Разхождаме се по уютната уличка „Гурко“ във Велико Търново, която не е от най-туристическите места в града, макар да е едно от най-автентично запазените. Попаднах на стари броеве на американско списание от началото на миналия век и всички дошли в България обръщат внимание на Велико Търново, наричат го “Tirnova” или “Tirnovo”, то и по онова време името на града е било само Търново (от Търновград). Даже си мисля, че там видях някои стари снимки от улица „Гурко“ или поне така ми се иска да вярвам.
[info]През 1965 г. пред името Търново се добавя „Велико“ в чест на славната история на града и огромното значение за България. [/info]
И така съм си изградил романтична представа за тази улица, която сега обхождаме. Малко по-рано в хотела сме разгледали подземно укритие, или пък може би е било просто долапче, където може да се е криел Васил Левски или някой друг революционер. Къщата, в която сме се настанили, също е на улица „Генерал Гурко“ и е надвиснала над река Янтра. Истината е, че много от къщите на улицата сигурно имат подобни истории за тайни срещи на революционери, смели заговори и други славни или пък останали безславни събития от българската история.
С какво ни привлича Велико Търново?
И докато се разхождаме по уличката, си мислим защо всъщност всеки път ни е така интересно да идваме във Велико Търново. Отговорът, както винаги, е свързан с някаква притегателна сила, усещане, което все ни дърпа, за да ни разкрие и покаже нови и нови детайли от съвремието, но най-вече от историята на Велико Търново и българската държава.
Приятно ни е да се разхождаме и по новите, и по старите улички и махали. Понякога да се качваме и до Арбанаси, където е по-спокойно и прохладно и можем да се наслаждаваме на гледката на Търново отвисоко. Но най-много ни влече онова усещане, при всяка разходка, което ни казва, че се намираме на историческо място, а важните монументи и събития от историята ни са под всяка крачка, във всяка глътка въздух.
Затова и в тази статия решихме да ви разкажем за нещата, които за нас всеки посетител на Търново трябва да види и преживее поне веднъж. Ако искате, наречете ги забележителности. И с идеята, че всеки е бил в Търново, се надяваме да откриете нещо ново в нашия разказ.
Царевец
Няма никакво съмнение, че първото нещо, което трябва да видите, когато отидете за пръв път във Велико Търново, е Царевец. Мястото, от което била управлявана Втората Българска държава. Някога крепостта била почти непристъпна с трите си обръча от крепостни стени, петте порти и съвсем умишлено създадената бездна още под първата порта към хълма.
Макар да сме ходили няколко пъти там, последния път бе много полезно, че обиколихме хълма с екскурзовод от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Толкова повече неща научихме и си представихме от историята на Царевец, а и обсъдихме и запълнихме някои по-съществени пропуски в нашите знания. И тъй като за цялата разходка, а и за хълма, сме разказали в отделна статия, тук само набързо споменаваме защо трябва да отидете на Царевец, ако още не сте сигурни.
Царевец днес
На хълма лежат останките (някои реставрирани и надградени) от ключови за българската история обекти, като дворцовия комплекс на владетелите на Втората българска държава и Патриаршията, от която бил ръководен целият духовен живот. Макар истинските сгради от онези славни времена да са били разрушени веднага след падането под Османско владичество и да са били погребани под хълма векове наред, днешният възстановен вид на Царевец ни говори много за българската история.
Важно от организационна гледна точка е да се ходи възможно най-рано сутрин, поне през лятото. Силно ви съветваме да се качите с екскурзовод. Също така, не пестете влизането в самата църква, въпреки че вероятно ще има много желаещи и вътре ще е натоварено.
