Да опознаем Трапезица – втората по значимост крепост на Търновград

This post is also available in: enEnglish

Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“ със своите 19 църкви е  неделима част от представата ни за Търновград

Учудващо е колко малко знаем ние българите за собствената си история и дали всеки знае подробности около историческите ни места. Посещаваме знаменити и важни обекти и продължаваме да знаем малко за тях. Но и самите обекти не са достатъчно проучени, за да разкрият всичко в целия му блясък.

loading map - please wait...

Трапезица 43.084900, 25.646200

И така, ето ни в един пролетен ден, който на вид бе съвсем летен, избирайки измежду многото исторически места на Велико Търново в подножието на хълма Трапезица и чудене откъде да се качим.

Югоизточната кула-порта на Трапезица, Велико Търново

Трапезица

Как да стигнем до Трапезица?

Едно от интересните и много приятни неща във Велико Търново или поне в старата част е, че големите забележителности се виждат почти отвсякъде, и особено тези, разположени на хълмове. Но въпреки че Трапезица се вижда прекрасно от централния вход към Царевец и също така от терасата до катедралата „Рождество Богородично“, подстъпът към хълма е от по-далечния му северен край. Това е и частта от хълма Трапезица, която и в миналото, и днес, е най-полегата и най-достъпна.

Трапезица - гледка от терасата до катедралата „Рождество Богородично“

Трапезица – гледка от терасата до катедралата „Рождество Богородично“

До входа на архитектурно-музейния резерват „Трапезица“ се стига лесно с автомобил, като търсите като отправна точка ЖП спирка Трапезица. До гарата се намира долната станция на фуникуляра, малкия „лифт“, който ви изкачва до парка музей на върха на хълма. Има голям безплатен паркинг непосредствено до долната станция на фуникуляра. В близост е и началото на пешеходната пътека, по която също можете да се качите до горе, ако имате сили и ентусиазъм. Много хора се качват с фуникуляра и слизат пеша.

Фуникуляр до Трапезица

За нас фуникулярът бе много удобен и бихме го препоръчали на всички, пътуващи с малки деца, или пък със затруднения в придвижването. Много е хубаво, че хълмът, макар извисяващ се на десетки метри нагоре, е достъпен за всички. Единственото, което трябва да имате предвид, ако ще се качвате с фуникуляра, е работното му време. Асансьорът работи само в топлите месеци, от май до октомври.

Фуникулярът към хълма Трапезица, в подножието се вижда ЖП линията и гара “Трапезица“

Фуникулярът към хълма Трапезица, в подножието се вижда ЖП линията и гара “Трапезица“

Тази година ние хванахме точно първия му работен ден – 1 май. Движи се в часовете между 9 и 17 ч. по разписание. Понеделник е ден за профилактика, тоест не работи. Също така фуникулярът не работи и при определени климатични условия като много силен вятър, дъжд или твърде високи температури, над 35-40 градуса. Иначе се впечатлихме, че асансьорът е приятен, нов и климатизиран и ще ви качи до хълма за 3 минути, на които нашата малка Анна много се радваше.

Търновград – столицата на Второто Българско Царство

Търновград е столица на България от 1185 г. до 1393г., когато пада след тримесечна обсада от османците, водени от сина на султан Баязид I – Сюлейман Челеби.  След тримесечна обсада защитниците на крепостта се предават, като по този начин е запазено населението и къщите, разбира се срещу огромен откуп. Обратното означава, че превзетия град се оставя три дни да се плячкосва от озверялата войска, а оцелялото население се продава в робство. Затова и след тримесечна обсада, глад, жажда и болести, патриарх Евтимий решава да отвори портите (естествено, не еднолично!). А града е разсипан, когато на следващата 1394 прави опит за въстание. Тогава са посечени и известните 110 боляри със семействата. Накратко – физически е унищожена българската аристокрация, за да не буни народа.

По време на въстанието на Асен и Петър през 1185г. Търновград е обявен за столица. Братята Асеневци са имали замък в околностите, а иначе са се занимавали с отглеждане на коне за Византийската армия – много доходно занятие – един вид военна промишленост. Градът се превръща в най-важния политически, културен, религиозен и икономически център на Второто Българско Царство. През 208-те години, през които е столица, се е разпрострял на хълмовете Трапезица, Царевец, Нов Град (Кварталът около реката) и Девин град, както махалите между тях. Като Търнов се е наричал хълма, който днес знаем като Царевец.

