Александровската гробница – добре дошли в света на траките!

4 minutes read

Влизаме в гробницата на тракийския цар (или аристократ, никога не е сигурно) и се озоваваме срещу сцената на пиршеството. Траките много са държали да празнуват и видимо им е харесвало. Но то кой ли не харесва да празнува. Но сцената с пиршеството е избледняла с вековете и единствената добре запазила се фигура е на виночерпеца. Но пък за едно пиршество той си е най-важната фигура.

Сцената на пиршеството се вижда още преди да се влезе в гробницата
Сцената на пиршеството се вижда още преди да се влезе в гробницата

Но да започнем от самото начало на нашата история и къде сме. Пристигнали сме до село Александрово. Селото е на почти равни разстояния от Харманли, Хасково и Димитровград.  Навън си е студен февруарски ден и вали леко неприятен дъжд, който осуетява идеята ни да се качим на могилата и да видим гледката, заради която са избрали мястото на гробницата. Но от Недялко, нашия гид в музея, разбрахме, че най-хубава е гледката през лятото по изгрев.

[mapsmarker marker=“217″]

Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ – защо влизаме в копието, а не в истинската тракийска гробница?

Непосредствено до погребалната могила е разположен [tooltip tipcontent=“карта“]музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“[/tooltip], където е изложено копие на гробницата. Колкото и да сте разочаровани, че не се влиза в истинската гробница, а в копието ѝ, трябва да уважавате историческите артефакти. И без това иманярите са минали вече оттук и каквото е останало, трябва да се съхрани. Разбира се, ако сте президент на държавата или японски принц, вероятно ще ви пуснат, но надали дори някой от работещите в музея е влизал в гробницата.

Оригиналните стенописи на гробницата
Оригиналните стенописи на гробницата /
Снимките на оригиналната гробница са ни предоставени от www.aleksandrovo.com
Снимка на купола на оргигиналната гробница
Снимка на купола на оргигиналната гробница /
Снимките на оригиналната гробница са ни предоставени от www.aleksandrovo.com

Защо е ограничен достъпа? Всеки си задава този въпрос, не знам как е в Египет и египетските пирамиди. Но тук гробницата е консервирана, поддържа се постоянна влажност и температура. И най-вече  пълен мрак, за да не избледняват стенописите. И макар да може да се измислят варианти, при които да се посещава гробницата, а и стенописите да се поддържат, подкрепям идеята стенописите да се пазят. Толкова хилядолетия са били скрити и опазени, че не си заслужава за нашите скромни личности да се унищожат.

Макет на тракийската гробница до село Александрово
Макет на тракийската гробница до село Александрово

Но това нас изобщо не ни разочарова. В сградата на музея, подарен ни от японския народ, който видимо цени историята по всички краища на света, се намира прекрасно копие на гробницата. Копието е в мащаб 1:1 и единственото, което не е представено в него, е част от централната част на коридора, за да облекчи достъпа до самата гробница.

Входът и началото на дормоса на гробницата
Входът и началото на дормоса на гробницата

[success]В музея ще видите и други ценни експонати. Като и едно от най-старите обработени злата в света. На повече от 6 хиляди години. Дори не мога да си представя такъв период от време.[/success]

Какво се крие под могилата „Рошавата чука“

“Рошавата чука” е прекрасно име за могила. Тук през 2000 г. покрай иманярски незаконни разкопки е открита тракийска гробница. Гробницата е от IV век преди Христа, по време на Одриското царство. Могилата е била ограбена през вековете и за нас и нашите поколения са се запазили само стенописите ѝ. Но те са огромно културно богатство.

Изрисуваните фигури по купола на гробницата
Изрисуваните фигури по купола на гробницата

Не се знае дали в гробницата е погребан цар или просто влиятелен аристократ. Недялко, както казахме, той ни бе гид в света на траките, надълго и на широко ни обясни всички изображения по купола и стените ѝ. Няма да препредаваме всеки детайл, отидете и се запознайте с Недялко или някой негов колега. Те ще ви забавляват и допълват знанията ви за повече от час. Но най-важната и запомняща се бе фигурата на владетеля, яхнал кон. Достолепно седнал на леопардово покривало и ловуващ глиган. Който не е ловувал глиган само с копие, да вметнем, че това е може би най-опасният ловен противник на Балканите.

Фигурата на владетеля възседналмконя си върху леопардова кожа
Фигурата на владетеля възседналмконя си върху леопардова кожа

[success]Малко за траките и какви хора са били. Не се знае много за тях, но най-важното е било, че са пили вино и са имали подобаващи пиршества. Пили са виното чисто, не разредено с вода, както тогавашните гърци. И им се носила славата на големи пияници. Или поне гърците така са твърдели, че траките пиели виното чисто и на екс. А как другояче да е, когато си го сипал в рог и не можеш да го оставиш на масата, без да се разлее. Освен виното, траките са обичали лова и битките. Всичко това се вижда по купола на гробницата край село Александрово.[/success]

Гробница или нещо като мавзолей

Когато посетихме и писахме за куполната гробница в Мезек, възникна въпросът това всъщност гробница ли е, храм ли е, място за поклонение на починалия владетел ли е. Надали има някой, който да отговори категорично. В гробницата в село Мезек прагът бе протъркан, все едно хиляди хора са влизали в нея, и защо пък да не е нещо като гробница-мавзолей, където местните са се покланяли на любим владетел? И до днешни дни е популярно поклонението. Като цяло, и за други тракийски гробници в България се смята, че са действали и като храм – включително гробницата Шушманец край Казанлък. Аз и Мими и друг път сме влизали в тесни пещери или малки параклиси, където да се поклониш на светец.

Каменното ложе, където е бил положен владетеля в Александровската гробница, тракийска гробница в България
Каменното ложе, където е бил положен владетеля

[info]В оригиналната гробница има и една по-съмнителна творба. Точно над „пиршеството“ има портрет, издълбан с остър предмет, на млад мъж в профил с надпис „КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС“, който най-вероятно е и първият иманяр-вандал, КОЙТО Е БИЛ ТУК.[/info]

Мимето излиза от макета на гробницата
Мимето излиза от макета на гробницата

Поседяхме около два часа в музея, сбогувахме се с Недялко и се уговорихме през лятото да посетим могилата по изгрев. Разбира се, много неща си спестихме да ви разкажем, за да ви ги разкаже той. Излязохме в дъждовния февруарски ден и се отправихме на поредното ни приключение по тракийски. Посещение на винарските изби около Харманли. Ако сте поне малко тракийци и пиете виното чисто, без да го разреждате с вода, ни последвайте.

Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyrighted Image