Розобер – Казанлък (село Розово и село Енина)

”…Като пристигнах на градината, метнах чувала на един клон от крушата, препасах престилката, като забих здраво двата й края около кръста си и навлязох в първия ред. Трябва да се бърза, че от изток почна да се източва тънка розова ивица, а над нея жълта, по-широка. Първият ред започваше с два пъти по-висок храст от бели рози. Надигам се да настигна високите цветове, краката ми потъват в калната и студена земя, извадя единия, другият потъне. От дъжда и сутринната роса по ръцете ми се стича вода и чувствам как лази чак около кръста ми. Докато обера високия храст, няколко пъти се одрасквах до кръв. Окалях се до колене. Превръзката на палеца ми паднала и раната почна да ме боли, но бързам и навлизам вече в третия ред. Поглеждам тревожно на изток, защото розите трябва да се оберат, преди слънце да изгрее.”

Чудомир, Розобер

Край село Розово

Залисани от хубавите момичета в шарени български носии, засуетили се между редовете рози, забравяме, че ако това бе наистина розобер, щеше вече да е приключил. Слънцето припича розовите лехи, а всички ние, туристи с фотоапарати, се щураме из уханните розови масиви. Радваме се на събитието и изпълваме с весела глъч полето. Весело стадо азиатски  туристи притичва от розоберка на розоберка и се снима с всички.  Картината се е попроменила от чудомирово време, но все още е пълна с цветове и мирис на рози. Една традиция, с която сме известни из цял свят и един продукт, силно свързан с нашата малка държава – розовото масло.

И малките розоберачки

А ние, засмени фотографи, се радвахме на носиите най-много и леко негодувахме срещу голямата тълпа. Миналата година, когато валеше дъжд, почти никой не беше дошъл на ритуалния розобер в село Розово.

Из розовите храсти край Енина

И въпреки неподходящото за розичките време на деня решихме да направим една серия снимки за спомен от тази магия – розобер и от казанлъшките розоберачки. Благодарим на Гергана и Ванеса за търпението за тези прекрасни кадри.

Ванеса