Пролетни преживявания край язовир Въча

This post is also available in: enEnglish

Язовир Въча в Родопи планина и вила Дива, до която се стига само с лодка

Пристигането

Да се запознаем с Иван, той ни чакаше на брега, до който успяхме да стигнем с колите си, и е нашият отзивчив домакин и много енергичен, почти набори сме. Набутахме колите една до друга със сложни маневри, разтоварихме багажа и двете налични бебета и застанахме на брега на язовир Въча. Някои да снимат, други да се качват на лодката, която ни чакаше.

loading map - please wait...

Язовир ВЪЧА 41.917847, 24.433658

Панорама на язовир Въча

Градската ни душа трудно възприемаше, че тази малка лодчица, тази орехова черупка, е достатъчно сигурна из спокойните, но дълбоки води на язовир Въча (преди са го наричали Антон Иванов), а жена ми до мен подскачаше на всяко люлване, люшване или поклащане на жълтите седалчици. Четиримесечното ни бебе гледаше с голямо любопитство, на мен се е метнало, все се оглежда, харесва му света. Лодката неусетно прекоси язовира и леко се чукна в гумата на кея. За някои хора слизането от лодката дори е по-страшно от самото возене, не че има какво да се страхуваш да паднеш в 50 – 100 см вода, но пък всички пристъпват все едно сме над огромна пропаст с буйни потоци отдолу.

В крайна сметка, без никой да се измокри, попаднахме на „отсрещната страна“ на язовир Въча. Този бряг винаги ми е бил така далечен и недостъпен. Минавайки по пътя Кричим – Девин все съм го гледал с любопитство. Най-близкото населено място е село Равногор, но пък е доста далеч от водите на Въча. Трудното достигане на този бряг го прави така чист, див и приятно спокоен. И точно там се настанихме в една вила, захранвана от слънцето с ток и топла вода, а питейната вода е от близкия извор.

Гледката от скалите

язовир Въча

Няма да ви отегчавам със забавите и веселията по случай годишнината от сватбата между мен и моята възлюбена половинка, а направо отскачам на разходката привечер. Иван с радост реши да ни съпроводи до едни красиви скали над язовира (ходене по извън пътеките е около 2-3 часова разходка за понапълнелите туристи). Като тръгнахме из гората разбрахме, че мястото е стар стопански двор, засаден с плодни дръвчета в едно отминало и позабравено време, когато работниците са карани в каросерията на камиона по път, по който и пеш е трудно да се вози човек. Представям си какво друсане е било.

Разхвърляните из планината стари каменни постройки те карат да се чудиш кой е живял тук и колко мила му е била гледката и спокойствието на това място. Гледано отгоре през пролетта си личат пъстрите граници на стопанството, очертани от цъфналите дървета. По пътеката се виждаха стъпки от сърни и сръндаци, от диви прасета и от кучето на Иван – Тара. Но и пътеката ни изостави и започнахме да се провираме измежду дърветата и да прескачаме бутнатите от тежките зимни снегове дънери. Но след като се изкачиш задъхан на върха и седнеш над скалите, провесиш крака над бездната, сложиш раницата с фотоапарата отдясно и започнеш да разпъваш статива, се чувстваш удовлетворен от малката разходка по стръмните склонове.

Вила Дива язовир Въча

язовир Въча

язовир Въча

язовир Въча

Понтоните по язовир Въча

Пренощувахме във вилата и на другия ден се сбогувахме с тъга с това красиво място край язовир Въча, но стояхме до много късния следобед, изпънати в хамаците или полегнали директно, кой където свари под топлите лъчи на пролетното слънце, дивите пчели огласяха района с приятно жужене, е и гайда засвири за малко. За другия път ще се снабдим с пъстърва, много ще е подходящо.

Вилата

Вила Дива се оказа може би най-подходящото място за отсядане в района. Спокойно, тихо и с любезен домакин. Да не казвам, че това не бе първото място, в което се опитахме да запазим, но в останалите хотели на язовир Въча ни отказа разговора с персонала по телефона. Невероятно удобни легла, красива гледка, спокойствие и тишина, козе сирене и добро кафе намерихме във Вила Дива. Почивката ни бе прекрасна. (И това не е реклама, отзивите и препоръките си ги избирам сам дали да ги напиша). Гери от компанията ни направи скарата, вземете я с вас, ако искате хубава скара. А аз изядох много кюфтета.

Copyrighted Image