Естония – топли спомени от едно северно пътуване

This post is also available in: enEnglish

Какво научихме за Естония за 1 седмица и как шофирахме 1000 км, за да я опознаем истински

Колкото повече четяхме за нея, толкова по-неподготвени се чувствахме за това пътуване. Бяхме запазили апартамента си цели 6 месеца по-рано, а самолетните билети – 3 месеца по-рано. Бяхме си запазили дори конкретни места в самолета, въпреки че никой от полетите ни не продължаваше повече от 2 часа. Знаехме, че отиваме на място, за което сме научили много, но въпреки това ни е напълно непознато.

Само седмица след първия ни полет от София, в една ранна студена сутрин стояхме на най-уютното летище в света и си мислехме: „Дано и този път да ни се усмихне късметът и да се върнем тук скоро“. Истината е, че неведнъж ни се е случвало да имаме възможност да се върнем на някои места много по-скоро от очакваното и много ще се радваме това да се случи и този път.

И понеже в заглавието на поста вече пише коя е дестинацията, това емоционално встъпление нямаше за цел да ви държи в напрежение къде пък толкова сме ходили. Но да си признаем, тази статия може да звучи доста емоционална на моменти. Определено няма да е в стил „Петте неща, които да видите в Естония“, но пък, както винаги, ще разкажем личните си преживявания и къде ходихме из Естония за тези 7 дни.

„Очакваната“ Естония

Ще излъжем, ако тръгнем да обясняваме, че всичко в Естония много ни е изненадало и учудило. Все пак, Естония си е съвсем нормална европейска държава, но просто имаше неща, които на вид са тривиални и очаквани, но пак могат да ти донесат много положителни емоции.

Прекрасни градски зони

Може и да не повярвате, но първото нещо, което много ни хареса още с кацането в Талин, бе летището им. То е носител на приза „Най-уютното летище в света“ и напълно го заслужава. Не сме прекарали часове там, но само преминаването през него ни донесе много топли чувства. Особено след 4-часовия престой същия ден на летището във Варшава, което, не че е лошо, но си е най-нормално голямо и скучно летище (на връщане си бяхме нагласили 13 ч. престой във Варшава, че да не стоим на летището, а да се разходим в града). 

Новият бизнес квартал Ротермани в Талин
Новият бизнес квартал Ротермани в Талин

Второто нещо, което много ни хареса в Талин, бяха.. ами трамваите. Е, разбира се, че очаквахме да има хубав и уреден градски транспорт, но още от пръв поглед си харесахме трамвай номер 4, който отива до летището. И не сме си помисляли да вземаме такси до града.

Много ни допадна и бизнес кварталът Улемисте, който е в непосредствена близост до летището в Талин. Съвременен, но пак много уютен. В него имаше дори езерце с някаква средновековна кула и наредени шезлонги, да си плажуват работещите в обедната почивка.

Естония е приветлива и лесна за туризъм

Пътищата в Естония са гладки, добре уредени и някак уютни. Повечето са и доста прави. По време на престоя си сме изминали около 1000 км с автомобил из страната и сме с отлични впечатления.

Туристическите райони и обекти също са много добре организирани и приветливи. Естония като цяло е лесна дестинация за туристи. Тя е в ЕС, използват еврото (не се чудите какво да правите с останалите ви пари в брой, а и цените се смятат лесно), а почти всички говорят английски. Само стигането до там от България не е чак толкова лесно и няма директен полет, ако изключим чартърите през лятото, но като цяло пътуването не е нещо страшно, нито чак толкова скъпо. 

Уютно кафенце в Талин
Уютно кафенце в Талин – градът е много приветлив за туристите

Също така, много хора в страната говорят и руски, ако английският не ви е най-добрият език. Като цяло, страната е много приятелски настроена към туристите и е трудно да се загубиш. Единствено може да срещнете затруднения с табелите по пътищата и отбивките – те са си на естонски, който е доста труден за разчитане. Затова ние винаги си караме с GPS.

също има за всички – месоядни, рибоядни, вегетарианци, вегани и каквито други разновидности има. Особено в Талин, има ресторанти и кафенета всякакви. В супермаркетите също има всичко. 

В Талин има храна за всички, та дори веган ресторант в Талин
В Талин има храна за всички

Естония е известна и с това, че на местните всичко им е електронно – включително личните карти и гласуването. Много уважават интернет и дигиталните технологии. Билетът за градския транспорт в Талин е 2 пъти по-евтин, ако си го купите предварително онлайн (1 евро) и го сканирате на устройството в трамвая, отколкото ако решите да си го купите в превозното средство (2 евро).

