Тоскана на виното и виното на Тоскана

519

По стотиците завои между хълмовете на Тоскана телефоните или не работят, или работят на пресекулки. Тоскана просто не ти позволява да отклониш вниманието си от нея. От златните хълмове, засадени основно с пшеница и лозя в долината Д’Орча, през по-високите и гористи възвишения на север, та чак до крайбрежната ивица, до която не стигнахме, но чийто аромат, свежест и соленоватост се усеща дори във вина от вътрешността на Тоскана. И когато се разходиш върху мидени черупки на милиони години на почти 100 км навътре в континента, застанеш на някой от стотиците хълмове и чуеш историята на всяко едно вино, разбираш защо телефонът в Тоскана ни е напълно ненужен. Нужно е само да слушаш, гледаш, опитваш и попиваш всяка капка от Тоскана. А после да се прибереш, да напишеш и да го преживееш отново.

Ето затова и пишем точно сега тази статия за Тоскана и нейното вино.  Тя не е нито учебник, нито пътеводител, а и няма как да е. Но е разказ за някои велики тоскански вина и великолепни тоскански винарни, които си струва да опита и посети човек. Или поне за нас много си струваше.

Тоскана от юг на север

Нашето пътуване към Тоскана започна от летището в Болоня. Прескачаме баналната част с вземането на кола под наем и шофирането по иначе приятната магистрала на юг и се приземяваме около 20 ч. през нощта край градчето Монтепулчано, където сме си запазили къща в едно агритуризмо за първите 3 дни от престоя ни.

Решили сме да обхождаме Тоскана от югоизток към северозапад в нашите 7 дни. Основните локации са избрани до голяма степен заради забележителните вина, които се правят там. Монталчино, Монтепулчано, Сиена, Сан Джиминяно, отбивка до селата в региона на Кианти Класико и няколко изненадващи винени места, за които ще стане въпрос по-надолу в тази статия. Съвсем не видяхме и опитахме всичко, но прекарахме времето си качествено и образователно. В часове разходки из лозята, дълги разговори с хората зад тях и опитване на десетки, дори стотици вина. Така си представяхме перфектното пътуване в Тоскана, така и се случи.

Монтепулчано  и Вино Нобиле (Vino Nobile di Montepulciano)

Монтепулчано е симпатично градче със средновековен и ренесансов облик, многобройни църкви и типичните уютни каменни улички, обградени от високи сгради, много от които някогашни дворци.

Вино Нобиле ди Монтепулчано (Vino Nobile de Montepulciano) е едно от първите три вина, които през 1980 г. получават статут DOCG (Denominazione di origine controllata e garantita – Деноминация за контролиран и гарантиран произход) – най-високото ниво в съвременната система за класификация на италианските вина, която датира от 1963 г.

Вино Нобиле се прави основно от Санджовезе и по-скоро един негов определен клон – Пруньоло Джентиле (Prugnolo Gentile), характерен за района на Монтепулчано. В състава на Вино Нобиле трябва да има поне 70 % Санджовезе, като останалите 30 % обикновено са микс от няколко други традиционни сорта в региона – Канайоло Неро, Мамоло и др. Самото Вино Нобиле е с много богат и плътен вкус и аромат, силни танини и според законодателството трябва да отлежи минимум 2 години, преди да бъде пуснато на пазара, и минимум 3 години, ако е Riserva.

Ако сте се сдобили отнякъде с висококачествено Вино Нобиле, е добра идея да го оставите още няколко години, преди да отворите. Разпитахме местните винари и кои реколти смятат за най-добри и си струва да чакаме – оглеждайте се за 2016.

Rosso di Montepulciano

Друго известно вино от региона, което си заслужава да опитате, е Росо ди Монтепулчано (Rosso di Montepulciano). То се прави от същите сортове грозде и е по-леката версия на Вино Нобиле. Законът изисква Rosso di Montepulciano DOC да отлежи минимум една година в бъчва.

Вино Нобиле ди Монтепулчано не трябва да се бърка с друго известно италианско вино – Монтепулчано д’Абруцо. Както говори името, това вино идва от регион Абруцо и се прави не от санджовезе, а от сорта грозде Монтепулчано, който е различен.

