До Пирот и обратно – една приятна разходка за ден от София

This post is also available in: English

В Пирот сме ходили толкова много пъти и все още за нас е най-добрата идея за еднодневна разходка от София – Пирот и Погановски манастир, че пътеписът вече не е удобна форма да ви разкажем за този чудесен малък град. Всяко ходене е свързано със своя история – веднъж стигнахме до там по непознат селски път, почти без гориво в колата, след като по-рано за малко да ни арестуват на границата. Друг път е по-спокойно и разходката се изразява в приятен обяд с плескавици и кебапчета. А последния път открихме, че в Пирот има и много приятен етнографски музей. Разбира се, разходката винаги може да се съчетае и с пазар в Пирот, откъдето и ние понякога се прибираме с вкусен сръбски каймак. В каквото и настроение да сте, Пирот винаги е една от най-добрите идеи за еднодневна разходка през уикенда от София.

Места за отсядане – Пирот.

Погановски манастир
Красивата църква на Погановския манастир
 

Погановски манастир

За нас Погановският манастир „Св. Йоан Богослов“ е някак естествена и задължителна спирка по пътя към Пирот. След като минем границата и подминем Димитровград, където не знам защо, но рядко спираме за разходка, започваме да следим за отбивката вляво от пътя. Табелката е за село Суково, като има и означение за Погановския манастир. Самият манастир се стига след няколко километра, а колите паркираме до кръчмата срещу манастира. Пресичаме по леко нестабилното мостче над реката и сме в красивия и спокоен двор на манастира.

Църквата на Погановския манастир в Сърбия

Тук е мястото да уточним, че манастирът е спокоен само в определени дни и часове. Ако сте решили да го посетите през събота или неделя, най-добре е да сте там преди 9 ч местно време (10 ч българско), защото скоро след това започват да пристигат автобуси с български туристи и атмосферата става доста задушевна.

loading map - please wait...

Погановски манастир 42.979849, 22.639099

При едно от последните ни посещения там – през ноември 2014 г., се озовахме в манастира във влажен и хладен ден.  Посрещна ни свещеникът Теофил, който се оказа много дружелюбен човек, разказа ни за перипетиите, които е имал в София. Беше много впечатлен от метрото, въпреки че не е успял да уцели спирката си. Но беше впечатлен. А и храмовете в София бяха се запечатали в паметта му. Много весели приказки.

Старата църква

Старата църква

 

Историята на манастира

До преди около 100 години Погановски манастир е бил в пределите на България и подчинен на Българската православна църква. За манастирската църква се спори дали е построена около 1395 или около 1425 година. Надпис в нея гласи, че изписването й е приключило през 1495 година. От 1871 година манастирът е в пределите на Българската екзархия и след Освобождението влиза в границите на България, до 1920 година. След това, по силата на Ньойския мирен договор, преминава в Сърбия и в момента е на подчинение на Нишката епархия. Манастирът остава един от най-посещаваните от българи в Сърбия, затова се погрижете да сте там по-рано.

Църквата

Ако сте любители на разходките сред природата, около Погановския манастир има множество пътечки, по които можете да поемете и да се отдадете на спокойна разходка в гората или пикник на някоя полянка. На нас все ни се случва да сме там есента или ранна пролет, когато времето не е много подходящо за това.

Суковски манастир

Преди да стигнете Погановския манастир, минавате покрай мост над река Ерма с табелка, отвеждаща ви към стария български православен Суковски манастир „Успение Богородично“. Вероятно вече са ремонтирали църквата, но ние попаднахме на строителна площадка, затова нямам много впечатление от мястото. Но църквата е стара и хубава и се надявам след реставрацията  да е станала още по-хубава. Нас хубавичко ни почерпиха монасите със сладки неща и така не съжалявахме, че сме се отбили.

loading map - please wait...

