Будапеща – съкровището на Унгария

Как Будапеща ни стана един от любимите градове в Европа и защо вече 5 години си мечтаем да се върнем там

Преди няколко години, в далечната 2012, се срещнахме с Будапеща. За нас бе прекрасно изживяване в този красив и романтичен град и все още си спомняме с умиление разходките по уличките му. И въпреки, че все се каним да го посетим отново, да му се порадваме повече, все не остава време. Искаме пак да сме в Будапеща, затова решихме да съживим спомените си и да им се порадваме отново. Хубаво е, че обичаме фотографията, много помага за изнамиране на стари хубави спомени.

Будапеща през нощта

Будапеща през нощта

На изток от Дунав – Пеща

През Будапеща минава Дунав. Бавно течащата река дели града на два района, които дълги години са били отделни градове. На източния бряг на Дунав се е разположила Пеща, където са и повечето държавни институции. Пеща е по-равнинната част на града и по-голямата. Пеща и Буда (и Обуда, околността на Буда) стават един град в далечната 1873г. – 24 години след построяването на първия мост, свързващ двата града.

Първият мост над река Дунав е мостът на Ищван Сечени, строежът е завършен през 1849 г. и е открит на 20 ноември. До тогава Буда и Пеща са били свързани с понтонен мост.

Mостът на Ищван Сечени

Mостът на Ищван Сечени

Разходката в Унгарския парламент, която не трябва да пропускате

Рано, рано от зарана ние бързахме към парламента. Величествената сграда на брега на Дунав „поглъща“ всички погледи… обикновения турист не забелязва нищо друго освен нея в първите няколко минути. А ние искахме да се вмъкнем в красивото здание и се бяхме подготвили за голямо чакане, тъй като по онова време входът за граждани на ЕС бе безплатен и интересът бе доста голям. Навсякъд в мрежата разказваха, че трябва да си там много рано, за да си вземеш билет. Ние позакъсняхме, за групата от 10ч. стигнахме в 9 и 30 и пак влязохме – явно късметът е бил с нас.

За съжаление входът в парламента вече не е безплатен. Към момента цената за посещение на европейски граждани е 2400 форинта или около 15 лв. За студенти до 24 години от ЕС е 1300 форинта, а децата до 6 г. са безплатно. Хубавото е, че можете да си запазите час и билети онлайн.

Сградата на Унгарския парламент, най-отличаващата се в града

Висока 96 метра, с което архитектът е решил да я свърже с хиляда години от пристигането на маджарите в Панония. Маджарите пресичат Карпатите 895/896г., а 1896г. са чествали хилядолетието на Унгарската нация.

Сградата на Унгарския парламент

Сградата на Унгарския парламент

Кулите са 365, по една за всеки ден от годината. И други странни решения са свързани с тази сграда. Така например строителите ѝ държали да се използват само унгарски материали, унгарски технологии и унгарски специалисти, което съвсем не се оказало евтино. За целта в Унгария били създадени цели нови индустрии.

Един от най-фрапиращите случаи е с мраморните плочи, използвани за главното стълбище. В Унгария нямали такъв естествен мрамор, но понеже не искали да внасят, решили да си произведат изкуствен мрамор, който излязъл четири пъти по-скъпо от вносния. Така и с други материали, и накрая цената за построяването от 18,5 милиона златни крони пораснала до 38 милиона златни крони. Но и така начинанието и завършената сграда са невероятно красиви и трудът на Имре Щайндл е напълно оправдан. За съжаление, архитектът ослепял преди довършването на парламента и така не е видял сградата в пълното й величие.

Величествената сграда на Унгарския парламент през нощта

Величествената сграда на Унгарския парламент през нощта

Първото заседание, проведено в новата и все още недовършена сграда, било през 1896г. – голям шовинизъм около тази дата…

На мен лично ми беше интересна и историята за Лайош Кошут (Lajos Kossuth), както се казва площадът на който е разположен главният вход. Та този революционер от Унгарската революция (1848-1849), след като не сполучили с революцията, избягал в Османската империя или по точно в днешна България – първо във Видин, после в Шумен и оттам по странни пътища през Измир към Англия и САЩ. Но доста се е подвизавал и в нашия район, а Австро-Унгария са си го искали, но турците – Йок, не може.

Перипетиите на унгарската корона

Унгария е горда с миналото си на крале и кралици и зорко пази своите държавни символи. В централната зала на унгарския парламент се натрупахме около Светата корона и навсякъде около нас са втренчили поглед, дали в короната, дали в тълпите любопитковци, статуи на унгарски крале и владетели.

