Средновековният православен манастир в Косово където почиват мощите на крал Стефан Урош III Дечански

„Понеже божественият бе обзет силно  от неизказано желание и постоянно имаше наум: „Какво да въздам на господа за всичко, що той ми даде?“, той пожела да съгради храм за слава на Христа Вседържителя и там да вложи цялото си усърдие. И обхождайки много и различни места по цялата страна, търсеше подходящото за такова дело. И намира едно място в Хвостенските предели, наречено Дечани. Щом го огледа добре, той с много сълзи благодари на бога и се обърна към велможите, които бяха с него: „Колко е страшно това място! – рече. – То не е друго, а дом божи“...» *

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СТЕФАН ДЕЧАНСКИ

ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК **(ок. 1365-1420)

Пред манастир Високи Дечани

Още с първите ми стъпки към входа, ме залая куче. Войниците около зеления джип с италианско знаме на него ме изгледаха поучудено и се скараха на кучето Не очаквах такова посрещане на входа на манастира, заради който обиколихме цяло Косово. Вляво от карабинерите има малка къщурка, отново в маскировъчни цветове.  Кучето се излегна пред нея и продължи да се пече на юнското слънце.

[info]Манастир Високи Дечани е в списъка на световно наследство на ЮНЕСКО (От 2004 г.)[/info]

„Бихте ли ми показали вашата лична карта?“, учтиво ме помоли излезлия от къщурката войник. Но аз не бях подготвен, още след първия пропускателен пост слязох от колата за да се разтъпча от дългото пътуване, като оставих документите си в нея, а моите спътници още не бяха се появили. Но проблеми нямаше, още недоразбрали се, колата се появи и всичките ни документи бяха чинно прибрани и ни връчиха пропуск с надписи KFOR и NATO на него. Кучетата повече не помръднаха, изгубили интерес към нашата малка компания, забързала се към входа на манастира, а джипът с четиримата карабинери продължи своя патрул.

Отвън мястото е внушително, високи стени околовръст и голяма порта, над всичко стърчи централната манастирска църква, заради която викат на манастира Високи. Някога черквата е била най-голямата сграда в Сръбското кралство (а Дечани е от името на близкото село). В съседство с манастира има спретнати и раззеленили се овощни градинки, а за фон на всичко се извисяват Албанските Алпи или по-точно красивите върхове на масива Проклетия.

Зад манастирските стени

Без да се бавим, минахме през дървената порта и спряхме на „прага“. Пред нас се ширна чистият и подреден двор със сновящите монаси, замислени за своите дела, нямаше други туристи, както и не се появиха никакви през целия ни престой. Църквата „Христос Пантократор“ се издига величествено със своите бяло-розови мраморни стени, изпъкваща на зеленината около нея. Достоен манастир за Крал и приличащ по нещо и на манастирите Жича и Студеница, величествени манастири на други сръбски крале.

Строен в началото на XIV век (от 1328 г. до 1335 г.), средновековният манастир е бил величествено начинание на крал Стефан Уруш III Дечански*** (1285 г. – 1331 г.) с главен майстор на обекта францисканския монах Фра Вита от Котор (малко красиво градче сега в Черна Гора – заливът в Котор също е в списъка на ЮНЕСКО). Манастирът така и не е довършен приживе на Стефан Дечански и след смъртта си сръбският владетел е бил положен в главната църква на манастира. Строежът бил довършен от сина му Стефан Душан през 1335 година.

В началото на 15 век игумен на манастира бил българкият писател Григорий Цамблак, родом от Търново. Той е ученик на Патриарх Евтимий Търновски, а във връзка с престоя си във Високи Дечани написва „Житие на Стефан Дечански“. В края на 17 век турците нахлуват в манастира, но без да нанесат сериозни щети.

През Първата световна война съкровищата на манастира са плячкосани от австро-унгарската армия, окупирала Сърбия през 1915 – 1918 г. През Втората световна война манастирът попада в територията на управляваното от италианците Албанско кралство, а албански националист и италиански фашисти го набелязват за разрушаване. Кралската италианска армия обаче изпраща войници, които да спасят манастира от атаката.

[info]През войната в Косово 1998-1999 година манастир Високи Дечани е бил убежище както за сърби, така и за албанци.[/info]

Най-впечатляващото на светата обител са фреските и стенописите, довършени през 1350 г., запазени през вековете в още от XIV век, паметник на изкуството по това време.  Църквата и целият манастир са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство в опасност, заради недоизяснените отношения в района.