Финчингфийлд, чай, мелница и приятни къщички

На село в Англия, графство Есекс

52 мили на север (~83км) от Лондон

Избягахме от големия град и сега паркираме колата си на улицата в малкото езерце, огряно от есенното слънце. Патиците в езерцето плуват безразлични към нас и към стотиците ябълки, нападали във водата.

The pond in Finchingfield / Финчингфийлд

Селото ни грабва още с пристигането, със спокойствието и красотата на старите къщи, разположени живописно около езерцето. Намираме се във Финчингфийлд, графство Есекс, и това е нашият първи досег с английските села. А това специално е едно от най-популярните села за фотографи и художници. Запечатано на хиляди календари, картички и картини. Както ни казаха: „Пощенската картичка на Англия“.

Църквата

Над цялата селска картина доминира сградата на църквата „Св. Йоан Кръстител“ на едно възвишение, така че да се вижда от всякъде. Изкачваме се до нея и влизаме в двора ѝ през малка арка под старата сграда на селската община (Guildhall). Измъкнали се на двора спираме, за да се насладим на средновековната кула, издигнала се пред нас.

The church in Finchingfield / Финчингфийлд

Първите й две нива са построени през далечния XII век а, третото през XV в., а самата църква – XIV век. Вероятно поради доброто разположение на кулата, сградата е използвана и за отбрана, и за поклонение. Искаше ми се да се кача на кулата да видя гледката от околността, но така и не успях.

Гробището – „Thy Way, Not Mine, O Lord“

Спретнато окосеният зелен двор всъщност е и гробището на църквата. Старите каменни плочи са „разхвърляни“ измежду зелените дървета. Почти залязващото слънце огрява наклонилите се от времето паметници.

Duck End

Спуснахме се от хълма с църквата отново при езерцето и оттам към Duck End, така се нарича едната му част, както бих казал – махала Duck End. Тук къщите са със сламени покриви, както са били и едно време къщичките на арендаторите на земеделската земя. Още в началото на „махалата“ се вижда красива бяла вятърна мелница.

Вятърната мелница

До вятърната мелница се стига по малка пътека. Мелницата, строена през 1756г., сега не се използва и е музей, който работи всяка трета неделя на месеца от 12 до 15ч. от април до септември. Разбира се, с това работно време не я сварихме отворена, и продължихме по пътечката, докато стигнахме до една прекрасна къща.

Връщайки се покрай мелницата срещнахме Греъм и Снод (Джеймс). Греъм е човек от съвета на графството, занимаващ се с машинариите по историческите обекти, а Снод си е Снод от Финчингфийлд. Та тези мили хора ни отвориха мелницата и ни поканиха дори да си съберем ябълки от опадалите по земята. А тяхната задача за деня била, освен да ни посрещнат, да инспектират мелницата за пораженията от бурята предния ден.

Насъбрали ябълки и изживели един прекрасен разговор с нашите любезни домакини (обещах им да им пратя картички и снимки от България, днес това и направих), се върнахме към Duck End. Най-хубавата гледка на Duck end си остава все пак от стълбите на мелницата.

Съвети

През почивните дни, доколкото разбрах, селото е препълнено с туристи, но ако го посетите през седмицата, може да не можете да влезете в мелницата, но е една прекрасна разходка с много спокойствие и патици.

Bosworth’s Tea Rooms & Restaurant

Не мога да пропусна и следобедния чай с домашно приготвения кейк в това мъничко заведение в центъра на селото. Ако сте стигнали до там – посетете го. Има и други заведения, но не ни стигна времето да обиколим всички.