Трапезица
Като сте застанали на Царевец, със сигурност виждате още един хълм с наскоро реновирана крепостна стена и мънички постройки по него. Това е втората по значимост крепост на величествения Търновград – Трапезица. За Трапезица също сме написали отделна статия, защото е изключително интересна, а и сравнително нова атракция, която за наша радост преди няколко години бе отворена за посетители. А ние се разходихме по нея с тригодишната Ани в един много горещ майски ден, тъкмо, когато бяха открили летния сезон на фуникуляра. И тук има липса на сенчести места и в топлите дни си организирайте посещението рано сутрин.
Особено ни бе интересно да се разходим между останките от десетки църкви, в които можем да видим и запазена подова украса и стенописи. На Трапезица можете да се качите пеша по изградената пътека или с фуникуляр (ако работи, зависи от атмосферните условия). Входът за Трапезица е на малко неинтуитивно място, но пък отново историческо – до гара Трапезица, на която княз Фердинанд пристига, за да обяви независимостта на България.
Шоуто „Звук и Светлина“
Ако сте късметлии, каквито ние с Мимето сме, ще успеете да видите прекрасното шоу „Звук и Светлина“, за нас всяко посещение е било съпроводено с късмета да го наблюдаваме. Драматичната музика, биещите камбани и играта на светлините по крепостните стени на Царевец и Трапезица ни карат отново и отново да загубим представа за времето и пространството, да замълчим задълго и да се върнем назад във вековете. И това усещане не се губи нито след първия път, нито по-нататък.
Затова, ако отивате във Велико Търново, проверете програмата на прожекциите на „Звук и Светлина“ – може пък и вие да имате късмет. Почти на всички национални празници може да се насладите на шоуто.
Музей „Възраждане и учредително събрание“
Сградата на Музей „Възраждане и учредително събрание“ е една от най-разпознаваемите във Велико Търново, а дълго време е била и най-голямата и важната в града, а именно на бившия конак по османско време. Строена е от Колю Фичето.
След Освобождението именно там се провежда Учредителното събрание от 1879 година и днес на горния етаж в музея можете да се порадвате на пълна възстановка на залата на Учредителното събрание.
Един от най-важните музеи в Търново
Експозицията в музея е на три нива и изключително богата. На най-долното ниво открихме удивителна колекция от икони и други църковни реликви, някои датиращи от средата на 16 век. В другата част на залата има експозиции, посветени на икономическото развитие на Велико Търново през Възраждането. Между тях има и много любопитни картини и запазени предмети, свързани с най-различни занаяти и професии от онова време. На втория етаж експозицията е посветена на национално-освободителните борби и на местните усилия за Освобождението на България.
За да бъдем откровени, както винаги, ще признаем, че ние не сме много големи любители на музеите. Разбира се, напълно осъзнаваме тяхната важност, но съвсем откровено си признаваме, че на моменти ни доскучават. Музей „Възраждане и учредително събрание“ за нас бе запленяващ с богатството и мащабите си и сме щастливи, че го посетихме.
Но истината е, че ако искате да прекарате максимално качествено времето си в него, е хубаво да имате много време, да се загубите с часове, четейки всяка табелка и разглеждайки всяка зала и заличка. Ако просто решите да наминете, за да видите и да се снимате в залата на Учредителното събрание, сигурно ще съжалявате, че не сте си предвидили достатъчно време и за останалите експозиции. Затова не пропускайте музея, но си отделете достатъчно време.
Музей „Затвор“
Това е единствения музей затвор в България в момента, а ние имахме възможността да го разгледаме, водени от невероятния експерт по великотърновска история Тодорка Недева, която така интересно ни оплете в историите за затвора, че доста просрочихме предвиденото време за разглеждане.
Затворът, който днес е музей, е една от малкото сгради, които почти не са си сменяли предназначението. Той е ползван за затвор още от османско време, строен е някъде в средата на 19 век. Сградата е на три нива (две надземни и едно приземно, типичната архитектура за тази част Търново), на тях са разположени възстановки на килии, карцерни помещения и зали за мъчения.
Затворът след Освобождението
След Освобождението сградата отново си е затвор и функционира като такъв до 1954 г., а по-късно става музей. Така че почти всички съоръжения и експонати в музея са напълно автентични, включително одеяла и дрехи на затворници, разни игри и ръкоделия.
През този затвор за кратко е преминал и Левски, преди да бъде отведен в София, а други значими „обитатели“ са били Филип Тотю (един от малкото, успели да избягат), Стефан Караджа, Тодор Каблешков, Бачо Киро и др.
Самоводската чаршия
Самоводската чаршия е сигурно най-популярната за туристите улица във Велико Търново, заради автентичния си дух (но не особено за местните). Тя се формира като улица на занаятчии и търговци през 60-те и 70-те години на 19 век и до днес пази този облик на оживена търговска улица, по която всеки ще намери нещо полезно за себе си.
На Самоводската чаршия в онези времена е имало и няколко хана. Днес реставрирана е сградата на Хан Хаджи Николи, където има хотел и ресторант и е интересно да влезете поне за разходка и бърз поглед. Из самата чаршия и ние обичаме да се разхождаме, а понякога си купуваме кадаиф от едно дюкянче, където го правят на място.
Сарафкината къща
На ул. „Гурко“ се намира една друга забележителност, която ние също много обичаме да посещаваме – Сарафкината къща. Тя е построена през 1861 г. за жилище и работно място на Димо Сарафина. Но в историята се запомнила като къщата на жена му Анастасия Сарафката – или Сарафкината къща.
Къщата всеки път ни удивява с мащабите си – откъм реката тя е пететажна, а откъм улицата има два надземни етажа, има и невероятна панорамна тераса. По етажите са разположени различни експозиции – на местни занаяти, ръкоделия, характерни мебели и украшения и др.
Църквите в Асенова махала
Асенова махала е кварталчето точно между Царевец и Трапезица. Някога бил наричан Новия град, а днес е най-старият квартал на Велико Търново.
В него се намират някои от най-важните църкви в българската история, включително Манастирът „Великата Лавра“ („Храм Св. 40 мъченици“), където са погребани няколко български владетели. Църквата „Св. Петър и Павел“ също е много красива и интересна със запазени стенописи. В квартал Асенов е и църквата Св. Димитър Солунски, по-скоро нейната реставрирана сграда, която е много красива отвън. Тя е възстановка на храма, в който са коронясани владетелите Асен, Петър и Калоян.
Ако обичате църкви и искате да научите много за историята на Второто Българско царство, може да си отделите няколко часа за Асенова Махала и да се потопите изцяло в историята. В тази статия сме разказали специално за историческите църкви в Асенова Махала.
Гледката от старата част на Велико Търново – паметникът „Асеневци“ и Света Гора
Пишем с Мими и си говорим, но въпреки че сме били на сватба в Търново и имахме коктейл точно до паметника „Асеневци“ на терасите на Художествената галерия, за нея дълго време бе неясно с какво точно е известно мястото. Но и това се поправи, сега да разкажем и на вас.
Почти от всякъде в старата част на Велико Търново има гледка съм паметника „Асеневци“, извисяващ се на полуостров Боруна, в подножието на хълма „Света Гора“ до един от меандрите на Янтра. Паметникът е посветен на четиримата владетели от династията Асеневци – Петър, Асен, Иван Асен II и Калоян. Статуите им ограждат гигантски меч и отдават почит на славните времена на Второто българско царство. А паметникът е в подножието на хълма „Света Гора“, който някога бил книжовен и културен център на България.
Когато погледнете към паметника, няма как да не забележите и красивата и мащабна сграда до него. Това е художествената галерия „Борис Денев“. Строежът на сградата датира още от 20-те години на миналия век, като първоначалният замисъл е бил за училище за изкуства. С течение на историята, сградата е помещавала и полицейско управление и народна милиция, но след 1985 г. отново става дом на градската художествена галерия „Борис Денев“.
