Влизаме в гробницата на тракийския цар (или аристократ, никога не е сигурно) и се озоваваме срещу сцената на пиршеството. Траките много са държали да празнуват и видимо им е харесвало. Но то кой ли не харесва да празнува. Но сцената с пиршеството е избледняла с вековете и единствената добре запазила се фигура е на виночерпеца. Но пък за едно пиршество той си е най-важната фигура.
Но да започнем от самото начало на нашата история и къде сме. Пристигнали сме до село Александрово. Селото е на почти равни разстояния от Харманли, Хасково и Димитровград. Навън си е студен февруарски ден и вали леко неприятен дъжд, който осуетява идеята ни да се качим на могилата и да видим гледката, заради която са избрали мястото на гробницата. Но от Недялко, нашия гид в музея, разбрахме, че най-хубава е гледката през лятото по изгрев.
[mapsmarker marker=“217″]
Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ – защо влизаме в копието, а не в истинската тракийска гробница?
Непосредствено до погребалната могила е разположен [tooltip tipcontent=“карта“]музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“[/tooltip], където е изложено копие на гробницата. Колкото и да сте разочаровани, че не се влиза в истинската гробница, а в копието ѝ, трябва да уважавате историческите артефакти. И без това иманярите са минали вече оттук и каквото е останало, трябва да се съхрани. Разбира се, ако сте президент на държавата или японски принц, вероятно ще ви пуснат, но надали дори някой от работещите в музея е влизал в гробницата.
Защо е ограничен достъпа? Всеки си задава този въпрос, не знам как е в Египет и египетските пирамиди. Но тук гробницата е консервирана, поддържа се постоянна влажност и температура. И най-вече пълен мрак, за да не избледняват стенописите. И макар да може да се измислят варианти, при които да се посещава гробницата, а и стенописите да се поддържат, подкрепям идеята стенописите да се пазят. Толкова хилядолетия са били скрити и опазени, че не си заслужава за нашите скромни личности да се унищожат.
Но това нас изобщо не ни разочарова. В сградата на музея, подарен ни от японския народ, който видимо цени историята по всички краища на света, се намира прекрасно копие на гробницата. Копието е в мащаб 1:1 и единственото, което не е представено в него, е част от централната част на коридора, за да облекчи достъпа до самата гробница.
[success]В музея ще видите и други ценни експонати. Като и едно от най-старите обработени злата в света. На повече от 6 хиляди години. Дори не мога да си представя такъв период от време.[/success]
Какво се крие под могилата „Рошавата чука“
“Рошавата чука” е прекрасно име за могила. Тук през 2000 г. покрай иманярски незаконни разкопки е открита тракийска гробница. Гробницата е от IV век преди Христа, по време на Одриското царство. Могилата е била ограбена през вековете и за нас и нашите поколения са се запазили само стенописите ѝ. Но те са огромно културно богатство.
Не се знае дали в гробницата е погребан цар или просто влиятелен аристократ. Недялко, както казахме, той ни бе гид в света на траките, надълго и на широко ни обясни всички изображения по купола и стените ѝ. Няма да препредаваме всеки детайл, отидете и се запознайте с Недялко или някой негов колега. Те ще ви забавляват и допълват знанията ви за повече от час. Но най-важната и запомняща се бе фигурата на владетеля, яхнал кон. Достолепно седнал на леопардово покривало и ловуващ глиган. Който не е ловувал глиган само с копие, да вметнем, че това е може би най-опасният ловен противник на Балканите.
[success]Малко за траките и какви хора са били. Не се знае много за тях, но най-важното е било, че са пили вино и са имали подобаващи пиршества. Пили са виното чисто, не разредено с вода, както тогавашните гърци. И им се носила славата на големи пияници. Или поне гърците така са твърдели, че траките пиели виното чисто и на екс. А как другояче да е, когато си го сипал в рог и не можеш да го оставиш на масата, без да се разлее. Освен виното, траките са обичали лова и битките. Всичко това се вижда по купола на гробницата край село Александрово.[/success]
Гробница или нещо като мавзолей
Когато посетихме и писахме за куполната гробница в Мезек, възникна въпросът това всъщност гробница ли е, храм ли е, място за поклонение на починалия владетел ли е. Надали има някой, който да отговори категорично. В гробницата в село Мезек прагът бе протъркан, все едно хиляди хора са влизали в нея, и защо пък да не е нещо като гробница-мавзолей, където местните са се покланяли на любим владетел? И до днешни дни е популярно поклонението. Като цяло, и за други тракийски гробници в България се смята, че са действали и като храм – включително гробницата Шушманец край Казанлък. Аз и Мими и друг път сме влизали в тесни пещери или малки параклиси, където да се поклониш на светец.
[info]В оригиналната гробница има и една по-съмнителна творба. Точно над „пиршеството“ има портрет, издълбан с остър предмет, на млад мъж в профил с надпис „КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС“, който най-вероятно е и първият иманяр-вандал, КОЙТО Е БИЛ ТУК.[/info]
Поседяхме около два часа в музея, сбогувахме се с Недялко и се уговорихме през лятото да посетим могилата по изгрев. Разбира се, много неща си спестихме да ви разкажем, за да ви ги разкаже той. Излязохме в дъждовния февруарски ден и се отправихме на поредното ни приключение по тракийски. Посещение на винарските изби около Харманли. Ако сте поне малко тракийци и пиете виното чисто, без да го разреждате с вода, ни последвайте.