До към 30-те години на XX век то било популярно като  Vino rosso scelto di Montepulciano – или подбрано червено вино от Монтепулчано. През 1925 г. местният винар Адамо Фанети започнал да използва името Vino Nobile, или благородно вино. Виното постигнало грандиозен успех, а избата на Фанети продължила да популяризира виното от Монтепулчано по света. През 1966 Вино Нобиле получило статут DOC (указание за гарантиран произход), а през 1980 г. става и едно от първите три, отличени с апелация DOCG.

Изба Фанети, родното място на Вино Нобиле

Родното място на Вино Нобиле се намира в сграда от 14 век. Избата днес се управлява от неговата внучка Елизабета Фанети и дъщеря ѝ Джудита, която се учи на винопроизводство от семейните традиции и опит.

По всичко личат опитите на фамилия Фанети да запазят традициите си максимално. Старите големи бъчви от Славонски дъб и кестен още са в употреба. Достъпът на кислород през отворите (и не само в тази изба) се изолира с едновремешно устройство с формата на газена лампа, за което се твърди, че е изобретено от Леонардо да Винчи.

Етикетите на вината и днес са същите като на първото Вино Нобиле. Самите вина също носят духа на миналото.

Къде да отседнем край Монтепулчано?

През първите три дни от пътуването си из Тоскана решихме да отседнем именно в района на Монтепулчано, в един от апартаментите под наем на фамилията Фанети. Чудесно местенце, което изглежда особено обещаващо и за по-дълга лятна почивка с деца или без.

Още вина от Монтепулчано, които да опитате

Тук ви споделяме още няколко местни вина, които опитахме в добрите ресторанти в региона.

Il Conventino Vino Nobile di Montepulciano Riserva 2016

Croce di Febo Vino Nobile di Montepulciano MMXVI

Villa S. Anna Rosso di Montepulciano 2019

Cortona DOC – сира от Тоскана

Двайсетина километра на изток от Монтепулчано влизаме в друг винен регион, сравнително нов – Кортона. През 90-те години прозорлив местен винар решава да посади сира в региона и се оказва, че това е вероятно най-доброто място за отглеждане на сира в Италия, заедно със Сицилия. Днес сирата е най-знаковият сорт за този регион.

Ние се запознахме със сирата на Кортона в малката, но изключителна винарска изба Via della Stella , част от зашеметяващ комплекс за селски туризъм със същото име и ръководена  от очарователната Киара Винчиарели.

Вината на Киара са прелюбопитни и много по-различни и съвременно звучащи, в сравнение с тежкия аристократичен дух на Вино Нобиле, примерно. Шардонето (2021) е без дъб, и е минерално и ябълково. Alcyone е виното на Киара от Санджовезе, ферментирало в бетонов съд, отлежало 1 г. в дъб и супер свежо и плодово. А накрая опитваме заедно двете вина от сира, които Киара нарича близнаци, защото са от едно и също грозде, но по съвсем различна технология. Castore 2021 e преминало само през инокс и е пълно с плод и свежест. Polluce 2021 e изкусително, плътно, меко, улегнало, с аромат на шоколад и навяващо мечти за какво ли не. Страхотни са и двете, но си тръгнахме с бутилка от второто.

Брунело ди Монталчино – Brunello di Montalcino – Кралят на Тоскана

Брунело ди Монталчино е едно от най-известните тоскански вина в световен мащаб, а също и едно от най-скъпите. Всяка среща с него е вълнуваща. Повлича те като вятър между тосканските хълмове, ароматите му лъкатушат между плодовете, узрели под слънцето в този най-сух район на Тоскана, пикантните вкусове на подправки и мощните танини, които с времето стават абсолютно неустоими, както и самото Брунело.

Брунело е вино, което си струва да почакаш и да прекараш години в блажени мечти за бутилката, която става все по-добра. Дългото отлежаване е природата на това вино, а тестът за търпение на притежателите му е тежък.

