Няма никакво съмнение, че първото нещо, което трябва да видите, когато отидете за пръв път във Велико Търново, е Царевец. Най-значимата крепост на величествения Търновград. Мястото, от което била управлявана Втората българска държава. И днес в крепостта се влиза по строго установен ред, но някога тя била почти непристъпна с трите си обръча от крепостни стени, четирите порти и съвсем умишлено създадената бездна още под първата порта към хълма.

Пред тази порта се събираме и в нашата скорошна юнска разходка с Теменуга Георгиева, един от екскурзоводите от Регионалния исторически музей във Велико Търново. На музея сме искрено благодарни за съдействието да опознаем по-добре не само Царевец, но и други важни обекти във Велико Търново, като Трапезица, Музей „Възраждане и Учредително събрание“, Музей „Затвор“, църквите в Асенова Махала и няколко църкви в Арбанаси, Никополис ад Иструм. Тук е важно да кажем, че на Царевец е хубаво да се ходи с екскурзовод. Толкова много повече важни неща ще научите. Друго важно от организационна гледна точка е да се ходи сутрин, поне през лятото.

Древните траки и съкровището на римляните
Най-ранните следи от живот на Царевец датират от късния халколит, някъде около 4200 г. пр. Хр. По-късно хълмът бил дом на тракийски селища, а около 5 век там била построена ранновизантийска крепост. Предполага се, че някъде по това време на хълма се преместило част от населението на римския град Никополис ад Иструм, който по това време бил в упадък. За този период се носят и легенди, че римляните пренесли богатствата на града в тунели под хълма, като до тях се стигало само по сложни лабиринти и галерии. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тази история или е съвсем вярна и съкровището се е самопогребало завинаги, или е абсолютна легенда. В подкрепа и на двете теории, до днес митичните съкровища не са намерени.
Царевец и българите
Но да се върнем към българската държава, за чиято история разказваме сега. Първото старобългарско селище било построено някъде около 8 век върху останките от византийската крепост. А хълмът претърпял най-сериозно развитие по време на Втората българска държава, когато става и нейна столица. И днес в някогашната столица влизаме през същия главен вход, от запад. Не всички гледат надолу, когато пристъпват през първата порта, но минаваме по създадено от човек мостче, свързващо две високи десетки метри скали. Връзката между скалите е била изкуствено прекъсната преди векове, именно в полза на отбранителното съоръжение.


След нея, до вътрешността на крепостта водели още няколко последователни порти (3 или 4, според различни източници), всяка защитавана от една или повече кули. Други два по-малки входа към крепостта имало на северозападната стена и близо до югоизточната бойна кула. Докато преминаваме и си представяме как изобщо някой би могъл да пробие тази сложна и строга охрана, Теменуга не спира да ни разказва до най-малките детайли за укрепленията, за стените, за това как се е живеело във вътрешността на крепостта.

