Седемте рилски езера по най-популярния маршрут

Два пъти съм крачил по тази пътека през юли и двата пъти времето бе непостоянно – от слънчево, през леко облачно до гръмотевици и дъжд. Този път дъждът ни се размина, но облаците бяха обхванали всичко около нас, като лека мъгла се стелеха над влажните зелени поляни между езерата, а ние се разхождаме. Мими държи Ани за ръка, а аз нося Адрианка (на година и осем месеца) по един от най-популярните планински маршрути в България – обиколка на Седемте рилски езера.

Седемте рилски езера са едно от природните богатства на България, безкрайно красиви. Но не само те придават чар на разходката около тях. Цялата местност и живописното им разположение едно над друго ни оставят безмълвни пред природата. И колкото и да е популярен маршрутът покрай езерата, колкото и хора да има, усещането за благоговение пред планината не изчезва.

Отново на Седемте рилски езера

Тази история започва много отдалече, поне отпреди 10 години, а може и повече. От времената, в  които Андрей и Мими нямаха представа за съществуването си, Андрей по-често избираше да скита някъде в лошо време и по-рядко, или пък никога, носеше деца на гръб или на ръце. И обичаше да ходи в Рила, той все още обича, но му се отдава все по-рядко възможност.

В годините на семейния ни живот след това все не стигахме до Седемте рилски езера по разни причини. Но за всичко си има време. И ето ни през юли 2020, с две деца, се катерим по пътеката, отговаряме на хилядите въпроси на Ани и си размишляваме за величието на планината и собствените си възможности.

Кои са Седемте рилски езера?

Накратко: Долното езеро, Рибното езеро, Трилистника, Близнака, Бъбрека, Окото и Сълзата.

И когато видите езерата няма как да се объркате, кое как се казва. Окото е най-дълбокото. Бъбрека има форма на бъбрек, Трилистника също е кръстен на формата си, както и Близнака. Долното е на най-малка надморска височина – 2095 м. Седемте езера се оттичат едно в друго и дават началото на река Джерман, ляв приток на Струма.

За това неземно красиво място ще откриете и легенди, свързани с великани, любов и мистерии. Винаги има легенди покрай красивите места. Нашата история не е никак легендарна. Даже може би е малко тривиална, но пък си е истинска, семейна, но с привкус на стари спомени от мрачни дни и ергенски бягства из планината.

До Седемте рилски езера, стъпка по стъпка

Станахме сутринта в отлично настроение, зарадвахме се на планинското слънце, облякохме по няколко ката дрехи, приготвихме раниците с вода, закуски и фототехника и след десетина минути бяхме на касата на лифта. До последно не знаехме дали изобщо ще тръгнем нагоре, защото прогнозата за времето бе за частични валежи, гръмотевици и облачност, само дето никой не знаеше кога точно ще са тези валежи. Но сутринта започна слънчево и с леки пухкави облачета и ние смело се наредихме на опашката, скочихме на седалките и потеглихме нагоре. 

Лифтът е най-популярният транспорт към Седемте рилски езера. Открит двуседалков лифт, чиято долна станция е край курорта Паничище и стига до хижа Рилски Езера. Пътуването с лифта отнема около 20 минути. Билетът през юли 2020 струваше по 20 лв на възрастен в двете посоки, а децата нашите ги пуснаха безплатно. Работното време бе до 19,30, но за по-актуална информация вижте на сайта им. Ако имате време, ентусиазъм и най-вече физическа възможност, можете да се изкачите и слезете и по пешеходния маршрут, който минава под лифта.

Нашето най-голямо притеснение около качването на Седемте рилски езера бе как ще се държат децата и в частност Адрианка (1г. 8 м.) на лифта. Ади е доста шавливо и любопитно дете, със собствено мнение, което изгаряше от любопитство по време на 20-те минути нагоре и много искаше да слиза. Ани (5г.), от друга страна, се изплаши още в началото на изкачването. Малко порева, после се успокои, после пак порева, и така докато пак с лек подскок слезем на горната станция. И така преодоляхме денивелацията от 1585 до 2100 м., след което продължихме да се изкачваме.

