[info]Касба – в Мароко с думата касба се наричат всички крепости или укрепени с отбранителни стени сгради, като най-често са изградени от глина. Касба в нашия разказ е изграден по този начин хотел на име Касба дю Тубкал на 1800 м.н.в. на мястото на стара касба с гледка към Тубкал;[/info]
[info]Тубкал – най-високият връх в Мароко и в Атласките планини – 4167 м.н.в. [/info]
Пеша от Касба дю Тубкал (Имлил) до долината Азаден и обратно – 20 км
Мулето ни нямаше име, макар и да го кръстихме „Мърморко“. Мулетарят също нямаше име. Той си имаше, но така и не го разбрахме от няколкото опита да го научим, а и той много-много не чуваше въпросите. Да не говорим, че и знаеше само берберски или поне не даваше вид да разбира нещо друго. Мърморко беше бял/бяла (да кажем бял), тихо и спокойно муле и ни следваше неотлъчно с багажа ни. Багажа бяхме го преценили като за една нощувка и се надявам да не натоварихме много Мърморко. Мулетарят бе син, т.е. бе със синьо яке и с още някакви цветове по себе си и по екипировката на мулето, шарена картинка бяха.
Маршрутът ни бе с начало долината Имлил, където са се спотаили няколко селца под общото наименование село Имлил (1800 м.н.в.). Долината е зеленичък оазис в каменистия пейзаж наоколо и е обградена от най-високите върхове на Северна Африка и Атласките планини.
В центъра на Имлил свършва и асфалтирания път от градчето Асни, който май е единствения асфалтиран път в района. Оттук започват много маршрути, някои от които са за покоряване на връх Тубкал. В селото може да си купите и наемете цялата необходима екипировка за планинските ви преходи, но ние винаги се подготвяме предварително и сега бяхме повече от прекрасно подготвени, т.е. и четиримата си имахме различен цвят якета.
[info]Имлил е на 90 км от Маракеш (2 часа с кола)[/info]
Статията ни за Маракеш: Градовете на Мароко: лудият шарен Маракеш
Маршрутът – Имлил, Тизи Мзик, Аит Аиса, Тизи Удит
Накратко, маршрутът ни бе двудневен. Тръгваме от Касба дю Тубкал (Kasbah du Toubkal), нашата прекрасна база над село Имлил, четири километра се изкачваме към прохода Тизи Мзик (2664 м.н.в.), обядваме в сенките на хвойните и тръгваме надолу към други берберски села и другата зелена долина Азаден. Там стигаме до берберското село Аит Аисса (маршрутът в Google maps), като за 4 км ходене се спускаме с 1014 м. Нощуваме в селото и на другата утрин след 2,5 км преход и изкачване до прохода Тизи Удит (2219 м.н.в) се спускаме до реката, която минава през долината Имлил (4 км преход), обядваме и след още 4км се връщаме в Касба дю Тубкал.
Преходът е общо 20,5 км и за него може да си наемете муле като нас, за да ви носи багажа. Има и други варианти за опознаване на местността, важното е да си изберете такъв, който ще ви хареса.
[info]Съвети за Мароко: ако посещавате откъснати от света села (както ние бяхме в няколко берберски) и градчета, е хубаво да уважавате местните порядки. Жените е препоръчително да са облечени с по-широки дрехи и да не ходят разголени. Никой няма да ви направи забележка за това в Мароко, но уважението на местните порядки е ценно. [/info]
На планина с бербери – Абдул, Мехмед и мулетарят
Мърморко и синия му ездач ни следваха неотлъчно, а когато някой се забавеше да направи някоя снимка, те безропотно стояха и ни изчакваха. А пък ние следвахме Абдул по прашната и почти безлюдна пътека. Започнахме да го разпитваме, женен ли е, на колко е, точно в кое село живее, от колко години е водач… не го оставихме на мира момчето.
