Как ли са живели хората от времето на семейство Флинстоун?

В нашето семейство харесваме любопитни и различни места, където научаваш нещо ново за себе си или за историята. Изобщо не се определяме като музеен тип туристи, но има места, които не можем да пропуснем. И въпреки че сме ги посещавали и преди, пак минаваме, за да си припомним и донаучим нещо ново. И това наше любопитство ни отведе отново до централна България и Стара Загора в много интересния музей “ Неолитни жилища „. Не се смятаме за археолози, но с интерес се отправяме да разгледаме музея.

В пределите на Стара Загора е имало селища на мнооого далечни наши прадеди. Още преди осем хиляди години тук е имало цивилизовани хора, които са се трудили и живели доста добре. Е, доста добре за хора, работещи усилено, за да изкарат прехраната си и да оцелеят. Те не са живели в пещери, а са си издигали двуетажни сгради, в които са пребивавали по няколко семейства.

Музей „ Неолитни Жилища “

Музеят е разположен близо до Окръжна Болница в Стара Загора. Селищната могила се нарича „Окръжна Болница“, което си е доста логично. Тук по време изкопни работи багерът загребва с кофата си и големи количества с керамика и това откритие спира строителството в района през 60-те години на миналия век. Най-вероятно археолозите през далечната 1969г. са очаквали да намерят такива артефакти и са следили обекта. Копката на багера може да бъде видяна и до днес, оставила следа в едната стена на къщата.

Двете тухлички отбелязват копката на багера

След това обектът бил проучен и консервиран. Около него е издигната сграда, в която да се съхранява и която е музей и до днес. В залата с жилищата се поддържа постоянна, невисока температура (може да ви е доста хладно). За да се съхранят останките в добро състояние и до днес, а и за в бъдеще.

[mapsmarker marker=“204″]

[info]Всеки път, когато посетим Неолитните жилища, се убеждаваме, че тук без беседа не може. Ако само влезете да видите поредния музей, ще се окажете доста неподготвени. Ще видите артефакти, които доста приличат на купчина пръст и камъни, и ако няма кой да ви обясни, а не сте археолози, може да останете много разочаровани от това си посещение.[/info]

Преди много хилядолетия…

Датировката на археологическия обект е от началото на VI хил. Пр. Хр., което е от новокаменната епоха (ранен неолит). Стените на праисторическите къщи били изградени с дървени колове с дебелина от 20-30см, преплетени хоризонтално с тънки клонки и обмазани с глина, плява и примеси от ситна слама. В централната част на селището са се издигали двуетажни сгради. Покривът им бил, най-вероятно, двускатен от слама и шума.

Интересно е как се преценя колко години е била използвана една къща. Всяка година обитателите ѝ обмазвали пода и стените с прясна глина и така къщата с времето ставала по-стабилна, но и по-тясна. По дебелината на пода и стените археолозите предполагат, че къщите били използвани 30-40 години, което никак не е временно строителство.

Това „био“ строителство изчезва доста бързо с времето, за съжаление. Затова и почти няма оцелели сгради от онова време. За постройката в музея се смята, че е оцеляла благодарение на благоприятно стечение на обстоятелствата за археологията и не толкова благоприятно за нейните обитатели. А именно пожар.  Единствения начин да се запази за толкова хилядолетия тази сграда е пожар, който изпича глината на стените и я превръща в керамика. Предполага се, че обитателите на тази къща били прогонени от нашественици, които подпалили цялото селище. Така, благодарение на огъня са се запазили елементи, които можем да видим и днес. Вероятно всички са напуснали мястото бързо, без да се връщат и са оставили цялата покъщнина в пожара.

Как са живели 3 семейства на два етажа

Да се разходим малко из къщата и да видим какво са смятали за свой дом неолитните ѝ обитатели. Екскурзоводът ни ни показа две пещи, от което се съди, че на първия етаж е имало две помещения, във всяко от които е живеело отделно семейство. А до едната пещ имаше по-голяма купчинка, за която се смята, е била пещта от втория етаж на постройката.

Пещта на първия етаж е по-запазена, а до нея е паднала и тази от втория етаж

Но как се разбира, че къщата е била двуетажна?

Пространството пред пещта винаги е било най-свободното в една къща, защото е най-топло и за да може да се работи или спи пред нея. Затова не е било практика пред пещите да се поставя каквото и да било, още повече масивни предмети. Но тъй като около пещите на нашата къща са били намерени и други солидни каменни артефакти, се смята, че няма откъде другаде да са дошли, освен да са паднали от втория етаж при срутването на къщата.

Хромел

Непосредствено до пещите има и хромелни съоръжения с които са си мелели различни сортове пшеница (най-рано е бил отглеждан едрозърнест лимец), ечемик, фий, бобови растения и други. А до хромела са и керамичните съдове, в които са ги съхранявали. Всички наши неолитни прадеди са спели до пещта, на най-топлата част от сградата. Трябва да са били доста дребни или гъвкави, тъй като се смята, че пред една пещ са спели около 5 души. А пространството не е повече от 2-3 кв.м.

Зърнохранилищата

Изумително е как са живели нашите праисторически предци, а и как са постигнали всичко това без познания за металите и за толкова много неща, които сега смятаме за даденост. Как са правили керамични съдове, без да познават грънчарското колело. Как са обработвали земята и как са оцелявали. В останките от тези неолитни жилища могат да се видят десетки и дори стотици парченца от керамични съдове, които впечатляват със своята изящност.

Музейната експозиция с много красиви статуетки и керамични предмети

В сградата на музея се намира и неголяма, но много ценна експозиция на предмети от ранния неолит, а и от по-късни епохи, когато вече човечеството е открило медта. В залата на приземния етаж се виждат добре запазени керамични съдове и тяхната украса. Не бихте познали, че са на 8000 години. Дори не мога да си представя такъв период от време. Преди Римляните, Траките, дори преди Египетската цивилизация (тя възниква около 3150 г. пр. Хр.).

В неолита хората са боготворили майките. Всички култови статуетки изобразяват майката. Изработени са с много усет и са много красиви и любопитни.

Статуетка от неолита