Време за четене: 16 minutes
Разхождаме се с Димитър между лозята, някъде между гъмзата и димята сме. Лозичките са млади, тази година ще им е първата реколта и ще опитаме вино от тях в близко бъдеще. Димитър е енолог на винарна Ялово, а ние сме примерът как може да прекараме седем часа във винарна и на гостоприемните домакини да им е неудобно да ни изгонят в пролетната неделя. Но денят ни завършва чудесно, сред лозите, които държахме да видим, с местни сортове някъде по склоновете между град Килифарево и село Ялово на 15-тина километра от Велико Търново.
За да имаш хубаво лозе, гледката от него трябва да е хубава, така си говорим с Димитър. Щом гледката е хубава, значи лозето е на хубаво място, проветриво и с добро изложение. А тук гледката е хубава.
Сградата на училището в село Ялово
„Превъртаме“ деня отначало, когато паркирахме колата в центъра на село Ялово до сградата на някогашното училище, било училище в началото на XX век. Хубава каменна едноетажна сграда с три класни стаи за ученици от региона. Сега е преустроена, а дворът е пролетно зелен. Посреща ни Антон Танев, заедно с Димитър Димов са собственици на винарната, и ни кани вътре. Димитър е на лозето, точно сега е време за пръскане, но и него чакаме да се присъедини. Неделя е, няма други хора освен нас и двете ни деца, а ние започваме да разпитваме за виното, както правим обикновено.
Имам някаква симпатия към сградите на стари училища, които са изоставени, и всеки път се радвам, когато са намерили някакво нова „работа“ на тези здания, направени с толкова ентусиазъм, както са се правили училищата преди десетилетия. Тук всичко е преустроено за нуждите на бутиковата винарна.
Винарна Ялово Село Ялово
Каменната постройка е от най-хубавите, на които сме попадали. Едната „класна стая“ сега е зала за дегустации на по-големи групи, другата е бар с открита кухня, но най-важната, заедно с помещението под нея, е превърната в изба, като е премахнат дървения под. А на децата най-много им хареса зеления двор с масата, подготвена за нас (хубаво е да се обаждате предварително, за да ви очакват) и люлката до нея.
Винарна Ялово
Винарната е малка и прави много малки, къси серии вино. Всъщност методите за виното са занаятчийски и се използва повече ръчен труд. Основните служители на винарната са нейните собственици и виното, излязло от тях, си е изцяло повлияно от техните виждания, което го прави изключително интересно. Димитър е страстен почитател на „изгубените“ български сортове и голяма част от разговорите ни се въртяха около тях и как ходи по изоставените лозови масиви в България да открива сортове, които са забравени или почти изчезнали. Тук се прокрадна и идеята да дегустираме почти изчезналия сорт кокорко, от който са направени 20-тина бутилки.
Обиколката на винарната винаги ни е доставяла удоволствие и винаги започваме с нея, съветваме ви и вие да се разходите сред ферментатори, каци и бъчви и да видите „пътя на виното“ специално в тази винарна. „Пътят“ навсякъде е подобен, но си има малки нюанси, които може да изострят любопитството ви. Тук много неща ни направиха впечатление, но от по-любопитните са двете дъбови каци, където ферментират някои от вината. И си спомних как и ние на село правихме вино в еднотонна каца в мазето на къщата, когато бях дете.
Като любители на хубавото вино и страстни ентусиасти да сме посетили винарните, от които пием вино, сме ви написали малко „съвети“ какво ви очаква и какво може да ви очаква при посещение на винарска изба в България, и не само: На винена дегустация като професионалист из българските винарски изби.
Под сенчестите дървета в Ялово
Докато довършвахме обиколката, децата играеха на двора на „училището“, а Антон ни направи мезе за дегустацията. И дойде време да тръгнем да търсим тайните на бутилките, пълни с вино. Макар и малка, винарна Ялово прави доста разнообразни вина, пелин и великолепно пенливо вино.
Още в началото на разходката ни по пътя на виното в Ялово се почувствахме изгубени в превода. Често се сблъскваме с озадачаващи ни етикети на вината, това е защото хем не сме никак специалисти, че да се ориентираме в тънкостите, хем сме понаучили оттук-оттам някакви неща, които ни карат да задаваме много въпроси. А винарните използват разнообразни методи за обозначаване на продукцията си. Някои се водят по италианските термини, други се мешат с френски термини, минали през английския. Понякога може да е много объркващо за хора като нас. Не, че има значение, когато виното е хубаво, но ние сме си любопитни и обичаме да си врем носа в детайлите.
Та Димитър е учил във Франция и е силно повлиян оттам. Затова на етикета на няколко вина от Ялово може да видите думата асамблаж.
Асамблаж (от френски – assamblage)– смесване на вина с регионален произход. Асамблаж във Франция се използва за вината с наименование за произход. В България за смесване на вината по-често се използва думата „купаж“, която пък във Франция се използва в съвсем различен смисъл. И за да не се объркаме повече, няма да говорим за сепаж.
В допълнение, на няколко бутилки едносортови вина от енотечни серии забелязахме името “Кюве” и общата ни култура бавно започна да потъва в земята от срам, защото някак си асоциирахме думата Cuvee с бленд. “Кюве” в буквален превод означава „съдържание на един съд“ и от българските винарни (а и извън Франция като цяло) често се използва в смисъл на „купаж“. В Ялово кюве е в смисъла, придаван му в Шампан – за обозначаване на най-финото и качествено вино или специална партида. И след като веднъж се изгубихме и после се намерихме в превода, (докато пишехме статията пак се изгубихме и не знам дали се намерихме), продължихме към най-интересната част.
Взехме един бял асамблаж, червен асамблаж, едно засукано вино, едно вино от новооткрит сорт и едно резерва и седнахме под сянката на дърветата в двора.
Дълга дегустация със запомнящи се вина
Асамблаж – Мискет / Ркацители 2019: Беше обедно време и след дългата обиколка в теорията на виното си мислехме за нещо освежаващо. Асамблаж от Мискет и Ркацители, реколта 2019 бе чудесният избор на Димитър и Антон. С блед сламеножълт цвят и аромат на цветя и свежи плодове, като зелена ябълка и бяла праскова. Сочно, с много освежаваща киселинност и изразено усещане за лимон и зелена ябълка. Алкохолът е 12,7 %, а виното е чудесна идея за горещите летни дни и следобеди, самостоятелно или със салата. Или пък с брускета със сладко от ябълки и канела, с което ни почерпиха във винарната.
Засукано – Шардоне / Мискет / Совиньон блан 2019: Засукано за направа, може би, но леко и пивко, за всеки пролетен и летен повод. С блед златист цвят и аромати на плодове и нещо сладко. Приятна умерена киселинност и средно тяло, вкусове на ябълка, грейпфрут и може би някакъв друг цитрус, лека остатъчна сладост, алкохолно съдържание 13 %. Това е едно от най-новите вина на винарна Ялово, още го няма дори в онлайн магазина им, но пък винаги можете да отидете във винарната, да опитате и да си вземете за вкъщи. Като цена това ще е и едно от най-достъпните от тази винарна.
Кокорко 2019: Това вероятно е едно от най-редките вина, които сме опитвали. Тук ще поместим само кратките дегустационни бележки, а за гроздето Кокорко и защо е толкова интересно, обясняваме малко по-надолу. Бледо, почти прозрачно вино, цвят на бяло злато. Аромат на бели цветя, пресни летни плодове (праскови и кайсии), но и някаква сладка нотка, може би като на печени ябълки.
Изключително интересно съчетание на аромати, а и на вкусове. Обемно и сочно тяло, с вкусове на ябълка и още някакъв леко кисел плод. Любопитното е, че по характеристика виното Кокорко 2019 е с ниска киселинност, но е изключително свежо и сочно. Като усещане напомня на вината от вионие, но не точно. Определено ни накара да се ококорим, интересно вино е, а още по-интересно е гроздето, от което се прави.
Асамблаж – Каберне Совиньон / Памид / Рубин 2018: Вече споменахме, че българските сортове са страст на Димитър. Рубинът е един от най-любимите на винарна Ялово и присъства в много от вината им, особено от енотечните и колекционните серии. Точно този асамблаж е с плътен, почти непрогледен цвят, с интензивни аромати на мармалад от червени и черни плодове и дъб. Плътно, със средна киселинност, дълъг финал и отчетливи танини, които ни напомнят, че е най-добре да го консумираме с храна и то нещо месно. Технологията на този асамблаж е любопитна. Най-напред се започва с каберне совиньон и рубин, които се събират и от тях с е източва гроздов сок за направата на розе. Върху останалата мъст се добавя памид и така сместа ферментира заедно за направата на този асамблаж. За памида сме говорили и по-рано, че е традиционен български сорт, който самостоятелно трудно дава добри червени вина, но пък е чудесен за розе и за баланс в комбинация с други сортове. Този асамблаж е пример за това.
Рубин резерва 2018: Рубинът е от Пловдивско, никой не отрича, че там се отглежда най-хубавият рубин в България. Винарна Ялово много харесват този сорт и активно работят с него. Рубин Резерва 2018 е с плътен цвят и аромати на узрели черни плодове, дъб, капучино, черен пипер. Елегантно и динамично тяло с пикантни нотки и сочен дълъг финал. Гроздето е ферментирало в дървена каца, а виното е отлежало 12 месеца в дъб. Едно чудесно вино от енотечната серия на винарна Ялово, от което си взехме бутилка и за вкъщи.
Пенливо вино на винарна Ялово
Пенливото вино на Ялово също е едно от нещата, които трябва непременно да опитате. Много малко винарни в България правят естествено пенливо вино, а такива, които да имат реколта 2009г. са още по-малко, а виното не отстъпва на скъпите си събратя от Франция. От разсейване или глупост не си купихме пенливо вино, ще трябва да се върнем за някоя бутилка.
За сортовете и хората
Избързахме да ви разкажем за вината, а за сортовете оставихме накрая, за да не ви отегчим, ако не ви е страст да търсите местните сортове. Ние винаги, когато пътуваме, пием вино от местни производители и ако има, от местни сортове. Димитър пък е човек, който търси местни сортове, търси и открива такива, които са почти загубени. Като например белия сорт Кокорко.
В новите лозови масиви са посадили вече памид, гъмза, димят… все сортове, разпространени в България преди години и с типичния български генетичен материал. Историите покрай сортовете не спираха през целия ни разговор, времето дори не ни стигна (седемте часа), ще се върнем отново да си поговорим с Димитър и Антон.
Кокорко
За този почти изгубен български сорт до момента само бяхме чували, но не бяхме виждали човек, който да работи с него, нито пък бяхме опитвали вино от него. Димитър случайно намерил няколко лозички кокорко в едно лозе с мискет и от тях ще захване още и ще получи ново лозенце с хубавото бяло грозде с висок добив и интересен вкус. Като цяло, в момента лозички с кокорко могат да се намерят разпръснати сред други масиви, няма сериозни масиви с кокорко. Не успяхме и да открием много информация за този поизчезнал сорт, но научихме, че расте на големи гроздове с дребни зрънца с малки точици по тях. И също, че е бил наричан с най-различни имена като Кваси Брада, Мокри Брада, Момина сълза и др.
Ани Ади
Децата въобще не скучаха, явно градинката на училището бе любимо място на децата в селото и от време на време се появяваше някое младо лице на оградата да попита дали може да потичат и да се полюлеят на люлката. А жената на Антон (не ѝ научихме името, че мина набързо) донесе невероятно вкусен здравословен пай със сирене и ядки.
Малко насоки
Ако искате да посетите винарната от Велико Търново, пътят е около 15км (20 минути), като минавате през град Килифарево. От Дряново пък е около 25 минути, пътят е по-усукан и се минава по-бавно, макар и километрите да са почти същите (на нас ни изскочи заек по пътя). И в Дряново, и във Велико Търново имате чудесни възможности за туризъм и да отседнете. Препоръчваме ви да опитате и хотела на Антон – Park Hotel RAYA Garden в парк Света Гора във Велико Търново, не сме отсядали в него, но се надяваме скоро да го направим.
Също ви препоръчвам да се обадите предварително и да се уговорите за престоя си, а ако сте по-голяма група, може да обсъдите и меню към виното. Може да отидете с такси от Велико Търново до Ялово, за да не карате пили.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
За актуални идеи за добро вино и за последните препоръчани от нас вина следете и статията: „Виното, което откриваме – Идеи от Андрей и Мими“, която често се обновява с нови вина.