Романтично лято в Умбрия, Италия

216

Това лято беше много топло. А в италианските градчета с каменни сгради жегата придобива други измерения. Но ние седяхме под сянката на дърветата в двора и се къпехме в почти студеното басейнче на хотела. Всъщност, така и го бяхме планирали – малко разходки и най-вече много бавни и приятни мигове само двамата с Мими. Като в онези много романтични филми за Тоскана, сещате се, ама в Умбрия.

Този разказ няма да ви покаже всички забележителности на Умбрия, но пък ще ви разходи из зелената провинция на Италия, където туристите са по-малко от италианците.

Защо Умбрия, а не Тоскана

Всъщност, Умбрия и Тоскана делят обща „граница“, която, сещате се – не съществува. Тук Умбрия и Тоскана са просто думи, а храните, виното и всичко останало са супер преплетени. Ние сме отседнали в Чита дела Пиеве (Città della Pieve), градче, което е на 30 км от Монтепулчано – тосканско градче по всички критерии. Но за Монтепулчано ще говорим накрая. В Умбрия също имат паста пичи и пият тоскански вина (виж, в Тоскана вино от Умбрия по-трудно ще откриете). Те също имат красиви гледки, защото тук винаги сте в планината и градчетата са кацнали на хълмовете. Освен това е доста по-евтино и спокойно. Тази близост и взаимовръзка между двата региона прави посещението още по-интересно и разнообразно.

Хотел Vannucci в Чита делла Пиеве

И понеже е значително по-евтино, ние сме отседнали в най-скъпия хотел в градчето със 7-8 хиляди жители. Хотел Vannucci може да е само 4 звезди, но наистина е най-доброто, на което сме попадали скоро. Уютни стаи, малко свежо басейнче в двора, много дървета, ресторант в гид Мишлен и закуските на Франческа, кейковете, които тя прави през деня, за да ги ядем сутрин. Франческа (която неясно защо Андрей е запомнил като Джуди) не говореше английски, но така добре се разбирахме, е от Тоскана и малко от Умбрия. Казах ви, че тук нещата са омотани. Учи ни как се правят пичи (вид паста) и много ни се радваше сутрин.

Хотелът е прекрасен, в никакъв случай бюджетен, освен ако за бюджет имате други представи, но си заслужава да участваш в приключение тип „американско кино“. Месец преди да тръгнем с Мими прегледахме почти всички по-хубави хотели в Умбрия и избирахме много. Условията – да е в малък град, да има хубав ресторант с добър готвач, в случая Шеф Вито Куарто. Хотелът трябваше да е от тези, за които обичаме да пишем, ама и да можем да си го позволим. Харесахме няколко, писахме им (за да запазим всичките услуги, които ни интересуваха), някои отговориха наистина неадекватно, но Vanucci бяха супер любезни и веднага запазихме и вече чакахме с нетърпение да дадем децата на баба им.

Хората често подценяват мястото, където „само да спим“, но пък защо едно пътешествие да не е тотално завършено? Помислете, като ходите някъде и само гледате забележителностите не е същото, като да отделите време на концепцията, която са създали местните за храна и нощувка. Е, това е лично мнение, но щом сте тук, може да имаме еднакви ценности.

Историята на един хотел: любов, крале, дворци…

Почти преписвам това от сайта на хотел Vanucci, историята е типично по италиански – любов, крале, принцове…

Хотел Vannucci е проект на Витория Спинола, една от дъщерите, родени от връзката между крал Виторио Емануил II Савойски и Роза Верчелана, известна като „Белла Розина“. През 1868 г. Витория се омъжва за маркиз Джакомо Филипо Спинола¹ и има три деца: Роза, Виторио Емануеле и Оберто. Когато съпругът ѝ умира преждевременно, кралят настоява Виктория да се омъжи за брата на Джакомо Филипо, маркиз Луиджи Доменико Спинола, който вече е много възрастен. Двойката живее в Пиза в двореца Медичи-Спинола, разположен на улица Лунгарно.

Фердинандо де Симоне, пизанският интендант на кралския дом, всеки месец посещавал служебно Виктория, но често чиновникът водел със себе си един от синовете си, Паоло, красив млад мъж. Виктория се влюбила от пръв поглед. Напуснала съпруга си и

избягала с любовника и децата си

През 1887 г. Витория, заедно с Паоло, пристига в Чита дела Пиеве, където купува от херцозите Бонели имението в Салчи, малко умбрийско селце. В Салчи Витория и Паоло стартират нови проекти: фабрика за тестени изделия, оранжерии за производство на цитрусови плодове и екзотични растения, както и развъждане на чистокръвни коне. Витория се посвещава и на производството на свещи и сапуни.