Брунело ди Монталчино идва от хълмовете край градчето Монталчино. Прави се от 100 % Санджовезе от местния клон Brunello, за който до 1879 г. се е смятало, че е отделен сорт грозде. Регионът на Монталчино е един от най-сухите в Тоскана и дава богати и комплексни вина. За да излезе едно вино като Брунело ди Монталчино, се изисква поне 5 години отлежаване, от които минимум 2 в дъб. Това е една от причините за високата му цена.  

Виното от Монталчино било

известно сред ценителите от векове

Историята на Брунело във вида, в който го познаваме днес, започва в края на 19 век, когато местният фермер и ветеран от войната Федерико Бионди-Санти пуска вино от Санджовезе, отлежало над 10 години в дъбови бъчви. До края на Втората световна война Брунело ди Монталчино остава едно от най-редките вина на Италия, Бионди-Санти е единственият регистриран производител на това вино и има едва четири реколти – 1888, 1891, 1925, 1945. Но скоро високата цена и престиж на Брунело стимулират още винари от региона. През 1968 г. регионът получава DOP, а Брунело ди Монталчино е едно от първите три DOCG вина в Италия през 1980 г., заедно с Вино Нобиле и Бароло.  Днес има над 200 производители на Брунело ди Монталчино, повечето от тях малки семейни ферми.

Друго вино, което не трябва да попада в сянката на Брунело, е Россо ди Монталчино – Rosso di Montalcino. То идва от същия тероар и отново е 100 % санджовезе, но по закон за него се изисква да отлежи „само“ една година в дъб. Затова и Rosso di Montalcino излиза далеч по-рано на пазара и има по-плодов и лек характер.

Брунело от 2 свята

Лозята южно и северно от градчето Монталчино дават различни вина, твърдят местните винари. Някои изби, които имат повече масиви и от двете страни, комбинират най-доброто и от двете. Ние, обаче, се отправяме към две локализирани изби – едната на юг, почти до границата на региона, а другата на север, с изглед към долината Д’Орча.

Collemattoni

Collemattoni е някогашен църковен имот до селцето Сант Анджело ин Коле, на двайсетина километра южно от Монталчино. Днес имотът е собственост на фамилията Бучи, а главен двигател на винарната е Марчело Бучи и съпругата му Франческа. И двамата са успешни енолози. Имат 11 хектара лозя, предимно със Санджовезе. Правят точно 5 вина и се придържат към традицията – водещи са Брунело ди Монталчино (включително резерва), Росо ди Монталчино и още 1-2 други вина, отново на основата на Санджовезе.

Преминаваме през няколко реколти Брунело ди Монталчино, които ни разказват историята на всяка отминала година. Най-добрите реколти през последните 10-15 години, според Франческа, са  2015 и 2016. Уверяваме се, че Брунело 2016 е наистина умопомрачителна. И виното ни  пренася в светове на сладко от праскови и череши, дим, подправки и червен пипер във вкуса. Сложни и богати вкусове и аромати се преплитат, а пикантният послевкус ни доказва, че това наистина е забележително вино.

Единственото по-вълнуващо от него тук е Fontelontano 2016. То е прекарало 4 години в дъб и 6 месеца в бутилка, за да се превърне в изкусителено вино с аромати на черен и червен пипер, шоколад, сладко от портокали, допълвани от канела и шоколад във вкуса. Изумително вино. И макар багажът ни да бе силно ограничен, си тръгнахме оттук с по бутилка от последните две вина. Да, това не бе за пропускане.

Повече за Collemattoni можете да научите в отделната ни статия за винарната. Струва си да я прочетете.

Чудите се

Как откриваме такива места?

Безкрайното ни любопитство ни помага да се заговаряме и да правим контакти навсякъде, особено по винарните. Така се запознахме преди години с  Федерико Ричи, италианския консултант на винарска изба „Златен Рожен“, която може да  се похвали с едни от най-вълнуващите за нас български вина през последните години. Федерико е и известен енолог в родната си Тоскана и, естествено, го помолихме за препоръки. Благодарение на него, посетихме невероятни винарни, запознахме се и с вината, които прави в Италия. И сега можем да ги препоръчаме и на вас. Така достигнахме и до следващата изба, отново от регион Монталчино – Fuligni. Преди да започнем разказа си за нея, само ще добавим, че ни бе препоръчана и от други винари, с които пък се заговорихме в Тоскана.

