Под кулите на средновековнa Болоня, Италия

Разхождаме се сутрин рано под стотици арки. Ани веднага започна да тича и да подскача, много ѝ хареса в Болоня, а и ние се радваме на избора си за почивните дни и с нетърпение чакаме да стане време за обяд. Може би всички сте чували за вкусните гозби в Болоня, и ние си признаваме, че сме големи лакомници и кулинарната част е съществена част от нашата представа за туризъм. Но в онзи момент ние вече бяхме закусили в хотела и трябваше да се разходим, за да огладнеем малко. Не беше трудно, а за един уикенд в Болоня има какво да се види.

Бона Джорната, Болоня!

Точно два дни – една цяла събота и неделя, имахме за първа среща с Болоня и опознаването на града започна в една светла априлска сутрин. В хотела бе тихо и спокойно и само нашата малка Ани дивееше и скачаше по леглото, бодра и наспала се след късното пристигане. Забързано отидохме на закуска.

Много страдам от лошо кафе на закуските в хотелите, но в случая ме изненадаха приятно с хубава капучино и плодове, невероятни кроасани и домашни кексове. Мимето бе силно впечатлена и от множеството предлагани храни за онези странните хора, които живеят на семена и треви, но аз не мога да ги оценя по достойнство. Определено не съжалявах, че имаме включена закуска, и като цяло хотелът ни бе чудесно попадение. Изпихме капучиното и тръгнахме на разходка.

Градът на арките

Накъдето и да се обърнеш в централната част на Болоня, все някъде около себе си ще видиш арки. Някои по-величествени, красиви, изрисувани. Други по-обикновени, но все пак чаровни. Болоня е опасана от близо 40 километра арки, които играят ролята и на покрив над тротоарите. В центъра е почти невъзможно да се разходиш по открит тротоар.

Арките на Болоня

Арките, на италински portici, са и много полезни – през лятото пазят сянка, а в лошо време пазят от дъжда. А като има такива тротоари, рядко се случва да видиш човек да се разхожда по улицата и всичко изглежда някак подредено. С една такава малка разходка под арките започна и първия ден от нашия уикенд в Болоня. По улица Via Zamboni повървяхме десетина минути, преди да стигнем до централния площад, откъдето да започнем истинското опознаване на града.

Via Zamboni

Арки из Болоня

Piazza Maggiore – от тук започна нашият уикенд в Болоня

Всички разходки в Болоня започват от Piazza Maggiore. Това е и нашата първа спирка, за да посетим туристическата информация и да се сдобием с карти  Bologna Welcome. А и за да видим този голям и шумен площад, заграден само от  дворци и великолепната базилика „Сан Петронио“.

Piazza Maggiore – Пиаца Маджоре, Болоня

Ако застанете в центъра на площада и се огледате около себе си ще видите:

• Базиликата „Сан Петронио“, аз лично първо нея видях;
• Palazzo del Banchi;
• Palazzo del Podestà;
• Palazzo d’Accursio – бившето кметство, а сега музей;
• Palazzo dei Notai;

Piazza Maggiore

Palazzo del Podestà

Palazzo del Banchi

Piazza Maggiore е главният площад в Болоня, първоначално е бил построен като пазар през XIII век, а днешния си вид придобива през XV век. С площада граничи и площад „Нептун“ с Фонтана на Нептун, който обаче бе опакован за ремонт и не успяхме да видим в целия му блясък.

Реконструкция на фонтана на Нептун

Базиликата „Сан Петронио“ и гледки от терасата ѝ

Първата ни задача, след като се озовахме на площада, бе да седнем на стълбите пред базиликата „Сан Петронио“. Свети Петроний е покровител на града. Светецът е бил епископ на Болоня през V век. Базиликата е сред най-големите християнски храмове в Европа и света. Строителството ѝ започва през далечната 1390г. и е завършена през 1663г. Базиликата е била проектирана да надмине по величие и „Свети Петър“ в Рим, но парите свършват и тухлените стени остават покрити с мрамор само донякъде, което си стои така и до днес.

Базилика Сан Петронио

Базиликата е много строго охранявана и има няколко разкрити плана за атентат. Измежду стенописите в базиликата е и стенописът Ад от Джовани да Модена с вграден детайл с  изображението на Мохамед, поглъщан от демони. Този стенопис, особено актуален за времето си заради напредващото османско нашествие, в днешни дни се смята от крайните ислямисти като обиден.

В самата базилика е и най-големият слънчев часовник в света (66.8m) – La meridiana di Cassini /Джовани Доменико Касини/. Тук с жена ми и детето ми прескочихме няколко пъти, докато разберем какво е това странно нещо, заградено отвсякъде.

