Бележка на редактора: Тази статия е написана през 2012 г. и представлява един красив спомен от Тирана [Tiranë] през онези години. Днес албанската столица е съвсем различно място и сме убедени, че нейната история вече се пише по нов начин. Но спомените са за това – да има място и за тях на нашите страници, за да видим колко дълъг е пътят на промяната. На няколко места в текста сме добавили кратки бележки за това как изглеждат описаните места днес.

…или кратък разказ за заблудените туристи в Тирана

Чудно е как оцеляхме в страната на орлите. И не защото е опасно, а защото пресичането по улиците си е някаква албанска тънкост. Сигурно има хора, които никога не са отивали на тротоара срещу къщата си, защото не са се справили с налудничавия трафик. Но ние, смели и заредени с ентусиазъм, се впуснахме в приключение – обиколка на шестстотинхилядния “мегаполис”. Градският транспорт в Тирана е решен много сполучливо с 11 автобусни линии, които дори нямат номера, а имат имена (например – Порцелановата линия, към квартала „Porcelani“, където са се правили порцеланови изделия), а в автобусите има и климатик, приятна работа. Но ние като туристи искахме да обиколим пеш, че от автобуса нищо не се вижда. Отправна точка на всичко в Тирана е централният площад Скендербег [Sheshi Skënderbej].

Площад Скендербег

Хубаво е, че сме го хванали след реконструкцията през 2012 г., вероятно. Има си и статуя на Скендербег, а той е най-известният им национален герой. Заложник на султан Мурад II, хем е воювал на страната на османските турци, хем против тях. И носещ звучното албанско име Георги Кастриоти Скендербег. В крайна сметка след неговото управление, за 10-ина години, Албания [Shqipëria] е покорена от Османската империя.

От днешна гледна точка: Реконструкцията от 2012 г. бе само началото. През 2017 г. площад „Скендербег“ претърпя мащабна трансформация и днес е огромна пешеходна зона, забранена за автомобили, застлана с камъни от всички краища на Албания.

Teatri Kombëtar i Operas dhe Baletit – Национална Опера и Балет в Тирана

В тази величествена постройка дълги години се помещават Националната библиотека на Албания и Националната опера и балет. Ето това е културно средище. Не влязохме да слушаме опера, все пак сме за един ден, но е добър повод да се заинтересувам от албански композитори. И май най-известният е Пренк Якова (Prenkë Jakova), ако така точно се произнася, с две хубави опери: Mrika (Много благозвучен вариант на “Мария”) – първата албанска опера и Gjergj Kastrioti-Skënderbeu (Скендербег). Ако не беше на албански, можеше и да се разбира нещо, но аз и на италиански разбирам толкова, а харесвам италиански опери!

Моят дигитален партньор Зад всеки кадър, проект и чертеж стои надеждна машина. Гордея се с подкрепата на Lenovo, които ми осигуряват безкомпромисна техника, за да работя без ограничения, където и да съм.

Xhamia e Et’hem Beut – Джамия Етем Бей

Джамията и часовниковата кула в Тирана, едни от най-старите сгради в града

Може би най-старата сграда в албанската столица (започната 1789 г., но завършена чак през 1823 г.), която напомня много за османското минало на града, разраснал се от село в град по времето на еничарския генерал Сюлейман Паша. А джамията е строена от внука и правнука му – Молла бей и Етем Бей. Хаджи Етем Бей също полага основите и на часовниковата кула до джамията. Минавайки покрай джамията, се спрях да я огледам любопитно и бях “прихванат” от един местен жител там – много свеж дядо, говорещ само албански. Езиковата бариера беше налице, но никакви бариери не важат пред ръкомахането, и така се разбрахме, че искам да вляза в джамията и да разгледам. Избутаха ме към входа и аз неволно стъпих на килима пред вратата. Е, то беше каране, то беше чудо, но като не разбираш езика, не се стряскаш много. Извиних се, събух се и влязохме с човека.

Вътре в самата джамия беше тихо и спокойно с много красиви рисунки по стените и тавана. И понеже ислямът забранява изобразяването на хора и животни в джамиите, основен мотив са станали цветята и дърветата. Винаги съм се удивлявал на молещите се в джамиите и на типичното за тези места спокойствие и тишина. Останах приятно изненадан, че нашият “гид” е посещавал София и той ни разказа колко силно се впечатлил от джамията в София, от религиозната толерантност в България и как толкова близо едни до други били православна църква, джамия и синагога.

Вторият етаж е отреден за жените.

Katedralja Ortodokse Ringjallja e Krishtit, Tiranë – Православна катедрала “Възкресение Христово”

Огромната за албанските мащаби катедрала е съвсем нова и е разположена в самия център на града. Този стъклен “ореол” около главния вход свети приятно синьо през нощта, а камбанарията е с формата на свещи.

В Тирана и Албания има много православни християни

Историческият музей

Еми, за него… то за един ден човек не може да влезе навсякъде. На фасадата му има голяма мозаечна композиция “Албанците”, а зад сградата на музея е и туристическата им информация.

От днешна гледна точка: Точно срещу Православната катедрала и в близост до площада, през 2017 г. бе открита „Къщата на листата“ (Shtëpia e Gjetheve). Това е един от най-въздействащите нови музеи в Тирана, помещаващ се в бившата централа на комунистическата тайна полиция (Сигурими), и днес е задължителна спирка за всеки, който иска да разбере мрачното минало на режима.

Много се застояхме на площада и около него, но в района може да си купим всичко. Например цигари от някакви хора, разтворили куфари на пътя, царевица на жар, семки, печени пред теб, СИМ карта от улицата, мобилни телефони… сигурно и по-забранени неща.