По-късно Паоло става кмет на Città della Pieve. През 1896 г., поради дългове, Витория продава Салчи и други имоти и от този момент нататък се посвещава на големия си проект. През 1897 г. Витория Спинола купува за сина си Оберто малка къща със зеленчукова градина, разположена извън Порта Сан Франческо. Така започва проектът „Градините на Ванучи“, който се състои в изграждането на две вили, свързани с павилион, оранжерии и градина за настаняване на заможни римски летовници. Строителството продължава до началото на 1900 г. Двете вили са наречени Вита и Мирафиори. Името Мирафиори произлиза от благородническата титла, която крал Виторио Емануеле II дава на Роза и която тя предава на децата си. През 1900 г. Виктория и Паоло сключват брак и се местят в Рим, където живеят в скромен апартамент на пл. „Езедра“. Тя оставя имотите си на синовете си и дава вила Мирафиори на дъщеря си Роза, която се омъжва за Роберто Де Симоне, брат на Паоло.

Хотел Vannucci

През 1903 г. Роберто и Роза откриват хотел Vannucci. Между 1907 и 1908 г. Роберто става и кмет на Città della Pieve и скоро след това подава оставка, когато Оберто, синът на Витория, печели поръчката за осигуряване на обществено осветление. През 1914 г. Роберто и Роза се местят в Рим и през 1919 г. продават имотите си, включително Albergo Vannucci и Villa Vitta, на Антонио Фе. Вила Вита по-късно се превръща във вариететно кино „Витория“. Следващите години хотелът преминава през различни собственици. През октомври 2018 г. имотът е предаден на семейство Вирт (Wirth)². Най-известният хотел на фамилията е Hotel Hassler в Рим. Като се качите по Испанските стълби стигате точно до него, а на шестия му етаж е известният IMÀGO Ресторант с една звезда Мишлен.

Къде изчезна историята за Умбрия?

Ще ме извините, ще се разсейвам, но това е хотелът да е част от разказа. И ние сме отседнали в това бижу от 1900г., стоим в градината и чакаме следобедното слънце да вземе да се откаже да напича. Хубавото на юлските дни е, че плавно преминават в юлски вечери. Но да се върнем съвсем в  началото.

Едно от неудобствата на Умбрия е липсата на полети от България. Летим от София до Рим (Фиумичино), където взимаме електрическа кола, с която обикаляме целия Рим по околовръстното и преминаваме от Лацио към Умбрия. Мислехме да спрем и да се разходим някъде по пътя, но полетът ни закъсня с повече от пет часа и вече денят е отминал и ние караме по пътя през нощта. Отклоняваме се от магистрала А1 точно преди да влезе в Тоскана и пътят се изкачва в планината. Пристигаме в Citta della Pieve след 22ч, като преди това от хотела любезно са ни отменили резервацията за вечеря. Петък е, градът е пълен с живот, чува се музика от няколко заведения около нас, млади хора се разхождат по улицата. Vanucci свети с лампички навсякъде, почти прохладно е. Настаняваме се, но сме уморени, този престой от почти пет часа на летището ни е посъсипал деня и потъваме в меките завивки на леглото, заслушани в шума на хората отвън.

Утрото в Чита дела Пиеве

Андрей се събужда рано, навън е тихо, излиза и се разхожда, рано е и има само случайни хора по улицата. Андрей става рано и обича да се запилява някъде да снима, докато Мими спи, и отива до едно друго градче наблизо. Там също е пусто, но му е приятно да вижда нови места.

Мими се събужда от глъчката на улицата. Мен още ме няма, но часът е някъде около 8 сутринта. На улицата са разпънали сергиите за съботния пазар. Андрей се връща и едвам успява да намери хотела, обстановката коренно се е променила. На улицата вече продават трюфели, поркета, плодове и зеленчуци, дънки, блузи, детски играчки, колбаси, сирена … всичко.

Сядаме на закуска. Още не познаваме никого тук, но храната и капучиното сутрин са просто великолепни. Обслужването е хем изключително любезно, хем ненатрапчиво и уютно. Закусваме спокойно, в Италия сме, не бързаме. Андрей е направил подробен план за престоя ни тук, който ще се стремим да не спазим. Отиваме на рецепцията и си говорим с младежа за плановете ни през този съботен ден. В Перуджа има Джаз фестивал цяла седмица (препоръчвам ви го), ние сме си харесали ресторант с една звезда Мишлен, но той ни насочва към друг, отново с една звезда Мишлен (който ние няма да ви препоръчаме). Излизаме да се разходим сред пазара.

