джамията и да разгледам. Избутаха ме към входа и аз неволно стъпих на килима пред вратата. Е то беше каране то беше чудо, но като не разбираш езика, не се стряскаш много. Извиних се, събух се, и влязохме с кибика.

Вътре в самата джамия беше тихо и спокойно с много красиви рисунки по стените и тавана. И понеже ислямът забранява изобразяването на хора и животни в джамиите, основен мотив са станали цветята и дърветата. Винаги съм се удивлявал на молещите се в джамиите и на типичното за тези места спокойствие и тишина. Останах приятно изненадан, че нашият “гид” е посещавал София и той ни разказа, колко силно се впечатлил от джамията в София и от религиозната торерантност в България и как толкова близко едни до други били православна църква, джамия и синагога.

Вторият етаж е отреден за жените.

Katedralja Ortodokse Ringjallja e Krishtit, Tiranë – Православна катедрала “Възнесение Христово”

Огромната за албанските мащаби катедрала и съвсем нова е разположена в самия център на града, Този стъклен “ореол” около главния вход свети приятно синьо през нощта, а камбанарията е с формата на свещи.

В тирана и Албания има много православни християни

Историческият музей

Еми, за него… то за един ден човек не може да влезе навсякъде. На фасадата му има голяма мозаечна композиция “Албанците”, а зад сградата на музея е и туристическата им информация.

Много се застояхме на площада и около него, но в района може да си купим всичко. Например цигари от някакви хора разтворили куфари на пътя, царевица на жар, семки печени пред теб, сим карта от улицата, мобилни телефони… сигурно и по-забранени неща.

Пирамидата на Енвер Ходжа:

Или по-точно музеят на Енвер Ходжа, по архитектурен проект на дъщерята на комунистическия лидер е била музей до 1991г. а след това конгресен център. По време на войната в Косово в пирамидата се е помещавала и базата на НАТО. През днешни дни сградата е в окаяно състояние, имало е идея да се разруши, но след протести от гражданите са се отказали, но и не са я поддържали.

Прекрасният парк в края на града

Още една заблуда за албанците е, че жените им са ограничени да ходят с фереджета или забрадки, е няма такова нещо… А и са много красиви.

Зоологическата градина

Много странно място с цена на билета 100леки, или май беше повече. Има 10 животни, лъв, мечки, орлета, котки, зайци, лами, кон, бивол… а и някакви козички. Хубавото е, че не са пуснати в една клетка, ами в цели 3… като сполучливо лъва и чифтокопитните са в различни, всъщност лъва и мечките си имат собствени домове , но зайците са преки съседи на лъва, явно са и обяд и комшии… Тук са лъвът, орлите, зайците, котките – вероятно диви и какво ли още не. Зоопаркът в Тирана Малко им е самотно, можеха да ги сберат с лъва! За финал на дневния живот се върнахме към джамията в центъра и от там хванахме Порцелановата линия към крайните квартали, да пробвмае местния лифт към планината Дайти (1613m) с прекрасна гледка към Тирана и хотел на края на лифта. Всичко много съвременно и поддържано. (Двупосочен билет за лифта е 700леки).

Лифтът в Тирана

И на върха ни очакваше, нищо. Е имаше сюрии хора с микробуси да ни предлагат да ни закарат до безумно скъпите си кръчми в планината. Но ние решихме да се поразходим сред природата. Разходката се оказа по-скоро всред мръсотията. Много мръсно беше навсякъде, но пък се натъкнахме на поредната отбранителна линия. Тези албанци явно голяма параноя ги е гонила. Щом тук в нищото са направили бункери, от какво и какво са пазели…. През нощта Тирана е още по чудна, всички са наизлезли по улиците, разхождат се. Имат голяма пешеходна улица, която не води никъде и няма много неща около нея, но пък е красиво осветена.

Вечер всички магазини работят, поне до 21ч. В парковете старци разпалено играят домино, не знам от къде събират тази страст за чудните плочки.

В бившия соцквартал „Блоку“, където по времето на Енвер Ходжа е било забранено влизането на народа, сега са разположени почти всички дискотеки и кафенета, улиците са пълни с накипрени мадами. Облечени в последния писък на модата и гримирани като жреци на богинята на гримовете. Нощния живот е в разгара си, музиката гърми отвсякъде, а по тясната улица измежду масите и столовете на заведенията се провират едвам едвам мерцедеси.

Когато тръгнахме от София към Тирана, имахме притеснения, че отиваме в опасна и страшна държава, че жените са забрадени, мъжете са бандити и не се знае дали ще се върнем. А градът запленява с непринудеността си, с желанието за живот и дори малко с малко неуспешния опит да изглежда европейски. За сигурност, не мога да кажа, че е най-сигурното място на света. Банките, дори най-малките, ги пазиха големи чичковци с големи автомати и то с пръст на спусъка. Регулировчикът на кръстовището беше безпомощен. При червен сфетофар, никой не спираше и полицаят се принуди да застане пред колите, че да му обърнат и на него и на светофара внимание.

И за финал, не забравяйте да ядете Börek/Burek (Бюрек), като нашата баничка е и пак е много вкусен. За нас това бе сбогуването с Албания, малко преди границата преядохме с бюреци.

–––––––-

*ERA – най-хубавото и прилично евтиното заведение за ядене в „Блоку“, в менюто има както и традиционална албанска кухня, така и италианска.

** Статията за пътуването до Тирана : “Земя на орлите” – Албания



Booking.com

Copyrighted Image