Естония – топли спомени от едно северно пътуване

160

Какво научихме за Естония за 1 седмица и как шофирахме 1000 км, за да я опознаем истински

Колкото повече четяхме за нея, толкова по-неподготвени се чувствахме за това пътуване. Бяхме запазили апартамента си цели 6 месеца по-рано, а самолетните билети – 3 месеца по-рано. Бяхме си запазили дори конкретни места в самолета, въпреки че никой от полетите ни не продължаваше повече от 2 часа. Знаехме, че отиваме на място, за което сме научили много, но въпреки това ни е напълно непознато.

Само седмица след първия ни полет от София, в една ранна студена сутрин стояхме на най-уютното летище в света и си мислехме: „Дано и този път да ни се усмихне късметът и да се върнем тук скоро“. Истината е, че неведнъж ни се е случвало да имаме възможност да се върнем на някои места много по-скоро от очакваното и много ще се радваме това да се случи и този път.

И понеже в заглавието на поста вече пише коя е дестинацията, това емоционално встъпление нямаше за цел да ви държи в напрежение къде пък толкова сме ходили. Но да си признаем, тази статия може да звучи доста емоционална на моменти. Определено няма да е в стил „Петте неща, които да видите в Естония“, но пък, както винаги, ще разкажем личните си преживявания и къде ходихме из Естония за тези 7 дни.

„Очакваната“ Естония

Ще излъжем, ако тръгнем да обясняваме, че всичко в Естония много ни е изненадало и учудило. Все пак, Естония си е съвсем нормална европейска държава, но просто имаше неща, които на вид са тривиални и очаквани, но пак могат да ти донесат много положителни емоции.

Прекрасни градски зони

Може и да не повярвате, но първото нещо, което много ни хареса още с кацането в Талин, бе летището им. То е носител на приза „Най-уютното летище в света“ и напълно го заслужава. Не сме прекарали часове там, но само преминаването през него ни донесе много топли чувства. Особено след 4-часовия престой същия ден на летището във Варшава, което, не че е лошо, но си е най-нормално голямо и скучно летище (на връщане си бяхме нагласили 13 ч. престой във Варшава, че да не стоим на летището, а да се разходим в града). 

Второто нещо, което много ни хареса в Талин, бяха.. ами трамваите. Е, разбира се, че очаквахме да има хубав и уреден градски транспорт, но още от пръв поглед си харесахме трамвай номер 4, който отива до летището. И не сме си помисляли да вземаме такси до града.

Много ни допадна и бизнес кварталът Улемисте, който е в непосредствена близост до летището в Талин. Съвременен, но пак много уютен. В него имаше дори езерце с някаква средновековна кула и наредени шезлонги, да си плажуват работещите в обедната почивка.

Естония е приветлива и лесна за туризъм

Пътищата в Естония са гладки, добре уредени и някак уютни. Повечето са и доста прави. По време на престоя си сме изминали около 1000 км с автомобил из страната и сме с отлични впечатления.

Туристическите райони и обекти също са много добре организирани и приветливи. Естония като цяло е лесна дестинация за туристи. Тя е в ЕС, използват еврото (не се чудите какво да правите с останалите ви пари в брой, а и цените се смятат лесно), а почти всички говорят английски. Само стигането до там от България не е чак толкова лесно и няма директен полет, ако изключим чартърите през лятото, но като цяло пътуването не е нещо страшно, нито чак толкова скъпо. 

Също така, много хора в страната говорят и руски, ако английският не ви е най-добрият език. Като цяло, страната е много приятелски настроена към туристите и е трудно да се загубиш. Единствено може да срещнете затруднения с табелите по пътищата и отбивките – те са си на естонски, който е доста труден за разчитане. Затова ние винаги си караме с GPS.

Храна също има за всички – месоядни, рибоядни, вегетарианци, вегани и каквито други разновидности има. Особено в Талин, има ресторанти и кафенета всякакви. В супермаркетите също има всичко. 

Естония е известна и с това, че на местните всичко им е електронно – включително личните карти и гласуването. Много уважават интернет и дигиталните технологии. Билетът за градския транспорт в Талин е 2 пъти по-евтин, ако си го купите предварително онлайн (1 евро) и го сканирате на устройството в трамвая, отколкото ако решите да си го купите в превозното средство (2 евро).

Непознатата Естония

Тук вече е друга история. Всъщност имаше и много неочаквани за нас места в Естония, и най-вече това, че страната е страшно уютна и топла (е, не по отношение на климата). Всички обществени места, улици, сгради, хора, природни забележителности, туристически забележителности и т.н. излъчват някаква топлина, която може да бъде усетена във въздуха, въпреки че времето съвсем не бе топло на моменти. Не е нещо, което виждаш, но някак си се усеща. Или поне ние така го усетихме.