Царевец видимо е бил гъстонаселен, останките от средновековни жилища и няколко църкви са буквално на всяка крачка. Открити са следи от около 470 жилища, на хълма между 12 и 14 век са живеели около 3000 души. Можете да оглеждате руините с часове, или пък да поседнете на пейчиците между тях, да опитате да си представите как са живеели старите българи.
Преди да се запътим още по-нагоре по хълма, към най-мащабните забележителности и останки от Второто българско царство, си мислим още малко за драматичната история на Царевец и Търново.
Обсадата на Търново
Има събития в нашата история, за които всички знаем, но подробностите около които не са много изяснени поради липса на исторически документи. И колкото и да се интересувам от България преди завладяването ѝ от османските турци и да чета, все пак чета каквото е достъпно за широката публика, попадам на разнообразие от версии на обсадата и падането на Търново. Но мога да се опитам да го разкажа с няколко думи, тъй като все пак това е един от най-драматичните моменти в българската история.
Султан на османската държава е Баязид I. България е разделена на отделни царства и деспотства (Добруджанско деспотство, Видинско царство и Търновско царство). На трона на Търновското царство е Иван Шишман. През пролетта на 1393 г. многобройните османски войски обграждат столицата на Търновското царство – Търново. Тогава тя е най-добре развития и защитен град и също така стратегически най-важният. Османците, водени от сина на Баязид I, обсаждат града от всички страни.
През това време цар Иван Шишман се намира в също добре укрепения град Никопол и в очакване на подкрепления от Сигизмунд. Българското население било водено от тогавашния български патриарх Евтимий. След три месеца обсада Търново пада. Според официално приетата версия, патриарх Евтимий решава да предаде града, за да избегне глад и болести сред населението, като уговаря добри условия, които турците не спазват. Има и легенди, че градът е паднал след предателство от чужденец, който бил по това време в обсадения град.
Която и история да е вярна, Търново пада на 17 юли 1393г. Градът не е пожален, избити са всички боляри и властимащи жители. Съборени и изгорени са всички църкви в Търново, като патриаршеската църква е превърната в джамия. Канонизираният Св. Евтимий Търновски е изпратен в изгнание.
Царевец под османска власт
През вековете под османско владичество българите са прогонени от Царевец и в рамките на крепостните стени са настанени турци. Издигнати са джамии и тук като цяло е била турската махала. На другия добре укрепен хълм – Трапезица, животът постепенно замира и с вековете Търново придобива днешния си вид по околните склонове и брегове на река Янтра.

Макар всеки камък тук да е забележителност, ние все пак се отправяме нагоре, към условно казано най-големите забележителности на хълма. Или поне най-мащабните.

Дворецът на Царевец
Много ни се иска да си представим двореца на българските царе в цялото му величие. Дворцовият комплекс е претърпял няколко преустройства между 12 и 14 век, разположен на площ от почти 3 декара. Приличал на същински средновековен замък, ограден от отделна крепостна стена и бойни кули. В комплекса имало тронна зала, дворцова църква и царски покои. Днес указателните табели показват точно кое къде е било, ние посядаме да си починем на останките от стените на тронната зала и пак да си поговорим за историята. От великолепната украса от мрамор и стенопис не е останало много. Но не е изненада – комплексът е преживял едни от най-тежките събития за българската държава и съвсем обяснимо е разрушен след превземането на столицата през лятото на 1393 г. В дворцовата църква са погребани мощите на светицата Св. Петка Българска, както и на няколко български владетели от 14 век.

Патриаршията – църквата „Св. Възнесение Господне“
Най-емблематичното място на Царевец, на върха на хълма, е Патриаршията, от която бил ръководен духовният живот на държавата. И патриаршеският комплекс бил отделна крепост, пазена от кула и защитна стена, а централното място в него е църквата „Св. Възнесение Господне“. В храма се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.
Теменуга ни въвежда в църквата, възстановена през 80-те години на миналия век в рамките на мащабна реконструкция на старата столица по повод 1300 години от създаването на българската държава. Храмът днес е с музеен статут, не е действаща църква и не е изрисувана по канон. Вместо това, стените и таваните ѝ са дело на художника Теофан Сокеров и пресъздават ключови моменти от българската история.



Дълго време оставаме в църквата, в която има някаква много специална енергия. Тъмните нюанси ни напомнят за трагичния край на Втората българска държава. Но пък по стените виждаме изобразени толкова много и важни събития от българската история, че чувството за национална гордост и принадлежност бързо взема надмощие. Мимето, както обикновено, се заплесва повече от необходимото. Вярно, че за пръв път влиза в Патриаршията (а е идвала на Царевец и преди, но незнайно защо не е влизала). Тя неслучайно е на върха на Царевец и на нашата и вашата разходка по хълма.