La meridiana di Cassini

На гърба на „Сан Петронио“ е входът към една от най-посещаваните от туристите забележителности на Болоня – терасата, от която се разкрива невероятна панорамна гледка към града. Интересното за нея е, че тя се управлява от частна фондация и е достъпна едва от последните няколко години, благодарение на поставеното скеле за ремонт на църквата. А събраните от туристите средства за вход отиват за реконструкцията на базиликата.

Асансьорът към терасата

Гледка от терасата на „Сан Петронио“

В неделя почти нямаше опашка и в един малко страшничък асансьор се изкачихме на върха на скелето. Гледката от терасата наистина е прекрасна, виждате цяла Болоня като на длан, както и красивите хълмове наоколо, до които ще стигнем през следващото си посещение.

Гледката от терасата на „Сан Петронио“

„Седемте църкви“

Човек може цял ден да се лута по уличките на града, ние започнахме да ги научаваме и дори се видяхме с приятели. С тях посетихме и „Седемте Църкви“. Ако не беше Роси, можеше и да изпуснем това място, тя се оказа по-подготвена със забележителностите на града.

„Седемте църкви“

Църквата е една от най-старите в града и все още не е изяснено кога е построена. Според една от историите, е издигната през 430 година. Тогавашният епископ Петроний искал да бъде издигната църква, разделена на седем по-малки църкви, които да представят местата на Христовите страсти. Тази теория се подкрепя от факта, че старото име на църквата е било „Св. Йерусалим“. Според друга теория, храмът бил построен по искане на Св. Петроний върху руините на eзическо светилище на богинята Изида. Около него били добавени още няколко църкви – една, копираща църквата Възкресение Христово в Йерусалим, и параклис с мощите на други двама светци.

Църквата „Свети Стефан“ е наистина много интересна и е едно от задължителните места за посещение в Болоня. Няма входна такса. Площадът пред нея е популярно място за туристите с няколко кафенета, които обаче се оказаха доста скъпи – 2,50 евро бе цената на обикновеното еспресо, а в Болоня и в Италия като цяло кафето е една от най-евтините напитки и нормално струва между евро и евро и половина.

Средновековния „Манхатън“

Колкото и да се въртяхме в града, все се озовавахме пред някаква висока кула. В града има двайсетина кули, останали като наследство от „Средновековния Манхатън“, който се издигал в града преди близо 1000 години.

Болоня

Историята разказва, че през средните векове в Болоня е било страшно модерно да се строят високи кули и в града е имало между 80 и 100 подобни небостъргача. И до днес не е било съвсем ясно с каква цел се е правело това. Смята се, че някои са били за наблюдение и укрепления. А други били издигани от местните богати и влиятелни семейства, за да си демонстрират властта. Но въпреки че били високи, тези кули не били никак практични и често ставали жертви на пожари и мълнии. Така няколко века по-късно тази архитектура била поизоставена, за сметка на новите широки и луксозни дворци, които изникнали навсякъде.

Една от най-разпознаваемите забележителности на Болоня днес са „Двете кули“  Гаризенда и Азинели, издигащи се в центъра на града. По-високата – Азинели – е цели 97,2 метра и по принцип е отворена за туристи, но по време на нашето посещение бе в ремонт (до юли 2017, според табелките).

Смята се, че двете кули са били построени в началото на 12 век. Според една от легендите те били издигнати от две богати семейства, които се състезавали кое е по-влиятелно. В по-късни времена Азинели била използвана като затвор, като укрепление и като база на учени за изследване на движението на Земята, а през войните и като наблюдателен пост.

Музеят на Болоня

Ние сме доста мързеливи туристи и обикновено нямаме ентусиазъм да обикаляме по музеите и всички забележителности, които сме прочели в пътеводителя. Предпочитаме да си изберем две-три места, на които да се насладим на максимум и после да имаме време да „смелим“ видяното на по чаша вино и вкусен обяд. Така от дългия списък с музеи за нашия уикенд в Болоня си избрахме два, един от които Музеят на Болоня, намиращ се в Palazzo Pepoli.

В музея можете да се разходите из историята на Болоня почти като на филм. Различните зали са посветени на различни периоди на града, както и на многото лица на Болоня – градът на водата, на музиката, на художниците. Музеят е доста атрактивен, с много мултимедия и специални ефекти във всички зали и по-малко на брой традиционни експонати. Ако сте решили да разучите историята на града, със сигурност ще ви е интересно. Една от атракциите му е и Машината на времето, която ще ви пренесе на виртуална разходка из историята на Болоня.

