Поморийската гробница – храм на много епохи

Да си представим, че сме в I-II век след Христа. Време, в което повечето хора не са знаели, че са след Христа и са се кланяли на много богове. В едно крайморско селище траките и гърците си съжителстват завидно добре, а по някое време в района пристигат и римляните, които се възхищават на прелестите и богатството на тракийския град. Някъде там, измежду каменните улички, по някаква причина някога се издигал храм на египетските богове Озирис и Изида.

Поморийската гробница – храм на много епохи
Поморийската гробница – храм на много епохи

Няколкостотин години по-късно една раннохристиянска секта се ползва с огромно влияние в околността. По време, или пък малко след тези доста странни времена, на един близък хълм е насипана още почва, за да се издигне нещо като площадка, на която да се построи сграда, която да се вижда от цялата околност. Днес е известна като Тракийска куполна гробница край Поморие, или Поморийската гробница, но така и не се знае нито колко точно е тракийска, нито пък дали е гробница. Но по стара тракийска традиция, нашите предшественици от онова време никак не са уважавали писменото слово и са ни оставили богато материално наследство, което обаче поражда повече въпроси, отколкото отговори.

Древният град Анхиало

На входа към Поморие на главния път Бургас – Варна има кафява табелка с надпис „Древен град Анхиало“. Зарадвахме се, че може би се е появил нов археологически обект, достъпен за туристи. За древния Анхиало досега само сме чували и чели по книгите и щеше да ни е особено любопитно да се разходим. Руините от древни градове като Помпей, Перперикон, Никополис ад Иструм, са ни слабост. Но Анхиало си е все още погребан близо до Поморие, направени са археологически проучвания на малка част от него, а голяма част от земите са на многобройни частни собственици и на местните власти им е трудно да получат достъп до тях, за да ги проучват, а и теренът е труден за работа заради високи подпочвени води. Така че за Анхиало има само табела.

Поморие днес
Поморие днес

И все пак, благодарни сме на историците и археолозите, започвайки от братята Шкорпил в края на XIX век, които са разкрили все пак някаква част от тайните на Анхиало. Смята се, че древният град е бил на около 2-3 км южно от днешния Поморие. Също така се смята, че е създаден някъде около V в. пр. Хр. и е бил в разцвета си до около IV в. след Хр. И в този съвсем немалък отрязък от време в Анхиало са се случвали прелюбопитни неща.

Според един надпис от II век преди Хр., открит в Поморие, в града е имало храм на египетските богове Озирис и Изида. Мистерия е как египетските култове са стигнали до Анхиало, но подобен храм имало и в Месембрия, днешен Несебър, но пък нямало в Аполония (днешен Созопол). Между I и IV в. сл. Хр. Анхиало вече бил голям търговски център, по-голям от Аполония и Месембрия, взети заедно. През I в. една римска кохорта останала на зимен лагер в града, а в едно писмо римският поет Овидий се възхищава на крепостните стени и пристанището. По това време Анхиало е бил столица на Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в Източната част на Балканския полуостров. Което пък ще рече, че в този период Анхиало е бил тракийски град.

Входът към тракийския култов обект
Входът към тракийския култов обект

Но пък в същото време се знае, че е имало и гръцка колония, и за разлика от други градове по крайбрежието, където гърците и траките не били в отлично разбирателство, в Анхиало си живеели чудесно заедно. А съвсем междувременно, около I и II век (не по-късно от 120 г.), градът е бил под силното влияние на една раннохристиянска религиозна секта, монтанистите. За тях се знае, че са  били нещо като предшественици на днешните масони, в редиците им е имало особено много богати и влиятелни хора. В опит да бъде обявена сектата за ерес и унищожена, в Анхиало дори е свикан християнски събор, присъствали дори свещеници от Етиопия, но заради силното влияние на монтанистите в града, така и не се стигнало до решение сектата да бъде забранена. И така просъществувала до VIII век.