Белите нощи

Знаехме, че отиваме в Естония в периода, когато са най-дългите дни в годината, а в края на юни там си имат и истински бели нощи. И с наивен ентусиазъм крояхме планове да се разхождаме навън до среднощ, защото е светло почти до полунощ. Е, след първите 1-2 вечери този ентусиазъм бързо се изпари и биологичният часовник започна да ни напомня, че това не е нещо обичайно. Всъщност бе доста странно да не видим истинска нощ в продължение на седмица. Не сме предполагали, че именно нощта ще е едно от нещата, които ще оценим най-много, след като се приберем у дома. 

Друг „страничен ефект“ от белите нощи е, че времето за правене на хубави снимки е доста ограничено. Обикновено гоним часовете малко след изгрев и преди залез, но в случая те се падаха някъде към 4 сутринта и 11 вечерта. Но все пак, не можем да отречем, че белите нощи са нещо много романтично и се радваме, че ги видяхме.

[info]Най-дългите дни в Естония са през месец юни. Тогава е тъмно от 00:30 до 3:30.  А най-късите дни са през декември. Зимните светли часове са между 9:00 и 15:30.[/info]

Времето в Естония

Въпреки че хванахме необичайно топъл за сезона период, все пак местният климат бе малко странен за нас. Не, че не си бяхме взели и тениски, и дебели якета. Но температурните разлики между деня и нощта си правеха впечатление – температурите варираха от 10 до 25 градуса в рамките на едно денонощие. Е, за Андрей това не бе много трудно, но Мимето е топлолюбива кифла и все се дразнеше, че не може да изкара цял ден с едни и същи дрехи. Доста типичен за района е и постоянният вятър, който духа от Балтийско море. 

Винената култура в Естония

Почти всеки ресторант и бар в Естония предлага хубава винена селекция, включително от вина на чаша. За страна, в която климатът не позволява да се отглеждат лозя, това бе приятна изненада. Иначе, традиционно произвеждани напитки там са бирата и много видове сайдер. 

Плановете се правят, за да се променят

Както споменахме в началото, имахме доста сериозен план за пътуването ни в Естония. Бяхме си набелязали дълъг списък от места за посещение, някои от които задължителни, други – ако остане време. Но нали плановете се правят, за да се променят!? И ние така, накрая посетихме няколко места, които първоначално не ни бяха в приоритетите. И пропуснахме едно, което смятахме за задължително. Та ето къде бяхме и какво видяхме в Естония.

Сака – духът на естонските имения

Сака е имение от 17 век на северния бряг на Естония. Да го посетим бе едно от най-добрите ни решения през цялото пътуване. Целият комплекс е много красиво място и се намира на високи скали на 50 м над красива плжна ивица. Цялата природа наоколо е безумно красива. Освен луксозен хотел, ресторант и СПА център, Сака предлага и възможност за къмпинг. Наистина прекрасно място, но може да прочетете повече за него от този пост. 

[info]Сака е на средата на пътя между Талин и Санкт Петербург, много близо до естонския град Нарва, та ако сте запланували пътуване към тази част на света е чудесен вариант за почивка.[/info]

• 

• 

Но независимо дали сте решили да последвате нашите стъпки или просто разглеждате нашата историйка за Естония, може да разгледате и други имения в Естония. Никак не са малко, почти на всяко кръстовище на главните пътища има табела, която ще ви отклони към поредното имение. Ние просто си избрахме това, което освен почивка, ще ни предложи и красиви гледки и красив изглед на Балтийско море и никак не сбъркахме. Разходките по залез, колкото и късно да се случва този залез през май и юни, се оказаха чудесен вариант за добре прекарана вечер. Само вземете мерки да не ви хапят комарите. 

Национален парк Лахемаа

Около 50 % от територията на Естония е гора, а друга сериозна част е покрита от блата. Блатата са особено интересни заради своите биологични характеристики, флора и фауна. От указателните табели научихме как растителността в блатата всъщност е основно от видове, устойчиви на засушаване, въпреки че на практика има много влага. И разни други любопитни факти. Ние посетихме националния парк Лахемаа, който е само на час път с кола от Талин и предлага много възможности за туризъм сред природата. (началото на пътеката по която тръгнахме: Google maps)

Естонците се гордеят с това, че от центъра на всеки град може за 20-30 минути да стигнете до някое диво място. Е, блатото Виру, не е най-дивото място, но пък винаги може да рискувате да напуснете пътечките. Но чуя ли блато, не бих тръгнал да откривам здрава почва за моите 90 кг. 

