Home Невидими Един ден в Тирана, Албания

Един ден в Тирана, Албания

12 minutes read

…или кратък разказ за заблудените туристи в Тирана

Чудно е как оцеляхме в страната на орлите и не защото е опасно, а защото пресичането по улиците си е някаква албанска тънкост, сигурно има хора, които никога не са отивали на тротоара срещу къщата си, защото не са се справили с налудничавия трафик. Но ние, смели и заредени с ентусиазъм, се впуснахме в приключение – обиколка на шестстотин хилядния “мегаполис”. Градският транспорт в Тирана е решен много сполучливо с 11 автобусни линии, които дори нямат номера, а имат имена (например – Порцелановата линия, към квартала „Porcelani“, където са се правили порцеланови изделия), а в автобусите има и климатик, приятна работа. Но ние като туристи искахме да обиколим пеш, че от автобуса нищо се не вижда. Отправна точка на всичко в Тирана е центрания площад Sheshi Skënderbej.

Площад Скендербег

площад Скенделберг в Тирана

Хубаво  е ,че сме го хванали след реконструкцията през 2012г, вероятно. Има си и статуя, на Скендербег, а той е най-известният им национален герой. Заложник на султан Мурад II, хем е воювал на страната на османските турци, хем против тях. И носещ звучното албанско име Георги Кастриоти Скендербег. В крайна сметка, след неговото управление, за 10-ина години Албания е покорена от Османската империя.

Teatri Kombëtar i Operas dhe Baletit – Национална Опера и Балет в Тирана

 

В тази величествена постройка дълги години се помещават Националната Библиотека на Албания и Националната Опера и Балет. Ето това е културно средище, не влязохме да слушаме опера, все пак сме за един ден. Но е един добър повод да се заинтересувам от албански композитори.  И май най-известния е Пренк Якова (Prenkë Jakova), ако така точно се произнася. С две хубави опери:  Mrika (Много благозвучен вариант на “Мария”) – първата албанска опера и Gjergj Kastrioti-Skënderbeu (Скенделберг), ако не беше и на албански можеше и да се разбира нещо, но аз и на италиански разбирам толкова, а харесвам италиански опери!

Скендербег

[youtube width=“100%“ height=“100%“ autoplay=“false“]https://www.youtube.com/watch?v=6UJFYQEGxVg[/youtube]

Мрика

[youtube width=“100%“ height=“100%“ autoplay=“false“]https://www.youtube.com/watch?v=ithjPhCSUGE[/youtube]

За контраст и нещо популярно албанско:

[youtube width=“100%“ height=“100%“ autoplay=“false“]https://www.youtube.com/watch?v=5L_HUxNAiZM[/youtube]

Xhamia e Et’hem Beut  – Джамия Етем Бей

Джамията и часовниковата кула в Тирана, едни от най-старите сгради в града

Може би най-старата сграда в албанската столица (започната 1789, но завършена чак през 1823), и напомня много за османското минало на града, разраснал се от село в град по времето на еничарския генерал Сюлейман Паша. А джамията е строена от внука му и правнука му – Молла бей и Етем Бей. Хаджи Етем Бей  също полага основите и на часовниковата кула до джамията. Минавайки покрай джамията се спрях да я огледам любопитно и бях “прихванат” от един от кибиците там, много свеж дядо, говорещ само албански. Езиковата бариера беше налице, но никакви бариери не важат пред ръкомахането и така се разбрахме, че искам да вляза в джамията и да разгледам. Избутаха ме към входа и аз неволно стъпих на килима пред вратата. Е то беше каране то беше чудо, но като не разбираш езика, не се стряскаш много. Извиних се, събух се, и влязохме с кибика.

Вътре в самата джамия беше тихо и спокойно с много красиви рисунки по стените и тавана. И понеже ислямът забранява изобразяването на хора и животни в джамиите, основен мотив са станали цветята и дърветата. Винаги съм се удивлявал на молещите се в джамиите и на типичното за тези места спокойствие и тишина. Останах приятно изненадан, че нашият “гид” е посещавал София и той ни разказа, колко силно се впечатлил от джамията в София и от религиозната торерантност в България и как толкова близко едни до други били православна църква, джамия и синагога.

Вторият етаж е отреден за жените.

Katedralja Ortodokse Ringjallja e Krishtit, Tiranë – Православна катедрала “Възнесение Христово”

Огромната за албанските мащаби катедрала и съвсем нова е разположена в самия център на града, Този стъклен “ореол” около главния вход свети приятно синьо през нощта, а камбанарията е с формата на свещи.

В тирана и Албания има много православни християни

Историческият музей

Еми, за него… то за един ден човек не може да влезе навсякъде. На фасадата му има голяма мозаечна композиция “Албанците”, а зад сградата на музея е и туристическата им информация.

Много се застояхме на площада и около него, но в района може да си купим всичко. Например цигари от някакви хора разтворили куфари на пътя, царевица на жар, семки печени пред теб, сим карта от улицата, мобилни телефони… сигурно и по-забранени неща.

Пирамидата на Енвер Ходжа:

Или по-точно музеят на Енвер Ходжа, по архитектурен проект на дъщерята на комунистическия лидер е била музей до 1991г. а след това конгресен център. По време на войната в Косово в пирамидата се е помещавала и базата на НАТО. През днешни дни сградата е в окаяно състояние, имало е идея да се разруши, но след протести от гражданите са се отказали, но и не са я поддържали.