Анна и Мими на фона на двата най-важни хълма, Трапезица и Царевец

Анна и Мими на фона на двата най-важни хълма, Трапезица и Царевец

Крепостта на Царевец е била надстроена римска крепост, на Трапезица населението е било от различни прослойки, а хълмът е бил добре укрепен. Девин град също е била стара римска крепост. Друга важна част на Търновград е била махалата по поречието на река Янтра (Етър) където е била и църквата „Св. Димитър Солунски“ в която е обявено Търновското царство. Трапезица е била свързана с Царевец чрез мост над река Етър (Янтра), който минавал близо до църква „Свети Четиридесет мъченици

Църква „Свети Четиридесет мъченици“ на брега на Янтра под стените на Царевец

Църква „Свети Четиридесет мъченици“ на брега на Янтра под стените на Царевец

Историята на Трапезица – градът-крепост на болярите

С естествено непристъпните си склонове и ограждащите високи крепостни стени, кварталът бил една от емблемите на българската столица, заедно с отсрещния Царевец. Десетки църкви и манастири съществували на „Преславния град Трапезица“, описан от средновековни български и византийски жития на Св. Йоан Рилски и редица приписки върху възрожденски книги.

„Преславния град Трапезица“

„Преславният град Трапезица“

Кварталът е бил в разцвета си в годините на Второто българско царство. Именно там през 1195 година се смята, че цар Асен I пренесъл тържествено мощите на Св. Йоан Рилски от Средец (София) в Търново. Те били погребани в специално построената за целта църква, която днес се води под номер 8 на Трапезица и е най-голямата на хълма. Но освен нея, още десетки храмове се издигали горе срещу Царевец и над водите на Янтра. Към днешна дата са открити 18 църкви.

Величествената Трапезица е опразнен организирано и вероятно принудително след падането на града. Като в някои църкви са се водели богослужения до около 17 век. Въпреки това, Трапезица никога не изчезнала от историческата памет на българите. Съвсем скоро след Освобождението било създадено първото в България археологическо дружество, посветено именно на проучването на хълма и други исторически места.

България след освобождението и интересът към Търновград

През годините преди освобождението Хисаря (Царевец) е бил населен от турско население и там българите не смеели да влизат. През тези години Хисаря (Царевец) е бил населен от турско население и там българите не смеели да влизат. А и дори да влязат, се виждали турски къщи и джамия. Затова в народното съзнание се е била запазила представата, че по-царственият хълм бил Трапезица. На която са се били запазили някои църкви и части от болярските домове.

Гледка към Царевец от Трапезица

Гледка към Царевец от Трапезица

Та години след Освобождението са минали, докато си „спомним“ къде е живеел царския двор. Затова първите проучвания започнали на Трапезица. Но те били доста хаотични и на места са разрушили останалите здрави исторически паметници. Също за разрушаването и на малкото останали църкви и крепостни стени допринесли и земетресенията, споходили Търново в началото на XX век.

Какво ще видим на хълма Трапезица днес

Честно е да си признаем, че не бяхме подготвени за това, което ни очаква на Трапезица. Очакванията ни бяха по-скоро за парк за разходки, тъй като от отсрещните хълмове почти не се разкриват църквите и останалите забележителности, които ще видите на Трапезица. Но още със слизането от фуникуляра пред нас се разкри богатата история, която Трапезица пази и до днес.

Мимето разучава една от църквите на Трапезица

Мимето разучава една от църквите на Трапезица

Най-близо до началната точка на разходката е северната порта на Трапезица, където можете да разгледате възстановена част от отбранителна кула. Съвсем близо до нея започват да се разкриват една по една и многобройните църкви, които оставиха трайна следа в съзнанието ни след посещението на Трапезица.

Много обичам да чета книги, историческите са ми едни от най-любимите. А за Втората българска държава бих могъл да ви препоръчам поредицата на Фани Попова-Мутафова – „Асеновци“ в четири тома:  книга 1: „Солунският чудотворец“; книга 2: „Дъщерята на Калояна“; книга 3: „Йоан Асен ІІ“; книга 4: „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Ако и вие имате любими книги на тематика, свързана с България и историята, може да ми ги препоръчате, ще съм много благодарен.

Църквите на Трапезица

Минаваме покрай първа, втора, трета църква и започваме да се изгубваме в този така наситен с божествена енергия и вяра квартал. Разглеждаме всяка поотделно, четем табелките и се удивляваме. Като неспециалисти в областта, ни е трудно да запомним името на всяка от църквите, които за по-прегледно са описани и подредени по номера. Някои са малки, а от тях са останали само малки части от основите.

Нищо от вътрешността им не е запазено, но формата категорично говори, че тук е имало християнски храм. Други са се съхранили в по-голяма степен и се удивляваме на стенописи и мозайки, както и многообразни архитектурни елементи, украсявали някога тези храмове. По стенописите, освен светци, се виждат и български владетели. А почеркът на Търновската художествена школа трудно може да се сбърка, макар стенописите да са наистина стари и доста увредени от времето.

Църквите със запазени стенописи са грижливо покрити, а местата около тях – облагородени, за да може и историци, и посетители, да им се радват още дълго време. Приятно е по време на разходката под жаркото слънце да поседнеш на сянка до храма и да се замислиш как тук преди 7-8 века българите са се разхождали, молели и споделяли с Бог всеки аспект от ежедневието си. А нашата Анна толкова хареса една пейка, че се наложи да я оставим самичка за известно време, да се наслади и тя на спокойствието и сянката. Е, после изведнъж откри, че е сама, и се разплака, та се наложи да тичаме през тревата да я успокояваме.

Гледка от Югоизточната кула

Гледка от Югоизточната кула

Югоизточната кула-порта на Трапезица

И така неусетно, по главната алея с малки отскоци по страничните ѝ разклонения, от църква на църква, стигаме до южния отбранителен комплекс на хълма. Днес там можете да видите възстановената югоизточна кула-порта и дори да се покатерите по изградените в нея стълби. Стоим, гледаме долу към Янтра и към склоновете на Царевец и си мислим, как изобщо е възможно такъв хълм да бъде превзет, дори без отбранителни съоръжения? И как се превзема крепост, в която са мобилизирани вероятно стотици войници да пазят от нашественици.

Югоизточната кула-порта на Трапезица

Югоизточната кула-порта

Музеят на хълма Трапезица

Съвсем до централната алея и в близост до станцията на фуникуляра ще видите новичката сграда на новосъздадения Център за представяне на културното наследство на Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“. В малкия музей можете да разгледате интерактивна експозиция на Търновград и величието на Второто българско царство. Винаги е добре да си припомни човек историята от учебниците за славните времена на България. И да си представи как точно на това място някой важен болярин или военен се е разхождал, посядал и мислил над житейските въпроси. Изложените в музея находки на предмети за бита, открити в околността, ни помагат поне малко да си представим живота на Трапезица.

Музеят на хълма Трапезица

Музеят на хълма

Как заобичахме Трапезица за 1 час

Останахме на хълма около час, бихме останали и повече, дори може би малко по-малко, защото попаднахме в обедното слънце, което дори в началото на май се опитваше да създаде температури от порядъка на 30 градуса. Но се насладихме на прекрасна разходка по облагородените алеи, тревни площи, археологически обекти и отбранителни съоръжения. Дори много от тях да не са автентична част от старата Трапезица, днес именно те помагат на всички ни да си представим живота на хълма през Второто български царство.

Разходка по алеите на Трапезица, Велико Търново

Разходка по алеите

Някои местни жители на Велико Търново ни споделиха, че за тях Трапезица в днешния си вид е малко необичайна, с цялото това благоустройство и въведеното работно време и такса за вход. Едно време хълмът бил просто място за разходка на местните, където можело да отидеш, когато си пожелаеш. Но сме чували и истории за пасящи в останките на църквите кози, които надали са се отнасяли много уважително към историята. Затова и ние сме положително впечатлени от всичко, случило се с Трапезица през последните години. И най-вече от възможността да посетим хълма.

По алеите на Трапезица

По алеите на Трапезица

Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“ на сайта на Регионален исторически музей – Велико Търново

Искрени и много големи благодарности на директора на Регионален исторически музей – Велико Търново д-р Иван Църов за съдействието, както и за много полезните забележки за нашата статия. Радваме се, че имахме честта да прочетете нашата статия.

Старите църкви покрай Янтра в Асенова махала, Велико Търново

Църквите на Второто българско царство покрай Янтра в Асенова махала, Велико Търново

май 23rd, 2018 Андрей Андреев Църквите между Трапезица и Царевец са свидетели на велики подвизи и големи трагедии Разхождаме се из Асеновата махала, позадържахме се във Велико Търново, за да разгледаме повече места, а тук времето все е недостатъчно да обходим всичко. И толкова много истории от преди векове, не успяваме да запомним всичко и си дочитаме у дома, след…



Booking.com

 

Когато се чудим къде да отседнем наблизо, ние си избрахме малък престой в Арбанаси. Много красиво село с големи каменни зидове и много красиви стари църкви. Но пък си избрахме и хотел с гледка към Царевец и Велико Търново. За това ви го препоръчваме и на вас – Парк Хотел Арбанаси ****.

Copyrighted Image