Изкачването от хижа Рилски езера до билото

Маршрутът до езерата започва с изкачване по стръмна пътечка, на места направо по камъните. Изкачването да ви отнеме между 30 минути и час, в зависимост от това колко се уморявате и колко деца носите. За нас си бе радост да се качваме няколко стъпки, после почивка, после се оглеждаме наоколо, а Ани помрънква, че е уморена, или пък тича напред, докато пак се умори. И докато повтаряме по няколко пъти къде точно сме, за да запомни после и да разкаже в градината, тя подскача и се радва на остатъците от сняг по склоновете.

Денят е влажен и леко облачен, но не вали. На почивките пускаме Ади да се разтъпче, иначе я носим в раница, а тя се овалва в калта. Вече сме почти горе, на Сухия рид и между облаците виждаме вляво Долното езеро, а след него и Рибното езеро със старата хижа Седемте езера, построена на единия му бряг. След тях  се вижда и Трилистника.

За секунди облаците превземат гледката и вече не се вижда нищо. И след малко, между пухкавите пелени, пак гледаме бистрите тюркоазени езера и после пак се скриват.

Маршрути около Седемте рилски езера

Най-популярният и сравнително лесен маршрут отнема около 5 часа. Той започва от хижа Рилски езера с изкачване на Сухия рид, по-който стигате до езеро Бъбрека. От Сухия Рид се разкриват страхотни гледки към четири от езерата. От езеро Бъбрека започва най-стръмната част от пътеката, по която стигате до езеро Окото и след това до езеро Сълзата. И така почти сте изкачили Езерния връх. Тук гледката е зашеметяваща, може да видите накуп всичките 7 езера. Оттук се връщате отново покрай Окото и Бъбрека към Близнака, Трилистника, Рибното езеро и покрай хижа Седемте Езера се насочвате вече, по по-равния терен, към Долното езеро и хижа Рилски езера. Маршрутът е лесен за ориентиране и няма къде да объркате. Има и добра лятна и зимна маркировка, не са ви нужни някакви допълнителни умения, освен желание и енергия да го минете.

Разходка до Бъбрека

Разходката до езерото Бъбрека е най-популярният и населеният маршрут около Седемте рилски езера. В първата част минаваме покрай гледките към долните езера, а после пътеката преминава през широка поляна, обградена от зелено-белите склонове на Рила в това време на годината. На места сред полянките са останали малки поточета от разтопен наскоро сняг, или пък от превалелия през последните дни дъждец. Двете деца тичат напред, Ани се сприятелява с другите туристи, които пък се радват, че сме довели и бебето на планината. И след малко се озоваваме до Бъбрека.

Поляните около Бъбрека се превръщат в оживено място за пикник. Къпането в езерата е забранено и за радост никой от туристите не нарушава забраната. Хапваме набързо и докато тръгнем да се разходим, всичко около нас се покрива с гъста бяла непрогледна пелена.

На поляните около Бъбрека, от другата страна на пътеката, е мястото, където дъновистите се събират пред август и играят Паневритмията, за да посрещнат Слънчевата нова година. Не сме запознати отблизо с техните ритуали, но наскоро ни поискаха снимка за отпечатване върху книга за Петър Дънов и когато излезе, ще ни е интересно да прочетем.

За по-големите ентусиасти – пътеката до горе и дългия маршрут

Нашата разходка до Седемте рилски езера с деца стигна до Бъбрека. След това се поразходихме из мъглата, поснимахме, колкото успяхме и се върнахме наобратно към хижа Рилски езера и лифта. Но Бъбрека е едва около средата на целия маршрут и пътеката продължава нагоре към Окото, Сълзата и Близнака. Тук разказът е от старите ергенски спомени на Андрей и е пълен със съвети за една спокойна разходка край езерата, встрани от най-популярния маршрут.

