И отново тук…
Има места, където намесата на човек към природата не се натрапва, а е екзотична и приветлива. И ние отново бяхме на точно такова място.
Преди три години за последно бях посетил Трънската екопътека откъм страната на река Ябланица и село Трънска Банкя и жена ми написа прекрасна статия и разказ за разходката, аз мога само да ви напомня за разказа и да кача и нови прекрасни снимки.
Андрей Андреев
Река Ябланица и ждрелото
Самата рекичка е много интересна, не е голяма, нито дълбока, а в коритото има много камъни, по които е лесно да бъде прекосена. Между тях се образуват интересни бързеи и мини водопадчета. Натъкнахме се и на малка пещера на върха на скалите, от която се разкриваше страхотна гледка към отсрещните склонове.
Гледка от пещерата при Ябланишкото ждрело
[mapsmarker marker=“120″]
Отсега предупреждавам: ако някой се страхува от високо, както и от изглеждащи нестабилни конструкции, въобще да не си прави труда да се разхожда до това място. Още първото мостче е на доста голяма височина между две скали над реката, може би около 20 метра, а може и да не са точно толкова, но си е високо. Самото то е изцяло дървено и отстрани изглежда малко плашещо и нестабилно, но като стъпих на него това чувство изчезна.
Първото високо мостче
Не се люлее в никакъв случай, минава се спокойно, достатъчно широко и здраво е. Е, като се качат четирима човека на него и ако започнат да подскачат, сигурно няма да се чувстват много спокойни, но иначе е съвсем прилично мостче. Щом стигнахме до него, след някъде около 30-40 мин след тръгването по пътеката, си помислихме, че това е всъщност края на екопътеката. Оказа се, че тя тепърва започва. В края на мостчето започват стръмни дървени стълбички нагоре по една скала, които стигат почти до върха, след което пътеката се спуска надолу. Именно там всъщност започва прекрасното на Ябланишкото ждрело, а маршрутът е страхотен за търсачи на силни усещания и планински кози.
И не се надявайте на сериозни парапети
Стъпала
Реката, всяко подхлъзване си заслужава
Стълбичките се вият нагоре и надолу по скалите, от време на време преминават в песъчлива тясна пътечка, от която се ронят камъчета и водят до следващите мостчета. Прекосяваме отново реката от впечатляваща височина и на отсрещната скала ни чака същото – дървени площадки и стълби, които на пръв поглед са закрепени на магия и висят във въздуха, но в интерес на истината са напълно стабилни, ако не опитвате синхронно скачане по тях. Някъде там между мостчетата и камъните има и малко вирче, в което се влива водопад. Зад него има причудливи форми, изрязани в скалата от водата, които обаче е невъзможно да бъдат обяснени и трябва просто да се видят (за това ще помогнат прекрасните снимки).
По-интересните мостчета
Реката си проправя път измежду скалите
Най-хубаво цъкайте на снимките, за да ги видите на цял екран
Не запомних всички мостчета, не запомних колко бяха, нито пък колко пъти слизахме и се изкачвахме по дървените стълбички и камъните. Всичко беше толкова красиво и спокойно, че на човек въобще не му е до броене на стълби и дървета. Сигурно са били няколкостотин.
Мария Андреева
Река Ябланица
Река Ябланица
Ждрелото
Малкото водопадче
Красивото място е още почти безлюдно, почти не срещнахме хора, а и много малко продължиха до най-хубавата част на пътеката. Повечето бяха разколебани от хлъзгавите камъни и по-стръмните участъци покрай река Ябланица. Но, уверявам ви, цялата разходка си заслужава, само се пазете от жилещата коприва по пътеката.
Вижте и снимките от по-късна есен, невероятно е мястото: Ябланишко ждрело