Абдул говореше много добър английски, което е рядкост в Мароко, и ни обясняваше всичко със завидно спокойствие. Живее в Имлил и е отскоро женен. Разказа ни, че са се запознали с жена си в едно такси от града към селата. Харесали се и после в продължение на година преди да се оженят, се виждали почти тайно, като си намирали разни поводи и начини. Не е било лесно, защото местните момичета не могат току-така да излизат от къщи и да се виждат с всеки, особено пък с момчета. Трябва да си намират креативни и достоверни извинения, че да могат да се видят с момче, за което не са омъжени.
И така зеленината на Имлил се отдалечаваше, а ние се изкачвахме все по-нагоре.
За нашия мулетар не успяхме да научим много. Разбрахме, че е доста възрастен и недочува, та трябва да му се говори по-силно. На берберски, разбира се.
А Мехмед? Мехмед се оказа нашия личен готвач, за него разказваме малко по-надолу.
[info]Преходът, който ще опишем, може да не го наричаме труден, но е за хора в добра физическа форма, които могат да издържат по 6 часа на ден планински преход. [/info]
Абдул не говореше много, а и като цяло не се и задъхваше много. Ние пък се опитвахме да говорим, въпреки задъхването ни. Не бяхме в перфектна форма за 2-та часа изкачване до прохода Тизи Мзик. Алпийските на вид върхове около нас се издигаха високо, високо над нас, и ние бодро ходехме из най-високите планини в Северна Африка. Пейзажът стана много суров, почти пустинен, и само по някоя хвойна го разнообразяваше.
Обяд на 2500 м височина – Тизи Мзик
Изкачиш ли до Тизи Мзик, първото нещо, което ти прави впечатление, е че има една каменна къщичка, където можеш да си купиш прясно изцеден сок от портокал или кен Кока-Кола. Освен къщата, хвойните и няколко още групички туристи, няма нищо друго. Там вече ни чакаше Мехмед и палеше котлона, за да сготви на обяд. Мехмед се оказа нашият готвач, който бе дошъл по-рано, застлал мястото ни за пикник и подготвил мароканския чай, за да ни посрещне.
Обядът бе подготвен много чисто и внимателно. Обилна порция салати, бял ориз и тажин със зеленчуци и телешки кюфтенца с типичните марокански подправки, любимите ни през това пътуване царевични хлебчета и вода, много вода изпихме. А за десерт – нар и мандарини. Поседнахме (полегнахме) на меките постелки, качени с някое друго муле, и отпочинахме 2 часа на най-високата точка от нашето пътуване – около 2500 м. н. в.
Берберските села във Висок Атлас
Когато ходиш из Атласките планини, се учудваш колко населени са. Постоянно щъкат някакви хора с мулета или без, поздравяваш ги както успееш и понякога дори те разбират (има и много хора, които говорят само берберски). Така и тук, около високите върхове, е изпъстрено със села, скрити в цветовете на планината. За цветовете ще говорим след малко.
Тръгваме покрай хвойните, мирише на хвойни, непривичен за мен аромат. Тях ги ползват и като строителен материал за покривите на колибите. Но отскоро в района е забранено да се секат всякакви дървета (тук имат основно хвойни, орехи, череши и ябълки), че започнали да изчезват. На места виждаме и заградени площи с ограда, за да пазят дърветата и от козите.
Да кажем и за животните, тук опасни животни няма, само някоя коза, заек, лисица или безобидна змия.
От Тизи Мзик към долината Азаден
Продължаваме през прохода Тизи Мзик и се насочваме да го прекосим. Тук е бил старият път, свързващ двете долини, а сега се използва най-вече от туристи и козари. Но пътеката е повече козя, а чуждестранните планинари се броят на пръстите на двете ръце. И повечето стигат само дотук с прекрасен обяд и се спускат обратно. Но ние продължаваме към следващите хвойни.
По пътя срещаме стадо кози с козаря им. А те се спускат към нас като река и малко преди да ни доближат, се разделят на две и ни заобикалят като остров. Малките козлета много смешно мекат, а големите ги привикват от време на време. Козарят върви накрая със сопа, прекарана зад врата. Поздравяваме и отминаваме.
Цветните склонове на Висок Атлас
Преминаваме прохода и започват да се разкриват гледките към долината Азаден. Там всеки склон си има свой цвят, напълно различен от съседния. Сиви, сини и червени склонове се спускат от околните върхове. А между тях или пък по тях, направени от материала и цвета на склона, се крият каменно-глинени берберски селца.
Спускаме се в следващите няколко километра по стръмните кози пътечки. Абдул ни води уверено, а ние често спираме да почиваме. Стигаме до зелените тераси, направени, за да събират вода за плодовите дръвчета. Попаднали сме по време на брането на ябълки. Срещаме много ябълкови дървета, това е един вид есенното препитание на местното население. Срещаме и орехови дървета, а през пролетта тук се гледат и череши. Но май ябълките са най-много.
Минавахме през сивото село Тизи Усем, където двайсетина дечица тичаха след нас и се криеха между къщите. Към Тизи Усем сега правят път, т.е. разширяват и изравняват стария коларски път, който стига до подножието на селото. Поехме по него, а долу в долината не се виждаше реката, но всичко бе много зелено, като малък оазис.
Село Аит Аисса и хижата над селото
Денят преваляше и наближавахме село Аит Аисса. Гледката на каменните къщички бе чаровна и много приветлива, но ние крачехме из прашния път вече изморени и добре напрашени. Мулето Мърморко ни подмина весело с мулетаря и забързаха към хижата, в която щяхме да отседнем. Хижата е на същите собственици като Касба дю Тубкал и се управлява от тях. Признаваме си, че нямахме голяма идея къде точно отиваме да нощуваме. Знаех, че хижичката е малка, с четири стаи и трапезария, и че ни очаква нов готвач, топлина и уют.
Стигнахме Аит Аисса и отново по козите пътеки, които тук са пътеките към къщите, се отправихме към най-високата част на селото. Къщите си приличаха една с друга и нищо не издаваше коя ще е нашата. На върха на селото стигнахме и до хижата, която външно не се различаваше от целия облик на Аит Аисса.
Посрещна ни домакинът на хижата и ни раздаде чехли, изми ни ръцете с портокалова вода и ни даде по една фурма да топнем в мляко, местна традиция за добре дошли.
Настанихме се, изнурени от 10-километровия преход през планината. Не сме в чак толкова добра физическа форма, но дух не ни липсваше. Взехме по една вана, в хижата има вана във всяка от четирите стаи, облякохме си джелабите (джелаба е дълга роба с качулка и широки ръкави и са типична дреха в Мароко) и се качихме на втория етаж, за да видим залязващото зад върховете слънце и да се насладим на мароканския чай.
Седяхме на терасата, пиехме чай, слушахме последните молитви за деня и почивахме. Би било безкрайно тихо, ако не се чуваха подвикванията на децата в селото и околните села, накацали по склоновете край реката. Път може да няма или да има само някакъв неасфалтиран, но живот имаше, хора имаше, тези села не са безлюдни.
Тук разказът ни се прехвърля в мързеливата тиха вечер, в хижата, където сме само ние и слабия мобилен интернет, бумтенето на камината, запалена край масата ни и нашите леко провлачени разговори. Долината бе осветена от пълната луна и бе много странно как виждаме звездите, светлата луна, която оформяше сенки от върховете, досущ като малко слънце. Обстановката бе почти неземна, а ние чакахме следващия ден и емоциите от него.
Вечеря по берберски
Всъщност, всички наши обяди и вечери, откак пристигнахме в Имлил, си бяха по берберски. Пристигнеш ли веднъж в Касба дю Тубкал, се сливаш с живота на берберите, докато не дойде време да си тръгнеш. Но вечерята в хижичката в Аит Аисса бе наистина онова време, в което се отдалечаваме максимално от живота, който сме свикнали да живеем, и се потапяме в друга култура, друг живот, друга вселена.
И във Висок Атлас традиционната кухня на берберите е от нашия любим вид – проста, но невероятно вкусна, съставена наистина от плодовете, които планината дава. Берберите ядат основно агнешко, пилешко, козе месо и по-рядко телешко (не видяхме много крави из планината). Зеленчуците са най-често картофи, патладжани, лук, тиквички (когато е сезонът), чушки, грах. Към ястията добавят понякога и сушени сини сливи или стафиди, придават много интересен сладко-кисел вкус и се съчетават чудесно с месото. И всичко най-често се готви заедно в тажин, техният си традиционен съд, съставен от нещо като глинена тава с конусовиден похлупак. Всичко се готви дълго време на огън на ниска температура, в идеалния вариант.
И така, тази вечер ни сервираха зеленчукова супа за предястие и тажин от агнешко с гореизброените зеленчуци и сини сливи. За втори път (след първата вечеря в Касба дю Тубкал) успяхме да хапнем агнешко и то с удоволствие, а по принцип никак не обичаме този вид месо. В компания със задължителния за мароканските маси хляб с масло, както и маслини.
В полутъмната трапезария, до запалената камина и поседнали на типичните берберски диванчета, които ползват и за легла понякога, си поговорихме за пътуванията, културите, религията, живота на местните, пък и за нашия. И за десерт отново плодове – ябълки, круши, банани.
Тизи Удит (2219 м.н.в) и втория ден, малко по-набързо
Наспахме се прекрасно, станахме, закусихме и отново се заизкачвахме. Минахме покрай червеникавото футболно игрище на селото, то бе някъде към 1900м.н.в. Имаше странна форма, повече наподобяваща рампа за скейтборди, но бе много красиво.
Катерихме се към прохода този път по червеникава пътека и по червен склон. Като погледнеш назад, виждаш сред червения склон червеникави села, сред сивия – сиви. Селата са изцяло изградени от камъка на склона, на който са построени. Покривите им от кал и клони от хвойна. Но вече се правят и с бетон и цимент, че през зимата, когато навали сняг, протичат.
На Тизи Удит починахме малко и отново заслизахме към долината Имлил. Минахме през коритото на пресъхнала по това време река, покрай празни козарници, защото козите са на паша, и стигнахме село Матат.
Вече се движехме по селския път, отново без асфалт, но вървяхме към главния път от Асни към Имлил. Пресякохме асфалтирания път и отново поехме по коритото на реката и покрай него.
Минахме през Тадарт, на десния бряг на реката. Подминавайки Тадарт, точно на края на селото видяхме една сива сграда с пещ отдолу. Сградата бе два на два метра и да кажем 2 метра висока. Това е селския хамам (баня). Без да се учудваме, защото знаем, че допреди няколко години е имало села без баня, а сега може да видите как димят запалените хамами привечер.
Мехмед ни чакаше в коритото на реката, отново великолепен обяд, ние полегнали по римски се наслаждавахме на превъзходната храна, сготвена току до нас.
Обяд в коритото на реката А ние вече сме много изморени, не сме много тренирани планинари
Мърморко кротко пасеше наоколо. Вече бяхме толкова изморени, че решихме да си съкратим последния половин час и да се отправим към Кашба дю Тубкал. Днес бяхме в луксозната стая, която бе с огромно меко легло, хубава баня с вана и ни очакваше отново превъзходна вечеря до камината. Бяхме готови да почиваме, преизпълнени с енергията на добрия преход, но уморени физически.
Какво ни трябва за преход из Висок Атлас
Преди пристигането ни в Касба дю Тубкал ни бяха изпратили подробен списък с необходимата екипировка и принадлежности за прехода. Оказа се, че не всички са нужни точно за този преход, ето нещата, които бяха най-важни за нас при прехода през ноември.
Екипировка за прехода
Подходящи туристически обувки, водоустойчиви. Важно е да имат подходяща твърда подметка и грайфер, защото пътеките на места са доста тесни, неравни, има камъни и сипеи. Според списъка най-добре да са високи и да обхващат глезена, но това не е чак такъв проблем. Не рискувайте с маратонки/гуменки/джапанки.
Удобни дрехи, най-добре на пластове – тениска, полар и яке, примерно. Температурата през ноември бе около 10-15 градуса. Ние се бяхме екипирали с термо бельо, което бързо свалихме. Дебело зимно яке е излишно, по-практично е някакво по-леко яке, но водоустойчиво и ветроустойчиво. По отношение на панталоните, за жените е препоръчително да са с по-широк панталон, а не описващ клин. Но е ок и клин, с по-дълъг блузон или яке върху него, стига да покриват задните части. През лятото трябва да се избягват впити и разголени потници или поне да си носите шал или жилетка, с която да се наметнете, когато минавате през селата и срещате местни.
Дъждобран. Не сме ползвали, но в списъка го има и все пак е добре да си носите. Вариант е водоустойчиво яке или просто обикновен найлонов дъждобран, който да сложите, ако завали. Във Висок Атлас като цяло валежите са рядкост, може би само през зимните месеци януари-февруари е по-влажно.
Сак/малък куфар/раница, вместо голям куфар. Багаж, разпределен в по-малки единици, е по-удобен за носене от мулето. За изкачването от Имлил до хижата и обратно взехме само багаж за една нощ, останалия го оставихме в Касба дю Тубкал. За тук може да си предвидите още един пласт топли дрехи, защото хижата не е постоянно обитавана и може да ви е хладно през есенните месеци. На място има за всички гости джелаби и шалове.
Лична бутилка за вода. Добра идея е да си носите вода в собствения багаж, но ако не сте успели да си налеете или купите, носете си поне празна бутилчица. В багажа, който носят водача и мулетаря, има предвидена допълнителна вода, но ако сте няколко души и нямате бутилки, ще трябва да пиете от общата. Из Висок Атлас няма много източници на питейна вода. В Касба дю Тубкал има чист водоизточник, от който можете да си налеете вода за пиене.
За вечерта и разни други
Лични принадлежности. Освен четка за зъби и най-основни неща за една нощ, навсякъде съветват да си носите тоалетна хартия. 1-2 малки пакетчета носни кърпички ще ви свършат същата работа, ако много ви се наложи да ползвате тоалетна сред природата. Мокри кърпички и дезинфектант за ръце в малки опаковки са добра идея, особено за случаите преди хранене. В хижата има всичко, включително сапун, шампоани и т.н.
Личен комплект за първа помощ и основни лекарства. Таблетки срещу диария и таблетки за рехидратиране, евентуално обезболяващи. Специално в Касба дю Тубкал и в хижата храната е на ниво, но пак е добра идея да си носите такива неща, в случай, че нещо от местната храна не ви понесе. Таблетките за рехидратиране помагат и след активна физическа дейност и преумора и ни върнаха част от силите след дългия преход.
Слънчеви очила
Според сезона: слънцезащитен крем, репелент срещу насекоми, шапка за слънце или пък за студ, ръкавици. През ноември никое от изброените не ни е трябвало.
Лични документи – носете си паспортите, не ги оставяйте с другия багаж в Касба дю Тубкал, защото в хижата ще искат да ви регистрират като гости. В Мароко навсякъде са много стриктни за регистрациите на туристите.
Как да си организиране преход, за да се насладим най-много на планината и селата
Нашата препоръка е да се доверите на местните. Ние лично се спряхме на наистина уникалната възможност да нощуваме в Касба дю Тубкал, както и в хижата в Аит Аисса, която се стопанисва също от Касба дю Тубкал. Хотелът е всичко друго, но не и типичен хотел, всичко е направено точно както трябва, за да се почувстваш хем удобно, хем сред берберите. Прехода ни също бе организиран от тях и сме повече от доволни и искрено благодарни за чудесните дни в планината.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
Ако ви е любопитно кралство Мароко, може да се разходите с нас из всички места, които сме посетили из категорията ни за Мароко.