Когато се разхождаш измежду 3000-годишните сгради на древно Делфи, започваш да си мислиш, че Зевс и компания наистина са съществували. Подобно е усещането и в друго древногръцко светилище – Олимпия. Всъщност, двете места са на около 240km едно до друго. И чертаят удивителната картина на една цивилизация, която колкото митологизирана, толкова и реална, е оставила изумително наследство зад себе си, към която може да добавим и Акропола в Атина.
Бавно се изкачваме по планината Парнас към Делфи привечер. Долу вдясно от стръмния хълм, на който се намираме, e морето, преливащо в море от маслини на сушата – огромна маслинова гора в близост до градчетата Итеа и Кира, която изпълва долината под нас. На върха, в днешното селце Делфи, се кипрят малки хотели и множество ресторанти, в които отпочиваме, преди да потеглим към срещата с Оракула. Ще кажете, че историите с Оракула са някакви антични легенди, но качи ли се човек горе, започва да разбира защо хиляди наши предшественици са вярвали в тях.
В центъра на света
Вървиш нагоре по Свещения път и стигаш до центъра на света. Или поне според гръцката митология е така. Историята е, че Зевс пуснал два орела от двата края на Вселената, за да намерят центъра на света. Те летели с еднаква скорост в един срещу друг и се срещнали точно тук. И Зевс хвърлил камък (омфал), който да маркира пъпа на Вселената.
Ако тръгнете по нишката на тази история, можете да видите и самия омфал, макар за неговата оригиналност още да се водят спорове. На мястото, където би трябвало да е паднал, днес има семпъл конусовиден камък и табела с подробности за легендата. Но това не е истинският омфал. Самият омфал е също конусовиден, но декориран с плетеници и бил съхраняван в Храма на Аполон, който се намира малко по-нагоре в светилището Делфи.
Него можете да го откриете в музея на Делфи, който се намира точно под археологическия обект. И последно, всъщност се водят спорове дали този омфал в музея е оригиналният или е копие на оригинала, който някъде се е загубил през вековете. Но това не променя историята, че сме на „пъпа на Света“, където съвсем неслучайно, живеел най-значимият оракул в древна Гърция.
Интересен факт за музея в Делфи е, че не е позволено да се снимате с артефактите.
Истории за Оракула
Но да се върнем още малко в историята, или по-скоро митологията, за да видим защо точно това място, в подножието на планината Парнас, било свещено. И така, още в праисторията тук имало светилище на Майката Земя, Гея. То било пазено от ужасяващата змия, или пък дракон Питон, дете на Гея. Когато Лето забременяла от Зевс с Аполон и Артемида, ревнивата Хера пратила Питон да я преследва, за да не може да роди. В крайна сметка, боговете близнаци се родили успешно и Аполон от своя страна тръгнал да си отмъщава на Питон за тормоза над майка му. Накрая Аполон убил Питон със стрелите си.
В чест на победата, на мястото било изградено светилище на Аполон и били основани Питийските игри, които били втори по важност в Древна Гърция след Олимпийските. Едно от отличителните неща на Питийските игри било това, че освен спортни състезания, значителна част от тях представляват танцови, музикални, театрални и други културни конкурси.
И сега – откъде идва самият Оракул?
Пишейки от разстояние от няколко хиляди години и макар да имаме достъп до огромно знание и възможности за обикаляне на света, на входа на Свещения път продължаваме да се чувстваме доста непросветени. Знаете ли, че в древногръцката литература почти няма информация за това как точно е започнал да работи и е функционирал оракулът от Делфи?
Тук историите и митовете толкова много се оплитат, че отговор няма. Смята се, че светилището на Аполон е основано някъде около 8 в. пр. Хр. Според Омир богът Аполон под формата на делфин превзел кораб с жители на Крит и ги насочил към пристанището на Делфи – Кира, с обещанието, че там ще открият големи дарове. И така ги завел до свещеното място, а критяните станали първите свещеници.
Според един друг мит, магическите способности на мястото били открити от местен козар, чието животно случайно паднало в дупка в земята и след това се държало странно. След като влязъл да провери какво има вътре, го обзели божествено усещане и пророчески способности. Съселяните му последвали примера и след като се уверили в магическата сила, издигнали светилище на мястото. Това, според тази теория, станало още в 16 в. пр.Хр. Но понеже тези пророчески приключения взели и доста жертви мъже, решили да поставят за пророк жена, която да говори от името на боговете.
Като цяло знаем, че е бил жена, наричана Пития. Според един пореден мит, отначало в ролята на Пития влизали млади и девствени дами, но след инцидент с изнасилване, делфийците решили да ползват за говорител на боговете жена на поне 50 години. Оракулът пророкувал само веднъж в месеца, работата била изтощителна и доста скъсявала живота на избраните.
Свещения път
Пътят на всеки поклонник започвал със задължително измиване в Касталския извор, който се намирал малко по-надолу от официалния вход. Изворът, според митологията, е бил източник на вдъхновение на Аполон и музите. Тези, които носели кръвна вина, трябвало да се изкъпят целите. За останалите било достатъчно да си измият само косата.
Следва изкачването по Свещения път. Точно преди входа се намира древната агора – нещо като площад, заобиколен от магазини. Оттук някои от поклонниците купували дарове, които ще поднесат на Аполон по време на поклонението си, ако не си носят вече такива със себе си. Обичайното място за срещи, търговия и такива неща.
След това започва същинският Свещен път – ритуално изкачване до Храма на Аполон, където се помещавал и свещеният оракул. От двете страни на пътя днес откриваме останките на множество сгради – съкровищници, в които се съхранявали даровете, поднесени от различните полиси. Именно по протежението на този път са открити най-разнообразни и любопитни находки и артефакти от историята на Древна Елада.
Паметници, статуи и кражби
От двете страни на Свещения път били поставени десетки паметници, мемориални предмети, плочи и какво ли не във всякакви размери и материали. Техни били донесени от отделни индивиди, градове или кралства. Повечето от тях били статуи, поставени в чест на важни победи – както на бойното поле, така и по време на спортните игри. В някои древни източници се споменава за 3000 статуи. В наши дни са останали предимно техните постаменти, но не липсват и оцелели артефакти, които показват мащабите на това поклонничество. Сред тях са двете статуи на двама братя герои, Клеобис и Битон от Аргос.
Оцеляла е и почти двуметрова бронзова статуя на древен кочияш. Под Храма на Аполон се намирала висока колона, на върха на която бил разположен сфинкс, в чест на островитяните от Наксос. Спартанците пък направили в началото на Свещения път бронзов монумент с 38 статуи, за да почетат победата си над Атиняните през 405 г. пр. Хр. В края на пътя пък точно под храма се намира големият монумент на Атиняните – колонада.
Друг важен обект е разположен точно срещу входа на храма – Змийската колона. Оригиналният монумент бил изграден от жителите на гръцките държави по случай победата им над Персийските нашественици през 479 г. пр. Хр. Той представлявал златен постамент, носещ бронзова колона, във формата на три увити една около друга змии, чиито глави се разделят на върха.
Златният монумент, обаче, бил откраднат по време на Третата свещена война (357-346 пр. Хр.) и по-късно отнесен в Константинопол, за да краси хиподрума в столицата на Константин Велики. Днес оригиналната колона все още е в Истанбул, а на нейното място има бронзово копие. И на двете места върхът на колоната с главите на змиите липсва – паднал жертва на времето.
Древните съкровищници
Паметниците, надписите и другите инсталации по протежението на Свещения път били добра реклама за древните гръцки градове, но бързо се превърнали в поле за съперничество. Някой от даровете за боговете били твърде ценни, за да се оставят навън и поклонниците започнали да строят цели сгради, в които да ги съхраняват. Така важните предмети били изкарвани на показ само по определени случаи.
Една от възстановените древни съкровищници е тази на Атиняните. Тя дава добра ориентация какво са представлявали тези сгради. Тя била издигната в дорийски стил след битката при Маратон през 490 г. пр. Хр. от плячката, пленена от персите.
По Свещения път имало още десетки важни сгради, включително за администрацията на светилището. Чудим се колко ли време е отнемало да поклонниците да го изминат, макар че не е по-дълъг от 200 метра?
Храмът на Аполон
И ето ни, влизаме в този монументален храм, за да изживеем кулминацията на едно дълго поклонническо пътуване и да научим съдбата си. В зависимост от това в кой период от историята сме попаднали, храмът изглежда по различен начин. Легендите гласят, че първият храм бил от дафинови листа и клонки, донесени от северна Гърция. Вторият бил от пчелен восък и пера. Третият бил от бронз и построен от бога на ковачите Хефест. Четвъртият вече бил от камък и според Омир Аполон лично положил първия камък. Днес на мястото виждаме останките от петия храм, построен към края на 6 в. пр. Хр., а след това основно преправен около 330 г. пр. Хр, след земетресение.
От външната страна на храма били разположени дорийски колони – 6 по късите страни и по 15 от дългата страна. Над тях бил богато украсен със сцени от важни митологични събития, издялани в камъка. Тези фрагменти могат да се видят днес в музея на Делфи, който е разположен съвсем близо до светилището.
Храмът отвътре – транс в сладникав аромат
За вътрешността на храма не се знае почти нищо, освен че е била изпълнена със задушлив сладникав аромат. Основната информация за дейността на Оракула идва от древногръцкия философ Плутарх, който служил като свещеник в храма няколко години. Според него, пророческите способности на Пития идвали от изпарения от извора Керна, който се намирал под храма. Под влиянието на изпаренията, оракулът изпадал в транс и получавал виденията си, изпратени от боговете.
Разбира се, теории какви са били тези изпарения не липсват. Ще прочетете някъде, че е имало тайна камера, в която се гори канабис и разни други треви. Малко по-утвърдено и що-годе доказано предположение е това за геотермална активност в скалите под храма, свързана с отделянето на етилен и други халюциногенни газове. Според друга теория, тези състояния идвали от дъвченето на листа от олеандър и вдишването на дима им, което Пития практикувала.
Оракулът работел само през топлите месеци на годината.
Независимо какво предизвиквало транса на оракула, неговите пророчества били почитани като абсолютната истина. Дори нещо да не се сбъдне, обяснението било грешка в превода. Така че светилището в Делфи в продължение на столетия било едно от най-важните места за поклонение в цяла Древна Елада.
Амфитеатърът на Делфи
Амфитеатърът е най-голямата сграда в целия комплекс и това едва ли е случайно – всичко тук е посветено на бога на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата Аполон. Културата е на пиедестал в светилището Делфи и важна част от Питийските игри – вторите по важност общоелински игри след Олимпийските. Близостта на театъра до храма говори колко важен е бил културният елемент в тази древна вселена. Построен над храма, театърът предлага магическа гледка над цялото светилище и отсрещните хълмове и само можем да гадаем какво ли са си мислели древните елини, имали привилегията да гледат представления от това място.
Днешният амфитеатър на Делфи е построен през 4 в. пр. Хр. или 2 в. пр. Хр. според различни източници. Смята се, че преди него е имало такъв с дървени седалки. Той е бил централна сцена на културните и музикалните конкурси по време на Питийските игри и може да побере до 4500 зрители. Реновиран е основно през 67 г. по случай посещението на римския император Нерон, а след това и през 2 век. Изоставен е през Късната Античност, когато светилището запада.
Стадионът и Питийските игри
Малко изкачване нагоре през гората ни отвежда на най-високата част в светилището Делфи, а именно античният стадион. Буквално долепен до отвесните скали, той и днес е внушителен с мащабите си.
Питийските игри са основани някъде през 6 в. пр. Хр., в името на победата на Аполон над Питон. Следват почти изцяло модела на Олимпийските игри, основани 2 века по-рано. Основната разлика е в това, че важен фокус в тези игри са конкурсите за музика, танци, театър, поезия. Нещото, което доближава Питийските игри повече до съвременността, в сравнение с Олимпийските, е участието на жени в тях. В Олимпия участието на жени било абсолютно недопустимо, като омъжените не били допускани дори да гледат от трибуните и заплашени със смъртно наказание. В Делфи, обаче, дами се състезавали в ограничен брой спортни и културни дисциплини.
Днешният стадион на Делфи датира от 4 в. пр. Хр. и може да развълнува всеки с мащабите си. Дълъг е 178 метра и е реновиран няколко пъти. В последния си вид може да побере до 6500 души, а удивително добре е запазена стартовата линия и входната арка към него в източния му край. Стадионът на Делфи е един от най-добре запазените от това време.
На южната подпорна стена можете да откриете и любопитен надпис, който гласи, че се забранява изнасянето на вино, ползвано за ритуални цели, извън стадиона. Глобата за нарушителите била 5 драхми.
Стадионът бил използван и от римляните, та чак до 4 век.
Храмът на Атина Проная
Извън основния комплекс на светилището Делфи, на няколкостотин метра надолу от днешния път, със свободен достъп, стоят останките от храма на Атина Проная – една от най-древните сгради в светилището. Някога този комплекс бил първото нещо, което виждат поклонниците, идващи от изток. Именно на това място били и най-древните култови места, където се изпълнявали ритуалите в чест на Гея.
Храмът на Атина е от 7 век пр. Хр. и е направен от сивкав порест камък. През 6 в. пр. Хр. бил разрушен и върху него изграден втори храм с размери 13,25 Χ 27,46 m. Макар и той да бил разрушен, от него са намерени останки от 15 колони и фрагменти от глава на богинята Атина. Около 360 г. пр. Хр. на мястото бил построен трети храм, за който има съмнение дали е бил посветен на Атина или на сестрата на Аполон – Артемида.
Религиозният комплекс включва още толос – кръгла сграда, чието предназначение не е съвсем ясно, но според една от теориите е чисто декоративна. Останки от такава сграда има и в древна Олимпия.
Музеят на Делфи
Ако някой ви каже, че за посещението на Делфи ще ви стигнат час-два най-много, не му вярвайте. Това е възможно единствено ако просто вървите покрай всички вълнуващи артефакти на древността, без да спирате. Не, че не срещнахме там точно български туристи, които обясняваха как им е доскучало и нямат намерение да стигат до края и ще се връщат, но ако сте дочели статията дотук, определено не сте от тях. Та за Делфи си отделете минимум 4 часа, а защо не и повече.
Това време ви е нужно, защото във входния билет за комплекса е включено и посещение в музея и има защо. Това е начинът да се докоснете максимално близо до някогашния живот в древното светилище. Ние първо минахме през археологическия обект, извървяхме Свещения път и се спряхме на всички сгради и информационни табелки, разположени по него. Винаги четем табелите, иначе просто гледаш някакви камъни. Починахме си до храма на Аполон, полюбувахме се на гледката, преди да продължим нагоре към театъра и стадиона. Слязохме развълнувани от мащабите на всичко, което се е случвало тук.
После се вмъкнахме в музея, който ни разкри цяла нова вселена от Делфи – изящната. В него именно са всички паметници, статуи, дребни фигурки, ритуални съдове и инструменти и стотици малки и големи произведения на изкуството, показващи нагледно духа на една удивителна епоха. От изящни бронзови фигурки и накити по няколко сантиметра дълги, до няколкометрови статуи на богове, музи, митични животни и растения, музеят на Делхи просто ни зашемети. В него са изложени и фрагменти от фасадите на музея на Аполон, съкровищници и други сгради. И не можем да не се възхитим на вярата, мотивацията и уменията, с които древните елини са създали всичко това.
Къде да отседнем при посещението си на Делфи?
В селцето Делфи, което е много близо до археологическия обект. Тук има много симпатични хотели и хубави ресторанти. Ние отседнахме в Kastalia Boutique Hotel, четиризвезден семпъл хотел без паркинг. Паркирахме накрая на улицата на обществения паркинг. Като цяло малко хотели предлагат парко място, а по-скоро си търсите на улицата.
В Kastalia има и приятен ресторант с гледка към Коринтския залив. Хубав е ресторанта, но ако имате само едно ядене в Делфи ви препоръчваме, най-добрия ресторант в Делфи – Таверна „при Патрико мас“ (To Patriko Mas) – Таверната е разположена в малка уличка в центъра на Делфи. Тя е с традиционна гръцка архитектура. Таверната е основана през 1960 г. от семейство Патрикопулос. Днес тя се управлява от третия клон на семейството, Патрис Патрикопулос. Има забележителен акцент на местните вина и в таверната и в рестоанта на хотела, има какво да опитате.
В Арахова (Αράχοβα) – това е един от най-известните гръцки зимни курорти. Арахова е планинска перла, заобиколена от борови гори и планински върхове. Тя е чудесно място за любителите на зимните спортове, планинския туризъм и традиционната гръцка кухня. Мястото е пълно с хотели и каменни къщи (или поне облицовани с камък). Гърците много си го харесват и се намира на няколко километра от Делфи и е пълно с живот във всеки сезон.
