Път над облаците – Трансфъгърашко шосе, Румъния

Да прекосиш румънските планини по най-хубавия път на света

Румъния – една колоритна и много интересна държава, малко позната за нас. В няколко статии ще ви отведа към северната ни съседка и какво може да се види и посети там. А сега да прекосим Фъгърашките планини от Влахия към Трансилвания, от юг на север по Трансфъгърашко шосе. Това е, може би най-атрактивният път в Източна Европа.

Фъгърашките планини (Munții Făgărașului)

Фъгърашките планини (Munţii Făgăraşului) са някъде в центъра на Румъния в Южните Карпати (Carpaţii Meridionali), известни още като Трансилванските Алпи. Място, събрало толкова много красота, че гледката е като докосната от Бог. Но не само Бог е имал пръст тук, а и един малко параноичен комунистически лидер – Николае Чаушеску, оставил ни един от най-красивите пътища в света. 

Трансфъгърашкото шосе

И колкото и да е странно, всичко започва от Чехословакия. Няколко години след инвазията в Чехословакия от силите на Варшавския договор* (военни от всички членки на Варшавския договор, освен от Румъния, се включват в операцията), Държавният съвет   изгражда план за защита на Румъния от евентуално нахлуване на съветски войски. Било е изключително важно да се осигури бърз достъп на войски и военната техника през Южните Карпати към Трансилвания, всичко това в края на 60-те години на миналия век. 

За прекосяване на Южните Карпати Чаушеску и компания решили да построят път през Фъгърашките планини, част от тези Карпати. 

Строителството на Трансфъгърашкото шосе започнало през 1970г. и през следващите  четири години румънските войници се борили с планината. За строителството му са били нужни над 6000 тона динамит. По времето на строежа на шосето са загинали 40 души.

Лудостта на Студената война осигурила възможността да се построи този невероятен и много красив път през зелените склонове на Фъгъраш. Всеки може да се влюби в тази планина, минавайки по налудничавия път и отбивайки до водопади и реки.

Не искам да ви отклонявам от най-красивия път, по който съм шофирал, но все пак бих искал да ви разкажа и за забележителностите по пътя. И всичко по продължението му от самото начало:

Куртя де Арджеш (Curtea de Argeș)

Трансфъгърашкото шосе DN7C започва малко след Питещ от комуната** Басков. Още ненавлезли в планините, влизаме в една от първите столици на съществувалата едно време Влашка държава. Куртя де Арджеш в превод значи Дворец над река Арджеш. Дворец няма да видите, но ще се насладите на неголям и тих град. Може да се разходите по централната улица и да обядвате в “Old house”, приятно ресторантче с разнообразно меню и добро обслужване. Оказа се, че в Румъния доброто обслужване е забележителност.

За отминалото величие на града напомнят най-вече манастирът в Куртя Де Арджеш в покрайнините и Княжеската църква „Свети Николай“.

Княжеската църква

Това е най-старата запазена църква във Влахия. Построена през XIV век и много добре запазена, но лично на мен не ми бе най-интересната забележителност в Куртя де Арджеш.

Манастирът в Куртя Де Арджеш

Пристигнахме в Куртя де Арджеш в неделя сутринта, пазарен ден. Навсякъде имаше хора, предлагащи … разни неща, а ние спряхме нейде край пазара. Набързо минахме покрай Княжеската църква и продължихме по Bulevardul Basarabilor, по пътя спряхме в „Old house pub“ и в края на улицата влязохме в парка на прекрасен манастир.

Още с влизането забелязахме красивата бяла църква, издигаща се в центъра на парка. В неделя навсякъде беше пълно с хора, леко мургави румънци продаваха къпини на входа. А пред Епископския палат имаше опашка от вярващи.

Това е първият влашки манастир и е бил главен храм на влашките владетели през XVI-ти век. Основан е от Нягое I Басараб (1512—1521), син на влашкия болярин Първу Крайовеску, които са съвсем бегло споменати в История на Румъния, която чета сега.***

Но след многото емоции и пътуване из Румъния се поизморихме и решихме да починем в някое фъгърашко село. Спряхме се на Корбени.