От езеро Бъбрека тръгваме към Окото, хората намаляват, а Окото е отправило син взор към небето. Чували ли сте да казват за очи, че са дълбоки? Е, това е най-дълбокото от всички  други, а и от всички други планински езера в България – 37,7m. Окото в миналото се е казвало „Чанак гьол” и другите са имали свои си имена, може да ги видите в Уикипедия.

Окото е може би най-любимото ми езеро, успокояващо красиво отразяващо облаците и небето сякаш се взира в тях. Красотата на мястото те нахъсва да стигнеш до най-високото езеро, защото тук си едва на 2440 м.н.в и остава мъничкото езеро с романтичното име Сълзата.

Сълзата е запленяваща. Най-високото езеро от седемте рилски езера и най-високата точка към която сте се отправили 2535 м.н.в. Върхът над него е Езерния връх и е на 2657м.н.в. окото е покрито с лед все още, а вече е юли. От тук погледът най-сетне се простира към всички други езера –  Око, Бъбрек, Близнак, Трилистник, Рибно и Долно.

От тук има маршрут и към хижа „Иван Вазов” и хижа „Мальовица“.

Кога да посетим Седемте рилски езера?

Колкото и да обичаме приключения, за начинаещи туристи и такива с малки деца, най-добрият сезон за езерата е през лятото. От юни до септември наистина е най-натоварено, но пък и далеч по-удобно и безопасно. Ако все пак се опитвате да избягате от тълпите, може да опитате в делничен ден или пък ден с по-лоша прогноза.

При нашето семейно посещение прогнозата за валежи бе около 50 на 50. Както се вижда от снимките, хванахме доста мъгла и облаци, но пък дъждът заваля едва като започнахме да слизаме. Е, ако отидете в дъждовен ден на езерата, със сигурност ще има по-малко хора, стига да имате достатъчно ентусиазъм, но пък дъждът и гръмотевиците в планината може да са неприятни и опасни.

За по-спокойната разходка помага и ранното ставане. Ако сте от първите на лифта в 8,30, тълпата със сигурност ще е по-малка.

Любопитно време за посещение на езерата е периодът между първия сняг и началото на ски сезона. Няма да срещнете почти никого, но ако е навалял много сняг може и да не видите езерата. Но пък може да сте късметлии и да видите първия сняг, който често е през септември и прави пейзажа изключително красив.  

Как да стигнем до Седемте рилски езера?

Можете да отидете до езерата и на еднодневна екскурзия, ако сте в София или пък някъде другаде сравнително близо до тях. Но ние винаги предпочитаме да отделим повече време, да не бързаме и си направихме цял уикенд в района с нощувки в Паничище.

Паничище е спокойно място, с прекрасна природа, чист въздух и борова гора и се намира съвсем близо до лифта и пътеката за езерата. Така че се наспахме, нагласихме се набързо и след 10 минути бяхме при лифта.

От София пътят до лифта е около час и половина, от Пловдив е почти 3. Друг вариант за нощувка в района е Сапарева Баня, която е на около 10 км от Паничище и където може да си починете след прехода на езерата, като се насладите на минералните басейни на някои от хотелите. Ние се възползваме често от тях.

Обществен транспорт до Седемте рилски езера

Ако нямате автомобил и се чудите как да стигнете до лифта, има туристически агенции, които предлагат организиран превоз или пък частни турове до лифта/езерата и обратно. Можем да ви препоръчаме услугите на Rila Shuttle и Traventuria, за които можете да ползвате и 5 % отстъпка, тъй като са ни партньори. Ето вариантите:

Използвайте промо код AndreevTravel при резервация, за да получите 5 % отстъпка от всички услуги на Rila Shuttle

Използвайте промо код ANDT18 за 5 % отстъпка в Traventuria – ето линк към тяхната дневна екскурзия до Седемте рилски езера.

И за двете компании имаме хубави отзиви, можете да си изберете коя да ползвате спрямо датите, които са ви удобни. Друг обществен транспорт до Паничище май не можем да препоръчаме.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм