Водопадчета:
Професия: директор на водопад
Като малък, когато ме питаха какво искам да работя, бях си заучил моя „смешна“ реплика – директор на водопад, и винаги много сме се радвали на безумната ми професия. То пък кой ли водопад си има директор, но край село Крушуна попаднахме на оживени паркинги с коли и павилионче, където един чичко събира пари за вход към водопада, а и има и работно време на водопадите. Щом има служители и работно време, няма как да няма директор. Ех, някой ме е изпреварил с мечтаната ми детска професия, и то точно на красивите Крушунски водопади .
Гъмжилото
Наближихме село Крушуна, не съм бил там от няколко години и ме учудва сериозния трафик в тази посока, явно красивите водопади са станали мечтано място за почивка на много хора. Спряхме да пийнем по една лимонада на селската кръчма, преди да се вмъкнем в тълпата.
Още непристигнали и почнахме да се тълпим, да паркираме, да си вземем билетчета, да се покараме с продавача на билети, не ние де, тези пред нас, не им разбрах проблема, но и те май… И с върволицата хора, покрай скарите за кебапчета и кюфтета, се покатерихме към водопадите. Те за щастие не бяха се променили:
Крушунски водопади
Най-голямата травертинова каскада Крушунски водопади се е образувала от рекичка, извираща от пещерата Крушунска Маара (от турски mağara). Трябва да спомена, че думата травертинова буди сериозна почуда в бедния ми речник, но бърза проверка открива, че травертин е скала, която се образува от отлагането на калциев карбонат (варовикът примерно), която образува красивите прагове на водопада. Такива примерно са и в местността Памуккале в Турция. Сложно ми звучи, но пък е много красиво. А красивото винаги привлича и много народ и в този слънчев ден навсякъде бяха плъзнали хора – и ние с тях.
Водопад Зелената скала
След няколко почти несполучливи опита за снимки се оттеглихме пораженски от водопада и се зарекохме, че ще дойдем в делничен ден. Малко преди да излезем от заградената територия, има разклон към един по-самотен водопад, но и най-високия в района – водопад Зелената скала. Не толкова известен и в сянка от Крушунските водопади, водопадът остава встрани от туристическите маршрути, пълни със спирки за кебапчета и бири, за което се оказахме много доволни. Под веселите зелени пръски, на сянка нагазихме в леденостудената вода и се поплацикахме. Водопадчето е високо около 20 м и извира от Урушка маара, друга една пещера.
След доволно намръзване се върнахме към обичайните туристически гледки и поехме към Деветашката пещера.
Деветашка пещера
\Вече сме по стъпките на Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и другите велики актьори, нарушили спокойствието на нашите злощастни прилепи, докато снимат филма Непобедимите 2. От 1950 г. пещерата е използвана като засекретен военен обект, в който са складирали петрол, и днес могат да се видят постаментите на цистерните. До пещерата е водил и железопътен път за доставките на петрола.
През април месец 2013г. платен вход за пещерата нямаше, но по последна информация вече се раздават билетчета.
Ловеч
Няма как да не споменем и за финал и Ловеч, случайно или не точно на Лазаров ден се оказа, че има и Събор на народното творчество „Цветница в Ловеч“, събрал още от събота сергийки с грънци и сръбска скара. Като цяло скарата ни преследваше през целия ден.
