596

Охридското езеро – македонското моренце, Самуиловата крепост и манастир Свети Наум

Все не ни стига времето да се порадваме достатъчно на местата, където ходим. Понякога си предвиждаме 2-3 дни само за един град, с надеждата да му се насладим на спокойствие, но те все се оказват недостатъчни. И с Охрид и Охридското езеро беше така, въпреки че не отивахме за пръв път. Това е само малък разказ за кафе с приятели и разходка из старата част на Охрид и околностите на този прекрасен град. Е, погледахме и малко забележителности в Охрид, но без да прекаляваме. Всичко това през една хубава есен, почти приятна да се изкъпеш в езерото, но не достатъчно топла.

По уличките на Охрид

Пристигнахме в града след обиколката на величествените манастири в Метеора и не по-малко приятния ни престой в Битоля, където също бихме останали повече, ако имахме време. В края на октомври в Охрид е сравнително спокойно, туристите не са много, за наша радост.

[mapsmarker marker=“134″]

Събудихме се и се настанихме на кафененцата* на старата чаршия на Охрид. На улица „Гоце Делчев“ между една малка стара джамия, на която не научих името, и до която имаше работилница за колелета, и голямата Зейнел Абедин паша джамия. Не ме съдете, че започвам разказа с джамии в града с толкова много църкви, параклиси и манастири, но тук правят хубаво кафе. И момчетата от кафенетата търчат и разнасят сутрешното кафе по магазини и дюкяни. Разнасят и някаква жълта течност, спорим с един приятел от Охрид това лимонада ли е или ракия, той твърди, че е ракия, а  аз все си мисля, че е рано и че са твърде големи тези чаши…

Ако тръгнете по улица „Гоце Делчев“ на североизток, ще излезете от Охрид към Струга, но ние сме в пешеходната част и поемаме към улица „Свети Климент Охридски“ – „стъргалото“ на Охрид, една главните пешеходни улици, която води към Охридското езеро и крайбрежната алея. Преминаваме покрай третата джамия – Али Паша, една от най-старите в Македония, купуваме си много вкусни току-що изпечени фъстъци от една мила леля малко по-надолу по улицата и отиваме към езерото и квартал Вароша – стария град. Горе на върха се вижда и Самуиловата крепост, която този път също не смятаме да пропуснем.

Защо Охридското езеро не замръзва?

От толкова бързане да се качим на хълма, за малко да пропуснем самото езеро. Рядко ще намерите толкова бистри води и такава красива гледка. Охридското езеро е обградено отвсякъде от планини и от град Охрид се открива невероятна панорама към албанските брегове.  Навътре в езерото са закотвени много рибарски лодки и правят пейзажа по-жив и приятен.

В днешно време Охридското езеро е на границата между Македония и Албания. Голяма част от водите му идват от Преспанското езеро, което е с по-голяма надморска височина, чрез подземни канали под планината Галичица. Основна част от водите на изворите до манастир „Свети Наум“ са от Преспанското езеро.

Водата в Охридското езеро е най-топла през август, а акумулираната топлина от летните месеци прави есента в района мека и топла и септември е един прекрасен месец да се посети езерото. През зимата в Охрид също остава сравнително топло, температурите рядко падат под нулата и езерото почти никога не замръзва. През лятото „македонското море“ е пълно с летовници и препичащи се на плажовете туристи. Но ние сме тук октомври и освен да се снимаме на плажа с рибарските лодки и да похвърляме камъчета във водата, не ни се отдава друга водна радост. И от тук се насочваме вече към крепостта.

Стария град и разни забележителности в Охрид

Изкачването по калдъръмените улички на стария Охрид с малко дете, пъхнато в детска количка, е трудоемко, а на моменти трябва да се позаобиколят стръмни стълби, но забележителните стари къщи, красивите църкви, една от които е огромната църква „Света София“, оправдават изнурителното упражнение. Църква „Света София“ е построена през IX век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I.

Изкачихме се бързо на хълма, където е красивата църква „Света Богородица Перивлепта“. Църквата е построена през 1295 година от византийския аристократ, вероятно от албански произход, Прогон Сгур, роднина на император Андроник II Палеолог. Тук се сблъскахме с много туристи и платен вход, това в Охрид не трябва да ви учудва, във всички по-важни църкви се плаща.

А от тук се разкрива и прекрасна гледка към Вароша и към Самуиловата крепост. Ако се разтърсите наоколо, ще откриете още църкви и параклисчета, друга забележителност е Античния театър, но нас ни влече крепостта. Обичаме крепости.

Самуиловата крепост

Крепостта е издигната на най високата част на Охрид, и след реконструкцията високите до 16m крепостни стени и красивите кули се извисяват над Вароша. Крепостта е била построена през X-XI век по времето на Първото Българско царство и на цар Самуил, който мести българската столица в Охрид.

[mapsmarker marker=“135″]

Редувайки се кой да пази бебе Ани във вътрешността на крепостта, с Мимето се заизкачвахме по отбранителните стени, за да се любуваме на Охрид и на изключителната гледка към Охридското езеро. Ако сте ходили преди повечко години в Охрид, сега ще видите една по-висока и по обновена крепост.

Нямахме късмет с манастирския комплекс Плаошник и величествената църква „Св. Панталеймон“ – друга важна забележителност на Охрид. Плаошник е известен като религиозно средище още от началото на християнството, а вероятно и преди това. Намерени са няколко големи раннохристиянски базилики, както и останките от църквата „Свети Пантелеймон“, основана и в която е работил Климент Охридски. Днес на мястото на старата църква е издигната нова, а по времето на нашето посещение в района кипеше бурно строителство. Според някои от табелите там ще се гради и университет, но ще видим какво ще се получи накрая. След всякакви по-грандиозни ремонти, както в България така и в Македония остава едно съмнение дали е трябвало да се промени мястото.

По залез в Канео

Но през парка на стария град, по знайни и незнайни пътечки, под прохладата от дърветата се отправихме към друг от символите на града – църквата  „Свети Йоан Богослов“, известна като „Свети Йоан Канео“ или както му викат охридчани само „Канео“. Църквата е разположена на брега на Охридското езеро над рибарската махала Канео, чието име носи. Тук ентусиазирани лодкари ще ви приканват да ви върнат в града с лодка и ще се пазарите с тях за цената на това екзотично такси. Но ние си обичаме разходката по охридските улички.

Booking.com

С всяка резервация чрез връзките в блога ми допринасяте за развитието на сайта.

With every booking you make through the links on my website you are contributing to the development of my blog.

Манастир „Свети Наум“

Светата обител край Охридското езеро е едно от задължителните места за посещение на организираните групи туристи, посещаващи Охрид. По принцип избягваме подобни свръх популярни места, защото нерядко се превръщат повече в търговски средища, отколкото в духовни, а и тълпите туристи не са ни по вкуса. В края на октомври обаче липсата на много туристи ни позволи да видим манастира в пълния му блясък и въпреки че е свръх популярен, силно препоръчваме посещението му, по възможност извън сезона или през седмицата.

[mapsmarker marker=“136″]

 

Манастирът се намира на 30 км от град Охрид, до границата с Албания и още по-близо до Албанския град Поградец в подножието на живописната планина Галичица. Непременно ще ви предложат в Охрид пътуване с корабче до това прекрасно място, но ние не се възползвахме от услугите на местните капитани. Пътят с автомобил е около 45 минути, завоите са много, но е живописен и минава покрай езерото и близките села.

Манастирът е съграден от Св. Наум Охридски – най-младият от първите ученици на Св. Св. Кирил и Методий през 893-900 година със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. В манастирската църква се пазят и мощите на Свети Наум Охридски, починал на 23 декември 910г.

Свети Наум лекува психични заболявания

В днешно време и в миналото манастирът е поклонническо място, където идват поклонници от близо и далеч, както и християни така и мюсюлмани, вярващи в  целебните сили на мястото. Смята се, че поклонението помага при психични заболявания ( „Или ум или Свети Наум“). В не толкова далечни времена поклонниците са пренощували в стая в църквата в близост до мощите на светеца, но днес си има цяла хотелска част „Св. Наум“.

В пределите на манастира са и изворите на река Црн Дрим (Черни Дрин). Бистрата вода се влива в южната част на Охридското езеро и дава началото на река Черни Дрин. Застанали на брега до мястото, където се влива водата от изворите, се вижда как бистрата и по хладна вода се отправя навътре в езерото.

Booking.com

Малкото село Трпејца (Търпейца)

Стоян и Ясмина ни заведоха на охридското Saint Tropez, т.е. в село Търпейца. Търпейца се намира между манастира „Свети Наум“ и град Охрид. Спира се в началото на селото и оттам по стълбите между къщите се стига до плажа. Е, ние спряхме до едни калайджии от Кюстендил. Спуснахме се към едно рибно ресторантче точно на плажа. А плажът е от бели обли красиви камъчета, измити от бистрите води на езерото. По плажа стотина котки се разхождат и лакомо мяучат за нови остатъци от масите. А в единия край на плажа една баба вареше консерви. Похапнахме чудесна пъстърва, и котките покрай нас. Направи ни впечатление колко чисто е и крайбрежието, и водите на езерото.  Може би наистина е хубаво да се ходи на плаж там, но ние така и не се престрашаваме заради многото туристи.

[mapsmarker marker=“137″]

Booking.com

С всяка резервация чрез връзките в блога ми допринасяте за развитието на сайта.

With every booking you make through the links on my website you are contributing to the development of my blog.

И още малко за Охрид

На следващата сутрин, след пълния с емоции ден, закусихме в една от пекарните със звучното име Жито Леб. Там може да ядете всякакви вкусни неща: француски кроасан празен, кроасан со печурки или мини погачици со жу-жу (нямам идея какво е жу-жу, но звучи вкусно). Тази верига много ни напомни за Хлеб и Кифле в Белград, които също така ни забавляваха с името си, но и с вкусните банички.

Въпреки че изкарахме в Охрид почти два дни, обиколихме македонската част на Охридското езеро и имахме удоволствието да се разходим с местни приятели, пак времето да се порадваме на този град, толкова близък исторически до България, така и не ни стигна. Пак ще се ходи, въпреки че е доста далече от София – поне 6 часа път, и следващия път може да се престрашим да се изкъпем в езерото.

[apsp-pin-image image_url=’https://www.pinterest.com/pin/301670875030748877/’]