Суковски манастир 43.042908, 22.664881

 

Към Пирот – по по-дългия път

Ако пък, като нас, обичате да се щурате из селските пътища и да разговаряте с местните хора, селата около манастира дават чудесна възможност за това. При едно от първите си посещения – в далечната 2011 година, ни се случи точно това. Любопитството ни накара да тръгнем към Пирот не по основния път, т.е. да се върнем на главния път и оттам да продължим, а да караме по селското пътче, отвеждащо към село Поганово и другите малки селца в района. Това, както по-късно установихме, е вероятно най-дългият път към Пирот, но пък спокоен и много приятно селски. Поснимахме се покрай наредените бали сено, откъснахме си плодове от едно ябълково дърво и се порадвахме на есенното слънце в пълно спокойствие.

От средата на 2017г. може да стигнете до Пирот и по новата магистрала, но така ще изпуснете Погановския и Суковския манастири, а те си заслужават да бъде видени. 
Река Ерма

Река Ерма от моста на Погановския манастир

Бали сено

По сръбските села можете да се порадвате и на екзотичния автопарк – мъничките стари автомобили са в пълно движение, а марката Юго никак не е изчезнала. Местни жители пък гордо ни разказаха как пътят им вече е много хубав – има асфалт.

Къде да хапнем на обяд в Пирот

Едно от любимите ни преживявания в Пирот и един от мотивите ни да посетим това приятно градче безспорно е възможността за вкусен обяд. Сръбската плескавица е класика и едно от любимите ни ястия и никога не пропускаме да си поръчаме по една – понякога обикновена, някога с кашкавал, друт път люта, или пък на каймак. Обичаме всичките видове еднакво. Може би тук е мястото да споменем, че ако сте вегетарианци, възможностите за обяд в Сърбия може да ви се сторят твърде ограничени и никак да не споделите нашето удоволствие от местната храна. За съжаление, безмесните ястия са силно ограничени и са по-скоро гарнитури. Но пържени картофи навсякъде има.

В Пирот има много места, където да хапнете вкусно и цените са доста по-народни от тези в София. На нас любимото ни е  Krčma „Ladna Voda“, Nikole Pašića 47, Pirot (в неделя не работи). В студените сезони и малка кръчмичка, но през лятото изкарват и маси в двора и сигурно е много приятно. Кръчмата се намира в двора на автентична къща-музей, за която ще разкажем малко по-късно. Едно от големите предимства на „Ладна Вода“ е, че можете да платите с карта. За нас недостатък е, че се пуши вътре, но това е във всички сръбски кръчми.

Друга много приятна кръчма е Лане Моеul. Vojvode Misica 42. В петък и събота вечер там често има жива музика и е много весело (но и доста шумно), ако сте любители на балканските ритми.

Отсядали сме само веднъж в околностите на Пирот и тогава решихме да се почувстваме повече като у дома, отколкото като на хотел. Може да пробвате от сръбското гостоприемство в покрайнините на Пирот в „Вила Лола и Никола“. Надявам се, че са свършили с ремонта на терасата и сега е по-хубаво. 

На разходка из пиротските забележителности

Пирот все ни изглежда като малък град, но според статистиката в него живеят близо 40 000 души, което не е толкова малко. Градът изглежда спокоен, чист и приятен и има доста места, където любопитните туристи като нас могат да се разходят.

Крепостта (Калето)

Пиротската крепост се нарича още Момчилов град или Момчилово кале. Смята се, че е построена през XIV в. от местния български владетел Момчил Войвода. Самата крепост е добре запазена до днес, но от доста години е затворена и в нея не се влиза. Но можете да се изкачите по пътечката на хълма над нея и да се насладите на прекрасната гледка към Калето и Пирот.

Калето в Пирот

Калето в Пирот

 

Музей на Понишавието (Старата къща)

Едва през лятото на 2016 година, при една кратка почивка по пътя за Мостар, Босна и Херцеговина, решихме да влезем в етнографския музей в Пирот, който се намира точно до кръчма „Ладна Вода“. В музея бяхме посрещнати от мил гид, говорещ чудесен български, който ни разказа много за къщата и околностите преди над 100 години.