Та и до Виру стигнахме лесно, то май всичко в Естония се стига лесно. Пак по главния път от Талин към Русия и малко отклонение, което ние винаги правим голямо, че объркваме къде да свием, признаваме си, че табелките на естонски не ни помагаха много. Като тръгнете по пътечката, някъде по средата има висока дървена кула, за по-добра видимост на блатата. Ние попаднахме в един по-сух период и доста естонци (4 – 5ма) бяха избрали блатото и някое вирче за слънчеви бани. Но 1-ви юни типично не е чак толкова топъл, колкото го бяхме случили (около 25°C). 

[info]До кулата може да се стигне и с деца и с детска количка. Но след нея дървената пътечка става по-тясна, но си остава приятна и весела, особено, ако се разминавате с други хора.[/info]

„Има места, където сме се разходили недостатъчно и за мен това, колкото и странно да звучи, са блатата на Естония. Беше смайващо топла пролет за Естония, даже преди нас се бяха върнали едни приятели, буквално седмица преди нас и ни разказваха, че е студено. Бяхме си планирали седмица в Талин и наоколо и единия ден се отправихме към блатата.

Уникално красиви еко пътечки и местността, чистия въздух, хората, разхождащи се наоколо, дори няколко полегнали на припек по бански, всичко това ни зареди със страхотно настроение. Блата в Естония има много, на някои има същите пътеки. Абе просто искам пак някоя пролет да се разхождаме из блатото.“ Мисли на Андрей три години по-късно.

Водопад Ягала

Също много достъпно и красиво място, близо до главния път Талин – Нарва. Широк е 50 метра и висок 8 метра. 

За да стигнете до водопада, не се изисква нищо сложно, има два паркинга от двете страни на водопада, ние уж щяхме да стигнем до по-лесния и по-популярния, но някак си се озовахме от другата страна сами с едни французи. Но хубавото на водопадите е, че са хубави и от двете страни и никак не съжалявахме, че помахахме на шумотевицата от другата страна. В Естония няма огромни водопади, този е един от най-пълноводните, та не се учудвайте, че има много хора. А и е, както казахме, много лесно достъпен с автомобил.

Руският православен манастир Пюхтица

Хубаво беше, че бяхме отседнали североизточна Естония, почти до границата с Русия. И докато се чудихме към замък ли да поемем (примерно Нарва), решихме, че ще се насладим на спокойствието на един руски женски манастир на територията на Естония. Пък и ни бе по-любопитно, отколкото да видим още един замък. В Естония няма много манастири. 

Пюхтица е основан през 1891 г. и е издигнат на свято за естонците място. Манастирът е православен ставропигиален на директно подчинение на Патриарха на Москва и цяла Русия.  Сградите на манастирската обител са по проект на Михаил Преображенски, негови по-известни сгради са църквата в Талин – „Св. Александър Невски“ и църквата „Свети Николай Чудотворец“  – Руската църква в София. 

Повече за манастира Пюхтица можете да прочетете в статията ни за Имението Сака.

Раквере

Раквере е един от най-добре запазените средновековни замъци в Естония и много популярна туристическа атракция, особено за децата. Ние нямахме много време и решихме да обиколим замъка само отвън. Иначе вътре сигурно също е интересно – има и локална винарска изба, можете да пийнете и по бира в двора. Вместо това, ние се разходихме из приятното градче Раквере и се покатерихме на кулата на църквата „Света Троица“, която гледа точно към замъка. 

Хаапсалу

Това курортно градче по западното крайбрежие на Естония много ни допадна. Не, че другите места не ни харесаха, но нали знаете, всеки си има мания по нещо – кой водопади, кой църкви, кой крепости. Нашата е по малки уютни градчета, точно като Хаапсалу. Попаднахме там може би в най-оживения ден, когато имаше фестивал на италианското вино и музика. И понеже знаете, че другите ни мании са по виното и по Италия, си беше страхотна комбинация. Само в замъка не успяхме да влезем, защото вътре имаше концерт.

Епископският замък в Хаапсалу /Haapsalu piiskopilinnus/

Смело можем да кажем, че този красив замък, превърнат в красив парк, ние не видяхме. Т.е. не успяхме да видим отвътре, защото имаше концерт, за който ние не бяхме подготвени. Но обиколихме целия замък и надникнахме оттук и оттам към камбанарията на катедралата вътре. Строителството на замъка на епископа на епископство Ösel–Wiek продължило около три века и сегашния си вид замъкът получил в началото на XVI век. Но с времето нуждата от отбранителни стени отпаднала. След като Хаапсалу попада в пределите на Русия през XVIII век, стените са били частично разрушени по заповед на Петър I. 

