На турска баня (хамам) в Одрин, Турция

Не е типично да се споделя публично какво прави човек в банята, така или иначе всеки си знае горе-долу. Но ние с Мимето имаме много забавни истории с бани и не можем да не ги споделим. Но не се тревожете, няма снимки, защото не може да се снимам гол в банята, а и е хубаво да не се плашите. И така преди доста години с Мимето, която тогава ми бе само гадже, решихме да отидем на баня. Но разбира се не на Европейска баня в Будапеща, защото там вече сме били и не ни се смяха много, въпреки че пак имаше моменти на голям срам. Сега посетихме турска баня в Одрин , така наречения хамам в Турция.

loading map - please wait...

Соколу хамам в Одрин 41.678169, 26.552324

 

Андрей на турска баня в Одрин

Намираме се в Одрин, цял ден е мъгливо и по обяд решаваме да се вмъкнем в хамама и да си вземем една баня. Има няколко бани в Одрин – някои по-туристически, някои не чак толкова. Ние си избираме най-старата – Соколу хамам (Sokullu Hamamı). Поверих моята възлюбена на една ниска туркиня и се натресох в мъжката част. Вътре се бяха събрали няколко човека на кафенце и ме изгледаха с любопитство. Един от тях, явно работещият в този момент в хамама, си заряза кафенцето и почна да ми говори на турски. Познанията ми по този благозвучен език са много ограничени, а и думи като халва, баклава, кюфте и чорапи, не биха ми свършили работа тук.

Първи срещи със Соколу Хамам в Одрин

Да се върнем към помещението с разположен в центъра му фонтан (Çeşme), доминиращ над обстановката и някак си неработещ. Залата е висока около три етажа, по стените ѝ тераси, 2-3 етажа, това са съблекалните, и между терасите провесени простори с кърпи. Служителят се вмъкна в една дървена кабинка, за да ми прибере парите – 30 турски лири тогава (декември 2012 г.), което включва всичко – кърпи, сапун и теляк. Подадоха ми един чифт джапанки, вече няма налъми явно, и с жестове ми обясниха да се кача на едната тераска. А кафеджиите продължаваха да оглеждат аркадаш туриста… Качих се на тераската и там едно друго момче, привикано с гръмки викове от предния служител, ми даде чиста кърпа – пещема̀л, и ме заведе в една кабинка с едно миндерче и столче до него. Кабинките бяха метър и половина на два със стъклени врати и хората от залата продължаваха да ме гледат откъм долния етаж.

Входът за мъжката част на Соколу хамам в Одрин, Турция

Входът за мъжката част на Соколу хамам

 

Започнаха да се прокрадват съмнения относно всички разкази за турски бани

в моята глава. Но нямам страх аз… Набързо се съблякох и като Бай Ганьо почнах да се чудя за дисагите си, къде да ги сложа, така че да не изчезнат. Имам голям страх от кражби и аз, явно в България бая съм се наплашил. Заметнах пещемала през кръста и чудейки се така дибидюс гол и леко прикрит, излязох от кабинката. Можете да си бъдете по бански под хавлията, но това ви прави плашливи. Но страх лозе пази, или каквото сте скрили под банския, според мъдрия народ. Момчето на тераската притича, заключи и ми връчи ключа. Успокоих се поне за дисагите.

Част втора – към банята

Минах пак като на парад покрай една купчина сапуни и вече не толкова любопитните мюсюлмани с броеници, потънали отново в блажен мохабет за техните си неща, и влязох в банята. И се захласнах – мрамор навсякъде по гьобек таша (огромен многоъгълен камък в центъра на залата, потънал във влага и пара). По стените, по коритата с весело шуртяща вода, огромен бял купол и красиви орнаменти.

Обгърнат от парата и топлината в този мрачен декемврийски ден, се потопих в обстановката и се заслушах дали има други хора по закътаните краища на банята. Оказа се, че не съм сам. Някъде по заличките имаше и други хора, но това не ме притесни. По-късно разбрах, че е трябвало да се излегна на гьобек таша, за да дам възможност на тялото ми да се отпусне и да свикне с обстановката.

Но турчина от входа така си ме и завари, глуповато оглеждащ всичко, стиснал с една ръка притеснено пещемала. И пристъпящ от заличка към заличка. Теляка – Keseci, ме побутна да седна на белия мрамор до корито с вода и с чешмички и пусна да тече горещата вода. Погледна ме лошо като почнах да се обливам с вода, защото той трябвало да го прави. И аз така наплашен и по тази смела кърпа около кръста, стоях като нахокано дете, чакайки той да си подреди сапуните, кърпите и кесето.

За да допълним картинката ще ви разкажа за теляка. Той е

голям човек с коремче и около 100-120 килограма,

облечен е колкото мен или по-точно и той е по тази хавлия и по джапанки. Започна да ме облива с таса, тас след тас. Не смеещ да гъкна, топлата вода ме отпусна и започнах да се наслаждавам на този ориенталски маниер на къпане. След като бях мокър и добре нагорещен, почнаха да ми обтриват главата със самуна сапун и да ми я мият много усърдно. Моята глава такова миене не е виждала, мислех си, че ще изляза плешив от банята. Но къпането едвам започна, а и едновременно с това и масажа.

Масаж по турски

Като ми изплакна главата, теляка започна да я мачка и стиска, малко по силно, отколкото очаквах, но беше приятно и отпускащо. След главата дойде ред и на тялото, ръцете и краката. Със зловещия уред – кесе, се започна едно втриване на сапун в кожата ми и почнах да виждам по-светли оттенъци на кожа, отколкото очаквах да имам. Странно преживяване, особено ако теляка ти е от ляво, а ти изтръгва мръсотия от дясната ръка, която си изпружил вдигната високо, все едно си в клас и той се е пресегнал и те е сграбчил в хватка и ти реално си му под гърдите не можеш мръдна.

