Адрес: София, бул. Инж Иван Иванов 21
Наскоро попаднахме на едно много скрито място в София, уж сравнително близо до центъра, но на една толкова тъмна улица, че никога не би ни хрумнало да си търсим ресторант точно там. Но след отварянето на вратата на ресторант Attitude, веднага се озовахме на едно светло, приветливо, гостоприемно и страшно уютно място, където те посрещат наистина с отношение, както е и името му.
Разбрахме за Attitude случайно, имаше го сред участващите ресторанти в Sofia Restaurant Week 2020, която този път не бе седмица, а цял месец. И няма как да не ги похвалим, че са го открили и поканили да е част от фестивала.
Салонът на ресторант Attitude е светъл, уютен, в може би френски стил, с библиотеки по стените и намек за вино навсякъде. Не е голям, но пък изглежда просторен. По масите всички пият вино – рядко явление в българските ресторанти, което ни усмихва. Attitude Food and Wine още с името си дава заявка за винено място и това бе едно от нещата, които привлякоха любопитството ни.
Фестивалното меню за Sofia Restaurant Week 2020
Естествено, поръчахме си от специалното меню за фестивала, което тук е тристепенно и както в останалите ресторанти, е в два варианта. За Мими салата от микро растения със запечено козе сирене и смокини, октопод и десерт брауни с малиново сорбе. За Андрей салата с печени чушки и патладжан, патешко конфи и суров чийзкейк.
Ако не ви се четат обясненията ни, ще кажем набързо, кратко и ясно, че всичко бе умопомрачително добро и категорично мястото много ни хареса и ще се върнем пак. Ако сте любопитни какво толкова се радваме, казваме ей сега.
Цветя в чинията
Дълго време ахкахме пред салатата – Салата от микро растения, смокини, печено козе сирене и солени орехи. Микро растенията са отгледани в оранжерия в София и имаха невероятен вкус и аромат. На съседната маса по някаква случайност бе собственикът на фермата Microgreens Bulgaria (по-късно ги посетихме, Мими разказва за микрорастенията в блога си). Страхотно решение на собственика на Attitude Деян Ганчев да ги включи във фестивалното меню, а и в постоянното.
Салатата на Андрей бе от печени чушки, маринован патладжан с чеснов сос и мус от рикота и овче сирене. Патладжанът бил маринован два дни и после леко дехидратиран, а мусът е от двете сирена, за да може рикотата да балансира силния вкус на овчето сирене. Страшно вкусна, сезонна и почти традиционна салата с леко закачлива нотка, която ще зарадва и по-консервативните към храната, и любителите на експериментите като нас.
Основното – октопод и патешко конфи
Октоподът бе толкова вкусен, колкото и фотогеничен. Грилован октопод със средиземноморско чътни от каперси, чери домат, чесън и малинов оцет, ако трябва да сме напълно точни.
Морските дарове са слабост на Мими и октоподът бе оценен по достойнство. Сетихме се за невероятния октопод на Ипацио Турко в Lemi Bar Cozze & Gin в Триказе, Пулия, Южна Италия. Ипацио е нещо като местния цар на октопода, а този район в Италия ни е много близък до сърцата, но това е друга история. Този тук октопод бил от Гърция, специално попитахме. Но понякога карали и от Испания.
Патешко конфи с касуле и пюре от жълти чушки – признаваме си, не знаехме какво е касуле, докато не се оказа боб. Но не какъв да е боб, а традиционна френска селска рецепта за боб яхния в гърне, идваща от Югозападна Франция. Докато се наслаждавахме на основното, собственикът, готвач и идеолог на ресторанта Деян дойде да ни поздрави, както направи и с всички останали гости в заведението, и се заговорихме за октопода, за боба, за какво ли не..
Десертите – модерни и почти здравословни
Не сме от хората, които силно се придържат към някакъв хранителен режим, режимът ни е най-вече да е вкусно и то си личи по фигурата и на двама ни. Но ни бе интересно да научим, че и двата десерта са (почти) сурови и ориентирани към здравословното, доколкото може да е здравословен един десерт със захар (а ние обичаме захар).
Студен чийзкейк върху криспи бисквити с ягодово кули – това бе десертът на Андрей, за който разбрахме, че е изцяло суров. Обожаваме всякакви форми на чийзкейк и на този се насладихме максимално.
Шоколадово брауни с малиново сорбе и солен карамел – тук научихме, че има лека термична обработка, защото сместа за браунито все пак съдържа яйца, но е печено на доста ниска температура и със сурови ядки, запазени във вътрешността му. А люспите малдонска сол по шоколада нямаше как да не ни направят впечатление, както и чипсът от портокал и лайм (който разпитахме как се прави, че да си приготвим у дома).
Виното
Едно от първите неща, които гледаме във всеки ресторант, е виненият лист, защото от него до голяма степен си личи отношението на мястото към виното изобщо. Тук има любопитна международна винена селекция, с преобладаващ Стар свят, основно френски винарни, 2-3 български, но и всъщност от цял свят. Хареса ни политиката за надценките – фиксирана надценка на бутилка, независимо от нейната цена, което предразполага да пием по-хубави вина. Но ние този път решихме да поръчаме от специално подбраните от партньорите на фестивала вина, а именно F2F розе от New Bloom Winery и не съжалихме. Плодовият му вкус и аромат бе чудесно допълнение към цялото меню.
Отношението над всичко
И няма как да не кажем за обслужването, прекрасното и топло отношение на целия персонал, наистина се чувствахме на гости на приятели. Собственик е този усмихнат младеж на първата снимка с нас, Деян, който с див ентусиазъм и някакво невероятно старание се е опитал и успял да направи едно такова светло оазисче на онази тъмна улица в София. И видимо е успял да зарази с това и останалата част от персонала. Цялостното усещане е напълно в синхрон с името – специално отношение към гостите, към храната, към всички детайли. И то на цени, повече от достъпни за предлаганото ниво.
Другото положително нещо е, че ястия, подобни на тези от фестивалното меню, се предлагат и в постоянното меню на ресторанта, така че можете да му се насладите и без да има специално събитие. Ние със сигурност ще повторим скоро.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.