Но както и да го погледнем, дори само да се разходим около замъка, мястото е красиво и добре поддържано и навява историята на отминалите дни. Не се бавихме много около замъка, а продължихме да се провираме между тълпите хора на този фестивален ден. А бяхме чували, че Хаапсалу е много спокойно и тихо място. 

Къде да хапнем в Хаапсалу

И така, малко трудно намерихме къде да паркираме, че заради фестивала навсякъде бе претъпкано с народ и започнахме да обикаляме препоръчаните ни от естонски приятели ресторанти. Първо се спряхме на Дитрих. Мястото е на главната улица близо до замъка, но тук бе претъпкано с народ имаше и стабилна опашка. Малко наивни сме, че на фестивал с вино ще има места точно в най-хубавите заведения. Ако сте в Хаапсалу, може да го опитате и заради нас. 

От Дитрих през тълпите си проправихме път към Kärme Küülik и тук ситуацията бе същата. Затова избягахме към крайбрежната алея. И тук попаднахме на третото ни препоръчано място – Wiigi kohvik. В кохвика по някаква странна случайност ни се освободи място. Тук се насладихме на прекрасен обяд от… ами разни морски неща и био лимонада. И си тръгнахме сити, щастливи и доволни.

• 

• 

Някак си странно е, че една от най-красивите сгради и доста забележително място е ЖП гарата в Хаапсалу. Но  пътнически влак от жп гара Хаапсалу заминава за последно през 1995г., товарен през 2004, и сега красивата сграда, подслонявала хубав ресторант и много пътници и служители, сега стои като паметник на отминалите времена. В днешно време тук се провеждат музикални фестивали и други интересни събития, но самата гара е една много красива дървена сграда. 

Хаапсалу е чудесно малко градче – курорт, което крие още много красиви места. В Хаапсалу може да се насладите на лечебна кал и прекрасна атмосфера. Малко съжаляваме, че не отседнахме за ден или два там. Знаете, че не бързаме да посетим всички забележителности за един ден и обичаме не по-малко и кулинарната страна на туризма, затова ви съветваме да отседнете поне една нощ в Хаапсалу и да откриете повече, отколкото ние открихме.

Фарът Пакри

След като видяхме снимки на други блогъри от едно невероятно красиво място с отвесни скали над морето, решихме, че трябва да го намерим и ние. Всъщност в Естония има много подобни места, но в случая ставаше въпрос за полуостров Палдиски и фара Пакри, на около 50 км западно от Талин. По съветско време там е имало военна база и мястото било недостъпно за повечето естонци. 

Фарът Пакри е построен през 1889 година и районът около него е невероятно красив, с отвесни склонове над морето. Съвсем близо до днешния фар са развалините на първия фар на това място, който бил построен през 1724. Смята се, че местоположението му било избрано от цар Петър Велики. Както изглежда, обаче, старият фар скоро ще е изцяло в историята, защото руините му са на самия край на скалата и скоро може да пропадне в морето. 

Та в това хубаво място ние се сблъскахме с неочакван проблем – ураганен вятър. И въпреки голямото ни желание за хубави залезни снимки, бе невъзможно да разпънем статив и в повечето време се наслаждавахме на залеза от колата.

Талин

Последно, но не на последно място, споменаваме столицата Талин.  Там, всъщност, прекарахме най-много време и градът напълно го заслужава. 

Беше ни много приятно да останем няколко дни в Талин и да опознаем различните кътчета и квартали на столицата, вместо да обикаляме страната от край до край и да се върнем с дълъг списък от места, които сме посетили, но за кратко. Чудесни бяха разходките из Стария град и кварталите Каламая, Телискиви, Ротермани, Кадриорг и не само. Опитахме много различни ресторанти, вино от плодове, различни от грозде. Изкачвахме кула след кула, не пропуснахме и някои много интересни музеи. Срещнахме се с истински местни хора, които ни разходиха покрай бивш затвор и някакво странно изглеждащо бетонно съоръжение на брега на морето, което май било използвано по време на Олимпийските игри през 1980 година, но не е много сигурно. И уцелихме единствения ден в годината, в който отварят за посетители кулата на замъка Томпеа, където днес се помещава естонският парламент. 

Искахме да усетим различните лица и места в Талин и май успяхме. А това ни помогна да опознаем и Естония по-добре. И за да не си мислите, че подценяваме Талин като дестинация, ще ви споделим, че за него има цяла отделна статия. Затова и днес толкова, следете сайта и социалните ни мрежи :)

[info]Най-подробния сайт, по който може да се ориентирате за Естония, е официалният им www.visitestonia.com и ви съветваме да го разгледате.[/info]