Югоизточната кула и какво общо има Балдуин
И пак слизаме надолу, вече сме оставили Нуша да разказва за Царевец на следващата група любопитни туристи. Извървяваме пътеката покрай крепостната стена до югоизточната бойна кула, наричана още Балдуиновата кула.
И нейното име всъщност идва от легенда – че през 1205 г. след поражението от цар Калоян при Адрианопол, латинския император Балдуин Фландърски бил пленен и намерил смъртта си в кулата. Дали точно така е станало, не е доказано. Според други теории, Балдуин е изчезнал безследно при битката. Но винаги е интересно да се изкачим на кулата (възстановка по подобие на запазена средновековна кула в крепостта Червен), да погледнем към Велико Търново и пак да си представим как е била охранявана величествената столица.

На връщане надолу пак минаваме покрай останки от жилища, по целия хълм са намерени останки от около 470 жилищни сгради, 23 храма и четири градски манастира. Почти обяд е, ние сме влезли още в 8,30, но пак не сме обиколили всяко кътче на Царевец. А дебелите крепостни стени (между 2,3 и 3,6 метра), кули, дворецът и патриаршията стоят все така достолепно, все едно никога не са помръдвали оттам. Хубаво е, че сме успели да възстановим поне малка част от тази история, макар да е била погребана в хълма столетия наред (дворецът и Патриаршията на Царевец са унищожени след падането под османско владичество, а археологическите разкопки на Царевец започват едва след Освобождението).

И ако имате повече късмет – „Звук и Светлина“
Ние имаме някакъв невероятен късмет – почти всеки път, когато ходим във Велико Търново, уцелваме прожекция на шоуто „Звук и светлина“. Гледали сме го неведнъж, но драматичната музика, биещите камбани и играта на светлините ни карат отново и отново да загубим представа за времето и пространството, да замълчим задълго и да се върнем назад във вековете. И това усещане не се губи нито след първия път, нито по-нататък. Затова, ако отивате във Велико Търново, проверете програмата на прожекциите на „Звук и Светлина“ – може пък и вие да имате късмет.

Гледката от Царевец – какво още да видим във Велико Търново?
От която и страна да застанем на Царевец и погледнем отгоре, виждаме все важни места във Велико Търново. Хълмът наистина е бил стратегическо и важно място в българската история. Днес от Царевец се вижда отсрещния хълм – Трапезица, който също е бил процъфтяващ квартал на столицата по време на Второто българско царство. За наша радост, и Трапезица е отворена за посещения и можете да разгледате останките от църкви и други сгради. Входът за Трапезица е от северната страна на хълма (обратната на тази, която се вижда от Царевец) и до горе можете да се качите и с фуникуляр (зависи от климатичните условия).

Ако продължите надолу по улицата, която минава точно покрай площада за входа към Царевец, ще стигнете до Асенова Махала, за която сме разказали в друга статия. Там се намират някои от най-важните църкви за българската история, включително „Св. 40 мъченици“, в която са погребани няколко български царе. А до църквата „Св. Петър и Павел“ е Шишманова баня, друг интересен обект за разглеждане.
От Царевец се вижда чудесно и сградата на бившия конак, сега Музей „Възраждане и учредително събрание“, който също е забележителен. А зад него е и музея „Затвор“.
[info]За влюбените във Велико Търново искам да сложа тук една насока към страхотния пъзел на моите приятели от Роден Пъзел, които правят красиви български пъзели от специални родни места. С две думи – вземете си пъзел от тях![/info]
Къде да отседнем във Велико Търново – хотел с удобна локация за Царевец
При последното си пътуване във Велико Търново ние отседнахме в чудесната и уютна Къща за гости History Inn на историческата улица „Гурко“, с гледка към реката и паметника „Асеневци“. Локацията ѝ също е прекрасна за разглеждане на забележителности във Велико Търново – на по-малко от 5 минути пеша от Музей „Възраждане и учредително събрание“ и на 10-15 мин от входа към Царевец.
Можете да разгледате и останалите места за настаняване във Велико Търново, близо до хълма Царевец, в Booking.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.