Къщата, превърната днес в музей, всъщност била завършена през 1848 година. Тя била дом на местния богат търговец Христо Йованович, известен като Мале Ристе, защото бил много дребен човек. Интересна птица бил този Мале Ристе – богатеел от търговия, но не за сметка на всичките си клиенти, а мамел турските войници като им продавал едно и също масло по няколко пъти. Та, като богат човек, Мале Ристе, който бил от едно от околните села, решил да си направи голяма къща в покрайнините на Пирот. По това време вдигането на голям християнски дом било немислимо и търговецът се разбрал с турската управа, че къщата може да бъде вдигната, ако той разреши тя да се използва и като конак, където да пренощуват турски минувачи когато си поискат. Така почти целият горен етаж на къщата е построен в този стил, а част от автентичните мебели от онова време са запазени и изложени.

Мале Ристе

Но Мале Ристе бил опърничав човек и имал сложни отношения с турците. Въпреки тяхната доминация, той успявал да ги накара да му се кланят и подчиняват в определени моменти. Така, например, в голямата къща построил за себе си малка стаичка с много нисък таван. Само в нея приемал посетителите си. Така турците нямали избор, освен да се привеждат и да се съобразяват с неговите правила, когато го посещават в дома му.

На първия етаж на къщата има етнографска експозиция на предмети от бита и културата на сърбите от онова време. Типичен занаят в района бил грънчарството и особено правенето на стомни, като в музея ще видите най-различни интересни и украсени експонати.

Из пиротския парк

Паркът в Пирот е много чаровен, разположен в коритото на река Нишава. От двете му страни има алеи за велосипеди и ролери, всъщност, придвижването с велосипед е на голяма почит в Пирот.

Пирот

Пирот

На пазар в Пирот

Чували сме, че е много популярно да се ходи специално в Пирот на пазар. Ние не сме от хората, които се връщат с пълни торби, защото предпочитаме да се насладим на местните вкусотии на място. Е, понякога си вземаме по 1-2 опаковки сръбски каймак от магазина, за да си направим плескавица с него вкъщи. Друг път се прибираме със стекче бира, пиво Jelen ни е много приятно. Дрехи, прах за пране и подобни неща рядко си купуваме, но трябва да признаем, че именно от Пирот купихме тоалета за изписването на нашата дъщеричка Анна през 2014 година.

Иначе, пазарът в Пирот е забележителност. В почивните дни, освен сергиите, се появяват множество отделни автомобили със зарзават и кой каквото друго си е произвел и се опитва да продаде. Можете да намерите всякакви плодове и зеленчуци според сезона, както и яйца. Но ние досега не сме се престрашили да си купим нищо.

Темски манастир „Свети Георги“

През една от нашите любопитни разходки се насочихме по поречието на река Темещица към село Темска и манастира край него. Пътчето бе тясно, селско и видяхме сърничка. Но приятно ни отведе до многогодишните дървета, пазещи сянка пред входа на манастира. Влязохме в красивия и много подреден двор на манастира и приветливо ни посрещна стара монахиня, може и игуменката да бе. Тя се зарадва на Ани, а ние спокойно се разходихме покрай и в църквата, в манастира нямаше много посетители.

Темски манастир „Свети Георги“ в Сърбия

Темски манастир „Свети Георги“

Темския манастир „Свети Георги“ съществува още от XVI век и е бил много развит и е служел като културен център на района. Тук е написан и Темския ръкопис „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Тогавашният игумен на манастира, Кирил Живкович от Пирот, го завършва на 13 юли 1764 година. В ръкописа е описал български диалектни слова от Белоградчишко-трънски или торлашки диалекти. Този ръкопис сега се пази в библиотеката в Ниш.

loading map - please wait...

Темски манастир 43.268534, 22.561240
Всъщност Темският манастир е прекрасно място да се разходите, както и да намерите водопадите наоколо. И понеже ние не сме търсили водопади, вижте повече в статията: „До Темския манастир и водопадите в дефилето на река Темска“ на приятелката ни Ели.

Усмихнати пътувания на всички ви желая! И не се колебайте да споделите с нас преживяванията си в Пирот.

Booking.com

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Copyrighted Image