В това време се приближи към нас друг така леко облечен турчин и почнаха да говорят на този непонятен език за мен. След много жестове и обяснения се разбрахме, че се опитват да ми отмъкнат теляка за 5 минути, да го бил изтъркал, че бързал за Истанбул човека. Съгласих се, а и исках да се убедя, че това не е само шоу за туристите, това яко втриване. И наистина, изтъркаха си го човека, както си трябва, ще посрещне новата година чист и с половин кило по-малко кожа.

Завърнал се при мен, теляка ме накара да си смъкна пещемала и да се излегна на него и се почна същинския масаж. Този човек със сигурност

може да извика сълзи в очите,

така силно масажираше и втриваше това кесе. Обливаше ме с вода и отново с кесето, докато не започнах да скърцам от чистота. След всичко това, за да покаже, че съм чист мина с ръка по гърба ми и се чу скърцащ звук, да се покаже, че съм гланциран като чаша от миялна машина.

Заметнах се с чиста и суха кърпа и се отправих към съблекалните Излязох отпочинал, чист и свеж от банята, насладил се на истинската баня. И зачаках приятелката си, а тя с излизането си ме гледа и вика… какво е  станало на лицето ти. Оказа се че целия съм се зачервил и олющил. А не, че и тя не бе румена… За женската част от този разказ може да се надяваме, че тя ще напише нещо… но до тогава това е!

Мимето на баня

Оказа се, че жените пак са пренебрегнати в цялата работа. Или пък лелята от женския хамам като е видяла туристи, малко си е претупала работата, но как да е. Ами женската баня в същината си не е много по-различна от мъжката, но пък изглежда има далеч по-малко екстри. А и да е имало повече, не съм си поискала, защото с турския език не сме си много близки. Та..

Входът към дамската част на хамама

Входът към дамската част на хамама

На влизане в женското крило на хамама ме посрещат две лелки в един големичък хамбар, приятно отоплен от печка с дърва и въглища. Струва ми се, че с някакво подобно чудо топлят и цялата баня. Много едно такова мрачно е това фоайе, но не прекарах много в него, защото набързо ме пратиха в съблекалнята. Тя пък се оказа доста скромна – нещо като преддверие с ред закачалки и пейки. Гардеробчета, заключващи се кабинки и прочие екстри не видях. Но явно

от посетителките не се очаква да носят ценни вещи и пари

– тази чест явно се полага на мъжете (или поне така може да е било). Така де, в крайна сметка се оказа, че трябва да си оставя дрехите в този коридор без никакъв надзор, а дамската чанта при мен вътре в банята (да, там при водата и всичката пара). Добре че нямам скъпи кожени чанти или от някакви материи, които не обичат вода, че иначе щеше да ме боли и мен и чантата. Хавлия.. еми не ми дадоха, явно видяха, че си имам моя. За облеклото май е прието да влизат жените по монокини – е може и някои да влизат голи, но аз си влязох така и телячката също. Та или това е верния начин, или пък те се съобразяват с туристите – не знам.

Обстановката в женската баня е горе-долу същата като мъжката – един голям камък по средата и кабинки с чешмички отстрани. Така бях любезно въведена в една от кабинките, лелката пусна водата да си тече в коритцето (което няма дупка за оттичане, пълни се като леген и като почне да прелива – ами прелива си). С някакви знаци май ми каза да се полея, намокря и не знам още какво и отиде някъде.

Глуповатия и неразбиращ поглед преди малко вече си го представихте, та положението беше същото. И какво да правя – полях се хубаво с тази вода. Лелята, обаче, не се връщаше и реших, че трябва да се изкъпя както си знам, пък тя после да ме прави каквото прави. И така по ред със сапуна – ръце, крака.. Изплакнах се и от него хубаво и вече тръгнах към косата, когато лелята се яви и започна да ръкомаха нещо. Хвана ме в момент, в който тъкмо държах сапуна и се чудех с него ли да си измия косата или да се върна навън за шампоана. И започна да ръкомаха едно странно – не трябвало нищо да правя с тоя сапун.

Първо кесе, после масаж,

каза лелята и ме пльосна на пода да ме къпе. Кесето си беше доста агресивно, нито една мъртва клетка не остана, а подозирам, че и с няколко живи съм се разделила. Първо по гръб, после по корем, после едната ръка, после другата… И после масаж със сапун, и после.. еми това е. Изми се и лелята и ме прати по живо по здраво да се обличам.

Обличането добре, но какво правим с мократа коса? Моето решение – по стария начин – търкаш с хавлията и се надяваш че като излезеш няма да има много силен вятър и шапката ще те спаси от настинка. И така търкам ли търкам, сигурно 20 минути, докато по едно време не влезе лелята. Тогава разбрах каква е работата. Почудила се жената какво се обличам толкова време, влязла да види. Оказало се, че те си имат сешоар за жените в банята, само че вън при печката с дървата. Така се изсуших по цивилизования начин, благодарих на лелите и излязох навън. И що да видя – Андрейчо с обелена муцуна.

По-чисти не сме били никога, решихме единодушно.

 

Тази весела случка ни се случи в далечната 2012 година и да си признаем, нямаме представа дали Соколу Хамам изобщо работи все още. Все се каним да повторим, но не сме стигнали. Ако някой има по-прясна информация, да сподели!
Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image