Комуна Корбени – една вечер, преди да се насладим на Трансфъгърашко шосе

Комуна Корбени се състои от 5 села, едно от които е Корбени и се намира на север от Куртя де Арджеш и никак не ни отклоняваше от пътя. Тук бе нашето първо попадение, да преспим в прекрасна вила с приветливи домакини. Трябва да знаете, че в Румъния често е асфалтирана само главната улица на селото, другите са проходими все пак.

Къщата бе разположена далече от главния път и бе безумно спокойно и красиво място, там отпочинахме и с радост ви я препоръчвам. А от самото село също останах с приятни снимки въпреки дъжда, който ни връхлетя.

Крепостта Поенари – истинския замък на Дракула

Поенари (на румънски: Cetatea Poienari), построена през XIII век, преустроена от Влад III Цепеш. Поенари е може би истинската крепост на Дракула, съвсем различно място от съвременния център на дракулофилията – Бран.

Крепостта се извисява над каньона на река Арджеш и е охранявала прохода между Влахия и Трансилвания. А от руините й има прекрасна гледка към цялата околност.

Замъкът е построен в началото на 13 век от влашките владетели. Около 14 век той е основната крепост на династията Басараб. През следващите десетилетия замъкът няколко пъти сменя притежателите си, но накрая е изоставен и пада. През 15 век Влад Цепеш разбира стратегическия потенциал на замъка и го реставрира и укрепва, след което го прави една от най-важните си крепости.

В подножието на крепостта, до река Арджеш, е другото хубаво място, където може да похапнете. Няма да останете разочаровани.

Язовир Видрару

През почивните дни беше пълно с хора от столицата, да се разходят, да си направят пикник нейде в гората или просто да позяпат планината.

Застанали сме на върха на стената и взирайки се надолу между скалите, подпрели от двете страни огромната стена. Удивително е какво може да създаде човек, дори през 60-те години на миналия век.

Язовир Видрару е построен през 1965г. Стената му е висока 166,6м и дълга 305 метра. А до нея на върха на единия склон е и статуята на електричеството – голям метален Прометей.

Покрай язовира минават два пътя – един от ляво друг от дясно. Ние си избрахме DN7C, другият е DN7D, 7c изглеждаше по-главен и по добър за нас.

Пътуването край язовира е по-дълго, отколкото очаквахме, но след него пътят започна да се вие и ландшафтът се промени, изчезнаха високите дървета се откри невероятна алпийска гледка пред нас.

А пътят се виеше като змия покрай реки и водопади. Най-забележителният е водопад Капра, почти на самия път се изсипва. На сами върха на планината се озовахме пред тунел – Трансфъгърашкия тунел. А от другата страна е…

Езерото Бъля на върха на Трансфъгърашко шосе

Най-високата точка на Трансфъгършкото шосе, но веднага като излезете от тунела се озовавате насред лудост от хора и коли, платени паркинги и заведения. Но ледниковото езеро, намиращо се на 2034m. високо във Фъгърашките Алпи, е много красиво и си заслужава посещението. През зимата тук се строи хотел и църква от лед с ледени блокове от езерото. Иска ми се някой път да ги видя.

И от мъглата към Сибиу

От тук към края си шосето става още по-невероятно и нагънато. Но за нас се спусна гъста мъгла и видимостта изчезна, остана ни само насладата да шофираме по този прекрасен път.

Трансфъгърашкото шосе свършва официално на разклона за Сибиу, който се превърна в един от любимите ни градове, след като го посетихме.

*Операция Дунав е проведена на 21 август 1968г.

** Румънска комуна е най-малката административна единица на румънската държава. Комуната неофициално се разделя на села.

*** Посещението ми на Румъния, както и предните такива, запали интереса ми към румънската история, но на български намерих само една книга. Не съм очарован от автора ѝ.

**** До езеро Бъля има изграден и кабинков лифт.

Top Gear

Не исках да започвам, както е модерно в съвременните пътеписи за този прекрасен път с истории за Top Gear  и как Джереми Кларксън го е обявил за прекрасен за каране на спортни автомобили, но истината е, че от там разбрах за него и въпреки че нямам спортен автомобил, най-малко пък за  милион евро, пътят се оказа прекрасен и за турист като мен. И съм много благодарен на това шоу, че ме запозна с тази част на света. Не пропускайте да се насладите и вие на първи епизод на 14-ти сезон на Top Gear на BBC.