Мини България
Е едно известно място във Велико Търново, където все още не сме били, не знам как така не сме стигнали. „Мини България“ е парк с миниатюри на важни български обекти и се намира под Царевец от страна на Балдуиновата кула. Тук може да видите църквите на Несебър, самия Царевец като миниатюра, Бачковския и Рилския манастир и много други.
Никополис ад Иструм – римското бижу
Може в тази статия да си говорим за отделни исторически или туристически обекти, но истината е, че всичко е толкова взаимосвързано, макар да е от различни епохи. Никополис ад Иструм е малко встрани от по-популярната история около Велико Търново, свързана предимно с Втората българска държава. Но само на двайсетина километра от Търново, останките от римския град са разкрити и отлично запазени и ни позволяват да се разходим по каменните улици (със завидна канализация под тях), по широкия градски площад, да минем между истински запазени римски колони на близо 20 века.
За нас усещането бе много подобно на това в легендарния Помпей в Италия. А макар да свързваме Царевец с друга епоха, има данни, че той е свързан и с Никополис ад Иструм. Смята се, че след упадъка на Никополис ад Иструм, жителите на града се преместили в Царевец, който имал по-добра естествена защита от варварски набези. Има дори легенда за скрито съкровище, която сме описали в статията си за Царевец. Но първо прочетете статията за Никополис ад Иструм, за нас наистина е много интересно място.
Арбанаси
Понякога, когато ходим към Велико Търново, но искаме да прекараме повече време някъде на по-спокойно и романтично място, отсядаме в Арбанаси. Селцето е почти в града, само на 3-4 км, но пък усещането горе на хълма е много по-различно, едно такова завладяващо спокойствие има там, особено в делнични дни. Знаете, ние имаме страст към малките селца и градчета в България, онези с калдъръмените улички и старите къщи.
И Арбанаси изглежда точно така. Макар да е повече туристическо място, отколкото обикновено село, по чиито улици се разхождат кози и кокошки, пак е много приятно. А от някои по-високи части гледката към Велико Търново е зашеметяваща. В Арбанаси, освен да се разходите приятно и да хапнете вкусно, има и доста исторически забележителности – няколко къщи музеи и стари църкви, които също си струва да видите. Можете да ги разгледате в сайта на РИМ Велико Търново.
Къде да отседнем във Велико Търново?
Тук можем да ви препоръчаме няколко места, зависи какво търсите. За апартамент, разгледайте уютния апартамент Варуша, който е съвсем нов, на наши приятели и изглежда чудесно. Ако предпочитате къща за гости, на нас много ни допадна Къща за гости History INN на историческата улица Гурко. За къщата се смята още, че някога е приютявала Васил Левски в тайно убежище, което можете да видите и днес. Ако решите да останете там, няма да се разочаровате, много е приятно и уютно. Ако предпочитате, можете да резервирате и през Booking.
Когато пък искаме да сме наблизо, но не точно в града, обичаме да отсядаме и в Арбанаси. Много красиво село с големи каменни зидове и много красиви стари църкви. И все пак там си избрахме и хотел с гледка към Царевец и Велико Търново. Много приятен и удобен, затова ви го препоръчваме и на вас – Парк Хотел Арбанаси **** (повече за него сме разказали в тази статия)
И, разбира се, винаги може да си изберете от множеството други хотели и къщи за гости във Велико Търново:
Къде да хапнем във Велико Търново
Да си дойдем на думата – за нас никое пътуване не е пълно, ако не сме хапнали поне на 1-2 препоръчани местни ресторанта. За нас и местата за хапване са си забележителности. От последните си няколко посещения, ето кои места ни допаднаха най-много.
Ресторанти
Най-новото ни откритие е Ресторант Асеневци, където много ни зарадваха с наистина добра кухня на много добри цени за предлаганото качество. Доста часове прекарахме там последния път в приятна компания и макар да бяхме с две бебета, всички се чувстваха много удобно и обгрижени. Почти по цялото меню се разходихме и наистина много, много ни хареса това място.