Входът към тракийския култов обект
Входът към тракийския култов обект

Твърде е вероятно всички тези факти да ви звучат абсурдно, разхвърляно и с неясна причинно-следствена връзка. На нас също, но сме сигурни, че археолозите имат разумна теория. Но макар да не сме специалисти, от цялата тази фактология разбираме, че явно Анхиало е бил голям, многолик и сложен град, обединяващ много култури, традиции и вярвания. А материалното доказателство за това е гробницата (условно я наричаме така, но така е прието), която се намира на хълм в близост и която някога се виждала от цялата околност.

Тракийската куполна гробница – какво виждаме отвън?

Влизаме през портала на главния път и по тясна алея караме навътре, към самата гробница. Вляво от нас се редят красиви раззеленили се лозя, вдясно има някакви изоставени сгради, а около тях – обработваеми площи. Тук е опитната станция на Поморие, правят се най-разнообразни експерименти с отглеждане на растения. Преди няколко години успели да създадат вид киви, подходящ за отглеждане именно в района на Поморие. Иначе, когато съберат реколтата, я изкарват отпред за продажба. И през лятото можете да си купите пресни плодове и зеленчуци директно от опитната станция. Научихме и че реколтата понякога става жертва на набезите на местни жителки рускини, които предпочитат да си берат сами, безплатно.

"Кухата могила"
„Кухата могила“

Тракийският храм/гробница/ е известна сред местните с името „Кухата могила“, което доста добре я описва.

И така, минаваме покрай градините на опитната станция и стигаме до касата за билети, и оттам към входа на гробницата.

Възстановения преди няколко години вход на гробницата
Възстановения преди няколко години вход на гробницата
Предверията на гробницата.
Преддверията на гробницата.

Отпред виждаме възстановен вход на гробницата, който не се знае дали е бил точно такъв, но така или иначе не е имало достатъчно информация как точно е изглеждал. В края на XIX век гробницата е с полуразрушен дромос и преддверия, като разрушенията следват линията на насипа. По подобен начин са били затваряни и други тракийски могили, като тези в Старосел и Стрелча. Днес е възстановен, като границата между оригиналната конструкция и дострояването е ясно различима.

Тракийска гробница, но не като другите

Може би трябва да се върнем малко по-назад, защото ако не сте били в Поморийската гробница, сигурно не можете да си представите в какво точно съоръжение се намираме. Това е най-голямото открито до момента подмогилно съоръжение в България. Представлява култов комплекс, разположен под елипсовидна могила с диаметри 53 м и 63 м. в наши дни, съставен от дълъг входен коридор (дромос), две странични преддверия и цилиндрична камера с куха колона по средата, покрита със свод, започващ от колоната и завършващ във външните стени на могилата. Колоната излиза над повърхността на могилата и днес над нея има изградена „шапка“, но се смята, че тя дълго време е стояла отворена отгоре. По стените на основната камера има разположени пет ниши.

Входния коридор
Входния коридор

Преди да дойдем в Поморийската гробница, бяхме посещавали и други тракийски гробници, като Мезек, Александровската гробница, гробниците Хелвеция, Грифони и Шушманец край Казанлък. Но трябва да признаем, че Поморийската гробница ни намери тотално неподготвени за това, което представлява. До момента не бяхме виждали тракийска могила с подобни размери, с такъв обем във вътрешността и толкова интересна и  причудлива за нас конструкция.

Антична куполна гробница (Поморие)
Антична куполна гробница (Поморие)

Но всички тези странности вероятно си имат своето научно обяснение, а то е обусловено от най-разнообразни факти. Като например, че като цяло строителството на тракийски гробници е спряло през III в. пр. Христа, след разпада на Македонската империя. А Поморийската гробница е доста по-ново съоръжение, датирано II – IV в. сл. Хр.

Антична куполна гробница (Поморие)
Антична куполна гробница (Поморие) – отвътре

Архитектурата и начинът на изграждане са по-близки до римското строителство от този период. Известни са мавзолеи от подобен тип в Италия. В съоръжението не е намерена специална погребална камера, подобно на останалите тракийски гробници. А кухата колона във вътрешността е имала стълба, по която човек може да се изкачи до върха ѝ. Следите от врати в дромоса и преддверията говорят, че съоръжението ползвано многократно и е затваряно с резе отвътре. Всичко това предполага, че съоръжението е било по-скоро храм или култов комплекс, посветен на герой – хероон, отколкото гробница. Макар че не е изключено да е било и двете.

Конструкцията на гробницата и мистериите около нея

При съвременното разкриване на съоръжението, във вътрешността не са намерени никакви артефакти. Така че цялата информация черпим от конструкцията му.

Антична куполна гробница (Поморие)
Антична куполна гробница (Поморие) – поглед от входа към централната колона

По подобие на други тракийски гробници от по-ранни епохи, и в тази се влиза от дромос – дълъг и тесен коридор, в случая 22 метра. В началото му, от двете страни, има разкрити останки от две помещения, които са се затваряли с малки врати. В тях може да са се оставяли дарове, или пък да са служели за място за нощуване на поклонници, жреци или други посетители.

Основната зала на гробницата и свода ѝ
Основната зала на гробницата и свода ѝ

Дромосът ни отвежда в основната зала на гробницата – просторна зала с диаметър около 11 метра, с колона по средата, която е куха и с диаметър около 1,20 метра. Конструкцията е с пластове плоски тухли и варовикови блокове. Именно строителната техника и прецизността на изработка предполагат, че сградата е най-рано от края на II век от н.е.

По вътрешността на купола на гробницата има зеленикави следи, за които се смята, че са от боя на медна основа. Има запазени минимални следи от стенописи, като се предполага, че храмът е бил изрисуван отвътре.

Останки от стенописи
Останки от стенописи

Друг любопитен елемент в конструкцията са ясно видимите отвори от 25 греди, разположени диаметрално и свързващи горната част на колоната със стените на гробницата. Предполага се, че са били част от кофража при строителството, но повече любопитство буди броят им – от техническа гледна точка, много по-логично би било броят на такива помощни елементи да е кратен на 4. Но явно има някаква друга символика. Една от версиите е, че е свързана с почитта към богинята майка и женското начало.

Централната колона и куполът
Централната колона и куполът

Архитектурата с централна колона и купол върху нея пък е друг момент, който предизвиква любопитства. Свод от такъв тип, носен от колона, е архитектурно решение, което поне по досегашните данни се появява за първи път в Рим, в няколко императорски мавзолея, строени в самия край на ІІІ и първото десетилетие на ІV в. Гробницата в Поморие видимо се различава от обичайните тракийски гробници. Наподобява повече римските императорски мавзолеи като „Тор де Скиави“ (Tor de Schiavi) и мавзолея на Максенций.

Посещение в Поморийската гробница

Гробницата се намира на главния път Бургас – Варна, като отбивката от нея е вляво на пътя в посока Варна, точно срещу къмпинг Дияна. Вече е отворена за посещения след краткото прекъсване заради коронавируса, като работното време до края на юни е от 10 до 16 ч, а след тази дата ще е удължено. Но това може да проверите най-добре в сайта на Исторически музей – Поморие. По-важното, което искахме да ви кажем, е да препоръчаме да я разглеждате с беседа от служителите на музея, за да ви обяснят всички любопитни факти, които са много. Не се притеснявайте да питате, ние винаги много питаме и никъде не са ни върнали, даже ни се радват.


Голяма част от информацията в тази статия, освен от беседата в гробницата, научихме и от допълнителни материали и най-вече тази чудесна статия ПОМОРИЙСКАТА ГРОБНИЦА – ПОЗНАТА И… НЕОЧАКВАНА (Бележки и идеи) – Васил Мутафов – можете да я свалите тук.



Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж на няколко месеца изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Много се чудихме как да подходим към многото любопитни и мистериозни места, завещани ни от живелите по българските земи тракийски племена. Завещали ни повече тайни, отколкото историците са разгадали. Но пък запазените и до днес места будят интерес и пораждат много легенди. Може да не ви разкажем хилядите легенди, но имаме огромно желание да ви разходим до места с красиви гледки и любопитни артефакти, създадени от човека преди повече от 2500 години, а понякога и много повече: Всичките ни статии за тракийските находки.

Copyrighted Image