Унгарската "Света Корона"

Унгарската „Света Корона“

Не е сигурно дали това е истинската Света корона (корона на Свети Стефан – István I), най-вероятно не е. Но историята е впечатляваща. Короната е изпратена от папа Силвестър II в края на 1000г. И датата на коронацията не е ясна – някъде между Коледа на 1000 г. и 1-ви януари 1001г. Има и теория, че короната е подарена от император Ото – император на Свещената Римска империя. И от там едни премеждия на тази корона, крадена, задигана, спорове. Един крал бил коронован без нея и никой не е искал да го слуша и им се наложило да я издирят, да я вземат от трансилванския владетел, който също твърдял, че е сполучлив избор за крал, и пак да короноват по папски поддържания претендент.

Последните премеждия на короната са от Втората световна война, тогава фашистите закопават кралските символи край езерото Матзее и така руската армия не ги намира, а попадат по-късно в американската и след това изчезват за известно време, докато не се появяват отново във Форт Нокс като „специална собственост“ на унгарския народ. И чак 1978г. министъра на външните работи на САЩ  ги връща на унгарците (по времето на Джими Картър).

Парламента гледан от Рибарския бастион

Парламента гледан от Рибарския бастион

Заседателната зала в Унгарския парламент

И малко за една друга зала, заседателната зала. За тази зала едно време са носели огромни количества лед, за да я охладят, тогава не е имало климатици и цяла една фабрика за лед е работела за климатизацията на тази така важна за управлението зала. Е вече се ползват климатици… Странно ми е, че столчетата са дървени, не им ли е неудобно или това е с цел да не протакат гласуванията. На “чинчетата” си имат място за карта, където трябва да я пъхнат депутатите, че да се знае, че са тук и бутончета за гласуване: “За”, “Против” и един бутон, с който заявяват желание да говорят, нещо като вдигане на ръка…

Заседателната зала в Унгарския парламент

Заседателната зала в Унгарския парламент

Базилика Свети Стефан – Szent István-bazilika

Точно пред катедралата попаднахме на местните Free Tours, не се присъединихме, но те така хубаво викаха и обясняваха, та си чухме всичко за катедралата. Архитект е Миклош Ибл и е висока 96 метра, ех това число, но тук е символ на равнопоставеността на светското и духовното. И в момента базиликата е една от трите най-големи църкви в Унгария. Кръстена е на Св. Стефан I Унгарски, първия крал на Унгария (този със Светата Корона). Ние не успяхме, но мисля, че е много задължително да се посети някой концерт в нея.

Базилика Свети Стефан - Szent István-bazilika

Базилика Свети Стефан – Szent István-bazilika

Мостовете – връзката между Буда и Пеща

Будапеща не би била това, което е, без своите мостове над Дунав. Красиви, величествени и сами по себе си голяма забележителност. След Втората световна война, всички са били разрушени, та е трябвало бързо да се възстановяват, но сега са удобна част от пътните артерии на града.

Мост "Сечени"

Мост „Сечени“

Както споменахме по-горе, най-старият мост е мостът, построен по настояване на Ищван Сечени, наричан Верижният мост. Верижният мост е най-известният в града, неслучайно и може би най-красивият.

Чупката на моста Маргарет

Чупката на моста Маргарет

Синагогата в Будапеща

Синагогата в унгарската столица е най-голямата в Европа и втора в света. И е разположена в еврейския квартал на улица Дохай. В двора на синагогата се издига Паметника на Холокоста на скулптура Емре Верта, символизиращ сребристо дърво на живота. Като на всяко листо е написано име на загинали по време на фашизма хора.

Паметника на Холокоста на скулптура Емре Верта

Паметника на Холокоста на скулптура Емре Верта

По пешеходните улици на града

В Будапеща пешеходната улица не е само една, но има една по-дълга и с много магазини – Váci utca. Около нея има и малки площадчета с кафененца и ресторантчета. Ние ядохме в някакво заведение в еврейския квартал и не беше скъпо. Но не бих могъл да кажа как се наричат ястията. Друга пешеходна улица, но този път с много ресторанти, е Ráday utca. Където също може да се насладите на унгарската кухня, ако ви е по вкуса.

Буда и замъците на Будапеща

На върха на хълма ни посреща сградата на Националния Архив на Унгария (Magyar Országos Levéltár) – една невероятна сграда, толкова голяма, че не успях да я снимам цялата. А оттам по малките улички и китни къщенца се отправихме към църквата Матияш. Няма как човек да не му стане приятно сред красивите фасади и добре подържаните улици на крепостното градче. Вероятно е било много красиво и оживено място с преминаващи карети и файтони, а не само паркирани коли и икаруси, профучаващи покрай теб, но и сега е запазило своя чар.