Най-старият университет в света

Една от най-посещаваните забележителности в Болоня е Archiginnasio – първата сграда на най-стария университет в света. Днес в тази сграда се помещават общинската библиотека и Анатомичния театър – залата, в която се водели лекциите по анатомия през 17 и 18 век. Днес залата е възстановена и достъпна за туристи в пълния си блясък. В средата е масата, използвана за демонстрации и аутопсии, оградена от пейките за студентите.

Archiginnasio – първата сграда на най-стария университет в света.

Статуи на Хипократ и други мъдреци и учени „наблюдават“ случващото се от стените, а резбованият таван придава величественост на страховитите, но сериозни въпроси, които са се изучавали в тази зала. През Втората световна война залата била почти изцяло унищожена, но след това е възстановена в пълни детайли, включително с използване на малкото оцелели оригинални елементи от нея.

Каналите на Болоня

В миналото из Болоня са се виждали немалко канали, които са служели за пренасяне на стоките. В действителност има част от стария град, която е служила за пристанище. В града са влизали два основни канала, Savena и Reno, които са се сливали и излизали от града като Navile, канал който свързвал Болоня с градовете на север.

В oнешно време голяма част от каналите са под улиците на града, като може да видите малка част от канала Reno като отидете на „Via Piella“. Каналите в днешно време не са много внушителни, но носят духа на своето време. Също може да се включите към някой от организираните турове за посещение на подземната част на каналите.

Via dell’Indipendenza

По време на нашия уикенд в Болоня големите централни улици са затворени за коли, автобусите имат различни маршрути, а туристите и пешеходците могат да се радват на голяма част от стария град, без да се притесняват от трафика. Виа Индипенденца е главната централна улица, свързваща централната гара с Пиаца Маджоре. Оградена от огромни арки, под които са разположени най-скъпите и лъскави магазини в града, Виа Индипенденца е наистина много внушителна и величествена. Тя била завършена през 1890 година, след като Болоня се превърнала във важен железопътен възел.

Via dell’Indipendenza

Via Rizzoli

На поклонение при Мадоната от Сан Лука

Светилището на Мадоната от Сан Лука се намира на един от хълмовете край Болоня и е важно място за поклонение на вярващите християни. Според легендите, на хълма на 4 км от града съществува църква от близо хилядолетие. Преданията разказват, че през 12 век поклонник от Византийската империя пристигнал в Болоня с икона на Дева Мария, донесена от църквата „Света София“ в Константинопол. Тогавашният епископ на Болоня разпоредил тя да бъде поставена в малък параклис на хълма, поддържан от две жени. По-късно на мястото е издигната днешната базилика.

Светилището на Мадоната от Сан Лука в далечината

Църквата на хълма е един от символите на Болоня и популярна дестинация за поклонение. До нея води пешеходна пътека, която минава под стотици арки, дълга около 4 километра. До светилището вече има и асфалтов път, а туристите могат да стигнат до горе с влакчето San Luca Express, което тръгва от Piazza Maggiore.

За храната и къде да хапнем

Ако бяхме започнали статията си с храната в Болоня, вероятно за нищо друго нямаше да напишем. Славата на Болоня като кулинарна столица на Европа, или поне на Италия, стигна до нас още преди тръгването.

Затова и важна част от програмата ни бе да опитаме поне най-изявените представители на местната кухня – тортелини в бульон и талиатели Болонезе. И двете наистина са невероятни и задължително си поръчайте – предлагат ги почти навсякъде. Като любители на виното, проучихме, че две от популярните местни вина са газираното червено Ламбруско и бялото Пиньолето. И двете не ни разочароваха.

За наша голяма радост, тази част от пътуването ни се оказа много успешна и попаднахме на едни от най-хубавите места за хранене в Болоня, които с радост бихме препоръчали на всеки.

Траттория Анна Мария

Траттория Анна Мария е легендарен ресторант в Болоня, съществуващ още от 1985 година. Неговата основателка и собственичка Анна Мария се придържа към традиционни оригинални рецепти, по които са готвели нейната майка и баба. Не дава да се промени и една подправка в тях, а изпод ръцете на готвачите излизат най-вкусната паста и сосове, които някога сме опитвали. Траттория Анна Мария е твърде специална, за да ѝ отделим само няколко реда тук. Научете за нея в отделната статия При Анна Мария – мястото с най-вкусната храна в Болоня, посветена само на това място.

Траттория Анна Мария в Болоня

Траттория Анна Мария се намира в централната част на Болоня, близо до района на Университета и на няколко минути пеша от Пиаца Маджоре, кулите Азинели и Гаризенда и останалите основни забележителности.

При Анна Мария – мястото с най-вкусната храна в Болоня, Италия

май 2nd, 2017 Андрей Андреев

• Италия
• Ресторанти
• Статии

В Траттория Анна Мария спазват по конец над 100-годишни местни рецепти Представяте ли си ресторант, в който няма никаква механизация – няма машина за хляб, нито машина за паста, всичко се реже на ръка и най-сложната техника, която се използва, е един вентилатор? Ресторант, в който се спазват по конец рецепти на домакините от селата…

+ Още...

Пицария Belle Arti

В пицария Belle Arti попаднахме, след като ни я препоръчаха в Траттория Анна Мария. Двете заведения се намират през няколко метра на една и съща улица. Тъй като нямаше как да пропуснем да хапнем по една пица в Италия, от Траттория Анна Мария директно ни препоръчаха съседите си, от които също не останахме разочаровани.

Пицарите в Беле Арти

Пицария Беле Арти е разположена в стара къща от 12-13 век на няколко нива, където едно време се помещавали кухните и конюшните на близкия дворец. В най-долната част на пицарията се намира избата, където съхраняват вината собствено производство и посрещат специални групи гости. Пицарията е семеен бизнес и се управлява от двама братя и две сестри, които неуморно работят в кухнята и в салона.

Belle Arti е много приятно място и в менюто освен пици се предлагат паста, морски дарове и други разнообразни местни специалитети. Ние хапнахме пици и бяха прекрасни, но и всичко друго останало изглеждаше много вкусно. Домашното им наливно вино също беше превъзходно – и бялото, и червеното. С радост бихме препоръчали и това заведение на всеки, който посещава Болоня.

Винарната в пицария Беле Арти

Италиански сладолед

За италианския сладолед също се носят легенди по света и наистина е превъзходен. Ние на няколко пъти си взехме от една сладкарничка в центъра с огромно разнообразие, в която има и 10 % отстъпка с Bologna Welcome Card. Мястото е Venchi Cioccolato – Gelato.  Последния ден хапнахме сладолед и от малко квартално кафененце край хотела, където също бе прекрасно.

За италианския сладолед също се носят легенди по света и наистина е превъзходен.

Къде да отседнем в Болоня

Савхотел се оказа прекрасно място и допълни положителната ни представа за Болоня. В 4-звездния хотел има всички необходими удобства, невероятна чистота, заедно с прекрасно обслужване и е подходящ за посещение с деца. Както споменахме закуската бе превъзходна, а на покрива има и панорамна тераса, от която се разкрива прекрасна гледка към града. Като цяло нямаме никакви забележки и бихме го препоръчали на всеки, който търси подобно място за един прекрасен уикенд в Болоня, а защо не и за повече.

Таксито от летището до хотела е около 18 евро. А от хотела трябва да хванете автобус 25, който за 10 минути ви отвежда в центъра. Хотелите в старата част на града са доста скъпи и не винаги има места. За щастие, Болоня не е много голям град, та дори при повече желание може да стигнете пеш до хотела за под час разходка.

Савхотел – там, където се чувствахме у дома си в Болоня

май 16th, 2017 Андрей Андреев

• Като на гости
• Статии

Много е хубаво да имаш на разположение точно един уикенд в Болоня – цял ден събота и цялата неделя, защото не се налага да си вземаш допълнителен отпуск, а и можеш да се отдадеш напълно на дестинацията, без да си ракъсваш времето. Но когато стане въпрос за настаняването, това не е особено удобно, особено ако…

+ Още...

Транспорт в Болоня

Най-добрият начин за придвижване в централната част на Болоня е пеша или с колело. Можете да си наемете велосипеди на много места, а някои хотели предлагат безплатни колела на гостите си.

Градският транспорт е уреден и удобен, ако сте се настанили някъде извън центъра. Тъй като централната част е с ограничен режим на движение, а по време на празници и уикенд в Болоня затварят и главните улици, ще трябва да проучите маршрутите предварително. Ако ще залагате на него, най-удобният начин е да си купите карта за 24 часа, която важи за всички линии и струва 5 евро –  Biglietto Giornaliero. Стандартният билет е 1,30 евро и важи 75 минути. Обикновен билет може да се купи от будка за вестници или Tabaccheria (павилиони за тото, хазартни игри, цигари и др, маркирани с голяма табела T). Може и от автобуса, но там струва 1,50 евро. Картата се купува само от бюрата на градския транспорт или от Табакерията и важи 24 часа след първоначалното валидиране.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм