Когато си край Сливен и искаш да видиш зашеметяващи гледки

Много бях слушал за Сините камъни, но така и не бях ги виждал. Мислех си : „Камъни, макар и сини, колко да са хубави“, а какво по-хубаво от това да греша и наистина да са много хубави.

Сините камъни по здрач и град Сливен

Залез през май

Пътувахме си лежерно по пътя Бургас-Стара Загора (стария, не магистралата), в късния следобед над нас бяха надвиснали едни облаци, едно такова безлично време, и ние с жена ми се чудехме дали да се отклоним към Сините камъни с риск да се озовем между облаците и дъжда и да не видим никакви камъни.  Все пак решихме да рискуваме и да кривнем от нашия маршрут, макар да беше вече 19ч., и да се насочим към телевизионната кула над Сливен (РРТС Карандила от 1978г.). Съвсем близо до нея е и последната спирка на местния лифт. Няма как да не са на най-зашеметяващите гледки там, казах си.

[mapsmarker marker=“71″]

Към Сините камъни с кола

Табелките не ни помогнаха много в района и се доверихме на Google Maps и след 25 км шофиране в планината, по стръмен път с много завои, стигнахме до прекрасните гледки. Времето ни държеше в напрежение до последно – ту се озовавахме между гъсти облаци и неприятно сиво небе, ту ни огряваше вече залязващото слънце, разкривайки чудни гледки към гората и надолу към града. Първо спряхме в близост до връх Кутелка, където се откри прекрасна гледка, а пролетното слънце и лекия преваляващ дъжд изписваха много красива дъга.  Решихме все пак да продължим към виждащата се в далечината телевизионна кула и подкарахме към дъгата.

Дъга над Карандила

На Сините камъни по залез

Щом пристигнахме, слънцето залязваше, дъждът валеше и това бе един от редките случаи, в които все пак реших да си взема чадър на излизане. На телевизионната кула оставихме колата и се впуснахме в света на прекрасните гледки. След бърз преход по пътечка до кулата, през импровизирано желязно мостче и купчина камъни, се озовахме на ръба на хълма, наслаждаващи се на пълната дъга и невероятната гледка към Сливен и околните селища надолу. Стояхме сред камъните с гледка към Сливен и Сливенското поле, а може би някои светлини в далечината да са били Ямбол.

Сините камъни и Сливен

Залез над Сливен

Сините камъни по залез

Когато над Сливен падне здрач

Стояхме така в пролетния дъжд чак докато се здрач, тръгнахме да се прибираме почти по тъмно. За наша радост други посетители по това време на това място нямаше и се насладихме на спокойствие на чудните гледки от Карандила. Компания ни правеше само горският свят, който въпреки тъмния час, никак не спеше.

Здрач над Сливен

Гледка към Сливен от Сините камъни

На прибиране пред колата прибяга кошута, след един-два завоя срещнахме двойка зайци, после още два и още един, а накрая за малко да блъснем и една лисица. Освен екзотично обаче прибирането се оказа и доста уморително, след като неприятно ни изненада затворения път между Ичера и Сливен*. Следвайки табелата от Карандила, очаквахме да стигнем до града по-бързо, в сравнение с пътя през Кутелка, който доста ни умори на отиване. Накрая обаче се наложи да заобиколим през Ичера и си удължихме пътуването с поне 50 км, което доста ни умори. Но важното е, че накрая се прибрахме живи, здрави и уморени, и най-важното – с хубави снимки (поне според мен).

Андрей и Мими на Сините камъни