За Щастливеца сигурно сте чували и знаете, но и ние да споделим, че последния път също ходихме и е все така очарователен ресторант. Но ние винаги ходим в Щастливеца в старата част на града, който ни е любим, хубаво е преди да го посетите да си запазите маса.
По-бързо, но пак вкусно хранене
През пролетта на 2018 попаднахме на ЕГО – Американско барбекю – имат тераса с превъзходна гледка и бургерите също бяха на ниво. Но при последното ни ходене тази година опитахме да отидем за обяд в неделя, но явно бяхме изгладнели твърде рано и кухнята не беше отворила, та пропуснахме.
Вместо това, обядвахме също толкова добри бургери в малкото барче Вкусотерия. Вкусотерия е едно по-непретенциозно местенце, почти да хапнете на крак, но правят чудни бургери, а ние обичаме да хапваме такива неща и бихме ви го препоръчали.
Гурме, на 40 км от Велико Търново
Ресторант DIECI на световноизвестния шеф Джанфранко Киарини се намира само на около 40 км от Велико Търново, в с. Девино, област Търговище. В сградата на някогашното училище се намира страхотният ресторант, който се бори за звезда Мишлен. В него се сервира сезонно 10-степенно меню и преживяването е като никое друго. Ресторант DIECI е самостоятелна атракция и е добре да запазите вечерята си там предварително и да я комбинирате с нощувка във Велико Търново и разходка преди нея или на следващия ден. За ресторанта имаме отделна статия, защото е страшно интересен – РЕСТОРАНТ DIECI, ШЕФ ДЖАНФРАНКО КИАРИНИ И НАЙ-ВЪЛНУВАЩОТО КУЛИНАРНО ПЪТЕШЕСТВИЕ В БЪЛГАРИЯ.
Вино около Велико Търново
Да опиташ от местните винарни за нас е неразделна част от всяко пътуване. Около Велико Търново може да намерите много добри винарски изби. Нашата препоръка е Винарна Ялово, която се намира в село Ялово на 15км от Велико Търново: Да откриеш Кокорко: Винарна Ялово и традиционните български сортове.
Как да стигнем до Велико Търново?
Този абзац го пишем повече за чуждестранните ни читатели, но все пак да кажем. Ние ходим с кола, около 3 часа от София и също толкова от Варна. Всъщност, и от Пловдив и Бургас пак е горе-долу същото време. Велико Търново е на доста стратегическо място. Най-популярният обществен транспорт до Велико Търново е автобусът. С влак е доста по-трудно, трябва да хванете влак до Горна Оряховица и оттам евентуално друг към Търново, или с някакъв автобус.
В Търново има и градски транспорт, ние се възползвахме даже от него и взехме автобус 40 от площад „Цар Асен I“ пред портата на Царевец и си наляхме вода от чешмичката на спирката. С две деца и две жени с мен всичкото това катерене и слизане от хълмовете в задушния пролетно-летен ден много ни измори, и се възползвахме от удобния превоз. До фуникуляра на Трапезица и до ЖП гарата в Търново може да хванете автобуси с номера 110 и 50, те минават и покрай църквата „Св. 40 мъченици“.
Международен фолклорен фестивал Велико Търново
Когато пишем за Велико Търново може и да напишем най-дългата си статия. Ще споменем и някои събития в града, които се провеждат всяка година. Любимият ми Международен фолклорен фестивал във Велико Търново. Това е, може би, първия ми сблъсък с културния живот на града.
Един юлски ден бях на гости на приятели от университета и просто се озовахме сред множество танцуващи и свирещи хора от най-различни части на града. Преживяването бе прекрасно и още го помня, макар че са минали петнайсетина години от тогава. Не ми се случва често да стигна до Велико Търново по време на фестивала, но съм успявал да отида още няколко пъти и винаги ми е било много приятно.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