Буда

Буда

Църквата Матияш

Колкото повече се приближаваме към църквата, толкова по-оживено става, а до самата църква вече са се събрали много туристи, въпреки сравнително ранния час. Известна с популярното си име, Матияш, някак си встрани остава нейното официално име “Nagyboldogasszony-templom”, което може би ще рече “Църквата на Дева Мария”.

Църквата Матияш и Рибарския бастион гледани от Пеща

Църквата Матияш и Рибарския бастион гледани от Пеща

Забележителната архитектура и ключовото ѝ място, въпреки че никога не е била най-голямата църква в Унгария, я правят много популярна, с по-популярното си име се сдобива заради двете сватби на крал Матиаш Хуниади (1458–1490) в нея с Катерина Подебрадска, дъщеря на краля на Бохемия, която умира при раждане, а след нея с Беатрис Арагонска, дъщеря на крал Фернандо Неаполитански. Но друга интересна церемония в тази църква е и коронацията на австро-унгарския император Франц Йосиф и баварската принцеса Елизабет, известна повече с галеното си име Сиси.

А по времето на Османската империя е била и джамия – цели 160 години от 1526 до 1686 година.

Рибарския Бастион, едно от най-красивите места в града

Точно зад църквата е истинското гъмжило от хора, оттам се разкрива невероятна гледка към Дунав и Пеща, на която всеки дошъл в града иска да се наслади. А и да види прочутите кули на Рибарския бастион (Halászbástya).

Гледка от Рибарския бастион

Гледка от Рибарския бастион

Кулите са построени на мястото на стар рибен пазар и крепостна стена, която е била поддържана и защитавана от гилдията на рибарите. Архитект на кулите е Фригеш Шулек съкурсник на Имре Щайндл (Архитекта на унгарския парламент). Строежът им започнал през 1895г и са завършени през 1902г. а на площада между тях и църквата Матияш през 1906 е издигната статуята на крал Стефан I Унгарски.

Статуята на крал Стефан I Унгарски. и кулите на бастиона

Статуята на крал Стефан I Унгарски. и кулите на бастиона

От кулите се виждат и мостът Маргарет и островът със същото име. Целият остров е парк с няколко хотела в него. Всъщност те са били три острова, но са съединени изкуствено в един. Достъпът на автомобили до острова е ограничен, но има хубави велоалеи, водещи към него. Целият остров през годините е задигнат с около 2 м, за да не се наводнява лесно от водите на реката.

Моста Маргрет и острова

Моста Маргрет и острова

Кралския дворец

От прекрасната гледка се насочваме и към Кралския дворец, който понастоящем е Национална художествена галерия, Исторически музей и Националната библиотека “Сечени”. Крепостния комплекс с Кралския дворец са най голямата постройка в Унгария.

Кралския дворец

Кралския дворец

Трудно е да се обиколи целият комплекс и много изнурително, да се видят всички алейки наоколо, да снимаш всички туристи, които те помолят, с гледката към Пеща, пък и сам да се снимаш поне веднъж. Малко преди да влезете в двора на двореца, има много пазарчета за сувенири, люти чушки, червен пипер и разни други унгарски гордости.

Площад Батияни

Но да се смъкнем от хълма към един важен площад – Batthyány tér , кръстен на първия министър-председател  на Унгария Лайош Батияни, който след кратко управление е бил екзекутиран в Пеща. Първо е бил осъден на обесване, но жена му вкарала малък нож в затвора и той опитал да се самоубие, като си пререже югуларните вени, които са някъде по шията, но след неуспешния опит и белезите по врата на затворника, съдът сменил присъдата на разстрел, както и са го екзекутирали на 6 октомври 1849г.

Но да се върнем към площада и нашата разходка. Тук вече няма помен за революции и екзекуции, съвсем нормален площад с много автобусни и трамвайни спирки и железопътни ( HÉV) и водни гари. От тук може да си хванете влакче или корабче към Сентендре – невероятно красиво градче, със старинна архитектура, където се подвизават местните артистични личности.

На площада също се виждат и църквата “Света Анна” а и Църквата “Св. Франциск” (Szent Ferenc Sebei templom), която е била част от францискански манастир. На самия площад е и малко заведение с известни сред местните студенти палачинки. Заведението работи денонощно, което е голяма рядкост за заведенията в Унгария, както се убедихме и сами, а палачинките са доста вкусни и евтини.

