Яйлата – безкрайната красота на една северна морска разходка

Може да се каже, че се влюбих в Яйлата. Природата върши чудеса, постоянно и навсякъде, а тук си е свършила чудно работата. И когато стоиш на ръба, малко след табелката „не преминавай, опасно“ и се любуваш на страхотната гледка, изрисувана пред теб, под проливния пролетен дъжд в 7 сутринта, няма как да не си доволен, че си жив и че си тук, на ръба.

6 А. M. – има ли работно време Яйлата?

Събудих се много рано. Не знам за вас, но аз имам такива дни, когато просто искам да направя нещо рано и се събуждам без проблеми и без да нагласям аларма. Това е само, когато имам голямо очакване за хубава утрин. И днес бе така. Бяхме отседнали в село Крапец, в далечния север на нашето крайбрежие. И сега, като си подреждам снимките и спомените, се наслаждавам на това, че съм избрал да отскоча до Яйлата.

Яйлата си има официално работно време, което през 2019 бе от 9 до 20 ч. или нещо такова. Но работното време е много относително нещо за парк без ограда, та когато и да отидете, сте добре дошли, просто в работното време ще платите входна такса. Никак не е лошо това, трябва да се поддържа чист региона, пък и възможността за екскурзовод и беседа също е важна. Но най-красиво май си е извън работното време.

По пътеките на Яйлата
По пътеките на Яйлата

Спрях на паркинга до павилиончето за входни такси и беседи и, всъщност не знаех какво да очаквам, не бях се подготвил този път. Знаех, че е красиво и че има диви божури.

Бодро крача по пътеката, явно истински изгрев няма да видя, че е облачно, но зеленината е така пролетно свежа и се чува само шумът на морето. Разходката е колкото из красотите на Яйлата, толкова и през собствените ми мисли. Странно сутрешно преживяване, а междувременно закапват едри капки дъжд. Докато се измъкна, вече съм мокър, а цветовете около мен са по-ярки и наситени. Дори не си спомням точно докъде стигнах. Нямах късмета да видя нацъфтелите диви божури, за които всички говорят, в края на април май беше още рано за тях. Но бях сигурен, че ще се върна тук със семейството, за да споделим усещането на Яйлата заедно.

Яйлата
Яйлата

Паметник на много епохи

Яйлата е национален археологически резерват, събрал артефакти от няколко епохи – от V хил. пр. Хр. до V в. сл. Хр.

Най-интересните обекти са пещерните жилища и некрополите от V хилядолетие пр. Хр.

В местността има своеобразен „пещерен град“ със 101 древни жилища – естествени пещери, дооформени от човешка ръка. Смята се, че и те са създадени около петото хилядолетие пр. Хр. и са използвани в продължение на хиляди години. Някои от помещенията са били използвани и като църкви и светилища, на мястото е съществувал и скален манастир.

Скалните жилища на Яйлата
Скалните жилища

Ние се промъкнахме в един от древните „апартаменти“ – пещера, разделена на две помещения, изсечени в скалата с преграда помежду им.

Входът на скалните жилища
Входът на скалните жилища

Некрополите се намират в началото на резервата, близо до входа и паркинга, и са леснодостъпни. Единствено трябва да внимавате заради многото отвори в скалите, в или под които се намират местата на древните погребения. Те са датирани около II – V в.

Некропол на Яйлата
Некропол на Яйлата

По-нататък по пътеката срещнахме и знаци за други археологически находки, включително древна винарна. Туристическият маршрут изобилства от маркирани забележителности – общо 20 на брой.

Една от по-видимите днес забележителности е ранновизантийската крепост от V век, която през последните години е възстановена и частично достроена, за по-атрактивен вид.  Отбранителното съоръжение е имало 4 кули и порта с два входа и е действала в продължение на около век. Три века по-късно около нея е изградено старобългарско селище, което пък било унищожено от печенегите през XI век и оттогава районът не е обитаван от хора.

Крепостната стена
Крепостната стена

На Яйлата с деца – Андрей, Мими, Ани (4г.) и бебе Ади

Пристигаме на Яйлата в един по-малко мрачен следобед, всъщност времето бе чудесно за семейна разходка. Площта на целия резерват е общо 300 декара, а обиколният туристически маршрут е няколко километра. В началото на комплекса има карта на местността с маркирана пътека, по протежението на която има 20 забележителности. Маршрутът е кръгов, като ние стигнахме ориентировъчно до средата и се върнахме, тъй като втората част включваше и изкачване, а вече бе към края на деня, а и бяхме малко уморени. Иначе, Яйлата е хубаво място за посещение с деца, само трябва да внимават малко повече да не пропаднат в изкопите на некропола и да стоят далеч от ръба на скалите.

Ние си направихме приятна семейна разходка по залез, след сутрешните самотни разходки на Андрей. Разхождаме се по открития некропол и се опитваме да обясним по някакъв адекватен начин на Ани, че това са гробове. Не, че държим да ѝ го обясняваме точно в този момент, но тя си пита. Задава въпроси за какво ли не. После поемаме по екопътеката по морския бряг, любуваме се на скалите и хоризонта, който тук е под формата на дъга и наистина виждаш как Земята е кръгла. Преминаваме по крепостта, вмъкваме се и в скалните жилища. Ани успява да направи много бели по пътя и да си разсипе бонбоните два пъти. Почти ни завалява дъжд, но се разминаваме. Емоционална разходка, като цялото място!

Семейство Андрееви на скалите
Семейство Андрееви на скалите

Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж на няколко месеца изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image