Прекрасният парк в края на града

Още една заблуда за албанците е, че жените им са ограничени да ходят с фереджета или забрадки, е няма такова нещо… А и са много красиви.

Зоологическата градина

Много странно място с цена на билета 100леки, или май беше повече. Има 10 животни, лъв, мечки, орлета, котки, зайци, лами, кон, бивол… а и някакви козички. Хубавото е, че не са пуснати в една клетка, ами в цели 3… като сполучливо лъва и чифтокопитните са в различни, всъщност лъва и мечките си имат собствени домове , но зайците са преки съседи на лъва, явно са и обяд и комшии… Тук са лъвът, орлите, зайците, котките – вероятно диви и какво ли още не. Зоопаркът в Тирана Малко им е самотно, можеха да ги сберат с лъва! За финал на дневния живот се върнахме към джамията в центъра и от там хванахме Порцелановата линия към крайните квартали, да пробвмае местния лифт към планината Дайти (1613m) с прекрасна гледка към Тирана и хотел на края на лифта. Всичко много съвременно и поддържано. (Двупосочен билет за лифта е 700леки).

Лифтът в Тирана

И на върха ни очакваше, нищо. Е имаше сюрии хора с микробуси да ни предлагат да ни закарат до безумно скъпите си кръчми в планината. Но ние решихме да се поразходим сред природата. Разходката се оказа по-скоро всред мръсотията. Много мръсно беше навсякъде, но пък се натъкнахме на поредната отбранителна линия. Тези албанци явно голяма параноя ги е гонила. Щом тук в нищото са направили бункери, от какво и какво са пазели…. През нощта Тирана е още по чудна, всички са наизлезли по улиците, разхождат се. Имат голяма пешеходна улица, която не води никъде и няма много неща около нея, но пък е красиво осветена.

Вечер всички магазини работят, поне до 21ч. В парковете старци разпалено играят домино, не знам от къде събират тази страст за чудните плочки.

В бившия соцквартал „Блоку“, където по времето на Енвер Ходжа е било забранено влизането на народа, сега са разположени почти всички дискотеки и кафенета, улиците са пълни с накипрени мадами. Облечени в последния писък на модата и гримирани като жреци на богинята на гримовете. Нощния живот е в разгара си, музиката гърми отвсякъде, а по тясната улица измежду масите и столовете на заведенията се провират едвам едвам мерцедеси.

Когато тръгнахме от София към Тирана, имахме притеснения, че отиваме в опасна и страшна държава, че жените са забрадени, мъжете са бандити и не се знае дали ще се върнем. А градът запленява с непринудеността си, с желанието за живот и дори малко с малко неуспешния опит да изглежда европейски. За сигурност, не мога да кажа, че е най-сигурното място на света. Банките, дори най-малките, ги пазиха големи чичковци с големи автомати и то с пръст на спусъка. Регулировчикът на кръстовището беше безпомощен. При червен сфетофар, никой не спираше и полицаят се принуди да застане пред колите, че да му обърнат и на него и на светофара внимание.

И за финал, не забравяйте да ядете Börek/Burek (Бюрек), като нашата баничка е и пак е много вкусен. За нас това бе сбогуването с Албания, малко преди границата преядохме с бюреци.

–––––––-

*ERA – най-хубавото и прилично евтиното заведение за ядене в „Блоку“, в менюто има както и традиционална албанска кухня, така и италианска.

** Статията за пътуването до Тирана : “Земя на орлите” – Албания



Booking.com

Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

4 comments

svetlana 2014/07/29 - 10:17 PM

chudesen razkaz i snimki
dori za 1 den prestoi ste predali mnogo silni momenti, nastroeniq i polojitelni emotzii
blagodarq vi
shte patuvam v tazi posoka i mnogo se pritesnqvam

Reply
Андрей Андреев 2014/07/30 - 10:29 AM

Никаква причина няма за притеснения според мен. Много хора се притесняват да идват ив България :) Ние пътувахме с кола съвсем импулсивно и съвсем хубаво си прекарахме. Надявам се, независимо от причината ви за посещение на Албания, всичко д амине перфектно :) Аз съм малко повече почитател на „западнали“ места, свободата поражда повече колорит.

Reply
Карамфилова 2014/06/30 - 12:02 PM

Много интересен материал! Мисля си понякога, че балканските градове не е необходимо да се опитват да приличат на западноевропейските, те си имат свое очарование. От друга страна, Западна Европа не е имала османско „присъствие“, от което, с риск да засегна някого, последиците си ги има и днес в някои отношения. Но и да го нямаше пак, струва ми си, щяха да бъдат различни. Красотата я има навсякъде, просто човек трябва да има сетива за нея!

Reply
Андрей Андреев 2014/06/30 - 12:07 PM

Напълно съм съгласен с вас, а и аз много харесвам балканските градове. Не мисля, че трябва да гледаме кой, какво и къде е направил. Не винаги това е по-добро. И на мен лично Истанбул ми харесва повече от Париж. Но това са си предпочитания. Надявам се скоро да отида пак в Албания, някак си екзотично е за мен и някак си топло.
Поздрави!
Андрей

Reply

Copyrighted Image