Непознатата Естония

Тук вече е друга история. Всъщност имаше и много неочаквани за нас места в Естония, и най-вече това, че страната е страшно уютна и топла (е, не по отношение на климата). Всички обществени места, улици, сгради, хора, природни забележителности, туристически забележителности и т.н. излъчват някаква топлина, която може да бъде усетена във въздуха, въпреки че времето съвсем не бе топло на моменти. Не е нещо, което виждаш, но някак си се усеща. Или поне ние така го усетихме.

Белите нощи

Знаехме, че отиваме в Естония в периода, когато са най-дългите дни в годината, а в края на юни там си имат и истински бели нощи. И с наивен ентусиазъм крояхме планове да се разхождаме навън до среднощ, защото е светло почти до полунощ. Е, след първите 1-2 вечери този ентусиазъм бързо се изпари и биологичният часовник започна да ни напомня, че това не е нещо обичайно. Всъщност бе доста странно да не видим истинска нощ в продължение на седмица. Не сме предполагали, че именно нощта ще е едно от нещата, които ще оценим най-много, след като се приберем у дома. 

Залезът край имението Сака, северна Естония
Залезът край имението Сака, северна Естония

Друг „страничен ефект“ от белите нощи е, че времето за правене на хубави снимки е доста ограничено. Обикновено гоним часовете малко след изгрев и преди залез, но в случая те се падаха някъде към 4 сутринта и 11 вечерта. Но все пак, не можем да отречем, че белите нощи са нещо много романтично и се радваме, че ги видяхме.

Най-дългите дни в Естония са през месец юни. Тогава е тъмно от 00:30 до 3:30.  А най-късите дни са през декември. Зимните светли часове са между 9:00 и 15:30.

Времето в Естония

Въпреки че хванахме необичайно топъл за сезона период, все пак местният климат бе малко странен за нас. Не, че не си бяхме взели и тениски, и дебели якета. Но температурните разлики между деня и нощта си правеха впечатление – температурите варираха от 10 до 25 градуса в рамките на едно денонощие. Е, за Андрей това не бе много трудно, но Мимето е топлолюбива кифла и все се дразнеше, че не може да изкара цял ден с едни и същи дрехи. Доста типичен за района е и постоянният вятър, който духа от Балтийско море. 

Ветровит залез край фара Пакри в Естония
Ветровит залез край фара Пакри в Естония

Винената култура в Естония

Почти всеки ресторант и бар в Естония предлага хубава винена селекция, включително от вина на чаша. За страна, в която климатът не позволява да се отглеждат лозя, това бе приятна изненада. Иначе, традиционно произвеждани напитки там са бирата и много видове сайдер. 

Храната винаги върви чудесно с чаша вино
Храната винаги върви чудесно с чаша вино

Плановете се правят, за да се променят

Както споменахме в началото, имахме доста сериозен план за пътуването ни в Естония. Бяхме си набелязали дълъг списък от места за посещение, някои от които задължителни, други – ако остане време. Но нали плановете се правят, за да се променят!? И ние така, накрая посетихме няколко места, които първоначално не ни бяха в приоритетите. И пропуснахме едно, което смятахме за задължително. Та ето къде бяхме и какво видяхме в Естония.

Сака – духът на естонските имения

Сака е имение от 17 век на северния бряг на Естония. Да го посетим бе едно от най-добрите ни решения през цялото пътуване. Целият комплекс е много красиво място и се намира на високи скали на 50 м над красива плжна ивица. Цялата природа наоколо е безумно красива. Освен луксозен хотел, ресторант и СПА център, Сака предлага и възможност за къмпинг. Наистина прекрасно място, но може да прочетете повече за него от този пост

Основната сграда на имението Сака
Основната сграда на имението Сака
Сака е на средата на пътя между Талин и Санкт Петербург, много близо до естонския град Нарва, та ако сте запланували пътуване към тази част на света е чудесен вариант за почивка.