Eredi Fuligni

Фулини е една от най-уважаваните винарни в региона на Монталчино, както от местните производители и публика, така и от международната критика. Тяхното Брунело ди Монталчино, реколта 2015 г., е едно от най-високо оценените вина в света и получава 100 точки от винения критик Джеймс Съклинг. Високи оценки редовно получават и останалите им вина.

Пълната история на винарната ви разказваме в отделна статия.

Фулини вярват, че тероарът е в основата на великите вина. Затова и цялото им стопанство и производство е базирано на особеностите на тероара. Техен консултант от 20 години е именно Федерико Ричи, който е на първо място невероятен агроном. И днес брунелото на Фулини е изтъкано от много история и професионализъм. Всеки масив се винифицира поотделно, за да се прецени прецизно бъдещето му и да се проследи развитието му. Вината отлежават в легендарни места, включително в подземията на един от дворците на Медичите в Монталчино.

Да опиташ легенди

А вината – те са богати, плътни, благородни, главозамайващи. С всяка година разкриват нови и нови светове, а потенциалът им изглежда безкраен. Възможността да ги опиташ е ценност за цял живот, не само защото са изключително добри, но и защото съвсем не са бюджетни и въпреки това се изчерпват страшно бързо от пазара. Фулини (Fuligni) – просто запомнете това име.

Кианти и Кианти Класико

Кианти е най-големия винен регион в Тоскана и вероятно най-известният по света. За вината от регион Кианти се пише в историческите източници още от 14 век, когато се разказва за вината от „Планините Кианти“ край Флоренция. През 1716 г. Козимо III Медичи, Великият херцог на Тоскана, определя с едикт 4 села, които официално имат право да наричат виното си „Кианти“ – Кастелина, Гайоле, Рада и Греве. Днес регионът Кианти е доста разширен и разделен на няколко подрегиона. В сърцето му се намира зоната Кианти Класико, в която се намират именно тези исторически села и околностите им.

Класифицирането на всички вина, деноминации и подрегиони от Кианти е вероятно по-сложно, отколкото изброяването на всички останали вина от цяла Тоскана. В зоната се произвеждат няколко DOC и DOCG деноминации, които понякога се застъпват, но немалко производители залагат и на IGT вина и експериментират с чуждестранни сортове. В основата на виното от Кианти отново е Санджовезе, но обикновено в комбинация с още няколко местни сорта. Кианти е океан от стилове, традиции и вина. Общото е, че Кианти е синоним на елегантни червени вина, най-вече със средно тяло и леки танини, плодови или пък флорални, пивки и изключително вкусни.

Riecine – Кианти Класико и не само

Риечине (Riecine) е винарна в сърцето на Кианти Класико, а именно Гайоле ин Кианти. Почвата е някогашно речно дъно, изпъстрена с камъчета, и до днес дава силно минерален и леко солен оттенък на вината. Винарната е основана е през 1971 г. от англичанина Джон Дънкли и италианската му съпруга Палмина Абаняно.

В масивите на Риечине и до днес има от старите лозя, засадени през 70-те години, а философията им е да пазят традициите на основателя си. Винифицирането е изцяло в бетонни съдове, а рецептата, по която се прави знаковото Кианти Класико, не е променяна от самото начало.

А разходката из самата изба е като из художествена галерия, която ни превежда по пътя от гроздето до виното.

Вината на Riecine

от една страна отразяват типичния дух и тероар на Кианти, но от друга имат прекрасен собствен характер. Солената нотка присъства в много от тях, а елегантността е закон.  Знаковите етикети са Chianti Classico и La Gioia, но всичките им вина си заслужават опитването. Безкрайно любопитно бе тяхното IGT Rosso Toscana, ферментирало в бетон и отлежало в бетонови яйца 24 месеца. Екзотиката във винарната е оранжевото вино от Требиано, с 5 месеца мацерация, отлежало в амфори. Белите вина съвсем не са характерни за Кианти Класико, но пък на няколко места попаднахме на оранжеви. Като се има предвид, че в момента там вълната на натуралните вина е изключително силна, съвсем не е неочаквано.

Вижте повече за винарната и за отделните вина в статията за Riecine.

Верначия от Сан Джиминяно (Vernacchia di San Gimignano) – единственото бяло DOCG вино на Тоскана

В Тоскана се правят общо 11 вина с етикет DOCG, отговарящи на най-високите критерии за контролиран и гарантиран произход. Единственото бяло DOCG вино е Vernaccia di San Gimignano. Сортът Верначия е характерен именно за хълмовете около живописното средновековно селце Сан Джиминяно, в което не един и двама туристи са се влюбили. Виното от този сорт става и първото DOC вино на Италия при създаването на съвременната система за класифициране през 1966 г. През 1993 г. е „повишено“ в DOCG.

Гроздето Верначия в литературата е увековечено във втората част от „Божествена комедия“ на Данте Алигери. Вината от Верначия като цяло са много сухи, с високи киселини и деликатни аромати, с лека горчивина накрая. Леки и нежни, определяни от някои критици като „трапезни вина“. Истина е, че са отлична компания за всеки следобед и не е нужна храна, за да се насладиш на една свежа Верначия. Щом отлежи в дъб, обаче, сортът показва съвсем друго лице, което не ти позволява да го пуснеш. Тялото става плътно и минерално, плодовете се разгръщат и можеш дълго да изследваш ароматите и комбинациите с храна.

Poggio Alloro – вино и страхотна храна с гледка към Сан Джиминяно

Мястото, където избрахме да опитаме Верначия, е Fattoria Poggio Alloro. Отново препоръчана ни от Федерико Ричи, който е и техен консултант. Poggio Alloro всъщност е немалка еко ферма с хотелска част и чудесен ресторант, с невероятна гледка към Сан Джиминяно.

Прекарахме там часове наред, наслаждавайки се на вината и храната, докато кулите на Сан Джиминяно ту се показваха, ту се скриваха от погледа ни зад облаците в дъждовния ден.

И понеже, както казахме, времето много предразполагаше да останем дълго, броят дегустирани от нас вина стигна десетина. Poggio Alloro имат и чудесни пенливи вина, и не на последно място – десертно. Предвид много ограничения ни багаж, си тръгнахме само с две бутилки – Le Mandorle (Верначия, отлежала 2 г. в дъб) и десертното Vinsanto 2016, от грозде Малвазия и Требиано, отлежало 5 г. в дъб.

За Poggio Alloro също имаме отделна статия.

БИО или накъде гледат тосканските винари?

За все повече винари в Тоскана бъдещето е в биологичното и биодинамичното производство. Все повече са бизнесите, сертифицирани по тези стандарти. Не липсват и винарни, които в момента правят преход към БИО и дори такива, които работят по този начин от години, макар да нямат всички сертификати. По време на пътуването си се запознахме с много такива хора, гледащи в тази посока, всеки със собствена философия. Но повечето от тях обединени от идеята за неразривната връзка между човека и вината, която трябва да бъде пазена на всяка цена.

Мидени черупки на 50 км от морето и вина, които нямат аналог – Usiglian del Vescovo

Казахме ви вече, че за голяма част от винените си пътувания се консултирахме с Федерико Ричи. И нямаше как да е иначе – той е един от известните агрономи и енолози не само в България, но особено в родната си Тоскана. Страстта му към почвите и лозите е заразителна и винаги е безкрайно удоволствие и приключение да се оставиш в ръцете му, за да се разведе из някоя винарна. И въпреки натоварения му график, успяхме да се срещнем в Usiglian del Vescovo, на която също е консултант.

Usiglian del Vescovo е изумителна винарна, с изумителна локация, още по-изумителни почви и, както вече се досещате, напълно изумителни вина, които разбиват всички очаквания. Винарната е разположена на хълм близо до селцето Сан Минято, столицата на трюфелите в Тоскана.

Лозята са на около 250 м надморска височина, засадени върху почви, обсипани с пясък и древни

мидени черупки, изхвърлени от Средиземно море преди 6 милиона години

Как точно са попаднали тук, разказваме в отделната ни статия за Usiglian del Vescovo. Сега преминаваме към вината.

Всяко от вината на Usiglian del Vescovo блести със своя собствена лудост. Аромати на цветя, плодове и сладост се сблъскват със силно минерални и солени вкусове. Несъмнено една от най-запомнящите се тоскански винарни, излизаща извън всякакви очаквания.

Пълните бележки за тях можете да прочетете в статията ни за винарната, не ги пропускайте. И си я запишете за посещение следващия път.

Българската следа в италианското вино

След три дни из южната част на Тоскана, отпътувахме по завойчестите пътища на север и се вмъкнахме в селцата в провинция Пиза. Вече бе тъмно, а ние се катерехме и едва се разминавахме с каменните къщи по тесните улички на селцето Кианни (Chianni). В тосканските села липсата на асфалт не е някаква рядкост. Много хора живеят и посрещат гости в имоти тип ферма (Agriturismo), до които често се стига по черен път. Така и ние се изкачихме до голямата червена къща, принадлежала някога на епископа на селото, който бил и нещо като управник.

Стигнахме в San Donato in Bellaria, домът на Николета и Стефано и БИО ферма, в която можете да останете. И двамата споделят страстта към природосъобразния начин на живот, връзката на човека със земята и биологичното производство на грозде и други култури.

Историята на Николета и Стефано разказваме в отделна статия и пак е много интересна. Стефано прави вино от свои собствени лозя, гледани биодинамично, от над 15 години. Марката е Terre del Ving, в превод „Земите на инженера-винар“. Паралелно развиват и друг проект, наречен “номадско лозарсво”, който стартира с идеята да спаси едно старо лозе до морето (Монтескудайо), което иначе собствениците са щели да изоставят. Вече имат засадени и млади лозя по хълмовете край къщата и догодина очакват първата реколта от тях.

Във вината, които са направили до момента, усещаш плодовете, земята, тероара, преплетени от спонтанните приумици на природата. Безкрайно любопитно бе Gattamatta 2017, IGT от 100 % Санджовезе. Направено с дълга мацерация от почти 5 месеца с ципите, получило се е наистина любопитно вино, много плътно, с отчетливи землисти вкусове и аромати. Нямаме търпение да опитаме новите вина, които ще бъдат направени от тепърва растящите млади лозички. А в новия масив има санджовезе, верментино и други местни сортове, в чашовидна формировка (бушвайн), примесени в редовете, както някога са се засаждали лозята.

Виненият проект на Николета и Стефано членува в асоциацията на биологичните производители на вино в Тоскана. Тенденцията към органично производство там става все по-силна, направи ни впечатление.

Темпранийо на 100 години в Тоскана

Звучи невероятно и почти абсурдно като се имат предвид италианските традиции във винопроизводството и страстта към местните сортове, но да, в Тоскана има темпранийо, при това на стари лози, някои почти 100-годишни, които освен това растат без подложки.

Николета ни заведе във винарната Pietro Beconcini, друг органичен производител от тяхната асоциация, за да видим на живо този феномен. Смята се, че корените на Темпранийо в Тоскана датират от 18 век и семенцата на гроздето вероятно са пренесени от християнски поклонници, пътуващи към Рим. Дълго време не е ясно какво точно е това грозде, докато през 80-те години на миналия век мащабно изследване на университета във Флоренция открива, че става въпрос за темпранийо. Разбира се, то е по-различно от темпранийото от Риоха, например, поради много фактори – еволюция, тероар и какво ли още не. Днешният собственик на избата Леонардо Бекончини разказва, че някои от старите лозя, живи и до днес, са отпреди Втората световна война, или поне такава информация има от предшествениците си.

Любопитното е, че заради песъчливите почви в региона те растат успешно без подложки и са устойчиви на филоксера.

Вината на Пиетро Бекончини са плътни, богати и с характер. С аромати на черни плодове, сладко от боровинки, подправки, пушек и дори сандалово дърво. Безкрайно любопитни вина, от които сега малко съжаляваме, че не си взехме, защото се разсеяхме и много бързахме.

Пенливи вина в Тоскана

Тоскана е толкова благодатна за правене на вино, че изненадите валят. Макар да не е световноизвестна с пенливите си вина, открихме, че има и страхотни производители на естествено пенливи вина от местни сортове. Един от тях е Cupelli, семейна винарна точно до градчето Сан Минято, създадена през 1952 г. В продължение на десетилетия фамилията отглежда и винифицира сортове като Требиано, Канайоло, Чиледжоло, Коломбана. Любимите им са белият Требиано и червеният Канайоло, който влиза в състава на Кианти.

След десетилетия работа с тези сортове върху песъчливата почва с остатъци от морски фосили и малко глина, откриват, че се получават вина със забележителна свежест. Така през 2008 г. решават да се фокусират изцяло върху производство на естествено пенливи вина по класически метод.

Пътуването из балончетата

на Cupelli е вълнуващо. L’erede Brut 2016 е от 100 % требиано и с 36 месеца отлежаване в бутилка. Със свежи плодови аромати на ягода, праскова и цитрусов послевкус.

L’erede Brut Nature 2015 ни зашеметява от всички посоки. Направено е от специален клон на Требиано, от много стари лозя, които имат в имота си. Обгръща ни с деликатните си аромати и по-плътен вкус и ни кара да си мислим за трюфели, риба или пък тартар. Можем да го наречем гастрономическо вино, или вино, подходящо за някое гастрономическо преживяване.

Розето от Канайоло също е чудесно с ароматите и вкусовете на червени плодове, комбинирани с малко червен пипер. Леко пикантно и много приятно. И накрая опитваме полусухото червено пенливо вино от санджовезе и чинеджоло, което ни облива с аромати на плодове, печено и шипков мармалад, допълнени с билки във вкуса.

Тръгнахме си с по бутилка от всяко, не успяхме да устоим, макар да не ни бе никак ясно как ще успеем да си го пренесем в багажа.

Още забележителни вина от Тоскана

Не, съвсем не сме обходили всички важни винени райони в Тоскана и съвсем не сме опитали всички велики тоскански вина. Имаме да ходим още много пъти. Но макар да избягваме да пишем за неща, до които не сме се докоснали, тук ще добавим и още малко информация за вината и местата, които си струва да се видят.

Болгери и СуперТоскана

Понятието Супертоскана е колкото популярно по света, толкова и неясно. Най-общо, когато чуете Супертоскана, би следвало да си представите вина от международни сортове, най-често в стил Бордо – Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран, направени с много внимание към детайла и страхотен потенциал за отлежаване.

Първите „Супертосканци“

се появяват през 70-те години на XX в., когато лозари от района на Болгери решават да експериментират с чуждестранни сортове и технологии, вместо да се придържат към установените. Първото от популярните вина в този стил е Sassicaia на Tenuta San Guido, което днес е едно от най-скъпите вина в света. Друго световноизвестно вино от това течение е Tignanello на изба Antinori. То става първото Санджовезе, отлежавало в барици и едно от първите червени вина в регион Кианти Класико, в чийто състав не влизат и бели сортове.

Вина извън стандартите

В началото тези вина, макар висококачествени, не влизат в никоя от класификациите на италианския винен пазар и се продават като най-нисък клас – Vino da Tavola. От 1992 г. съществува категорията IGT – Indicazione Geographica Tipica, което е едно ниво над Vino da Tavola, но по-ниско в йерархията от DOC и DOCG. По-късно регулациите претърпяват още промени и в момента някои супертоскански вина вече влизат и в класификацията DOC, като Bolgheri DOC. Легендарната Sassicaia пък има собствено DOC указание – Bolgheri Sassicaia DOC.

