Да се поклониш в Йерусалим – едно пътуване през вековете и легендите

Какво е да си в свещения град и да се докоснеш до Божи гроб

Титлата Хаджия едно време е била почетно обръщение към хората, посетили свещено за религията им място – за християните – Божи гроб в Йерусалим, Израел. В миналото хаджиите са били на особена почит, тъй като поклонението е изисквало не само стабилни финанси, но и сериозна издръжливост и е отнемало най-малко 6 месеца. Днес не можем да си представим какво е да тръгнеш от българските земи пеша или на кон, да изминеш хиляди километри, за да се поклониш пред скалата, където е бил погребан Христос, преди да възкръсне. Днес вече е много лесно да хванеш самолета за Тел Авив и след 4-5 часа да си в самия древен Йерусалим – свещено място за трите основни религии в света. А понятието Хаджия вече няма такова обществено значение. Но така или иначе, смисълът от пътуването е бил и винаги ще остане духовен и всеки го носи в себе си по свой собствен начин.

Но да се върнем към Йерусалим, където прекарахме едва няколко часа по време на разходката ни до Израел през май 2016 година, но пък научихе много.

В Йерусалим в събота

Паркирахме в подземния паркинг на Мамила мол. Ако сте били в Йерусалим преди 2007 г., няма да сте го виждали, но сега тук са едни от най-скъпите магазини в Йерусалим, а и един доста скъп хотел – Мамила хотел. Ние имахме късмета да паркираме на паркинга на мола в събота, много важен почивен ден за евреите и всичко беше спокойно и неработещо.

Според юдаизма събота, шабат, е седмия ден на седмицата. Тогава евреите отбелязват седмия ден от сътворението на света, на който Бог е седнал да си почине. През този ден евреите не работят, а най-религиозните спазват 39 категории забранени дейности.

Мамила мол

Мамила мол

Мамила мол е разположен в квартал Мамила, който е  символ на разделения Йерусалим. Тук е минавала прословутата Зелена линия (Демаркационна линия), разделяща Израел от противниците ѝ след Арабско-израелската война (1948г.). Тази “No men’s land” в съвременния свят е една от най-лъскавите части на града. Защо ви разказвам това? Всеки ъгъл, камък или уличка в Йерусалим има своя история, свои битки и съдби, за Йерусалим може да се пише много и да се види много, ще се опитам да ви заведа поне в част от свещения за три религии град.

Старият град Йерусалим

Старият град все още е заобиколен от крепостни стени, строени в по-голямата си част през управлението на султан Сюлейман Великолепни през XVI век. Тогава Йерусалим е бил в рамките на Османската империя. През този период са изградени и голяма част от отворените за влизане врати в града. В Библейско време в Йерусалим се е влизало през четири порти, по една за всяка страна на града. След преустройството през  XVI век били съградени 6 входа, като старите били запазени, но зазидани. В днешно време в стените на Йерусалим има изградени 11 порти, от които действащи са само 8 (Осмата обикновено не я означават на картите, тя е най-новата). Най-известната от всички порти е Златната порта, която от векове е затворена, но е била свидетел на велики събития и се смята, че още такива я очакват.

Стените на Йерусалим

Стените на Йерусалим

Златната порта

Няма друг град, в който християнство, ислям и юдаизъм да са така преплетени. Едно от най-преплетените места е Златната порта, за която, спрямо религията, има различни истории. За християните през Златната порта е влязъл Иисус, яздейки бяло магаре, и е посрещнат възторжено от народа с палмови клонки. Юдеите все още чакат новия месия, който ще дойде през Златната порта в Йерусалим. Заради това най-скъпото гробище в света е в землището пред Златната порта. Богати евреи от цял свят плащат, за да бъдат погребани точно тук. Вярва се, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.

Златната порта е била зазидана още през 810 г. от мюсюлманите и отворена отново през 1102 от кръстоносците. Саладин я затваря отново, когато си връща града. По времето на Сюлейман I Златната порта била преустроена заедно с крепостните стени, но отново зазидана през 1541г. Така остава и до днес.

Портата Яфа

Повечето посетители влизат в стария град през Портата Яфа. Тя е построена през 1538г. по времето на султан Сюлейман. Пред портата свършва пътят от пристанището Яфа, откъдето пристигат поклонници от целия християнски свят. Портата Яфа се намира съвсем близо и до Божи гроб.

Library of Congress Prints and Photographs Division Washington, D.C. 20540 USA CARD #: 2002724999

Портата Яфа през XIX век преди да бъде отворен прохода за Вилхем II

През портата Яфа е минал и кайзер Вилхем II, последният кайзер на Германия. В подготовка на неговата визита е била съборена част от стената на стария град, точно до портата Яфа, за да не слиза от коня си, когато влиза в града. Та от 1898 г. до портата Яфа има и по-голям отвор, през който в днешно време може да се влезе и с автомобил. Тук са марширували и британските войници след края на Първата световна война.

В много холивудски продукции, за да пресъздадат обстановката на библейски Йерусалим, използват автентичната визия на един любим за нас град в Италия – Матера („Страстите Христови“, „Бен Хур“).

След портата Яфа

И така ние се озовахме на площада на това ключово място, на което от стотина години има и туристическа информация, а вдясно от нас се извисява кулата на Давид. Очакването ми да се вмъкнем в един гъмжащ от народ град не се оправда много. Явно събота е един прекрасен спокоен ден за разходки в древния град. Първата ни спирка бе туристическата информация и да се уверим как да стигнем до крепостта Масада, още едно забележително място в Израел. И оттам се отправихме към Божи гроб, но не директно…

Туристическа карта на Йерусалим

Туристическа карта на Йерусалим

Сертификати за поклонничество

Почти по път ни бе „Улица на Гръцката патриаршия“, закъдето се забързахме. От малко проучване в Интернет разбрах, че има три типа „свидетелство за поклоничество“ (Pilgrim certificate),  които можеш да получиш като доказателство, че си посетил Божи гроб. Първия е туристически, ако сте с организирана екскурзия почти сигурно е, че ще ви предложат. Вероятно някъде на място също може да си вземете (ако някой си е взел може да спомене като коментар, за да помогне на хората). Вторият тип се издава от ордена на Францисканците, и този вариант не пробвах.

Улица на Гръцката патриаршия

Улица на Гръцката патриаршия

И третият, за който знам, е сертификат от Гръцката патриаршия. Като православен християнин реших да се пробвам с гърците, но те работят по малко и сутрин. Така се озовахме на улицата на Гръцката патриаршия, където всички врати бяха затворени и нямаше как да се ориентираме за каквото и да е. Спряхме се пред една огромна врата, до която имаше любезен човек с голям ключ. Този човек се оказа, че знае къде да ни заведе, отключи една друга голяма дървена врата, взе брат ми с него и потънаха из мраморните коридори на сградата на Гръцката патриаршия.

След няколко минути чакане брат ми се върна, гордо понесъл три сертификата срещу 15 евро, както и три диска с информация и филми, ограмотяващи притежателите си за православното християнство. Сертификати от гръцката патриаршия се издават на два езика – гръцки и руски. Ние си взехме на гръцки. И от там вече към църквата на Божи гроб.

Църквата на Божи гроб

Църквата „Възкресение Господне“

Църквата „Възкресение Господне“

По уличките на Йерусалим миришеше на топъл хляб и разни неща с много подправки. В 9ч. сутринта е чудесно време за разходка. Човек може бързо да огладнее, а ние бяхме закусили стабилно още в Тел Авив. Сергийките тъкмо отваряха и базарите започваха да шумят. Малко пресилено бих нарекъл алеите между къщите улички. Тук коли не могат да минат, а и като цяло разминаването с хората е трудно, въпреки, че все още нямаше тълпи. Точно преди да се вмъкнем в пределите на църквата „Възкресение Господне“, която е построена над Божи Гроб, спряхме на един дюкян, за да си купим пакет свещи. Купихме си комплект от 33 свещи с обяснения повече на руски, отколкото на английски. Увериха ни, че са от истински восък и съм склонен да го вярвам. Взехме си дървени красиви кръстчета, правени в Израел, за да ги осветим, и се насочихме към църквата.

Император Константин позволява на йерусалимския патриарх Макарий да премахнат храма на Афродита, построен от император Хадриан на мястото, което се свързвало с гроба на Иисус, и да построят църква „Възкресение Христово“ (335 г.). През годините храмът е разрушаван няколко пъти, в днешния си вид е възстановен през 1810г. В днешно време храмът е поделен между православни, католици (францисканци) и монофизити (арменци, копти и сирийци), но най-голяма част от светините принадлежи на Йерусалимската православна църква.

Входът на Църквата „Възкресение Господне“

Входът на Църквата „Възкресение Господне“

Плочата на помазването и Голгота

Всеки влязъл в храма се изправя първо пред „Плочата на помазването“, която някъде бях чел, че е призната само от православното християнство. Тук е било помазано и завито в бял плат тялото на Иисус. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. В момента на нашето влизане в храма имаше десетина човека, коленичили пред плочата.

Плочата на помазването

Плочата на помазването

Може да не личи, но това място преди повече от 20 века е било извън стените на Йерусалим и е представлявало хълм, който е приличал на човешко чело – Голгота. Върхът на хълма, където е бил разпънат Иисус, се намира вдясно от „плочата на помазването“, изкачвате се по една тясна вита стълба и стигате до…  едно препълнено с хора място. И ние се качихме до Голгота, почетохме и това място.

Най-прекият път до Божи гроб е вляво от „плочата на помазването“. Само след няколко крачки се озовавате във внушителната зала с параклис по средата, в който е самият Божи гроб. Ние избрахме по-дългия път като обиколихме цялата църква, преди да се поклоним и там. Във всяко кътче на цървата можете да откриете ниши с икони и плочи, разказващи богатата история на това място.

Голгота

Голгота

Кувуклията в Храма на Божи гроб

Няколко месеца след като посетихме Божи Гроб започна сериозен ремонт на мястото, сега може и да изглежда малко по-различно. Всъщност над Божи Гроб има издигнат параклис – кувуклия, който се намира под огромния купол на църква „Възкресение Господне“. Тук имаше много хора и ние се наредихме на една разнородна опашка. От множеството се личеше колко различни хора са християни и чакат да се поклонят над мраморната плоча, покрила пещерата. Пред нас имаше индийци с много малко бебе, монаси в раса, американски туристи по къси гащи и много на брой руснаци. Не липсваха и такива, които ни питаха „Знаете ли какво има там вътре?“, но се стараем да не се обиждаме от подобни неща.

Кувуклията в Храма на Божи гроб

Кувуклията в Храма на Божи гроб

След около час чакане, може и повече, стигнахме до входа на кувуклията и с няколко от поклонниците влязохме в първото помещение – преддверието на параклисчето (Църквата на Ангела). Тук има олтар с вграден в него къс от камъка, закривал гробницата. Оттук през една много ниска врата се стига до второто помещение в параклиса, където е покритата с мраморни плочи гробница. Тук имате около половин минута да се помолите. И това е, излизате, докоснали се до най-святото място за християните и палите 33 свещички на изхода. Казват, че каквото и да сте докоснали до плочите над гробницата, сте го осветили, ние осветихме дървено кръстче за дъщеря ни.

Пазарите в Йерусалим

Навсякъде из стария град се натъквате на малки дюкянчета, пълни с всякакви джунджурии. Най-любимите ни спирки са за вкусотийки или за фреш от пресни плодове. А най-любимия ни сок е от нар. Тук са много разпространени и соковете са прекрасни, вкусни освежаващи и полезни. Не пропускахме да почерпим душата си с такъв сок. Искаше ми се да препоръчам и ресторант, но разбрах, че са го затворили наскоро, явно само аз и ливанците го харесвахме. Но опитайте фалафели, много ни харесаха.

Когато ти направят фреш с много позитивно настроение

Когато ти направят фреш с много позитивно настроение

Стената на плача

Невинаги съм сигурен как точно се ориентирам в Йерусалим, следваме табелите, защото картите не са най-ориентиращото нещо в цялата лудница по малките каменни улички, гъмжащи от народ и дюкяни. Но някак си се озовахме на площада пред Западната стена, или Стената на плача. Тук се оказах крайно несъобразителен, направих няколко снимки, докато ядосана еврейка не ми се накара. На Шабат не се включват и изключват електрически уреди, не се натискат бутони. Като цяло бях много несъобразителен.

Стената на плача

Стената на плача

Храмовия хълм (Temple Mount)

Храмовия хълм е всъщност най-големият символ на Йерусалим, най-свещеното място, което привлича най-много посетители от всички краища на света и религии. Мястото действително е уникално с историята си, която датира от над 23 века и обединява три религии.

Храмовия хълм се вижда отдалеч и блести със златния Купол на скалата. Мащабната синя сграда с формата на осмоъгълник и  огромен купол е построена над най-свещеното място за евреите и третото най-свещено място за мюсюлманите. Под златния купол се намира Основния камък – мястото, почитано като връзката между небето и земята. Куполът на скалата не е нито църква, нито джамия, нито синагога, а специална светиня, част от защитеното наследство на , символ на Йерусалим в продължение на над 1400 години.

Златният купол на скалата

Златният купол на скалата

Какво казват легендите и преданията?

Но да се върнем на Храмовия хълм, чиято история е толкова наситена, противоречива и свещена, че много поклонници изобщо отказват да го посетят, защото е твърде свят.

Историята започва още от Стария завет и е свързана с родоначалника на юдеите – Авраам. В свещената книга се разказва как Авраам бил призован от Бог да пожертва сина си на планината Мория, намирала се на мястото на днешния Храмов хълм. В по-късни времена, според легендата, именно там бил издигнат Соломоновия храм, известен още като Първия храм. Мястото се превърнало в най-голямата светиня за юдеите. Храмът бил издигнат през 10 в. пр. Хр. И разрушен от вавилонците през 586 г. пр. Хр. 70 години по-късно евреите издигнали храма си наново, като той станал известен като Втория храм. Той просъществувал до 70 г., когато бил разрушен от римляните. И докато за първия храм няма категорични археологическо доказателства, то съществуването на втория е доказано.

Западната стена на Втория храм и Храмовия хълм

Западната стена на Втория храм и Храмовия хълм

Ирод Велики и Втория храм

Хълмът претърпял голяма трансформация по времето на цар Ирод Велики. Той е известен с наистина мащабните си проекти, сред които и крепостта Масада до Мъртво море. По нареждане на Ирод хълмът бил преобразен до неузнаваемост. Изначално мястото представлявало стръмен склон с тясно плато на върха. По нареждане на Ирод, обаче, площта била разширена. От четирите страни били издигнати стени, мястото между тях било запълнено и площадката на върха се разширила почти двойно, до днешната си площ от около 150 декара. Днешната Западна стена, известна още като Стена на плача, е била част именно от този мащабен проект на Ирод за разширяване на Втория еврейски храм. Днес тя е най-свещеното място, на което евреите могат да се молят.

Историята на хълма продължава с трагичното завземане на Йерусалим от римляните, които разрушили Втория храм из основи през 70 г. В продължение на столетия след това, районът бил изоставен и превърнат в бунище, докато не бил превзет от арабите през 637 година. Тогава хълмът бил превърнат в място за поклонение на мюсюлманите, които разпознават на него своя религиозна светиня – мястото, от където пророкът Мохамед се пренесъл в отвъдното. Според някои това е станало на скалата под Купола, а според други вярвания – в близката джамия Ал-Акса, която също се намира на Храмовия хълм.

Християните, от своя страна, свързват хълма с живота на Исус Христос по времето на Втория храм.

Правила за посещение на Храмовия хълм

Затова и днес хълмът е най-привлекателното място за милиони хора от цял свят, посещаващи ежедневно Йерусалим. Той е, обаче, и едно от най-труднодостъпните места, защото влизането в района е силно ограничено. В комплекса се влиза през 11 порти, но през 10 от тях се допускат единствено мюсюлмани. Всички те се охраняват строго от израелските власти и нарушения на режима са изключени.

Мостът Муграби

Мостът Муграби

Достъпът на туристи става през портата Муграби. Подстъпът към нея е по дървен мост, започващ от площада около Стената на плача. Посетители, които не са мюсюлмани, се допускат само в определени дни и часове: През зимата:

Неделя – Четвъртък: 7,30 – 10,30 и 12,30 – 13,30

През лятото: Неделя – четвъртък: 8,30 – 11,30 и 13,30 – 14,30 ч

В петък и събота туристи не се допускат на хълма,

Дори да отидете в тези часове, обаче, това не ви гарантира достъп. Опашките обикновено са километрични, а властите са си запазили правото да затварят портата без предупреждение, ако решат, дори в часовете, в които е обявено, че ще се допускат туристи. Ние посетихме Йерусалим в събота и нямахме никакъв шанс.

Облекло, обувки и забрани

За успелите да се качат достъпът горе също е ограничен до разходки из градините и алеите на комплекса. Всички, които не са мюсюлмани, не се допускат в Купола на скалата и джамията Ал-Акса. Изискване за всички посетители е скромното облекло, с покрити рамене, лакти и крака, като е препоръчително дрехите на жените да са по-широки. Сандалите са разрешени, шал за главата не се изисква. Няма входна такса за хълма.

Храм овия хълм

Храм овия хълм гледан от Църква на Христос Спасител

Друго, което е забранено, са молитвите на хълма. Отново единствено мюсюлмани имат право да се молят там. Внасянето на всякакви религиозни символи на други религии не се допуска. Това е и причината евреите да почитат Храмовия хълм като най-свято място, но да се молят на Стената на плача.

Church of the Redeemer (Църква на Христос Спасител)

Church of the Redeemer (Църква на Христос Спасител)

Църква на Христос Спасител – втората протестантска църква в Йерусалим

В Ливанския ресторант, където бяхме седнали да хапнем, ни насочиха към втората протестантска църква в Йерусалим, издигната в края на XIX век. Там, както ни каза ливанския собственик, ще се качите на камбанарията, срещу малка такса и ще се насладите на гледка към Йерусалим. И наистина така направихме, от последния етаж на камбанарията ни се откри прекрасна гледка към стария град и към по-важните му забележителности. А самата църква е много интересна с подземни разкопки, с много информация. Отделете време да я разгледате и да се насладите на прекрасната сграда, построена от немския народ. А и всичко е съпроводено с прекрасни звуци от църковния орган.

Вместо заключение

Разходката ни в Йерусалим бе толкова богата на емоции, че на моменти е трудно да възпроизведем част от фактите и местата, които са ни впечатлили. Да посетим едно от най-светите места в света за нас бе истински късмет, а може би подарък. Единственото, което не ни достигна, бе времето, прекарано там. Ако някога пак имаме възможност, ще повторим пътуването. Много искаме да видим Божи гроб в новия му вид.

Написването на тази статия ни отне доста време и усилия, и въпреки всички проверки, пак ни липсва малко увереност да я споделим с всички. Трудно е да се пише за толкова свято място, важно за толкова религии, някои от тях познати за нас, други не съвсем. Искрено се надяваме да не сме объркали някой важен факт и да не сме обидили някого с това. Ако намерите грешка или имате забележка, не се колебайте да ни поправите, ще сме ви благодарни!



Booking.com


Related Posts

Copyrighted Image