Но независимо дали сте решили да последвате нашите стъпки или просто разглеждате нашата историйка за Естония, може да разгледате и други имения в Естония. Никак не са малко, почти на всяко кръстовище на главните пътища има табела, която ще ви отклони към поредното имение. Ние просто си избрахме това, което освен почивка, ще ни предложи и красиви гледки и красив изглед на Балтийско море и никак не сбъркахме. Разходките по залез, колкото и късно да се случва този залез през май и юни, се оказаха чудесен вариант за добре прекарана вечер. Само вземете мерки да не ви хапят комарите. 

Нашият малък приятел Olympus Pen - F на плажа край имението Сака
Нашият малък приятел Olympus Pen – F на плажа край имението Сака

Национален парк Лахемаа

Около 50 % от територията на Естония е гора, а друга сериозна част е покрита от блата. Блатата са особено интересни заради своите биологични характеристики, флора и фауна. От указателните табели научихме как растителността в блатата всъщност е основно от видове, устойчиви на засушаване, въпреки че на практика има много влага. И разни други любопитни факти. Ние посетихме националния парк Лахемаа, който е само на час път с кола от Талин и предлага много възможности за туризъм сред природата. 

Блатото Виру в националния парк Лахемаа
Блатото Виру в националния парк Лахемаа

Естонците се гордеят с това, че от центъра на всеки град може за 20-30 минути да стигнете до някое диво място. Е, блатото Виру, не е най-дивото място, но пък винаги може да рискувате да напуснете пътечките. Но чуя ли блато, не бих тръгнал да откривам здрава почва за моите 90 кг. 

Екопътеката през блатото Виру в националния парк Лахемаа, Естония
Екопътеката през блатото Виру в националния парк Лахемаа, Естония

Та и до Виру стигнахме лесно, то май всичко в Естония се стига лесно. Пак по главния път от Талин към Русия и малко отклонение, което ние винаги правим голямо, че объркваме къде да свием, признаваме си, че табелките на естонски не ни помагаха много. Като тръгнете по пътечката, някъде по средата има висока дървена кула, за по-добра видимост на блатата. Ние попаднахме в един по-сух период и доста естонци (4 – 5ма) бяха избрали блатото и някое вирче за слънчеви бани. Но 1-ви юни типично не е чак толкова топъл, колкото го бяхме случили (около 25°C). 

Наслаждаващите се на топлото време Естонци
Наслаждаващите се на топлото време Естонци
До кулата може да се стигне и с деца и с детска количка. Но след нея дървената пътечка става по-тясна, но си остава приятна и весела, особено, ако се разминавате с други хора.

Ягала

Също много достъпно и красиво място, близо до главния път Талин – Нарва. Широк е 50 метра и висок 8 метра. 

Водопадът Ягала в Естония
Водопадът Ягала, един от най-пълноводните в Естония

За да стигнете до водопада, не се изисква нищо сложно, има два паркинга от двете страни на водопада, ние уж щяхме да стигнем до по-лесния и по-популярния, но някак си се озовахме от другата страна сами с едни французи. Но хубавото на водопадите е, че са хубави и от двете страни и никак не съжалявахме, че помахахме на шумотевицата от другата страна. В Естония няма огромни водопади, този е един от най-пълноводните, та не се учудвайте, че има много хора. А и е, както казахме, много лесно достъпен с автомобил.

Руският православен манастир Пюхтица

Хубаво беше, че бяхме отседнали североизточна Естония, почти до границата с Русия. И докато се чудихме към замък ли да поемем (примерно Нарва), решихме, че ще се насладим на спокойствието на един руски женски манастир на територията на Естония. Пък и ни бе по-любопитно, отколкото да видим още един замък. В Естония няма много манастири. 

Портата на манастира Пюхтица
Портата на манастира Пюхтица

Пюхтица е основан през 1891 г. и е издигнат на свято за естонците място. Манастирът е православен ставропигиален на директно подчинение на Патриарха на Москва и цяла Русия.  Сградите на манастирската обител са по проект на Михаил Преображенски, негови по-известни сгради са църквата в Талин – „Св. Александър Невски“ и църквата „Свети Николай Чудотворец“  – Руската църква в София. 

Манастирът Пюхтица в източна Естония
Манастирът Пюхтица в източна Естония

Повече за манастира Пюхтица можете да прочетете в статията ни за Имението Сака.

Раквере

Стените на замъка Раквере в Естония
Стените на замъка Раквере в Естония

Раквере е един от най-добре запазените средновековни замъци в Естония и много популярна туристическа атракция, особено за децата. Ние нямахме много време и решихме да обиколим замъка само отвън. Иначе вътре сигурно също е интересно – има и локална винарска изба, можете да пийнете и по бира в двора. Вместо това, ние се разходихме из приятното градче Раквере и се покатерихме на кулата на църквата „Света Троица“, която гледа точно към замъка. 