Ако искате да посетите винарна в Болгери, особено някоя от легендите, планирайте посещението отдалече и имайте предвид, че пак може да не ви приемат – поради заетост, гроздобер или друга причина. Друго, за което трябва да се подготвите, е висока цена на дегустациите. Въпреки това, за нас посещението би си струвало и следващия път ще се постараем повече да обходим и този регион.

Междувременно, вина в стил Супертоскана можете да откриете и в много други винарни във вътрешността на Тоскана, примерно в регион Кианти Класико. Просто имайте предвид, че на никой етикет няма да пише Супертоскана. Можете да се ориентирате по сортовете, технологията и цената. Легендите като Sassicaia, Ornellaia, Tignanello и някои други се продават за по няколкостотин евро бутилката. И някак си Супертоскана е станало понятие, синоним на ужасно скъпо вино.

Верментино и морето на Тоскана

По крайбрежието на Тоскана също виреят невероятно добри вина и там можете да се насладите най-сетне на прекрасни свежи бели вина. Един от най-популярните сортове е Верментино, който ние много обичаме. В няколко ресторанта опитахме тосканско Верментино и можем само да ви препоръчаме и вие да му се наслаждавате, когато имате възможност.

И още няколко DOCG вина

Както споменахме няколко пъти, с DOCG се указват (на теория) най-престижните и висококачествени вина на Тоскана, направени на базата на изградени традиции и добри практики в лозарството и винарството в определени региони. Тоскана е един от регионите с най-много DOCG вина – има 11 DOCG апелации. За някои вече ви разказвахме – Брунело ди Монталчино, Вино Нобиле ди Монтепулчано, Кианти Класико, Верначия ди Сан Джиминяно, Кианти. Останалите са: Carmignano, Elba Aleatico Passito, Montecucco, Morellino di Scansano, Suvereto, Val di Cornia. Изброяваме този списък не защото не можете да си го намерите и другаде и не защото тези вина непременно са по-добри и важни от хилядите други вина, произвеждани в Тоскана. Но пък са добра ориентация за вина с традиции и доказано качество, характерни за този винен край на света. Ако имате възможност да опитвате което и да е от тях – направете го. Ние поне така бихме направили.

Тоскана на виното

Дори да не сте големи любители на виното (не знам защо пиша това, едва ли такъв човек би прочел цялата статия и стигнал дотук), виненият дух на Тоскана няма как да не ви докосне. Всеки метър от тази земя е свързан с виното. Всеки ресторант има специално отношение към виното. Всяко селце има някаква винена история. И дори да сте решили да отдадете цялото си внимание на културните и историческите забележителности в Тоскана, които са просто невероятни, ще видите, че и тяхната история се пресича с историята на винопроизводството. Тоскана е земя на виното и виното е едно от прекрасните деца на Тоскана. Затова, откъдето и да гледате Тоскана, позволете на нейното вино да ви докосне.

Статии за Тоскана

• Тоскана на виното и виното на Тоскана
• Истории от Тоскана – една есенна обиколка с кола между хълмовете
• Ресторантите на Тоскана: Le Logge del Vignola и семейното гостоприемство, Монтепулчано
• Винарна Riecine – в сърцето на Кианти Класико, Тоскана
• Ресторантите на Тоскана: La Taverna di San Giuseppe, Сиена и храна от сърцето на Тоскана
• Eredi Fuligni  – сърцето на Брунело ди Монталчино
• Винарна Collemattoni: южното лице на Брунело ди Монталчино
• Щастливата звезда на PS Ristorante е зелена – Ресторантите на Тоскана, Италия
• Мидени черупки на 50 км от морето и вина, които нямат аналог – изба Usiglian del Vescovo, Тоскана

Вината от Тоскана

• Rimessa Roscioli – най-добрият винен бар в Рим и пътуване из легендарните италиански вина

Rimessa Roscioli – най-добрият винен бар в Рим и пътуване из легендарните италиански вина – тук ви препоръчваме един винен бар в Рим, където може наистина да се насладите на велики вина както от Тоскана, така и от цяла Италия.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм

---