Навън вече започва да става по-горещо, уцелили сме много горещи дни, но ние имаме план да стоим на басейна, а не да обикаляме много. Чита дела Пиеве не е голямо градче, но е красиво с червеникавите си тухлени сгради и е запазило средновековния си облик. Точно срещу градината на хотела е църквата Свети Франциск, построена в края на XIII век. От нея тръгваме към  La Rocca Perugina.

La Rocca Perugina – крепостта на Читта делла Пиеве

La Rocca Perugina е построена в през началото на XIV век и няколко века е защитавала града. Проектът е бил възложен на Амброджо и Лоренцо Майтани. Лоренцо Майтани е известен в Умбрия с изключителната катедрала в Орвието. Като всяка крепост, La Rocca Perugina си е крепост с кули и с отбранителна функция. От кулите се вижда Перуджа, която е столицата на Умбрия и е на около 40km от града. Сега тук се помещава туристическия информационен център. От тук се сдобихме с карта на града и научихме за Пиетро Перуджино

Пиетро Перуджино (Pietro Perugino)

Пиетро Перуджино (1446г. – 1523г.) е роден Pietro Vannucci, сещате се за името на хотела, в който сме отседнали. Та Пиетро Перуджино е италиански ренесансов художник, той е сред учителите на Рафаело (Рафаело Санцио да Урбино). Пиетро Ванучи е роден в Чита делла Пиеве, а Перуджино е прякорът му, който го свързва с произхода му от Умбрия. От известните творби на Перуджино са фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от Рая“ в Сикстинската Капела във Ватикана; Пиета в Уфици, Флоренция; Мадона на трон с младенеца и двама светци в Лувъра в Париж.

Цялата разходка из Чита делла Пиеве се насочва към търсене на фрески на Перуджино из града. Като това се проточва в няколкото дни тук, защото някои църкви отварят само в неделя.

Навън вече е зверски горещо, ние ходим само в  сенките на сградите, но не бързаме, отклоняваме се отново към хотела и си местим два шезлонга на сянка под едно дърво. На рецепцията ни дават две хавлии, обичаме банските и се потапяме в хладката вода, която се стича от нещо като фонтан в басейна. Отново сме в холивудската продукция на нашата почивка.

Перуджа и Джаз фестивала

Всяка година в Перуджа има една седмица, през която се провежда Umbria Jazz през 2025г. ще бъде 11 – 20 юли. Представете си красива Перуджа, пълна със сцени с музиканти, които са много добри и свирят джаз. Ние се озоваваме в късния следобед точно тук, насред тази младежка еуфория на основно италиански посетители и немалко чужди туристи в столицата на Умбрия – Перуджа. Намираме се в градините Кардучи с изглед към една от най-завладяващите панорами на Перуджа, с гледка към града, долините и планините, които затварят хоризонта. Тук е паметникът на Пиетро Ванучи,  градината е посветена на поета Джиозуе Кардучи, който я прави безсмъртна в одата си „Canto all’amore“, написана по време на престоя му в Перуджа през 1877 г. Днес тук има сцена, музиканти, народ и супер настроение.

От градините Кардучи се насочваме по Corso Pietro Vannucci (така де, популярен е и в Перуджа), който ще ни отведе до катедралата Сан Лоренцо /Cattedrale di San Lorenzo. Посветена е на един от патроните на Перуджа – свети Лоренцо. За разлика от повечето катедрали, катедралата в Перуджа не е разположена с лице към главния площад на града, а с южната си стена гледа към Фонтана Маджоре и Палацо дей Приори. Тази страна се характеризира с Лоджията на Брачо по поръчка на Брачо да Монтоне (1423 г.), ранноренесансова постройка, приписвана на Фиораванте Фиораванти от Болоня. През 1345 г. е положен основният камък на катедралата, но работата започва някъде между 1437 и 1439 г. Строителството продължава до 1587 г.,  без изобщо да стигне до своя край.

Нашата разходка бе по-скоро да се насладим на музиката и атмосферата, да се разходим из красива Перуджа със средновековния си облик и да прекараме един чуден музикален следобед. По залез бяхме в съседното Асизи.

Асизи – дъжд и красив залез

Спряхме на паркинг в подножието на Асизи, оттук има пешеходна улица до старата част на града, която е приятна, но стръмна. Часът бе почти за залез, и тълпите туристи и поклонници се бяха разотишли.