Андрей се катери по кулата на църквата "Света Троица" в Раквере
Андрей се катери по кулата на църквата „Света Троица“ в Раквере

Хаапсалу

Това курортно градче по западното крайбрежие на Естония много ни допадна. Не, че другите места не ни харесаха, но нали знаете, всеки си има мания по нещо – кой водопади, кой църкви, кой крепости. Нашата е по малки уютни градчета, точно като Хаапсалу. Попаднахме там може би в най-оживения ден, когато имаше фестивал на италианското вино и музика. И понеже знаете, че другите ни мании са по виното и по Италия, си беше страхотна комбинация. Само в замъка не успяхме да влезем, защото вътре имаше концерт.

Китното градче Хаапсалу в Естония
Китното градче Хаапсалу в Естония

Епископският замък в Хаапсалу /Haapsalu piiskopilinnus/

Смело можем да кажем, че този красив замък, превърнат в красив парк, ние не видяхме. Т.е. не успяхме да видим отвътре, защото имаше концерт, за който ние не бяхме подготвени. Но обиколихме целия замък и надникнахме оттук и оттам към камбанарията на катедралата вътре. Строителството на замъка на епископа на епископство Ösel–Wiek продължило около три века и сегашния си вид замъкът получил в началото на XVI век. Но с времето нуждата от отбранителни стени отпаднала. След като Хаапсалу попада в пределите на Русия през XVIII век, стените са били частично разрушени по заповед на Петър I. 

Камбанарията на замъка скрита между къщите на Хаапсалу
Камбанарията на замъка скрита между къщите на Хаапсалу

Но както и да го погледнем, дори само да се разходим около замъка, мястото е красиво и добре поддържано и навява историята на отминалите дни. Не се бавихме много около замъка, а продължихме да се провираме между тълпите хора на този фестивален ден. А бяхме чували, че Хаапсалу е много спокойно и тихо място. 

Епископската крепост в Хаапсалу
Епископската крепост в Хаапсалу

Къде да хапнем в Хаапсалу

И така, малко трудно намерихме къде да паркираме, че заради фестивала навсякъде бе претъпкано с народ и започнахме да обикаляме препоръчаните ни от естонски приятели ресторанти. Първо се спряхме на Дитрих. Мястото е на главната улица близо до замъка, но тук бе претъпкано с народ имаше и стабилна опашка. Малко наивни сме, че на фестивал с вино ще има места точно в най-хубавите заведения. Ако сте в Хаапсалу, може да го опитате и заради нас. 

Крайбрежният ресторант Wiigi Kohvik, в който хапнахме в Хаапсалу
Крайбрежният ресторант Wiigi Kohvik, в който хапнахме в Хаапсалу

От Дитрих през тълпите си проправихме път към Kärme Küülik и тук ситуацията бе същата. Затова избягахме към крайбрежната алея. И тук попаднахме на третото ни препоръчано място – Wiigi kohvik. В кохвика по някаква странна случайност ни се освободи място. Тук се насладихме на прекрасен обяд от… ами разни морски неща и био лимонада. И си тръгнахме сити, щастливи и доволни.

Някак си странно е, че една от най-красивите сгради и доста забележително място е ЖП гарата в Хаапсалу. Но  пътнически влак от жп гара Хаапсалу заминава за последно през 1995г., товарен през 2004, и сега красивата сграда, подслонявала хубав ресторант и много пътници и служители, сега стои като паметник на отминалите времена. В днешно време тук се провеждат музикални фестивали и други интересни събития, но самата гара е една много красива дървена сграда. 

Старата ЖП гара в Хаапсалу, Естония
Старата ЖП гара в Хаапсалу, Естония
ЖП гарата в Хаапсалу
ЖП гарата в Хаапсалу, която днес е само музей и място за фестивали и концерти
Старата ЖП гара в Хаапсалу
Старата ЖП гара в Хаапсалу

Хаапсалу е чудесно малко градче – курорт, което крие още много красиви места. В Хаапсалу може да се насладите на лечебна кал и прекрасна атмосфера. Малко съжаляваме, че не отседнахме за ден или два там. Знаете, че не бързаме да посетим всички забележителности за един ден и обичаме не по-малко и кулинарната страна на туризма, затова ви съветваме да отседнете поне една нощ в Хаапсалу и да откриете повече, отколкото ние открихме.

Фарът Пакри

След като видяхме снимки на други блогъри от едно невероятно красиво място с отвесни скали над морето, решихме, че трябва да го намерим и ние. Всъщност в Естония има много подобни места, но в случая ставаше въпрос за полуостров Палдиски и фара Пакри, на около 50 км западно от Талин. По съветско време там е имало военна база и мястото било недостъпно за повечето естонци. 

Странната статуя до фара Пакри
Странната статуя до фара Пакри

Фарът Пакри е построен през 1889 година и районът около него е невероятно красив, с отвесни склонове над морето. Съвсем близо до днешния фар са развалините на първия фар на това място, който бил построен през 1724. Смята се, че местоположението му било избрано от цар Петър Велики. Както изглежда, обаче, старият фар скоро ще е изцяло в историята, защото руините му са на самия край на скалата и скоро може да пропадне в морето. 

Скалите край фара Пакри в Естония
Скалите край фара Пакри в Естония

Та в това хубаво място ние се сблъскахме с неочакван проблем – ураганен вятър. И въпреки голямото ни желание за хубави залезни снимки, бе невъзможно да разпънем статив и в повечето време се наслаждавахме на залеза от колата.

Талин

Последно, но не на последно място, споменаваме столицата Талин.  Там, всъщност, прекарахме най-много време и градът напълно го заслужава. 

Покривите на стария град на Талин, Естония
Покривите на стария град на Талин, Естония

Беше ни много приятно да останем няколко дни в Талин и да опознаем различните кътчета и квартали на столицата, вместо да обикаляме страната от край до край и да се върнем с дълъг списък от места, които сме посетили, но за кратко. Чудесни бяха разходките из Стария град и кварталите Каламая, Телискиви, Ротермани, Кадриорг и не само. Опитахме много различни ресторанти, вино от плодове, различни от грозде. Изкачвахме кула след кула, не пропуснахме и някои много интересни музеи. Срещнахме се с истински местни хора, които ни разходиха покрай бивш затвор и някакво странно изглеждащо бетонно съоръжение на брега на морето, което май било използвано по време на Олимпийските игри през 1980 година, но не е много сигурно. И уцелихме единствения ден в годината, в който отварят за посетители кулата на замъка Томпеа, където днес се помещава естонският парламент. 

Кулата на замъка Томпеа
Кулата на замъка Томпеа

Искахме да усетим различните лица и места в Талин и май успяхме. А това ни помогна да опознаем и Естония по-добре. И за да не си мислите, че подценяваме Талин като дестинация, ще ви споделим, че за него има цяла отделна статия. Затова и днес толкова, следете сайта и социалните ни мрежи :)

Старият град в Талин, Естония,

Да, много ни хареса естонската столица Талин!

юни 20th, 2018 Андрей Андреев Разказ за престоя ни в Естония и по-точно за времето, прекарано в Талин Направо започваме с отговора на въпроса, който ни задават, откакто се върнахме от Естония. И не само Талин ни хареса, хареса ни цялото пребиваване в майско-юнска Естония. И вероятно сме хванали най-топлата и свежа седмица от началото на юни, почти без дъждове.…
Най-подробния сайт, по който може да се ориентирате за Естония, е официалният им www.visitestonia.com и ви съветваме да го разгледате.

Малко фотографско отклонение

И понеже често ни питат с каква камера са правени снимките. В тази статия за повечето снимки сме използвали последния модел на Pentax – Pentax K-1 Mark II, обективи HD Pentax-D FA 24-70mm F2.8 ED SDM WR и HD Pentax-D FA 15-30mm F2.8 ED SDM WR. Понеже камерата е съвсем нова, реших да я спомена. И въпреки че да носиш и двата обектива е малко физическо предизвикателство за дълги разходки, не съжалявам, че пътувахме с тях.

И една от снимките в статията, тази, на която Андрей пие вино, е с нашия по-компактен спътник Olympus Pen-F. Той бе приятелчето на Мимето по време на цялото пътуване и определено много подходящ избор за такива ситуации. Но да не изпадаме в дълбоки подробности, ще напишем отделна статия и за техниката, че и там има интересни неща за разказване.

Leave a Reply

avatar

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Subscribe  
Notify of

Copyrighted Image