Пирамидата на Енвер Ходжа [Piramida e Tiranës]:

Или по-точно музеят на Енвер Ходжа. По архитектурен проект на дъщерята на комунистическия лидер е била музей до 1991 г., а след това конгресен център. По време на войната в Косово в пирамидата се е помещавала и базата на НАТО. През днешни дни (към 2012 г.) сградата е в окаяно състояние, имало е идея да се разруши, но след протести от гражданите са се отказали, макар и да не са я поддържали.

От днешна гледна точка: Пирамидата претърпя пълна метаморфоза! През 2023 г. тя бе отворена отново след мащабен ремонт, превърната в ултрамодерен IT и младежки център (TUMO Center), със стълби, по които посетителите могат да се качват до самия връх.

Прекрасният парк в края на града

Зоологическата градина

Много странно място с цена на билета 100 леки, или май беше повече. Има 10 животни: лъв, мечки, орлета, котки, зайци, лами, кон, бивол… а и някакви козички. Хубавото е, че не са пуснати в една клетка, ами в цели 3… като сполучливо лъвът и чифтокопитните са в различни. Всъщност лъвът и мечките си имат собствени домове, но зайците са преки съседи на лъва. Явно са и обяд, и комшии…

Тук са лъвът, орлите, зайците, котките – вероятно диви, и какво ли още не. Малко им е самотно, можеха да ги съберат с лъва!

От днешна гледна точка: Зоологическата градина беше затворена за дълго време и претърпя основен ремонт, като отвори врати с изцяло нов облик, по-широки пространства и по-добри условия.

За финал на дневния живот се върнахме към джамията в центъра и оттам хванахме Порцелановата линия към крайните квартали, за да пробваме местния лифт към планината Дайти [Mali i Dajtit] (1613 m) с прекрасна гледка към Тирана и хотел в края на лифта. Всичко е много съвременно и поддържано. (Двупосочен билет за лифта тогава беше 700 леки, днес е по-скъпо).

И на върха не ни очакваше нищо. Е, имаше сюрии хора с микробуси да ни предлагат да ни закарат до безумно скъпите си кръчми в планината. Но ние решихме да се поразходим сред природата. Разходката се оказа по-скоро сред мръсотията. Много мръсно беше навсякъде, но пък се натъкнахме на поредната отбранителна линия. Тези албанци явно голяма параноя ги е гонила. Щом тук в нищото са направили бункери, от какво и кого са се пазели…

От днешна гледна точка: Днес историческата параноя от режима на Енвер Ходжа е превърната в една от най-големите туристически атракции на Албания. Огромните подземни бункери са реставрирани и отворени за посетители като впечатляващите музеи Bunk’Art 1 (близо до лифта за Дайти) и Bunk’Art 2 (в самия център на града).

През нощта Тирана е още по-чудна, всички са наизлезли по улиците, разхождат се. Имат голяма пешеходна улица, която не води никъде и няма много неща около нея, но пък е красиво осветена.

Вечер всички магазини работят, поне до 21 ч. В парковете старци разпалено играят домино, не знам откъде събират тази страст за чудните плочки.

В бившия соцквартал „Блоку“, където по времето на Енвер Ходжа е било забранено влизането на народа, сега са разположени почти всички дискотеки и кафенета, улиците са пълни с накипрени мадами. Облечени по последния писък на модата и потънали в тежък грим, като жрици на нощния живот. Купонът е в разгара си, музиката гърми отвсякъде, а по тясната улица измежду масите и столовете на заведенията се провират едва-едва мерцедеси.

Когато тръгнахме от София към Тирана [Tiranë], имахме притеснения, че отиваме в опасна и страшна държава, че жените са забрадени, мъжете са бандити и не се знае дали ще се върнем. А градът запленява с непринудеността си, с желанието за живот и дори с малко неуспешния опит да изглежда европейски. За сигурността не мога да кажа, че е най-сигурното място на света. Банките, дори най-малките, ги пазеха големи чичковци с големи автомати и то с пръст на спусъка. Регулировчикът на кръстовището беше безпомощен. При червен светофар никой не спираше и полицаят се принуди да застане пред колите, за да обърнат внимание и на него, и на светофара.

От днешна гледна точка: Опитът да изглежда европейски вече е съвсем успешен! Днес хоризонтът на Тирана е променен до неузнаваемост. Градът преживява истински архитектурен бум с модерни небостъргачи около централния площад, изцяло нов супермодерен национален стадион (Air Albania Stadium) и изключително сигурна, облагородена градска среда. Едно от най-популярните нови места за туристите е обновеният „Нов пазар“ (Pazari i Ri), пълен с цвят, традиционна храна и модерни кафенета.

И за финал, не забравяйте да ядете Börek/Burek (Бюрек) – като нашата баничка е и е много вкусен. За нас това бе сбогуването с Албания [Shqipëria], малко преди границата преядохме с бюреци.

*ERA – най-хубавото и прилично евтино заведение за ядене в „Блоку“, в менюто има както традиционна албанска кухня, така и италианска.

От днешна гледна точка: ERA („Era Blloku“) продължава да бъде институция в Тирана! Открит през 1999 г., ресторантът все още се намира в сърцето на квартал „Блоку“ (има и втора локация – „Era Vila“). Днес мястото се радва на хиляди отлични ревюта и е задължителна спирка за вкусна албанска и средиземноморска кухня.

** Статията за пътуването до Тирана: “Земя на орлите” – Албания от 2012г.

Един ден в Тирана, Албания