Асизи  е един от най-добре запазените средновековни градове в света и едно от най-завладяващите малки градчета в Италия. Известен със своя чар, с ценното си изкуство, с историческите си църкви и  сгради, но най-известен е като градът на Свети Франциск. А Свети Франциск е особено споменаван последните години поради факта, че сегашният папа е избрал името си в чест на Свети Франциск от Асизи. Свети Франциск (1182г. – 1226г.) е роден в богато семейство, но отдава живота си на служба на бедните, проповядване на мир и любов към всички живи същества. Той основава Ордена на францисканците, известен със своите обет за бедност и смирение. Свети Франциск е известен и с особения си духовен подход към природата и животните, като ги възприема като свои братя и сестри.

Изкачваме се към този красив град и се отправяме към Папската базилика Свети Франциск от Асизи (Basilica Papale di San Francesco d’Assisi), която е главната църква на Францисканския орден. Виждаме в далечините, че се задава дъжд. А разходката из задушния Асизи се оказва изключително добро попадение, защото хем небето е много красиво, хем няма хора и ние се наслаждаваме на всяка крачка. Завалява пороен дъжд, единствения дъжд през изключително горещия ни престой, а ние се спускаме към паркинга. Мими казва, че мястото и времето, в което ни намира този дъжд, не е случайно. Вмъкваме се в колата много мокри.

Вечеряме в Перуджа в ресторант с една звезда Мишлен. Ресторантът е скучен и обслужването е бавно. Но не съжаляваме и за миг, имаме нашето време за себе си с хубави италиански вина. Искам да спомена, че вината в ресторантите в Умбрия са на много поносими цени, което може само да ни радва.

Неделя в Чита делла Пиеве

Казахме ви, решили сме да сме типични туристи като по филмите. В неделя се отдадохме изцяло на Чита делла Пиеве. Сутринта станахме, закусихме и се разходихме да потърсим още фрески на Перуджино. Посетихме няколко малки църкви, които не работят всеки ден. Говорихме с една възрастна жена за красивата котка, която стои на прозореца и гледа минувачите. Мастио – така се казва котаракът, толкова достолепно изглеждащ, сякаш е аристократ, излязъл от някоя от множеството къщи с декорирани фасади в селото.

Готварски курс – как да приготвим паста от Умбрия

А малко преди обед имахме запазен час за готварски курс в “Il Ristorante Zafferano”, ресторанта на хотел Vannucci. Името Zafferano е заради шафрана, който се гледа в региона на Чита делла Пиеве. Посреща ни свеж и весел шеф Vito Quarto.

Ние сме единствените двама за урок в неделя и той ни вкарва в кухнята на ресторанта си. В неделя ресторантът работи и на обяд, но не е натоварен. Чита делла Пиеве не е най-туристическото място, тук е много спокойно и ако сте през уикенда, може да обядвате на изключително приятна обстановка. А ние слагаме престилките и започваме да готвим сосовете за два вида паста – талиателе и пичи. Талиателе знаете как изглеждат, а пичи са типична за Тоскана и Умбрия паста – дебели, ръчно направени спагети, които са малко по-груби на текстура. Обикновено се сервират с прости сосове, като cacio e pepe (сирене и черен пипер) – Тоскана или ragu (месен сос) по-скоро в Умбрия. Идеална е за улавяне на богатите вкусове на сосовете и създава усещане за автентичност и домашен уют. Понякога в Умбрия може да видите и местното им название Umbricelli.

Марко (Marco Polticchia) ни сипва две чаши вино, защото отказахме кафето. И се впускането в правенето и на самата паста. Шеф Вито освен че ни обяснява за всякакви други видове паста, ни разказва и много истории. Той самият е от Пулия и е на възрастта на Андрей, ама изглежда по-млад. Кухнята е перфектна, много спокойно и цари супер настроение. Всеки си има роля в тази кухня, сега виждаме Sous Chef  Джорди (Jordy Steven) как готви за обедните гости, а ние си готвим нашия обяд.

Забавлявам се да си припомням тези моменти и хората, с които се запознахме тогава. Всички бяха така положителни и зареждащи. По едно време се появи и Франческа, която отговаря за печивата в ресторанта. Тя започна да ни учи да точим пичи. Су шеф Джорди, който не беше от Италия, а някъде от Латинска Америка, също се присъедини към урока, не беше правил пичи.

Урокът завърши с обяд в градината на Ванучи и прекрасни вина от Умбрия и в много добро настроение. Починахме малко от уморителния предиобед и се настанихме на басейна. Бяхме си запазили час за посещение на избата на хотела – „Cantina Vittoria“ и малка дегустация на вина.