На баня в Будапеща

Будапеща е много известна с минералните си извори и още по-хубавите бани, в които те са превърнати. Ние пробвахме една от най-автентичните, но пък пропуснахме двете най-известни и ще трябва да ходим пак за тях.

Турската баня Кирай

Съвсем наблизо до площад Батияни е турската баня Кирай (Király fürdő). По пътя към нея почнахме да срещаме боси хора с по една хавлия на рамо, много интересно, но много хора видяхме боси да шляпат по асфалта, я да пробват в България, да видим дали ще оцелеят. Та Кирай се оказа стар турски хамам, куполът е най-значимия турски паметник в Будапеща и е строен през далечната 1565г. Вътре се насладихме на горещ минерален басейн, вече се бяха топнали много други хора, имаше и сауна и парна баня, а и вътрешно дворче със шезлонги. Не е лукса на известните бани Сечени или Галерт, но си е едно по-различно преживяване.

Турската баня Кирай - зелената сграда

Турската баня Кирай – зелената сграда

Най-хубавите бани в Будапеща

Много бани и още повече отделни СПА центрове има в Будапеща, но две са най-популярните места в града, откъдето почти никой не си тръгва разочарован. Това са баните Сечени и Гелерт – и двете са големи красиви комплекси с по много басейни, украса, красива архитектура и изобщо всички условия за голямо забавление. Е, страничен ефект е, че почти винаги са пълни с хора. Ние не стигнахме до тях, но ако се върнем в Будапеща, най-вероятно няма да пропуснем.

Улица Андраши

В Буда може да видите още много неща, но моите снимки не се “проявиха”, че и картите памет се развалят. Но мога да ви разкажа за улица Андраши, под нея е второто най-старо метро в Европа (първото е в Англия), сега линия номер 1. Покрай улицата са разположени много скъпи вили и посолства, включително и българското. Пещенската “Шанз-Елизе” не свършва в “Триумфалната Арка”, а на най големия площад в Будапеща – Площада на героите.

Площада на героите в Пеща

Площада на героите е емблематично място в Будапеща със статуята в чест на 1000 години Унгария на Св. Гавраил. Всъщност статуята била планирана да бъде издигната в чест на 1000 години Унгария през 1896, но проектът бил реализиран едва 33 години по-късно. Площадът се нарича “Площад на героите” и освен статуята в центъра му има и още статуи на унгарски герои. А зад него е красивия градски парк с езерцето с канутата и замъка “Вайдахуняд”(Невероятно звучащо име – Vajdahunyad vára).

Езерцето с канутата

Езерцето с канутата

Та и той е свързан с 1000-годишнината, може би преди тези чествания в Пеща не е имало нищо построено. И през 1896г. в парка е бил построен павилион от дърво, който копирал доста от елементите на замъка Хуняди в днешна Румъния – Трансилвания, на унгарски – Vajdahunyad vára. Но по време на честванията павилионът бил толкова популярен, че решили да го построят отново от камък. Сега в него се помещава най-големият земеделски музей в света “Magyar Mezőgazdasági Múzeum”.

Площада на Героите

Площада на Героите

Това е малката ни историйка за Будапеща, минаха години от тогава, сигурно някои неща са се променили, но на нас градът ни е оставил прекрасно впечатление и винаги ни докарва хубаво настроение, когато си спомним за него. Надяваме се скоро животът да ни отведе там отново.


Booking.com

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

* indicates required


View previous campaigns.

5
Leave a Reply

avatar
1 Comment threads
4 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
Евгени ТомовAndrey Andreev PhotographyAndrey Andreev ПPhotographyЕвгени Томов Recent comment authors

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Евгени Томов
Guest
Евгени Томов

Прекрасни снимки и описания! Нямах представа, че Будапеща може да бъде толкова интересна и красива. Една забележка само – Будапеща и Унгария не ви се появяват нито в дясното меню, нито горе в меню Европа.

Andrey Andreev ПPhotography
Guest

Здравейте, знам, че е така, но благодаря за сигнала. Просто тези статии са така стари, че чакат обновяване :) Обичам статиите да са свежи . Но и сега са си хубави :)

Евгени Томов
Guest
Евгени Томов

Супер са!

Andrey Andreev Photography
Guest

Вслушахме се в съвета и „съживихме“ статията, малко я преработихме, събрахме две статии в една и мисля, че стана чудесна, дано ви хареса отново :) Пък когато отидем пак, ще направим нова, по-цветна :)

Евгени Томов
Guest
Евгени Томов

Браво, Будапеща си заслужава вниманието :)

Copyrighted Image