 Cantina Vittoria във Vannucci

Бяхме решили да оставим наистина всичко в ръцете на персонала във Vanucci, ей така да видим тяхното виждане за вината, които да ни покажат. Това ми напомни да се замисля колко са преплетени Тоскана и Умбрия. Защото за дегустацията в избата човекът с виното – Никола (Nicola Panelli) ни беше подготвил и тоскански и умбрийски вина. Което ние малко разбъркахме с въпросите си. Най-умбрийското вино, което може да пиете в Умбрия е Montefalco Sagrantino DOCG, Монтефалко е регионът (до град Монтефалко), а сагрантино е сортът. Виното е червено, богато и великолепно. Най-популярната изба е Antonelli. За виното, за да стане DOCG, трябва да е отлежавало минимум 37 месеца,  в които 12 месеца в бъчва и 4 месеца в бутилка.

Грекето ди Тоди (Grechetto) – ей това си изпросихме, като по-нестандартен избор. Грекетто ди Тоди е DOC от региона на град Тоди. Грекетто ди Тоди е бяло вино от гроздето Грекетто ди Тоди (има и Грекетто ди Орвието, но ди Тоди казват, че е по-доброто). Бутилката, която опитахме и бе перфектна, е от лозята  на енолога Iacopo Paolucci, които се гледат без пръскане с химикали. Виното е натурално и много ни хареса.

Понеже вечерта си бяхме запазили и вечерята в Zafferano, Никола ни обеща да надградим вината.

Перфектната вечеря в Ristorante Zafferano

Zafferano е ресторант от гид Мишлен, все още без звезди, но пожелаваме на шеф Вито да получи. Мими малко закъсня със слизането на вечеря и изпуснахме красивия залез, който се виждаше от градината. Затова пък се настанихме в градината, за да се насладим на тихата лятна нощ в Италия. Когато сте в Умбрия или Тоскана ще забележите, че навсякъде има голям акцент върху зехтините. Това е също една черта на региона, хубавите зехтини и всяка вечеря започва с хубав зехтин и хляб.

Виното, както ни обеща Никола, ни разходи още малко из Умбрия и Тоскана. Като опитахме Barberani – “Luigi e Giovanna” Orvieto Classico Superiore DOC, което е от грекетто, но от Орвието. После пихме Gamay del Trasimeno от Trasimeno DOC – червено вино от северната част на Умбрия. Последното червено вино бе Вино Нобиле от Монтепулчано, Тоскана, което е 100% санджовезе. Макар че аз съм повече любител на друго емблематично тосканско вино от санджовезе, а именно Брунело ди Монталчино. За десерта ни донесоха Muffa Nobile от Орвието, което е десертно вино с DOC Орвието и Passito Montefalco Sagrantino, което е десертно вино с DOCG.

Седим си ние в Zafferano, радваме се на вечерта и на удоволствието от менюто на Шеф Вито и екипа му, и си мислим, че това е последната ни вечер тук и искаме да се върнем някога.

Le Logge del Vignola в Монтепулчано

Le Logge del Vignola е един от най-любимите ни ресторанти в Тоскана. А Монтепулчано бе на тридесетина километра от Чита делла Пиеве и макар че бяхме се настроили за ваканция в Умбрия, решихме спонтанно да се озовем в Монтепулчано. Паркирахме на върха до крепостта на Монтепулчано, платихме си паркинга и се спуснахме на разходка из града към Le Logge del Vignola, където преди две години ни посрещнаха Вирджиния и Масимо Стелла.

Влизаме в Le Logge del Vignola, Вирджиния Стелла още ни помни, поздравява ни като стари приятели и ни настанява на масата от предното ни посещение. Ние знаем, че в кухнята работи и Кристиян, който е с български произход и той минава да ни поздрави. Вирджиния ни показва какво ново имат в менюто. Le Logge del Vignola също е в гид Мишлен и тук обслужването и храната са много повече от това, което очаквате. Акцент на местни продукти, великолепно приготвени и с едно изтънчено обслужване, което само Масимо и Вирджиния могат да създадат. Няма да ни омръзне да ги посещаваме.

Полетът ни е в същия ден вечерта, сбогуваме се с Вирджиния и се отправяме към летището на Рим, където се оказва, че ни е отменен полета и разходката ни се удължава с 3 дни в Рим и околностите му…

1. Спинола (на италиански: Spinola) е името на един от четирите знатни рода на Генуа. ↩︎
2. Роберто Е. Вирт е представител на петото поколение швейцарски хотелиери.Родителите му Оскар Вирт и Кармен Бюхер Вирт са потомци на две семейства хотелиери: семейство Бюхер от района на Люцерн в Швейцария и семейство Вирт от Маулах, Германия. ↩︎

Къде да отседнете в Умбрия?

Booking.com